Разпореждане № 130907 от 20.10.2023, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 130907 гр. София, 20.10.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Частно гражданско дело № 20231110141568 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 410 ГПК.

Образувано е по заявление на „***** за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу В. Б. Т. за сумите, както следва: сумата 679,95 лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит № ***** г., ведно със законна лихва за периода от 25.07.2023 г. до изплащане на вземането, законна лихва за забава в размер на 57,29 лева, сумата 175 лева –неустойка за забава, начислена на 01.03.2023 г., както и разноски в заповедното производство: държавна такса в размер на 25 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 260 лева.

Настоящият състав намира, че искането за издаване на заповед за изпълнение по отношение на претенцията за неустойка за забава в размер на 175 лева следва да бъде оставено без уважение, като съображенията за това са следните:

Съгласно чл. 6, ал. 2 от договора за кредит е уговорено кредитополучателят да заплаща таксите, определение съгласно Тарифата за таксите на ****, представляваща разходи за събиране на просрочени задължения. От изложеното е видно, че всъщност неустойката се начислявала, за да обезпечи разходите, който кредиторът прави относно извънсъдебното събиране на вземането, а именно изпращане на съобщения, покани уведомления, периодично информиране на длъжника за допуснатите забави и възможностите за изпълнение и др. Макар да се претендира като неустойка за забава, по своя характер претендираното вземане за разходи за събиране на просрочено вземане противоречи на нормата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, според която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В случая дължимостта на вземането е изключена и от забраната на императивната норма на чл.

33,ал.1 от ЗПК, предвид обстоятелството, че с договора е установена отделно и изрично дължимостта на законната лихва за времето на забавата, която лихва е претендирана със заявлението.

При това положение заявлението следва да бъде отхвърлено и в частта за претендираните разноски съразмерно на отхвърлената част от заявлението или за сумата над 20,20 лв. до пълния претендиран размер от 25 лв. за платена държавна такса и над сумата от 40,41 лв. до пълния размер от 50 лв. юрисконсултско възнаграждение /определено от съда по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК вр.чл.26 НЗПП/.

За останалите суми, претендирани със заявлението по чл. 410 ГПК, следва да бъде издадена заповед за изпълнение.

Воден от горното, съдът

1

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление, вх. № **** г., подадено от „***** срещу В. Б. Т., ЕГН **********, в частта, в която се иска издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата от 175 лева, представляваща неустойка за забава, начислена на 01.03.2023 г., както и за сумата над 20,20 лева до пълния размер от 25 лева за платена държавна такса и за сумата над 40,41 лева до пълния размер от 50 лева юрисконсултско възнаграждение.

Разпореждането може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2