Решение № 3413 от 24.07.2020, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 12666/2019
- Вид
- Решение № 3413
- Подписан
- 24.07.2020
- В сила
- 16.09.2020
- Състав
- ОРЛИН РУМЕНОВ ЧАРАКЧИЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 23, изр. второ · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал.1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.99 · Граждански процесуален кодекс
- чл.26, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
- чл.99 · Закон за задълженията и договорите
- § 13, ал.1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 10а, ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал.1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 12, предл. трето · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал.1, т.9, предл. второ · Закон за потребителския кредит
- Чл. 16 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл.21, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9 · Закон за потребителския кредит
Р Е Ш Е Н И Е
№ 3413/24.07.2020 г. гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав, в открито съдебно заседание, проведено двадесети и девети юни две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ОРЛИН ЧАРАКЧИЕВ при участието на секретаря Ани Динкова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 12666 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от „А.з.с.н.в." ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, офис сграда Л., ет. *, чрез процесуалния му представител – юрк. Н. М. – Ц. против И.Х.К., ЕГН: **********, с адрес: ***, с която са предявени искове с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. чл.99 вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД вр. с чл. 9 от ЗПК за установяване на дължимостта от ответника на сумите, за които по ч.гр.д. № * г. по описа на PC-Варна е издадена Заповед № * г. за изпълнение на по чл. 410 от ГПК, а именно: сумата 320,73 лв., представляваща неплатена главница по Договор за потребителски кредит № * г., сключен между „Пр. Ф. Б.” ООД и И.Х.К., като вземането по договора е прехвърлено от кредитодателя на „И.А.М.“ АД с договор за цесия от 01.07.2017 г., а на заявителя с Приложение № 1/01.06.2018 г. към Допълнително споразумение от 01.11.2017 г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 16.11.2010 г., сключен с „И.А.М.” АД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 01.02.2019 г. до окончателното ѝ изплащане; сумата 29,85 лв., представляваща договорна лихва за периода 27.08.2016 г. до 18.03.2017 г.; сумата 14,50 лв. – такса за оценка на досие за периода 03.09.2016 г. до 18.03.2017 г.; сумата 74,17 лв. - такса за услуга „Кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой по местоживеене за периода 03.09.2016 г. до 18.03.2017 г.; сумата 173,18 лв. - такса за услуга „Кредит у дома“ за събиране на погасителни вноски в брой по местоживеене за периода 03.09.2016 г. до 18.03.2017 г.; сумата 68,51 лв. – обезщетение за забава върху непогасената главница в периода 28.08.2016 г. – 31.01.2019 г.
В исковата молба ищецът „А.з.с.н.в." ЕАД твърди, че е приобритател на вземанията по Договор за потребителски кредит № ********* по силата на Приложение № 1/01.06.2018 г. към Допълнително споразумение от 01.11.2017 г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 16.11.2010 г., сключен с „И.А.М.” АД, което дружество преди това ги било придобило от „Пр. Ф. Б.” ООД с договор за цесия от 01.07.2017 г. Сочи, че ответникът е редовно уведомен за цесията.
Излага, че с Договор за потребителски кредит № * от * г.,
„Пр. Ф. Б.“ ООД е предоставило на ответника И.Х.К. в заем сумата от 600,00 лв.
Съгласно условията на договора ответника се задължил ведно с главницата да заплати на заемодателя и сумата от 118,35 лв., представляваща договорна възнаградителна лихва. Твърди се, че кредитът следвало да се погаси на 60 месечни вноски от 11,97 лв., с падеж на първата вноска 30.01.2016 г., а на последната 18.03.2017 г. Кредитополучателят се задължил да заплати такса за оценка на досие от 30,00 лв. Наред с това ответникът се задължил за заплати сума в общ размер на 426,49 лв. за ползване на услуги „Кредит у дома“, представляваща сбор на таксата от 153,53 за предоставяне на заемната сума по местонахождение на кредитополучателя и таксата от 358,24 лв. за събиране на погасителните вноски по същия ред. Излага, че понастоящем е настъпил крайният падеж на дълга при извършени погашения в общ размер от 647,70 лв. по следните компоненти: такса услуга „Кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой - 79,36 лв., такса услуга „Кредит у дома“ за събиране на погасителните вноски - 185,07 лв., такса за оценка на досие - 15,50 лв., договорна лихва - 88,50 лв., главница - 279,27 лв. Поддържа се, че ответникът виновно не изпълнява за остатъка от дълга, за което му е начислено обезщетение за забава върху дължимите суми в размер на законната лихва в периода от 28.08.2016 г. до 31.01.2019 г., в размер на 68,51 лв. Твърди се, че за дължимите суми ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл.
410 от ГПК. Моли уведомлението за цесията да се връчи с исковата молба. По изложените съображения моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът И.Х.К., редовно уведомен, не е депозирал писмен отговор на исковата молба, подадена от „А.з.с.н.в." ЕАД.
В проведените съдебни заседания ищецът депозира писмено становище.
В о.с.з. ответникът не се явява, не се представлява.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното от фактическа и правна страна:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. чл.99 вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД вр. с чл. 9 от ЗПК, за вземанията по които в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по приобщеното гр.д. № * г. по описа на ВРС. Заповедта за изпълнение е връчена в условията на чл. 47, ал.5 от ГПК, при действието на актуалната редакция на чл. 415, ал.1, т. 2 от ГПК, поради което за ищеца е налице правен интерес от водене на установителните претенции срещу ответника.
Исковете са предявени в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, поради което са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
За успешното провеждане на исковите претенции в тежест на ищеца е пълно и главно да докаже следните правнорелевантни факти, от които се ползва – 1/ наличие на валидна облигационна връзка по Договор за потребителски кредит № * от * г. сключен между „Пр. Ф. Б.“ ООД и И.Х.К.; 2/ реалното предоставяне на заемната сума; 3/ реалното предоставяне на договорените услуги по пакета „Кредит у дома“; 4/ изпълнение на задълженията на заемодателя, произтичащи от императивните правила за защита на потребителите относно предоставяне на необходимата писмена информация за съдържанието на условията по кредитите, вкл. обективните критерии, въз основа на които разходите могат да се изменят; 5/ индивидуалното договаряне на условията по договора, както и да обоснове договарянето на размера на лихвите (възнаградителна и мораторна) и останалите разходи и такси, в съответствие с типични разходи на кредитора и обичайна печалба; 6/ наличие на валидно облигационно правоотношение по договор за цесия, по силата на което ищецът е придобил процесните вземания срещу ответника; 7/ уведомяването на длъжника за цесията; 8/ че на цесионера е учредена представителна власт от цедента да извърши уведомяване за цесията до цедирания длъжник.
От горните обстоятелства няма такива, които да са отделени за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК.
В случая ищецът извежда материалната си легитимация по спора от качеството на цесионер по рамков договор за прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г., сключен с „И.А.М.“ АД, което дружество преди това ги било придобило с договор за цесия от 01.07.2017 г. от „Пр. Ф. Б.“ ООД - страна по материалното отношение с ответника, от което произтича прехвърленото вземане. Така твърдяния ред на цесиите съдът намира за валидно установен от приетите като доказателства Договор за цесия и заместване в дълг от 01.07.2017 г. (л. 66-69) сключен между „Пр. Ф. Б.“ ООД ООД и „И.А.М.“ АД, Потвърждение за цесията (л. 70), както и от сключения между „И.А.М.“ АД и
„А.з.с.н.в." ЕАД Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 16.11.2010 г. (л.9-12). Видно от текста на чл. 2.1 от последния, ищецът се е споразумял с финансовата институция да придобива нейни вземания с настъпил падеж по договори за кредит, като окончателният предмет на всеки пакет от вземания е следвало да се индвидуализира с отделно приложение, ставащо неразделна част от договора. В тази връзка по делото е представено Приложение № * г. (л. 18-19), в което е посочено името, ЕГН-то на длъжника, № и датата на договора и размера на прехвърленото вземане, които кореспондират на процесните, поради което съдът намира, че предметът на цесията е индивидуализиран в достатъчна степен на 01.06.2018 г., съответно процесният договор за цесия от 16.11.2010 г. от формална страна легитимира ищеца като титуляр на претендираните права към момента на образуване на делото.
На следващо място, за установяване валидното възникване на заемно правоотношение между кредитодателя „Пр. Ф. Б.“ ООД и ответника, ищецът е представил Договор за потребителски кредит от 21.01.2016 г. (л. 20), видно от който дружеството е отпуснало на заемателя-ответник И.Х.К. сумата от 600,00 лв. със срок на издължаване от 60 седмици. Между страните е уговорено възнаграждение за ползвания кредитен ресурс във фиксиран размер от 118,35 лв. за целия срок на договора или 31,82 % на годишна база, при ГПР от 48,00 %.
В чл. 3 страните са се договорили кредитополучателят да заплати такса за предоставяне на услуга по оценка на досието в размер от 30,00 лв.
В чл.25 от споразумението страните са постигнали договореност, че клиентът се съгласява да получи допълнителна услуга за осъществено от служител на кредитора домашно посещение при отпускането и погасяването на кредита. Общият размер на таксата за домашно посещение е фиксиран в размер на 511,78 лв., разсрочен на седмични вноски платими с вноската по кредита.
Доколкото процесният договорът за кредит се явява чиято частна хипотеза на заема за послужване, кумулативно-необходим елемент от фактическия състав за валидното му въникване е предаването от заемодателя на заемателя собствеността върху пари или други заместими вещи. В тази връзка по делото е изслушано неоспореното заключение на допуснатата ССчЕ, кредитирано от съда като обективно, компетентно и пълно, което сочи, че при подписване на договора на 21.01.2016 г. кредитът е бил предоставен в брой на ответника, както и че в периода 27.01.2016 г. – 12.06.2017 г. последният е извършил 19 броя погашения от общо 647,70 лв. Последното обстоятелство съдът кредитира като сигурно извънсъдебно признание чрез конклудентни действия на неизгодния за ответника факт, че е получил реално заемната сума. Следователно по делото се установява усовяване на заемната сумата, противно на поддържаното в отговора по чл. 131 от ГПК.
На следващо място доколкото процесният заем е такъв за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК, клаузите на специалния закон следва да бъдат преценени от съда служебно за съответствие както с императивните норми на ЗПК насочени в защита интереса на потребителя, така и за неравноправност по смисъла на ЗЗП, тъй като в създадената между страните облигационна обвързаност ответникът има качеството потребител по смисъла на § 13, ал.1 от ДР на ЗЗП. Анализът включва и оценка на облигационното правоотношение, в частта му досежно изпълнението от страна на заемодателя на задължението му за предоставяне на потребителя на необходимата писмена информация за съдържанието и условията по кредита, вкл. обективните критерии, въз основа на които разходите могат да се изменят, индивидуалното договаряне на условията по договора, както и обоснованост на уговорените размери на лихвите (възнаградителна и мораторна) и останалите разходи (такси) в съответствие с типични разходи на кредитора и обичайна печалба.
В случая от сравнителния анализ на договора и относимите императивни текстове съдът намира за недоказано, че облигационната връзка между кредитодателя и потребителя е възникнала съобразно установените в специалния закон задължителни правила на ЗЗП и ЗПК за кредитодателите при извършването на дейност по потребителско кредитиране.
Достатъчно да аргументира самостоятелно горния извод на съда е обстоятелството, че нито в самия договор, нито в друг представен по делото документ се съдържа информация по чл. 11, ал.1, т.9, предл. второ от ЗПК за това какви са условията за прилагане на иначе изрично посочения на първа страница от договора лихвен процент от 31,82 %. Друго формално нарушение на минимално изискуемото съдържание на договора за потребителски кредит е липсата на представен по делото погасителен план, който да съдържа ясно диференцирана информация каква част от дължимата седмична вноска от 21,01 лв. е главница и каква част представлява лихва, съобразно изричното и ясно дефинирано изискване на чл. 11, ал. 1, т.
Разпечатката съдържа 29 от 52 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/639b4617-7097-4e3f-a6fd-3fe0c2c3b821