Определение № 4162 от 11.09.2025, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4162 гр. Варна, 11.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на десети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Деница Славова като разгледа докладваното от Деница Славова Въззивно частно гражданско дело № 20253100501946 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 63513/16.07.2025 г. от Е. П. З. против Определение № 9079/03.07.2025г. по гр. дело № 20243110107660 по описа за 2024г. на ВРС, в частта, с която съдът:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 42894/15.05.2025 г., подадена от ответницата по главните искове Е. П. З., чрез процесуалния й представител – адв. Н. Т., с искане за изменение на решение № 1320/15.04.2025 г., постановено по гр. д. № 7660/2024 г. по описа на Районен съд – Варна, XLVI състав, в частта за разноските, на основание чл. 248 ГПК.

В частната жалба се излага становище за неправилност и незаконосъобразност на постановения съдебен акт. Сочи се, че ВРС неправилно е приел, че ответницата е станала причина за завеждане на делото от ищеца. Твърди, че е нямало как тя да узнае, че купува имота от несобственик, защото нотариалният акт на ищеца не е бил вписан в електронната партида на процесния имот. Счита, че това е станало по вина на ищеца, като той не следва да черпи права от недобросъвестното си поведение.

На ответницата не следва да се вменява в задължение извършването на всички възможни справки за имота преди закупуването му. Сочи още, че ищецът е можел да направи опит за извънсъдебно решаване на спора преди да пристъпи към завеждане на дело, като такива опити същият не е правил.

1

Моли се съдът да отмени обжалваното oпределение и да постанови друго, с което да бъде уважена молбата й за изменение на решение № 1320/15.04.2025 г., постановено по гр. д. № 7660/2024 г. по описа на Районен съд – Варна, XLVI състав, в частта за разноските, като бъде отменен диспозитива, инкорпориран в решението, осъждащ я за разноски в полза на ищеца.

В законово установения срок е постъпил отговор на частната жалба от насрещната страна, в която се излага становище, че частната жалба е неоснователна, а определението - правилно и законосъобразно. Посочва се, че ищецът не познава ответницата и няма контакт с нея, още повече, че тя е сменила адреса си от гр. Варна в гр. София. Счита, че ответницата е можела да се свърже с него, тъй като на имота има поставена табела с името и телефонния му номер, но не е сторила това. Предпочела е да води дела срещу прехвърлителите на имота, като удължава и утежнява процеса. Сочи, че разходите са сторени от него при завеждане на делото и преди постъпването на отговора на исковата молба, като той не е имало как да знае, че искът ще бъде признат от ответницата. Твърди, че н.а. на ищеца е бил вписан в имотния регистър и ответницата е могла да направи справка по отношение на правото му на собственост преди изповядване на собствената си сделка. Вписването на н.а. на ответницата в кадастъра от своя страна засяга правата на ищеца, който не може да извърши вписване на собствените си права преди постановяване на решението по делото.

Моли се съдът да остави без уважение постъпилата частна жалба и да бъдат присъдени сторените от страната разноски в производството по частната жалба.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед на своето вътрешно убеждение, намира следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, редовна е, изхожда от легитимирано лице, подадена е срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима за разглеждане.

По същество е неоснователна поради следните съображения:

С постановено по делото решение № 1320/15.04.2025 г. съдът е уважил заявената от П. А. П. срещу Е. П. З. претенция за приемане за установено 2 между страните, че ответницата не е собственик на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Варна, с административен адрес: гр. Варна, р-н Приморски, кв. „Виница“, м-ст „Перчемлията“.

Заедно с това са разгледани и заявените от Е. П. З. срещу конституираните в хода на процеса на нейна страна трети лица[1]помагачи – В. Д. Братанова и С. Д. В., обратни искове, като:

- искът с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД вр. чл. 189, ал. 1 ЗЗД за разваляне на сключения между лицата договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 120/03.02.2023 г., касаещ покупко-продажбата на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Варна, с административен адрес: гр. Варна, р-н Приморски, кв.

„Виница“, м-ст „Перчемлията“, е уважен;

- исковете по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД вр. чл. 189, ал. 1 ЗЗД срещу третите лица-помагачи за заплащане в полза на ищцата Е. П. З. на сумата от по 8000 евро, представляваща половината от действително платената цена за имота по разваления договор за покупко-продажба на недвижим имот в общ размер на 16000 евро, са отхвърлени, поради плащане на дължимите суми в хода на процеса;

- исковете по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД вр. чл. 189, ал. 1 ЗЗД за осъждане на всяко от третите лица-помагачи да заплатят в полза на ищцата Е. П. З. на сумата 770.50 лв., представляваща половината от направените при продажбата разноски в общ размер на 1541 лв. /за заплатена нотариална такса – 602.20 лв. и за заплатен местен данък – 938.80 лв./, са уважени частично, като са отхвърлени за разликата над 770.50 лв. до пълния предявен размер от 770.62 лв.;

- исканията за заплащане в полза на ищцата на законна лихва върху сумата от 8 000 евро от всяка от ответните страни е уважена за сумата от по 381.64 евро, изчислена, считано от датата на предявяване на иска – 21.08.2024 г. до извършеното в хода на процеса окончателно изплащане – 24.12.2024 г.

При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца по главната претенция П. П. са присъдени разноски в общ размер на 2439.62 лв., платими от Е. П. З., като съдът е счел за неоснователно наведеното от нея възражение за недължимост на разноските по делото по смисъла на чл. 78, ал.

2 ГПК. В отговора на исковата молба Е. П. З. е направила признание на иска, 3 като по този факт спор липсва, но съдът е приел, че не е налице другата предпоставка на чл. 78 ал. 2 от ГПК, а именно ответницата да не е дала повод за завеждане на делото.

Настоящата съдебна инстанция намира, че действително не е налице първата предпоставка на чл. 78 ал. 2 от ГПК, т.е. ответницата с поведението си да не е дала повод за завеждане на делото. Отговорността за разноски в исковия процес се разпределя по принцип като общо правило съобразно изхода на делото, съгласно правилата на чл. 78 ал. 1 и ал. 3 от ГПК. Само по изключение се прилага правилото на чл. чл. 78 ал. 2 от ГПК при наличието на две кумулативно зададени от закона предпоставки - признание на иска от ответника и същият да не е дал повод за завеждане на делото. Поводът за завеждане на делото се изследва съобразно вида и характера на производството и поведението на ответната страна.

Трайната и непротиворечива практика, постановена по реда на чл.274 ал.3 от ГПК, приема, че първата предпоставка по чл.78 ал.2 от ГПК липсва, когато сезирането на съда е условие за упражняване на субективните права на ищеца /определения № 500 от 16.07.2013г. по ч.гр.д.№ 2326/13г. на І ТО и № 709 от 28.12.2012г. по ч.гр.д. № 592/12г. на І ГО на ВКС, № 71 от 21.01.2014г. по ч.гр.д.№ 17/14г. на ІII ГО на ВКС/. В конкретния случай искът с правно основание чл. 124 от ГПК е с предмет установяване на вещни права върху процесния недвижим имот, като колизията на правата възниква от наличието на две последователни прехвърлителни сделки за един и същи имот. Спорът не може да бъде разрешен доброволно и извънсъдебно, доколкото развалянето на втория договор за покупко-продажба може да стане само по съдебен ред съгласно императивното правило на чл.87 ал.3 ЗЗД, а самото съществуване на последващата прехвърлителна сделка застрашава упражняването на правото на собственост на ищеца. /Изявата на това застрашаване в конкретния случай е посоченият от ищеца проблем с вписването в кадастъра./ Именно защото развалянето на един договор за покупко-продажба може да стане само по съдебен ред, то ответницата е предявила и обратен иск с правно основание чл.

87, ал. 3 ЗЗД вр. чл. 189, ал. 1 ЗЗД за разваляне на сключения между нея и нейните прехвърлители втори договор за покупко-продажба на процесния недвижим имот, който иск е уважен. Само на това основание, без да бъде изследвано конкретното поведение на ответницата в случая /дали тя е 4 направила необходимите проверки в Агенцията по вписванията преди сключване на сделката или не/, следва да се приеме, че доколкото завеждането на иска по чл. 124 от ГПК е единственият път за защита на вещните права на ищеца, то ответницата е дала повод за завеждане на делото със самия факт на сключване на втората прехвърлителна сделка.

В случай, че ответницата счита, че вина за сторените от нея разноски в настоящото производство носи някой друг /който не е изпълнил свои задължения/, тя може да заведе отделен иск на деликтно правно основание, в рамките на който биха могли да бъдат разгледани конкретно наведените от нея възражения по отношение на въпроса била ли е длъжна същата да извършва всички необходими справки или друго лице е следвало да извърши проверката или да организира надлежното вписване. В настоящото производство по чл.

274 и сл. от ГПК във вр. с чл. 248 ал. 3 от ГПК обаче тези факти са неотносими.

В конкретния случай не се установява да е налице изключението на общите правила съгласно чл. 78 ал. 2 от ГПК, поради което се прилага общото правило на чл. 78 ал. 1 от ГПК и с оглед изхода на спора разноски се дължат в полза на ищеца. Поради съвпадане на изводите на двете инстанции, съдът намира, че Определение № 9079/03.07.2025г. по гр. дело № 20243110107660 по описа за 2024г. на ВРС в обжалваната част следва да бъде потвърдено.

Воден от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 9079/03.07.2025г. по гр. дело № 20243110107660 по описа за 2024г. на ВРС, 46 състав, В ЧАСТТА, с която съдът:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 42894/15.05.2025 г., подадена от ответницата по главните искове Е. П. З., чрез процесуалния й представител – адв. Н. Т., с искане за изменение на решение № 1320/15.04.2025 г., постановено по гр. д. № 7660/2024 г. по описа на Районен съд – Варна, XLVI състав, в частта за разноските, на основание чл. 248 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи обжалване.

5

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6