Решение № 3367 от 10.06.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3367 гр. София, 06.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Цветина Костадинова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно гражданско дело № 20231100500002 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение от 10.10.2022 г., постановено по гр.д.№ 33439/ 2021 г. на Софийски районен съд, ГО, 141 състав, е отхвърлен като неоснователен предявеният от ЗАД „А.Б.“- гр. София /ЕИК ****/ срещу СТОЛИЧНА ОБЩИНА „иск с правно основание чл.411 КЗ вр. чл.49, ал.1 вр. чл.45 ЗЗД за присъждане на сумата 3 520.75 лв.- регресно вземане на застрахователя по застраховка „Каско" срещу Столична община за настъпило ПТП по сключена имуществена застраховка „Каско +“, за щети на МПС л.а.

„Тойота Рав 4” с рег.№ СА **** ВВ, при настъпило застрахователно събитие- ПТП резултат от ПТП, настъпило на 19.04.2017 г. на ул.**** в гр. София“, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба- 11.06.2021 г., до окончателно изплащане. На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът ЗАД „А.Б.“ е осъден да заплати на ответника Столична община сумата 100 лв.- разноски по делото.

Постъпила е въззивна жалба от ЗАД „А.Б.“- гр. София /ищец по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за присъждане на горепосочената сума, ведно със законната лихва и разноските по делото.

Въззиваемата страна Столична община /ответник по делото/ оспорва жалбата на 1 ищеца и моли да бъде постановено решение за отхвърлянето й като неоснователна, като претендира разноски за въззивното производство.

Третото лице- помагач на ответника- „П. и с.“ ЕАД- гр. /също и ответник по обратен иск на СО/ оспорва жалбата на ищеца и моли да бъде отхвърлена като неоснователна.

Предявен е иск с правно основание чл.410, ал.1 КЗ.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

По същество постановеното от СРС решение е неправилно и следва да бъде отменено.

За уважаване на предявения регресен иск по чл.410, ал.1 КЗ ищецът следва да докаже по безспорен начин съществуването на валидно застрахователно правоотношение между него и увреденото лице и заплащането на застрахователно обезщетение на увреденото лице /настъпване на суброгацията по чл.410 КЗ/, а също и наличие на визираните в чл.49 ЗЗД предпоставки по отношение на ответника: противоправно поведение на лица /изпълнители на работа/ при или по повод изпълнението на възложена от ответника работа /без да се установява конкретното лице- изпълнител/, настъпили вреди и причинна връзка между противоправното поведение и вредите. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 ЗЗД доказване на виновно поведение не е необходимо.

По делото не е спорно, а се установява и от събраните писмени доказателства, че при ПТП на 19.04.2017 г. на застрахован в ищцовото дружество лек автомобил „Тойота Рав 4” с рег.№ СА **** ВВ- собственост на Радостин Константинов, са били причинени щети.

Спорно по делото, предвид наведените от страните насрещни фактически твърдения, е дали процесното ПТП е настъпило вследствие попадането на автомобила в необезопасена и необозначена дупка на общински път /на територията на гр. София/.

Направеното в този смисъл от страна на ответника СО възражение е неоснователно.

Обстоятелството, че при настъпване на пътно- транспортното произшествие на пътното платно е имало необезопасена и необозначена дупка се установява от 2 представения протокол за ПТП от 19.04.2017 г., който следва да бъде взет предвид при формиране изводите на съда по съществото на спора. Материалната доказателствена сила на протокола- съобразно чл.179, ал.1 ГПК, обхваща лично възприетите от длъжностното лице факти, каквито в случая са отразени в обстоятелствената му част.

Протоколът е съставен от длъжностно лице- служител на МВР, в кръга на службата му, след посещение на място в деня на инцидента- 19.04.2017 г., т.е. акто-съставителят лично е установил фактите на база извършен оглед и професионална преценка на ситуацията, а не се е доверил само на твърденията на водача. Според направеното в долния десен ъгъл на бланковия протокол отбелязване мястото на произшествието е било посетено от актосъставителя, който е направил констатация в обстоятелствената част на протокола за наличието на необезопасена и необозначена дупка на пътното платно, описвайки я като „дупка с размери 1х1х0.2 метра, пълна с вода“, и е отразил същата в схемата на ПТП. Неправилен е приетият от първоинстанционния съд извод, че ПТП не е било посетено на място, тъй като според съдържащите се в долния десен ъгъл на бланковия протокол указания: при отговор с “да”/“не”- ненужното се зачертава с “х”, а в случая зачертаното с “х” ненужно е “не”, т.е. мястото на произшествието е било посетено от актосъставителя, от когото именно е обозначена гореописаната неравност /дупка/ на пътното платно в съдържащата се в протокола схема на ПТП.

Макар длъжностното лице да не е присъствало при самото настъпване на ПТП, което в случая е практически невъзможно, то е възприело лично фактическата обстановкатакава, каквато е била непосредствено след настъпване на ПТП /40 минути по- късноспоред направеното в протокола отбелязване/, поради което и относно фактите, описани в протокола, последният представлява официален удостоверителен документ по смисъла на чл.179, ал.1 ГПК. При посочения в този протокол механизъм на ПТП, неопроверган от ответника с допустими по ГПК доказателствени средства, и въз основа на приетото по делото като неоспорено от страните експертно заключение на авто- техническата експертиза доказана се явява, по преценка на съда, и причинната връзка между процесното ПТП и настъпилите за застрахования при ищеца автомобил вреди.

След като протоколът за ПТП е бил надлежно изготвен, в доказателствената тежест на ответника е било установяването на различна фактическа обстановка, като напр. липсата на неравности /дупки/ по пътното платно в участъка, в който е настъпило процесното произшествие, или изпълнение на задължението му за поставяне на предупредителни пътни знаци за обозначаването на тези неравности.

Наред с това даденото от вещото лице по авто- техническата експертиза заключение, установяващо причинна връзка между описаното в протокола ПТП и настъпилите щети, не е оспорено от ответника.

Неоснователно е възражението на ответника Столична община, че не са налице предпоставки за ангажиране на отговорността му, тъй като съвкупната преценка на 3 събраните доказателства обосновава извод, че настъпването на вреди по застрахования при ищеца автомобил е причинено от навлизане в несигнализирана дупка на общински път, поради което е установено и противоправно бездействие на компетентните служби на ответника за ремонт и поддържане на пътя. Това е основание за ангажиране отговорността на ответника- като възложител на работата, при условията на чл.49 ЗЗД.

Представените в тази насока от страна на ответника СО писмени доказателстваконстативен протокол от 27.03.2017 г. и „протокол проверка за двадесет и трети месец“ от м.11.2015 г., както и представеният от третото лице- помагач констативен протокол от 27.04.2017 г., представляващи частни документи, съдържащи изгодни за издателя си факти, преценени съвкупно, не са годни да опровергаят посочената по- горе констатация за налична при настъпването на ПТП дупка на пътното платно.

Установено е по делото и че между ищеца и собственика на увредения при процесното ПТП лек автомобил е бил сключен договор за застраховка "каско“ /с клаузи „стандарт, стандарт плюс, супер“/, че по време на действие на договора е настъпило предвидено в него застрахователно събитие, както и че ищецът е заплатил на доверения сервиз, отремонтирал увреденото МПС, и на застрахованото лицесобственик на автомобила, застрахователно обезщетение в общ размер от 3 520.75 лв.

/пл. нареждане от 22.11.2017 г.- за сумата 3 424.75 лв., и пл. нареждане от 20.12.2017 г.за сумата 96 лв./. Видно от приложените по делото Специални условия към процесната застрахователна полица за застраховка „каско“, попадането в дупка на пътя не е сред изключените от застрахователно покритие рискове. Следователно съгласно чл.410, ал.1 КЗ ищецът е встъпил в правата на застрахования срещу причинителя на вредите, респ. възложителя на работата, от процесното ПТП.

При тези съображения претенцията на ищцовото дружество по чл.410 КЗ вр. чл.49 ЗЗД за заплащането на регресно обезщетение по щета № 0305-17-777500165- за причинени на лек автомобил „Тойота Рав 4” с рег.№ СА **** ВВ на 19.04.2017 г. вреди, е установена по основание.

Предявеният от ЗАД „А.Б.“ регресен иск е доказан и по размер, тъй като от приетите по делото писмени доказателства, съдържащи се в образуваната при него щета, които не са оспорени от ответника, е видно, че стойността на увредените части и на ремонта на застрахования автомобил възлиза на претендираната сума от 3 424.75 лева, която е съответна и на определената от вещото лице оценка на вредата по средни пазарни цени.

При тези съображения, поради несъвпадане на приетите от двете съдебни инстанции изводи по съществото на спора обжалваното решение, което е неправилно, следва да бъде отменено и вместо това следва да бъде постановено решение за присъждане на процесното регресно обезщетение от 3 520.75 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

4

По отношение на обратния иск:

Искът е предявен като евентуален от страна на ответника СО- като подпомагана страна, срещу подпомагащата страна „П. и с.“ ЕАД, и е основан на твърдението, че в резултат на неизпълнение на задълженията по сключен между същите страни на 27.04.2015 г. договор следва да бъде ангажирана отговорността на ответника по обратния иск- изпълнител и неизправна страна по договора, за заплащане на сумите, присъдени с неблагоприятното за ответника по главния иск СО решение, на основание чл.79, ал.1 вр. чл.82 ЗЗД.

При възникнал спор между страните, всяка от тях следва да докаже твърдените от нея факти и обстоятелства, от които извлича изгодни за себе си правни последици.

В случая от страна на ищеца по обратния иск е въведено твърдение за съществуващо между него и ответника по обратния иск договорно правоотношение, от чието неизпълнение произтича договорната отговорност на ответника- изпълнител по договора, по чл.82 ЗЗД. Такъв договор, обаче, по делото не е представен от страна на СО, като въз основа на цитираните по- горе констативни протоколи от 27.03.2017 г. и 27.04.2017 г. и „протокол проверка за двадесет и трети месец“ от м.11.2015 г., представляващи частни документи, съдържащи изгодни за издателя си факти, изводи за наличие на твърдяното договорно право-отношение, за предпоставките за ангажиране отговорността на изпълнителя по същия и за изпълнението, респ. неизпълнението на договорните задължения от последния, не могат да бъдат направени.

Така, поради непроведено от ищеца по обратния иск доказване на обосноваващите спорното материално право факти и прилагане на неблагоприятните последици от недоказването в негова вреда, се налага приемането на извод за неоснователност на обратния иск, предявен срещу подпомагащата страна „П. и с.“ ЕАД, който следва с настоящото въззивно решение да бъде отхвърлен.

При този изход на спора съобразно чл.78, ал.1 ГПК и чл.273 вр. чл.78, ал.1 ГПК ответникът- въззиваема страна дължи да заплати на ищеца- въззивник сумата 440.83 лв.- разноски за първоинстанционното производство /140.83 лв.- държ. такса, и 300 лв.- възнаграждение на вещо лице/, и сумата 71 лв.- разноски за въззивното производство /платена държ. такса/. Други разноски на ищеца- въззивник не следва да бъдат присъдени, тъй като не са надлежно документирани. Не са представени доказателства между дружеството и процесуалния му представител адв. Ст. М., вкл. останалите адвокати от Адв. дружество „А. Д., Р. Г. и съдружници“, да е било договорено заплащането на адвокатско възнаграждение в претендираните размери за производствата пред СРС и СГС, вкл. заплащането и на ДДС. Липсват договори за правна защита и съдействие, сключени между страните по мандатното правоотношение, а приложените електронни фактури, издадени от адв. дружество, неподписани от клиента на услугите, не изпълняват изискването за доказване на 5 сторените по делото разноски /арг. ТР № 6 от 6.11.2013 г. по тълк. дело № 6/ 2012 г на ВКС, ОСГТК- т.1/.