Решение № 130 от 22.10.2026, Районен съд - Белоградчик

РЕШЕНИЕ

№ 130 гр. Белоградчик, 22.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Божидарка Д. Йосифова при участието на секретаря БЕАТРИС Д. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от Божидарка Д. Йосифова Гражданско дело № 20261310101210 по описа за 2026 година

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.

124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 22 Закона за потребителския кредит, във вр. с чл. 23 от ЗПК, с цена на иска 1 198.00 евро.

Делото е образувано по Исковата молба от А . Ц. И. - Ц., чрез пълномощника й адв. П. Т. от АК - Варна, против „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437, гр. София. Ищцата твърди, че между нея, в качеството й на кредитополучател - от една страна и „Кредисимо“ ЕАД - кредитор, от друга страна е сключен Договор за потребителски кредит № 3304109 от 19.12.2025 г., по силата на който на ищцата е отпуснат кредит в размер на 4 000 лева. ли 2 045.17 евро. Ищцата заявява, че към настоящия момент е върнала заемната сума в пълен размер представляваща чистата сума по кредита. Твърди се, че Договорът за потребителски кредит, е обезпечен с поръчителството на „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, за което е подписан Договор за поръчителство от същата дата.

Ищцата сочи, че сключването на договора за кредит и обезпечаването му с договор за поръчителство се доказва от представените 2 броя удостоверения 1 от 08.05.2026 г. , в които ответникът „Кредисимо“ ЕАД е обективирал, че ищцата дължи за плащане на ответника - кредитор сума в размер 1198 евро (2343,08 лева), а поръчителят „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД дължи сума в размер 147,50 евро (288,48 лева). В Исковата молба се твърди, че всички суми претендирани за плащане суми от ответника „Кредисимо“ ЕАД, съгласно издаденото от Удостоверение, са недължими, доколкото сключения между страните Договор за потребителски кредит е нищожен. Сочи се, нищожността е обусловена от съдържащите се в Договора неправноправни клаузи, поради което Договора е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК, вр.с. чл. 11, т.10 от ЗПК, вр с. чл.

19, ал.1 от ЗПК. Навеждат се доводи, че в договора е уговореното, че кредитът се обезпечава с поръчителството на трето лице. Независмо, че задължението за плащане на възнаграждението за предоставяне на обезпечение не възниква от Договора за потребителски кредит, то разходите за неговото заплащане са пряко свързани с Договора за кредит, тъй като се заплащат за услуга в полза на заемодателя, за да бъде гарантиран неговият интерес от обезпечение на кредита. Твърди се, че възнаграждението по Договора за обезпечение представлява допълнително възнаграждение за кредитора за предоставянето на заетата сума (т. нар. скрита възнаградителна лихва). Поради това независимо, че възнаграждението по Договора за обезпечение се дължи на друго лице, различно от кредитодателя, доколкото разходите за същото са пряко свързани с предмета на Договора за кредит, съобразно императивните разпоредби на чл. 19, ал. 1 от ЗПК и §1, т. 1 от ДР на ЗПК, следва да бъдат включени при изчисляване на ГПР, което в случая, се сочи, че не е сторено .

Ищцата твърди, че невключването в ГПР на възнаграждението в полза на поръчителя, представляващо разход, свързан с предмета на договора за потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на вземанията по договора, се постига скрито увеличаване на възнаграждението на търговеца, предоставил заем на потребителя, което е забранено от разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и води до заобикаляне на императивните разпоредби на ЗПК за максималния размер на дължимите от кредитополучателите разходи по кредита. Твърди се, че в конкретния случай договорът за поръчителство има за цел да обезщети кредитора за вредите от възможна фактическа неплатежоспособност на длъжника, което влиза в противоречие с предвиденото в чл. 16 от ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга да оцени сам платежоспособността на потребителя и да предложи цена за 2 ползването на заетите средства, съответна на получените гаранции.

Умишленото невключване на възнаграждението на гаранта в ГПР по Договора за кредит обуславя наличието на законовите предпоставки на чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, а именно недействителност на целия Договор за кредит.

Договорът е нищожен, доколкото неправилно е определен годишния процент на разходите по процесния кредит. Отделно от горното, се сочат твърдения за нищожност на процесния договор, тъй като в него не е посочен конкретно методът, по който е изчислен ГПР по определения в приложение № 1 на ЗПК начин. До нищожност на договора води и клаузата за договорна лихва, предвид противоречието й с добрите нрави. Нищожността на клаузата, регламентираща лихвения процент представлява част от същественото съдържание на договора, поради което нищожността й води до нищожност на целия договор за потребителски кредит тъй като след премахването на неравноправните клаузи той не може да се изпълнява. Излагат се твърдения, че Договорът е нищожен на основание чл. 22 от ЗПК, вр. с чл. 11, т.10 от ЗПК, доколкото са уговорени допълнителни такси и/или комисионни за услуги, които не попадат под хипотезата на чл. 10а, ал.1 от ЗПК и са забранени, съгласно чл. 10а, ал.2 от ЗПК, с което се цели заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. При тези изложени обстоятелства, се твърди, че сключеният между страните Договор за кредит е недействителен, поради което и се дължи само чистата сума по него предвид разпоредбата на чл. 23 ЗПК.

С оглед твърдяната нищожност на Договора за потребителски кредит и доколкото ищцата е върнала в пълен размер предоставената й в заем сума, се моли съдът да приеме за установено, че ищцата не дължи на ответника „Кредисимо“ ЕАД, сума в размер на 1 198 евро (2 343.08 лева) - по Договор за кредит № 3304109 от 19.12.2025 г.

В подкрепа на иска, са представени писмени доказателства.

В проведените по делото открити съдебни заседания представител на ищцата не се явява, като за всяко заседание са депозирани писмени становища от пълномощникът й.

В срока по чл. 131 ГПК, е постъпил Отговор от ответника „Кредисимо“ ЕАД, в който оспорват предявеният иск и молят съда да го отхвърли. Твърди се, ГПР е правилно определен. Оспорват се твърденията на ищцата, като се 3 сочи, че същата не е била длъжна да сключи договор за поръчителство, а това е било изцяло нейна преценка. Оспорват се твърденията на ищцата, че не е знаела какъв е действителния размер на дължимите суми по кредита.

Признава се сключването на Договора за кредит между ищцата и ответника, както и сключеният Договор за поръчителство между ищцата и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД - поръчител. Моли се, предвид оказаната от пълномощника - адвокат безплатна адвокатска помощ на ищцата съгласно чл. 38 от ЗА, съдът да определи дължимият размер на адвокатското възнаграждение по своя преценка, без да се съобразява с претендираното адвокатско възнаграждение от процесуалния представител на ищцата.

Съдът намира за установено от фактическа и правна страна:

Предвид твърденията в Исковата молба и възраженията в Отговора на ответника, съдът разпредели доказателствената тежест между страните, както следва: Ищцата дължеше доказване на следните обстоятелства - наличието на сключен Договор за кредит № 3304109 от 19.12.2025 г . и Договор за поръчителство, което обстоятелство не се оспорва от ответника „Кредисимо“ ЕАД, както и че Договор за потребителски кредит № 3304109 от 19.12.2025 г., е недействителен на осн. чл. 22 от ЗПК, в това – число – че същия съдържа неравноправни клаузи.

С оглед на това, че ответника „Кредисимо“ ЕАД, се брани единствено с правни доводи, доказателствената тежест принадлежи изцяло на ищцата.

Съдът прие за безспорно доказано неоспореното от ответника обстоятелството, че между ищцата А. И. - Цв. - от една страна кредитополучател и ответника „Кредисимо“ ЕАД - кредитор, от друга страна, е сключен Договор за потребителски кредит № 3304109 от 19.12.2025 г.

Безспорно по делото е и, че на същата дата е сключен и Договор за предоставяне на поръчителство между ищцата А. Цветанова - потребител и „Ай Тръст“ ЕООД - поръчител.

По силата на сключеният Договор за потребителски кредит № 3304109 от 19.12.2025 г., кредиторът „Кредисимо“ ЕАД, е предоставил на ищцата кредитополучател, кредит в размер на 4 000 лева или 2 045.17 евро. Срокът на издължаване на кредита е 12 месеца, броят на погасителните вноски - 12, съгласно погасителния план. ГПР по Договора е 59.34 %. Предвидена е и застрахователна премия в размер на 456.70 лева или 233.51 евро. При това 4 положение, общият размер на всички дължими плащания от страна на кредитополучателя е 5 703.08 лева или 2 915.94 евро.

На същата дата - 19.12.2025 г., ищцата е сключила и Договор за предоставяне на поръчителство с „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД - за обезпечаване на сключения с „Кредисимо“ ЕАД, Договор за потребителски кредит.

Съдът приема за доказано и обстоятелството, че сумата, представляваща кредит, е била преведена от страна на ответника - кредитор „Кредисимо“ ЕАД - на ищеца А. И. - Ц. и същата я е усвоила. Това обстоятелство не е спорно по делото.

Предвид елементите на процесния Договор за потребителски кредит, съдът приема, че същия безспорно попада в обсега на Закона за потребителския кредит, поради което и трябва да отговаря на императивните разпоредби на този закон. Това е посочено и в чл. 1, ал. 3 от Договора сключен между страните - представеният по този договор кредит, представлява потребителски кредит по смисъла на ЗПК. Нормата на чл. 11, ал. 1 ЗПК детайлно посочва какво следва да съдържа договорът за кредит. Според чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Следователно, визираните изисквания на чл. 11, ал. 1 от закона, досежно съдържанието на договора, са императивни и нарушението им влече нищожност на сключения договор.

Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. По смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗПК "общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на 5 кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

Съгласно т. 1 от Решение на Съда на Европейския съюз от 21 март 2024 година по дело C 714/22 член 3, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат в обхвата на понятието "общи разходи по кредита за потребителя" по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието "годишен процент на разходите" по смисъла на посочения член 3, буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит. Указано е, че националният съд следва да провери, от една страна, дали закупуването на съответните допълнителни услуги представлява условие за получаването на кредита, или е задължително за получаването му при договорните клаузи и предлаганите условия, и от друга страна, дали действително става въпрос за допълнителни услуги, уговорени към разглеждания в главното производство договор за кредит, а не за конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит. Националната юрисдикция трябва също така да вземе предвид всички разпоредби на разглеждания Договор за кредит.