Решение № 58 от 28.01.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 58 гр. София, 28.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Блага Иванова

Членове:

Мая Цонева

Калин Калпакчиев при участието на секретаря Невена П. Ангелова в присъствието на прокурора Петя Маринова като разгледа докладваното от Калин Калпакчиев Касационно наказателно дело от общ характер № 20258002200851 по описа за 2025 година Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 НПК по касационeн протест на прокурор от Апелативна прокуратура – Пловдив против присъда № 12 от 12.11.2024 г., постановена по в.н.о.х.д. № 430/2023 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, НО, 2. въззивен състав.

С касационния протест и допълнението към него се релевират касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК. Поддържа се, че присъдата е постановена при съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като въззивният съд не е обсъдил цялостно и в тяхната взаимовръзка доказателствените източници по делото, каквито са изискванията на чл. 14 НПК, а проявил избирателен и едностранчив подход при анализа на доказателства. В протеста се излага убеждението на прокурора, че подсъдимият е автор на деянието, тъй като нанесъл побой над жертвата в жилището си, а след това го извлачил до терасата, прехвърлил го през парапета/или го избутал, вследствие на което жертвата паднала под терасата и след това била извлачена от подсъдимия встрани от блока, където било намерено тялото. Представителят на държавното обвинение счита: че Апелативният съд неоснователно се е доверил на обясненията на подсъдимия; че неоснователно е приел обвинителната теза за недоказана поради наличието само на косвени доказателства, като за такива неправилно са приети показанията на свидетелките П. -М. и С., които имали само слухови, но не и зрителни възприятия; че безкритично въззивният съд е възприел 1 заключението на комплексната съдебномедицинска и физическа експертиза, приета във въззивното съдебно следствие; че приетото заключение по назначената от Апелативния съд комплексна експертиза е противоречиво по отношение на механизма на причинените на починалия травми; че въззивният съд неоснователно не е възприел заключенията на съдебномедицинските експертизи, приети от първоинстанционния съд, които установяват механизъм на нанасяне на травмите на починалия, които са в съответствие с обвинителната теза. В протеста се поддържа алтернативно, че фактите по делото сочат на квалификация по чл. 124 НК, тъй като подсъдимият нанесъл най-вероятно с крак удар вдясно на главата на починалия и след това той се придвижил по стълбите на блока, паднал, ударил се в бетонна стена отстрани на блока и там получил травма отляво на главата. Прокурорът отправя искане за отмяна на присъдата на Пловдивския апелативен съд и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състава на съда.

В съдебно заседание на касационната инстанция прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа протеста на прокурор от АП – Пловдив, като счита, че присъдата на Апелативен съд – Пловдив е постановена при съществени нарушения на процесуалните правила.

Представителят на държавното обвинение счита, че съдът е проявил едностранен подход при анализа на доказателствата, като е неглижирал онези от тях, които подкрепят обвинителната теза. Счита, че по делото са налице множество косвени доказателства, като показанията на свидетелите П. -М. и С., които са чували шумове от горния етаж, които разгледани в съвкупност установяват съпричастност на подсъдимия към извършеното деяние. Отправя се искане за отмяна на присъдата и за връщане на делото за ново разглеждане.

Пред касационния съд защитникът на подсъдимия М. моли да се остави в сила присъдата на Апелативния съд като обоснована и законосъобразна.

Според защитника, съдът е провел самостоятелно съдебно следствие, отстранил е пропуските на първата инстанция и е постановил правилен съдебен акт.

Подсъдимият Х. М. в лична защита и в предоставената му последна дума изразява съгласие с казаното от защитника си и моли да се остави в сила оправдателната присъда.

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери атакувания съдебен акт в пределите, очертани в чл. 347, ал. 1 НПК, намери за установено следното:

1. С присъда № 31 от 15.06.2023 г. по н.о.х.д. № 572/2022 г.

Старазагорският окръжен съд е признал подсъдимия Х. П. М. за виновен в това, че на 11.11.2021 г., в /населено място, община, област/ умишлено умъртвил В. Н. К., поради което и на основание чл. 115 НК и чл. 54 НК го осъдил на седемнайсет години и шест месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим. С присъдата съдът се е произнесъл по 2 приложението на чл. 59 НК и за веществените доказателства.

С присъдата в тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски – в полза на ОДМВР – Стара Загора сумата от 6897.20 лева – разноски от досъдебното производство и 3260.14 лева в полза на ОС – Стара Загора – разноски от съдебното производство.

По жалба на защитника на подсъдимия М., пред Пловдивския апелативен съд е било образувано в.н.о.х.д. № 430/2023 г., приключило с присъда № 12 от 12.11.2024 г., с която на основание чл. 334, т. 2, вр. с чл. 336, ал. 1, т. 3 НПК въззивният съд отменил присъдата на Окръжния съд и вместо това признал подсъдимия М. за невиновен и на основание чл. 304 НПК го оправдал по обвинението по чл. 115 НК, разпоредил се с веществените доказателства, а разноските постановил да останат за сметка на държавата.

Касационният протест е допустим – подаден от процесуално легитимирана страна по чл. 349, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 253, т. 1 от НПК, в законоустановения от чл. 350, ал. 2 НПК срок, срещу акт, подлежащ на касационна проверка на основание чл. 346, т. 1 НПК.

Разгледан по същество, касационният протест е неоснователен.

С оглед посочените в протеста възражения, ВКС разгледа първо доводите на прокурора, които се отнасят до касационното основание по чл. 348, ал. 1, т.

2 НПК, а след това и тези, които засягат основанието по чл. 348, ал.1, т. 1 НПК.

2. По доводите за съществени нарушения на процесуалните правила по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК:

В протеста на прокурора се навеждат доводи за допуснати от втората инстанция съществени нарушения на процесуалните правила, които могат да бъдат обобщени до несъгласие с оценката на доказателствата и твърдения за нарушения в тази дейност на въззивния съд – сочат се нарушения на чл. 14 НПК, тъй като доказателствата не били обсъдени в цялост, а избирателно и едностранчиво; твърди се, че въззивният съд неправилно се е доверил на обясненията на подсъдимия, а не на веригата от косвени доказателства, установяващи авторството на престъплението и конкретно показанията на свидетелките П. -М. и С., които имали само слухови, но не и зрителни възприятия; настоява се, че безкритично въззивният съд е възприел заключението на комплексната съдебномедицинска и физическа експертиза, допусната във въззивното съдебно следствие, въпреки че това заключение е противоречиво по отношение на механизма на причинените на починалия травми; че въззивният съд неоснователно не е възприел заключенията на съдебномедицинските експертизи, приети от първоинстанционния съд, които установяват механизъм на нанасяне на травмите на починалия, които са в съответствие с обвинителната теза.

В посочената от прокурора последователност този състав на ВКС разгледа отделните възражения:

3

2.1. В касационния протест най-общо се поддържа, че при формиране на вътрешното си убеждение по фактите втората инстанция е допуснала нарушение на чл. 14 НПК, като не е оценила в цялост доказателствата по делото, а анализът е избирателен и едностранчив.

Възражението е неоснователно.

Вътрешното убеждение на инстанцията по фактите намира израз в суверенното й право и задължение да изгради констатациите си за фактическите обстоятелства на основата на надлежно събраните и проверени доказателствени материали при стриктно съблюдаване на предвидени в процесуалния закон правила за това. При касационната проверка се установи, че въззивният съдебен състав не е допуснал нарушения на процесуалния закон при допускане, събиране и проверка на отделните доказателствени материали.

Въззивният съд е подложил на оценка доказателствата, приобщени от досъдебното производство, тези събрани в хода на първоинстанционното съдебно следствие, провел е въззивно съдебно следствие, при което е осъществил допълнителен разпит на свидетелите Р. П. - М. и С. М.; допълнителен разпит на вещите лица, изготвили съдебномедицинските експертизи на труп и по писмени данни – Т., П. С.; допуснал и приел заключението на комплексната и допълнителна съдебномедицинска и физическа експертиза от вещите лица С., Б., Я., К., Н.; допуснал и приел заключението на комплексната съдебно-психиатрична и психологическа експертиза от вещите лица К., П. и Д.; извършил оглед на местопроизшествието по реда на чл. 285 НПК, вр. с чл. 155, ал. 1, вр. с чл. 156, ал. 2 НПК; предоставил възможност на подсъдимия да даде допълнителни обяснения.

Оценката на отделните доказателствени материали, осъществена от Апелативния съд е била подчинена на изискванията на чл. 14, ал. 1 НПК за обективност, пълнота и всестранност – не се констатират при касационната проверка логически грешки или изопачаване на съдържанието на отделните доказателства. Самото твърдение за едностранчивост и избирателност на доказателствената оценка е общо заявено от прокурора, което затруднява конкретната му проверка.

2.2. Непредубеденото запознаване с доказателствения анализ, осъществен от Апелативния съд, показва, че отделните доказателствени материали са тълкуване според собствения им смисъл, както и във взаимовръзка помежду им:

- показанията на свидетелите С. И. (съдържателка на магазина за хранителни стоки, от които подсъдимият и жертвата често си купували алкохол), А. В. (полицейският служител, който проучил записите от видеокамерите, проследяващи пътя на М. и К. от магазина за алкохол към дома на подсъдимия), Д. К. (съседка на подсъдимия, от чийто телефон подсъдимият се обадил на свидетелката П. Г., за да закупи ракия), свидетелката П. Г., от която М. закупил алкохол и взел пари на заем, за да 4 почерпи своя гост, Р. П. - М. (снаха на подсъдимия, съпруга на един от братята му), С. (майка на подсъдимия), са анализирани в логическата им взаимовръзка и според действителното им съдържание;

- обясненията на подсъдимия М., пред втората инстанция относно факта за присъствието на К. в дома му, са обсъдени наред с протокола за оглед на местопроизшествието, иззетите с него веществени доказателства и заключението на съдебномедицинската експертиза на веществени доказателства по метода на ДНК профилиране, като е изведен верен извод за възприемането им в тази част (обясненията, дадени пред въззивния съд – л.

330 гръб – л. 333 от съдебното дело), в която признава, че К. е бил с него в апартамента;

Въззивният съдебен състав е подходил с особено внимание към показанията на свидетелките П. -М. и С., които имали слухови, но не и зрителни възприятия от случилото вечерта на 11.11.2021 в жилището на подсъдимия, тъй като по това време те са се намирали в апартамента, който бил разположен непосредствено под апартамента на М..

2.3. Въз основа на цялостния собствен анализ на събраните от първата инстанция доказателства, както и след проведеното въззивно съдебно следствие, включващо извършен от съдебния състав оглед на местопроизшествието, допълнителен разпит на свидетелите Р. П. - М. и С. М., допълнителен разпит на вещите лица, изготвили съдебномедицинските експертизи на труп и по писмени допуснал – Т., П. С., допускане и приемане на заключението на комплексната и допълнителна съдебномедицинска и физическа експертиза от вещите лица С., Б., Я., К., Н., допускане и приемане на заключението на комплексната съдебно-психиатрична и психологическа експертиза от вещите лица К., П. и Д., Пловдивският апелативен съд приел друг механизъм за причиняване на телесните увреждания по тялото на починалия, който изключва причиняването им от подсъдимия: