Решение № 816 от 19.06.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 816 гр. София, 19.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря РУСИАНА АН. ЯНКУЛОВА като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело № 20251000502337 по описа за 2025 година

Производството е образувано по въззивна жалба на Г. Г. П. срещу решение № 2422/ 17.04.2015г. на СГС, ГО, 17 състав, постановено по гр.д. № 5049/24г. в частта, в която е уважен иск по чл.127, ал.2 от ЗЗД над25 699, 11 лв. до 33 541, 41 лв.

Жалбоподателят твърди, че обжалваната част решението е неправилно, необосновано и немотивирано.

Счита, че неправилно възражението за прихващане, направено от нея, е уважено само за 15 458, 59 лв. От представените по делото доказателства за извършени разходи във връзка с домакинството, вещото лице, изготвило икономическата експертиза, не е съобразило като такива тегленията от АТМ. С тези суми е плащала за хранителни продукти и стоки. Сочи, че икономическата експертиза е посочила, че общият размер на сумите по т.1-т.4 е 77 353, 65лв. Направените разходи са за 40 623, 79 лв. Т.е. ищецът дължи 23 311, 89лв. Не се оспорва, че през 2018г., намирайки се във фактическо съжителство тя и ищеца, са сключили с ЦКБ договор за ипотечен кредит за 98 000лв., с който е рефинансиран стар договор с „УниКредит Булбанк“ АД. Ищецът, без да уведоми въззивника, е погасил предсрочно кредита. В обжалвания съдебен акт 1 липсват мотиви за налична солидарност между страните. Не е ясно на какво основание съдът е приел, че между тях има солидарност. Излагат се доводи, че задълженията и отношенията на партньорите, които живеят заедно във фактическо съжителство, не се различават от тези лица, сключили граждански брак. От показанията на свидетелите С. и Н. се установява уговорката между страните ищецът да плаща вноските по кредита, а ответникът да поеме грижите за домакинството.

Затова моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и да постанови друго с което да отхвърли иска над 25 699, 11лв. и да уважи възражението за прихващане за сумата от 23 300, 89 лв.

В. М. в депозиран писмен отговор и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Счита я за неоснователна.

Съдът след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства в първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът е сезиран с искове по чл.127, ал.2 и чл.86, ал.1 от ЗЗД. В исковата молба ищецът В. М. твърди, че той и ответникът Г. П. са подписали предварителен договор за покупко- продажба, а на 10.04.2017г. са придобили при равни квоти недвижим имот, апартамент № 81, находящ се в гр. *** с площ от 65, 12 кв.м. Стойността на жилището е била 110 275, 56 лв., от които заплатено капаро от Г. П. с лични средства в размер на 11 930, 56лв. и със заемни средства от „УниКредит Булбнак“ АД в размер на 98 000лв.- договор за ипотечен кредит № 218/0047/46250923/04.04.2017г. В него като кредитополучатели са посочени В. М. и Г. П.. Срокът за издължаването му е 04.04.2037г. с общ размер от 147 196, 53лв. За да заплатят всички такси и комисинони по сделката те са изтеглили потребителски кредит от 30000лв. от „Алианц Банк България“ АД. От тази сума 13 000лв. ищецът е превел по сметка на ответника, с която сума е възстановил дадено от нея капаро по предварителния договор от 28.02.2017г. От потребителския кредит на продавача са заплатени движими вещи на стойност 9030, 07лв., който са останали в апартамента, както и такси за ипотека, местен данък. На 02.04.2018г. ищецът е внесъл 17 450лв., с което е погасил кредита, отпуснат от „Алианц Банк България“ АД. На 18.04.2018г. В. М. и Г. П. са сключили с „ЦКБ“ АД договор за ипотечен кредит „Дом за теб“, с който са

2 рефинансирали кредита, отпуснат от „УниКредит Булбанк“ АД в размер на 98 000лв. От тях 95 600лв. за погасяване на кредита и 2 400лв. за покриване на текущи нужди за апартамента- ремонт. На 19.04.2018г. е учредена договорна ипотека върху имота. Отпуснатият от „ЦКБ“ АД кредит е изплатен изцяло от ищеца на 31.01.2024г. Ипотеката е била заличена.

Ищецът е заплатил изцяло цената на придобития в съсобственост с ответника апартамент. Тя му дължи половината от 98 000лв. или 49 000лв. Затова моли съда да осъди ответника да му заплати 49 000лв., както и лихва за забава върху нея в размер на 3 868, 99лв. за периода 14.05.2021г. до 31.01.2024г.

Претендира разноски.

В депозиран писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК ответникът Г. П. оспорва исковете и ги счита за неоснователни. Поддържа, че с ищеца са живели на съпружески начала от 2015г. до края на 2022г. Не оспорва, че кредитът от 95 600лв. е бил отпуснат за рефинансиране на ипотечен кредит в „УниКредит Булбанк“ АД за закупуване на семейното жилище – ап.81, находящо се в гр. София с площ от 65, 12 кв.м. Оспорва ищецът да е й върнал капарото, дадено за имота при сключване на предварителния договор. Всички разходи за закупуването му са заплащани наполовина, каквато е била уговорката им. Това е продължило до 13.04.2018г., когато се е родила тяхната дъщеря С. М.. След раждането Г. П. е била в отпуск по майчинство, като са се уговорили с ищеца тя да заплаща всички текущи разходи за домакинството, за детето, битовите сметки и данъци за жилището, а той вноските по кредита. Тя издържала домакинството до 28.08.2023г.

Ответникът твърди, че е покривала и разходи за ремонт и гориво на личния автомобил на ищеца, семестриалната такса за университета, облекло. През цялото време тя е полагала грижи за детето им. Оспорва, че изтегленият кредит от „ЦКБ“ АД е бил обслужван само от него. Ответникът твърди, че през месец февруари 2023г. е напуснала семейното жилище. Решението за предсрочно погасяване на кредита е лично решение на ищеца, без да е съгласувано с нея. Ако съдът не приеме горните аргументи, то при условията на евентуалност прави възражение за прихващане със сумата от 39 104, 04лв., представляващи ½ от това, което ответникът е заплатил за нуждите на семейството за периода м.04.2018г. до м.06.2022г. Оспорва иска по чл.86, ал.1 от ЗЗД, тъй като няма покана от ищеца за връщане на претендираната сума.

3

Не се спори между страните, че на 10.04.2017г. с договор за покупкопродажба, материализиран в нот. акт № 193 са придобили в съсобственост при равни квоти апартамент № 81, находящ се в гр. *** със застроена площ от 65, 12 кв.м. за сумата от 110 275, 56 лв.

Не се спори, че страните са сключили предварителен договор за този имот на 28.02.2017г. Капарото по него е заплатено от Г. П. на 01.03.2017г.

Не се спори, че за заплащане на продажната цена В. М. и Г. П. са сключили договор за ипотечен кредит на 04.04.2017г. с „Уникредит Булбанк“ АД за сумата от 98 345лв. Не е спорно, че този кредит е бил погА. изцяло и заемната сметка е била закрита на 10.05.2018г.

Не е спорно, че на 05.04.2017г. страните по делото са сключили потребителски кредит с „Алианц Банк България“ АД за сумата от 30 000лв.

Той е погА. предсрочно и на 11.04.2018г. сметката, по която е погасяван, е била закрита.

Безспорно е, че с договор за ипотечен кредит „Дом за теб“ от 18.04.2018г., сключен между „ЦКБ“ АД, ищеца и ответника е отпуснат банков кредит в размер на 98 000лв. За обезпечение на вземането е сключена договорна ипотека на 19.04.2018г. Кредитът е бил погА. изцяло на 31.01.2024г.

Към исковата молба са представени писмени доказателства.

Към отговора на исковата молба са представени и приети писмени доказателства с оглед твърденията и възраженията в него.

Приети са за безспорни между страните размерът на отпуснатия кредит и извършваните погасителни вноски по него, съобразно представените към исковата молба писмени доказателства.

Заключението на икономическата експертиза, изготвено въз основа на доказателствата по делото, посочва сумите , преведени от Г. П. по сметка на В. М.- 7 650 лв. и на кои дати. Тя е извършила плащания на ПОС терминал в размер на 19 497, 02лв. Тя е получила работна заплата за периода 19.12.2019г. до 17.06.2022г. общо 36 729, 86лв. и социални помощи от 10 871 07лв.

Съдът възприема заключението като компетентно, обективно безпристрастно. То не е оспорено от страните.

В хода на съдебното дирене са събрани гласни доказателства.

4 и

Свидетелите А. и С. познават страните и къде живеят. Първият от 2017г., вторият от 2019г. Свидетелят А. живее на първия етаж в същия вход, където е жилището на страните. От две- три години не живеят заедно.

Свидетелят А. не е виждал заедно ищецът и ответникът. Знае от В. М., че е изтеглил кредит за апартамента и че той го изплаща. Свидетелят А. работи на смени. Не знае дали са живели в апартамента, когато се е родило детето им.

Не са били много близки. Общувал е с В..

Според свидетеля С. В. М. и Г. П. живеят в Надежда от 2017г. Ходила им е на гости няколко пъти през 2019г. От тогава познава Г. П.. Живели са заедно до началото на 2023г. Имат дете. Знае, че и двамата са работили.

Всичко, което излага го знае от В.. От него знае, че той е изплатил кредита.

Ответникът не е правила вноски. От време на време свидетелят С. съжителства с В. М., но не живеят заедно. Тя и В. М. са ходили заедно на почивка.

Свидетелите С. и Н. познават страните по делото. Първият от 5-6 години, а вторият познава ответника от 2007г., а ищеца от 2015г. Свидетелят С. заявява, че са били близки приятелски семейства и са излизали през вечердве. Ходили са си нагости. Свидетелят е имал ресторант, в който В. М. и Г.

П. са ходили постоянно. Знае, че жилището им е закупено с кредит, но не знае дали са го изплатили. Знае, че когато са излизали Г. П. е плащала сметките, а В. М. е плащал ипотеката. Това го е чувал и от двамата. Г. П. е плащала сметките и се е грижела за домакинството. Разделили са се в началото на 2023г. В. М. е започнал да идва всяка вечер в ресторант и е споделил, че се карат и че са се разделили. Г. П. е пазарувала и плащала. Тя е плащала горивото, когато са пътували заедно със семейството на свидетеля С..

Знае, че Г. П. си е наела квартира и след това се е изнесла от общото жилище.

Свидетелят Н. излага, че са купили апартамент в „Надежда“ с ипотечен кредит. Двамата са го взели. Г. П. е дала първоначалната вноска за кредита, но вноските са правени от В.. Тя основно се е грижела за домакинството.

Такава им е била уговорката. Тя е купувала пералня и храна. Тя е готвела.

След като са се разделили свидетелят е виждал В. М., който е бил ядосан, защото Г. П. е имала връзка с друг мъж. През лятото на 2022г. са се скарали и Г. П. е започнала да плащ наем на една квартира през есента, а се изнесла в началото на 2023г.

5

Съдът кредитира показанията на свидетелите С. и Н. като обективни, основаващи се на лични впечатления за фактите, който излагат. Те не си противоречат по между си, поради което ги счита за достоверни и убедителни.

Не дава вяра на показанията на свидетеля А., тъй като той има епизодични наблюдения по отношение на страните по делото, техния живот и взаимоотношения. Това което пресъздава пред съда не е възприел непосредствено, а го е чувал от ищеца.

Показанията на свидетеля С. ги кредитира при условията на чл.172 от ГПК, тъй като тя е в близки отношения с ищеца, но фактите, които излага не са в противоречие с тези на свидетелите С. и Н..

В хода на съдебното дирене са приети и други писмени доказателства с оглед твърденията и възраженията на страните.

СГС е уважил частично иска по чл.127, ал.2 от ЗЗД като е приел за основателно направеното от ответника възражение за прихващане. Отхвърлил е изцяло иска по чл.86, ал.1 от ЗЗД. В отхвърлителната част решението е влязло в сила.

Пред настоящата инстанция нови доказателства не са ангажирани.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че предмет на въззивно разглеждане е иск по чл.127, ал.2 от ЗЗД.

Въззивният съд се произнася служебно по валидността на първоинстанционното решение, по допустимостта му в обжалваната част, а по правилността му е обвързан от посоченото в жалбата- чл.269 от ГПК, с изключение на допуснато нарушение на императивна материалноправна норма.

Разпечатката съдържа 55 от 84 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/639f6d6b-91f4-430e-91c6-129098d38d31