Решение № 820 от 02.10.2019, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ№107

02.10.2019 г., гр. Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

Бургаският окръжен съд, II гражданско отделение, IV въззивен граждански състав, в открито заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

НЕДЯЛКА ПЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

1. ДАНИЕЛА МИХОВА

2. мл. с. ДИАНА АСЕНИКОВА при секретаря Ваня Димитрова, като разгледа докладваното от младши съдия Асеникова въззивно гражданско дело №

1359 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 28, ал. 6 от Закона за закрила на детето вр. чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на М.А.А., ЕГН: **********, и И.А.М., ЕГН **********, двамата с постоянен адрес: ***, чрез адвокат Т.Ч. – с пълномощно от първата инстанция (л. 28 – л. 29), със съдебен адрес:***, против Решение № 1660 от 28.06.2019 г. по гр. д. № 3376 по описа за 2019 г. на Районен съд – Бургас, с което малолетното дете Сехер Иванова Миткова, ЕГН **********, родено на *** г. в гр. Бургас от майка М.А.А., ЕГН **********, и баща И.А.М., ЕГН **********, е настанено в ДМСГД „Вяра, Надежда, Любов”- гр. Бургас за срок от една година, считано от временното му настаняване по административен ред – 25.03.2019 г.

Във въззивната жалба се навеждат оплаквания за неправилност и необоснованост на първоинстанционното съдебно решение. Излагат се доводи, че по делото не са налице основания за вземане на предприетата от ДСП мярка „спешно настаняване в институция“. Твърди се, че съдът не е взел предвид тежкото емоционално състояние на майката, предизвикано от изчезването на двегодишното й дете и от поведението на разследващите полицейски служители. Посочва се още, че употребата на успокояващи лекарства също се е отразила върху състоянието на майката. Излагат се съображения, че по делото липсват обективни данни, че е налице реална опасност за детето. Твърди се, че съдът неправилно е кредитирал социалния доклад. Счита се, че обстоятелствата, съставляващи фактическо основание за настаняване в институция, не са установени по изискуемия от процесуалния закон несъмнен начин. Оспорва се изводът на решаващия състав за липса на родителски капацитет от страна на майката. Твърди се, че посетеният от социалните работници адрес не е този, на който живее семейството. Излагат се доводи, че обстоятелствата относно живота на детето до настаняването му в институция не са относими към предмета на делото. Въззивниците молят съда да отмени изцяло първоинстанционното решение и да отхвърли искането на ДСП. Претендират за присъждане на разноски по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. В съдебно заседание процесуалният представител на въззивниците поддържа жалбата. Няма доказателствени искания.

По делото не е постъпил отговор на въззивната жалба от ДСП – гр. Бургас. В съдебно заседание въззиваемата страна чрез юрисконсулт Даракчиева – с пълномощно по делото (л. 27), оспорва въззивната жалба и моли съда да потвърди първоинстанционното решение.

Няма доказателствени искания.

Съдът, като съобрази доводите на страните, въз основа на закона и доказателствата по делото намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена против акт на съда, подлежащ на обжалване, в законовия срок, от надлежно упълномощен представител на легитимирани лица и съдържа необходимите реквизити по чл. 260, ал. 1, т. 1, 2, 4 и 7 ГПК и чл. 261 ГПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Производството пред Районен съд – Бургас е образувано по повод подадена на 25.04.2019 г. молба от Агенция за социално подпомагане – Дирекция „Социално подпомагане“ – гр.

Бургас, представлявана от Красимира Колева, за настаняване на малолетното дете Сехер Метова А., ЕГН ********** – с майка М.А.А., ЕГН **********, и баща – неизвестен, в специализирана институция Дом за медико-социални грижи за деца „Вяра, Надежда, Любов“ – гр. Бургас за срок от една година, считано от настаняването по административен ред.

По делото е представен социален доклад от 25.03.2019 г., от който се установява, че малолетната Сехер е четиринадесетото дете за майката М.А., не е припознато от биологичния баща И.М., с когото майката живее на семейни начала от години. Част от децата са от баща, с когото А. ***, но и той не е припознал всичките от тях. Посочено е, че едно от децата на А. е починало като бебе, второ е било настанено в институция поради здравословни проблеми и впоследствие осиновено, трето е настанено в семейство на роднини, а двегодишното дете Юлиан е изчезнало безследно. До м. 11.

2018 год. семейството живеело в с. Кошарица, след което се преместило в с. Равнец поради зачестили конфликти между бившия партньор и настоящия партньор на А.. Жилището представлявало преустроено в триетажна къща бивше кафене, собственост на бабата и дядото на А..

Санитарно-битовите условия били добри, но жизненото пространство било недостатъчно за многочленното семейство. В жилището е нямало храна, а семейството е било подпомагано с храна и парични средства от живущи в същата махала. Майката е била консултирана да подаде заявление за ползване на социална услуга, но това не се е случило. М.А. и И.М. са неграмотни, постоянно търсят съдействието на институциите за издръжка и обгрижване на децата, имат регистрирани множество обаждания на Националната телефонна линия за деца (НТЛД). Подпомагани са от НПО „Надежда и домове за децата“, като многократно са изразявали недоволство от количеството храна, вещи, дрехи и парични средства, които им се предоставят. На 17.03.2019 г. е изчезнал Юлиан – едно от малките деца в семейството, след което А. е изпаднала в много тежко емоционално състояние, отказвала е да приема храна и вода, припадала е няколко пъти за една седмица и е викала линейка. На 22.03.2019 г. в дома на семейството е дошла полиция и е отвела за разпит детето Асен, при което майката е изпаднала в истерия, обадила се е на НТЛД и е заявила, че не издържа на напрежението, ще убие децата си и ще се самоубие.

След този сигнал е извършено повторно незабавно посещение в дома на семейството от служители на ОЗД, като майката е била в още по-тежко емоционално и физическо състояние, била е неадекватна и не е била в състояние да полага грижи за себе си и за нито едно от децата, като пред социалните работници тя е потвърдила, че има намерение да убие децата и да се самоубие. Посочено е още, че М.А. не работи, а съжителят й И.М. заявява, че работи нерегламентирано на пристанището в Бургас срещу 50 лева дневно възнаграждение, но от изчезването на Юлиан не е ходил на работа, оставил е семейството без средства – категоричен е, че до откриването на Юлиан няма да ходи на работа. Становището на ДСП – гр. Бургас е, че малолетното дете Сехер е в риск, тъй като майката не е в състояние да полага грижи за него и заплашва да го убие, поради което съществува опасност за физическото, нравственото, интелектуалното и социалното му развитие.

По делото е приложено писмо с изх. №

НТЛД С-4087-4295/22.02.2019 г. относно сигнал за дете в риск. От него се установява, че на 22.03.2019 г. на

Националната телефонна линия за деца 116 111 в два разговора с начален час 13:15 ч. и 13:45 ч. е постъпила информация, предполагаща риск за деца на територията на с. Равнец. На линията се е свързала госпожа М.А., която била силно афектирана, тъй като на 17.03.2019 г. е изчезнал двегодишният й син Юлиан. По нейни думи полицията провеждала разследване по случая, като двама от синовете й – Асен на 13 г. и Асен на 9 г., са заподозрени, че са „продали“ Юлиан. Разказала още, че Асен на 9 г. бил заведен от полицаите на гробищата, за да „покаже къде са заровили трупа на Юлиан“. Сигналоподателката заявила, че по отношение на синовете й е упражнено полицейско насилие и неколкократно споделила, че ако никой не й помогне, е склонна да посегне на живота си, както и на живота на децата си. В последващ разговор споделила, че от няколко дни е на инжекции, тъй като краката я болят и не може да се движи, както и че е приела таблетка Диазепам. В писмото е посочено още, че за семейството на И.М.А. и неговата партньорка има седем сигнала от страна на НТЛД 116 111 към О „ЗД“ – Поморие. В предходни обаждания А. е споделял за конфликти с партньорката си и двамата са заявявали в различни ситуации, че желаят да изоставят определен брой от децата си. Свързвала се е и по-голямата дъщеря Елена, която е бягала от дома си. В разговорите си на линията момичето е споделяло, че не може да издържа да живее в условията, които семейството й осигурява. На линията са разговаряли и Тинка, Паско и Ахмед Метови Ангелови, които споделили, че са избягали от дома на майка си М.А. и са отишли да живеят при биологичния си баща в с. Кошарица, тъй като хигиенно-битовите условия в дома на семейството в с. Равнец са лоши.

Тинка също така била споделила, че А. принуждава децата си да работят, за да изкарват пари, които майката използвала за личните си нужди.

Представен е протокол от 22.03.2019 г. от работна среща на мултидисциплинарния екип по прилагане на координационния механизъм за взаимодействие при работа в случаи на деца, жертва на насилие или в риск от насилие, на която е взето решение спрямо децата на М.А. да бъде приложена незабавна мярка „полицейска закрила“ от РУ – Камено за срок от 48 часа, след изтичането на която да бъдат настанени в специализирана институция или социална услуга резидентен тип – в зависимост от възрастта.

По делото е представена Заповед № ЗД/Д-А-083/25.03.2019 г. на директора на ДСП – гр. Бургас, по силата на която е наредено спешно временно настаняване на малолетната Сехер Метова А. в ДМСГД „Вяра, Надежда, Любов“ – гр. Бургас за срок до произнасянето на съда с решение съгласно чл. 28 от Закона за закрила на детето.

В законовия едномесечен срок от издаването на заповедта дирекция „Социално подпомагане“ е отправила искане до Районен съд – Бургас за настаняване на малолетната Сехер Метова А. в специализирана институция Дом за медико-социални грижи за деца „Вяра, Надежда, Любов“ – гр. Бургас за срок от една година, считано от настаняването по административен ред.

В хода на първоинстанционното производство е представено удостоверение за раждане на Сехер Иванова Миткова, издадено на 23.04.2019 г., от което е видно, че като баща на детето Сехер е вписан И.А.М.. С оглед на това същият е конституиран като заинтересована страна в производството.

В съдебно заседание пред първата инстанция родителите са изслушани. Заявяват, че искат детето Сехер да се върне при тях, за да се грижат за него, както и че имат условия за отглеждането му, тъй като сега живеят в с. Кошарица.

По делото е изготвен актуален социален доклад с изх. № ПР/Д-А-П/55-001/17.06.2019 г. от Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Поморие предвид факта, че родителите на детето отново са се преместили да живеят в с. Кошарица, общ.

Несебър. Същият е изготвен на база проведени разговори с М.А. и И.М.,***.

Извършено е и посещение на адреса в с. Кошарица, общ. Несебър, ул. „Първи май“ № 9, където понастоящем живеят М.А. и И.М.. В доклада е посочено, че М.А. има родени още тринадесет деца: Асен, Асен, Ахмед, Благо, Васви, Елена, Николай, Павле и Паско, които са настанени в ЦНСТ; Бисер – настанен в приемно семейство;

Тинка – настанена в семейство на близки; Юлиян – безследно изчезнал през м. март 2019 г.; Юлия – починала на 13.10.2011 г. От разговор с Павел Павлов – кмет на с. Кошарица, се установява, че докато М.А. *** трудно се справяла с отглеждането и възпитанието на децата си. Кметството е подпомогнало финансово майката за извършване на погребение, когато е починала двумесечната й дъщеря Юлия Бисерова Илиева. Не е налице възможност семейството да се регистрира с настоящ адрес ***, тъй като не разполага с документ за собственост на сградата, която обитава в момента. Първите 10 деца на А. са родени по време на съжителството й с определящия се за техен биологичен баща Бисер Славов Илиев, който по думи на майката е злоупотребявал с алкохол, подлагал е нея и децата на физически и психически тормоз и това е причината да се разделят – няколко пъти.

От 2014 г. М. съжителства с И.А.М., който е припознал децата Благо, Николай и Юлиан, а към момента и Сехер. ОЗД/ДСП – Поморие е работил по случаите на дванадесет от децата на М.А.. Установено е, че децата са били отглеждани в лоши битови условия, поради което са били предприети мерки за закрила в семейна среда по чл. 23, т. 1, 2, 3, 4, 5, 6, 11 от ЗЗДет. Посочено е също така, че от 2014 г. със семейството е работил и ЦОП – Несебър, като е била предоставяна социална услуга „Семейно консултиране и подкрепа”. Специалистите от центъра ежемесечно са консултирали М.А. и И.М. относно задълженията им като родители и отговорността, която носят при неспазването им. Според финалните доклади на ЦОП – Несебър при работа с родителите специалистите са установили, че родителският им капацитет е нисък и се ограничава до задоволяване на базовите потребности на децата, като родителите нямат умения да планират в дългосрочен план тяхното развитие. Консултирали са майката относно подобряване на битовите условия на живот и уменията за планиране на семейния бюджет. Семейството ежемесечно е подпомагано с детски храни, дрехи и памперси. Въпреки дългосрочната работа на ЦОП – Несебър със семейството родителите не са успели да повишат родителския си капацитет. Установено е още, че преди да замине за с. Равнец семейството е живеело с. Кошарица, общ. Несебър, ул. „Първи май“ № 22 – обитавало е две дървени бунгала, с лоши битови условия, с недостатъчна жилищна площ за всички членове на семейството, като към настоящия момент бунгалата са разрушени. На 04.06.2019 г. социални работници са посетили адреса, на който към момента живеят родителите на детето – с. Кошарица, общ. Несебър, ул. „Първи май“ № 9.