Решение № 158 от 13.05.2026, Окръжен съд - Стара Загора

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 158 гр. Стара Загора, 13.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Атанас Д. А. при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева като разгледа докладваното от Атанас Д. А. Въззивно гражданско дело № 20255500500704 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ и сл.

Образувано е по въззивна жалба на С. Д. С., ЕГН – **********, с адрес: гр. С.З., ***, действащ чрез адв. Д. К., срещу решение № 797/ 11.08.2025 г. по гр.д.№ 4780/2024 г. по описа на Районен съд – Стара Загора.

С жалбата решението се обжалва като неправилно поради постановяването му при неправилно прилагане на процесуалните и материално-правните норми, и поради необоснованост.

Излага се оплакване за неправилност на решаващият извод на съда, че решението на ОСЗ - С.З. от 09.08.1996 г. не удостоверява надлежно възникналото по силата на реституция право на собственост на въззивника върху процесния недвижим имот, поради липсата на представена към него скица, т.е. че реституционната процедура не е приключила.

Оплакване за неправилност се излага и досежно решаващият извод на съда за оспорване от страна на ответниците, на правото на собственост на ищеца, основано на реституцията на имота в негова полза.

В тази връзка се сочи, че ответниците единствено са заявили правоизключващи възражения, че са придобили имотите си в собственост по 1 силата на §4 от ЗСПЗЗ, като негови ползватели.

Тези възражения обаче според ищеца са били надлежно оспорени, а съдът не е извършил предвидения в закона косвен съдебен контрол на заявеното от тях придобивно основание, без да обсъди заявените от ищеца възражения.

Според въззивника ответниците не са успели да докажат, че правото им на ползване се е трансформирало в право на собственост по реда на §4 и §4а и сл. от ЗСПЗЗ, поради което правните изводи на съда за доказаност на заявените от тях правоизключващи възражения са необосновани.

Доводи за необоснованост предвид липсата на съвкупно обсъждане на относимите към тези обстоятелства събрани по делото доказателства се излагат и по отношение изводите на съда, касаещи проведената реституционната процедура и издаването на решението на ОСЗ - гр. С.З. за възстановяване на процесния имот в полза на ищеца, както и касаещи приемането и прилагането на Плана за новообразуваните имоти.

Оплакване за допуснато процесуално нарушение от първоинстнационния съд се излага във връзка с допускането и разглеждането на направените от ответниците възражения за придобивна давност след изтичане на срока за отговор на исковата молба, които според въззивника ответниците не са доказали, т.к. не са установили наличието на всички елементи от фактическия им състав.

Претендира се отмяната на обжалваното решение и постановяването на ново, с което предявените от въззивника-ищец искове бъдат уважени, като му бъдат присъдени и направените пред двете съдебни инстанции разноски.

В срока за отговор на въззивната жалба възизиваемите Г. Д. Я., В. Ж. М. и Т. А. Т. не са подали такъв.

В проведеното открито съдебно заседание въззивникът се представлява от пълномощника си – адв. Д. К., чрез която поддържа въззивната жалба и пледира за отмяна на обжалваното решение и постановяването на ново, с което предявените искове бъдат уважени. Претендира за присъждането на направените пред двете съдебни инстанции разноски, съгласно представен списък на разноските.

Въззиваемите е се представляват от процесуален представител – адв. В.

Ц., чрез която пледират за потвърждаване на обжалваното решение.

След обсъждане на твърденията и възраженията на страните, и събраните доказателства, на основание чл.235, ал.3 от ГПК съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е допустима, т.к. е подадена в предвидения в закона срок за обжалване от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от С. Д. С. срещу Г.

2

Д. Я., В. Ж. М. и Т. А. Т., с която са предявени ревандикационни искове по чл.108 от Закона за собствеността.

С предявените искове ищецът претендира да бъде признат по отношение на ответниците за собственик на поземлен имот с идентификатор № ***, съгласно КККР, одобрени със заповед № РД-18-364/19.09.2017 г. на Изпълнителния директор на АГКК, без изменение, с площ от 1549 кв.м. по кадастрално заснемане, а съгласно документ за собственост с площ от 1,550 дка, находящ се в землището на с. Н.с., ***, в местността “Габрака”, с трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване:Лозе, категория на земята: VIII, номер по предходен план : 047053, при граници и съдени: имоти с идентификатори №№№ ***; № ***; №

***; № *** и № ***, както и ответниците да бъдат осъдени да му предадат владението върху имота.

Ищецът основава претендираното свое право на собственост на наследствено правоприемство, договор за доброволна делба и реституция.

Изложил е твърдения, че е единствен наследник по закон на Д.С.М., който е един от наследниците на С.М. С..

С решение на ПК - С.З. процесният имот бил възстановен на наследниците на С.М. С., а със договор за доброволна делба, вписан под акт № 232, том XI, дв.вх. рег.№ 12442 от 26.10.2006 г. бил поставен в дял на Д.С.М..

След смъртта на своя баща и наследодател ищецът установил фактическа власт върху придобитите по наследство имоти, в т.ч. и процесният имот, отдавал ги под наем или аренда.

Твърди, че от своя баща знаел местонахождението на имота, т.к. бил близо до регулацията на населеното място; знаел, че имотът е лозе, което преди било обработвано, но през последните години трайните насаждения били остарели и не давали реколта.

Твърди, че през годините често е посещавал имота, но след пандемията от Ковид-19 от 2020 г. до 2023 г. не бил ходил.

При посещение през 2024 г. отишъл до с. Н.с., за да нагледа земеделските си имоти и установил, че на мястото на процесният имот са построени няколко постройки, в които живеят тримата ответници, около имотът е изградена ограда; ответниците заявили, че имотът е техен и представили документи за собственост на имоти, находящи се в местността „До селото“.

С отговора на исковата молба тримата ответници са оспорили исковете.

Заявили са възражения, че не владеят и не ползват имота на ищеца, не са променяли предназначението му и не са извършвали строителство в него.

Ответникът Т. А. Т. е заявил твърдения, че е собственик на новообразуван имот № 62.103 по плана на новообразуваните имоти на с. Н.с., 3 местност “Лозята, одобрен със заповед № 52 от 13.02.2009 г. на областния управител, който по скица, издадена от Община С.З. на 05.12.2024 г. е с площ от 600 лв., вид на територията: селско стопанство, НТП: ниви /орна земя/, категория на земята VIII, при съседи на имота: землищна граница, имот № 62.102 – двор на В. Ж. М. и др.; имот № 62.503 – улица, имот № 62.141 –лозе на М.Х.П..

Посочил е , че притежава н.а. за недвижим имот, придобит по §5, ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ № 26,том III, дело № 1006/19.02.1996 г. на нотариус при Районен съд – Стара Загора, а имотът бил придобит въз основа на удостоверение № 763/23.12.1987 г. за предоставяне право на ползване на земя от Общински народен съвет върху нива от 0,6 дка, в землището на с. Н.с., която се ползва за трайни насаждения. Въз основа на строително разрешение № 33/10.06.1991 г. в имота била построена сезонна постройка с площ от 35 кв.м.

Ответниците В. Ж. М. и Т. А. Т. са заявили твърдения, че са собственици на новообразуван имот № 62.102 по плана на новообразуваните имоти на с.

Н.с., местност “Лозята, одобрен със заповед № 52 от 13.02.2009 г. на областния управител, който по скица, издадена от Община С.З. на 05.12.2024 г. е с площ от 600 кв.м., вид на територията: населени места, НТП: индивидуално застрояване, категория на земята VIII, при съседи на имота: имот № 62.503 – улица, землищна граница, имот № 62.103 – нива на Т. А. Т..

Посочили са, че притежават н.а. за покупко-продажба на недвижим имот № 7,том I, рег. 63, дело № 7/06.03.2000 г. на нотариус Б.Г., с рег. № 394 на НК и район на действие при Районен съд –Стара Загора.

С акт за узаконяване № 94-В-528/24.01.2011 г. на Община С.З. бил узаконен строеж от пета категория – жилищна сграда със застроена площ от 52,96 кв.м. и РЗП от 95,29 кв.м., намираща се в поземлен имот № 62.102, местност “До селото”, с. Н.с., ***, собственост В. Ж. М., който бил извършен през 2002 г.

Не са заявени други възражения от ответниците в отговора на исковата им молба.

В проведеното първо открито съдебно заседание пълномощникът на ищеца – адв. К., е заявила оспорване на представените от ответниците с отговора им на исковата молба нотариални актове. Актовете са оспорени като такива с невярно съдържание /стр. 5 от протокола за проведеното на 30.01.2025 г. откирто съдебно заседание –л.57 от делото/.

Във връзка с това оспорване пълномощникът на ответниците – адв. Ц. е заявила при условията на евентуалност възражение за придобивна давност, с начало на давностния период от 2009 г. и продължаващо понастоящем владение.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил 4 исковете, т.к. въз основа на събраните от него доказателства е приел, че ответникът Т. А. Т. и прадводателят на ответниците В. Ж. М. и Т. А. Т. – И.Т.И., са били бивши ползватели по смисъла на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ на земеделски земи – ниви с площи от по 600 кв.м., находящи се в землишщето на с. Н.с., които през 1994 г. са придобили в собственост по предвиденият в закона ред, а тези ниви по действащият и одобрен през 2009 г. план на новообразуваните имоти на с. Н.с. представляват имот № 602.103 и № 602.102.

По отношение на заявеното от ищеца придобивно основание е приел, че представеното решение № 29012/09.08.1996 г. на ПК - С.З. по чл.18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ не легитимира ищеца като собственик поради липсата на приложена към него заверена от административния орган скица на възстановения имот.

Поради липсата на скица е приел, че това решение не е породило конститутивното си действие, а има само установителен характер – признава правото на възстановяване, а и не може да го прояви, т.к. възстановеният в стари реални граници имот попада в територии по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ.

Обсъдил е и заявеното възражение за придобивна давност, което е приел за доказано за частите от всеки един от двата имота № 602.103 и № 602.102, които се застъпват с поземлен имот № с идентификатор № ***.

Въззивният съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, а по същество е правилно, по следните съображения:

По фактите:

От приетите по почин на ищеца писмени доказателства безспорно се установява, че ищецът - въззивник е син и единствен наследник по закон на Д.С.М., чийто наследодател е С.М. С..

С решение № 29012 от 9.08.1996 г. на Поземлена комисия - гр. С.З., на което ищецът основава претендираното свое право на собственост, на наследниците на С.М. С. е било възстановено в съществуващи /възстановими/ стари реални граници правото на собственост върху 12 недвижими имота, между които и лозе - терасирано с площ от 1,550 дка, находящо се в землището на с. Н.с., ***, в местността “Габрака”, представляващо имот № 047053 по картата на землището на с. Н.с..

В решението е посочено, че същото допълва и изменя решение № 29012 от 04.07.1994 г., както и че заверените скици на имотите представляват неразделна част от него, но към представеното от ищеца – въззивник с исковата му молба решение липсват приложени скици.

С договор за доброволна делба от 26.10. 2006 г. е била извършена доброволна делба между наследниците на С.М. С., при която в дял на Д.С.М. е бил поставен имотът, представляващ лозе - терасирано с площ от 1,550 дка, находящо се в землището на с. Н.с., ***, в местността “Габрака”, 5 представляващо имот № 047053 по картата на землището на с. Н.с..

По действащите КККР на с. Н.с., *** имотът представлява поземлен имот с идентификатор № ***, съгласно КККР, одобрени със заповед № РД-18-364/19.09.2017 г. на Изпълнителния директор на АГКК, без изменение, с площ от 1549 кв.м. по кадастрално заснемане, а съгласно документ за собственост с площ от 1,550 дка, находящ се в землището на с.