Решение № 5159 от 16.09.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5159 гр. София, 13.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-A, в закрито заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Йоана М. Генжова

Мария В. Атанасова като разгледа докладваното от Мария В. Атанасова Въззивно гражданско дело № 20241100509414 по описа за 2024 година установи следното:

Производството е по чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на длъжника „Застрахователно дружество Е.“ АД срещу Разпореждане от 02.07.2024 г. по изпълнително дело № 20248380402322 по описа на ЧСИ М.Б., рег. № 838 на КЧСИ, с което частично е уважено възражението на длъжника и адвокатското възнаграждение, претендирано от взискателя, е намалено от 800,00 лева на 200,00 лева, както и съответно е намалена дължимата такса по т. 26 ТТР към ЗЧСИ.

Жалбоподателят поддържа, че съгласно Решение от 25.01.2024 г., постановено по дело С-438/2022 г. на СЕС, НМРАВ няма обвързващ характер.

Твърди, че единственото действие, което следва да бъде извършено от процесуалния представител на взискателя, се състои в изготвяне на молба за образуване на изпълнителното дело. Предвид изложеното жалбоподателят моли съда да отмени обжалваното разпореждане на ЧСИ М.Б. и да намали адвокатското възнаграждение, претендирано от взискателя, до размер, съответстващ на действителната правна и фактическа сложност на изпълнителното производство. Отправя искане, ако съдът намали адвокатското възнаграждение, съответно да намали и дължимата пропорционална такса.

Взискателят – М.Й.Б., не е взел становище по депозираната жалба.

В мотивите по чл. 436, ал. 3 ГПК ЧСИ М.Б. поддържа, че жалбата е неоснователна. Излага съображения, че приетият за събиране в 1 изпълнителното производство адвокатски хонорар е намален с обжалваното разпореждане до минимално дължимото се възнаграждение за образуване на изпълнително дело – 200,00 лева, както и че е намалена дължимата се пропорционална такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ.

Софийски градски съд, като се запозна с приложения препис от изп.д. № 20248380402322 по описа на ЧСИ М.Б., намира следното от фактическа страна:

На 29.05.2024 г. в полза на взискателя М.Й.Б. е издаден по т.д. № 115/2022 г. по описа на ОС-Пловдив изпълнителен лист, съгласно който длъжникът „Застрахователно дружество Е.“ АД е осъден да заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 3000,00 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 08.04.2021 г. до окончателното изплащане.

Производството по изп.д. № 20248380402322 по описа на ЧСИ М.Б. е образувано за събиране на дължимите суми по горепосочения изпълнителен лист въз основа на молба на М.Й.Б. с вх. № 25705/18.06.2024 г. С молбата взискателят е поискал от съдебния изпълнител да изпрати до длъжника покана за доброволно изпълнение, а ако такова не последва – да пристъпи към принудително изпълнение чрез налагане на възбрани върху недвижими имоти, запори върху банкови сметки, възнаграждения, леки автомобили и дялове в търговски дружества. Поискано е също така да се приеме за събиране дължимото адвокатско възнаграждение за процесуално представителство.

Към молбата на взискателя М.Й.Б. е приложен договор за правна защита и съдействие от 17.06.2024 г. с предмет образуване и водене на изпълнително производство срещу „Застрахователно дружество Е.“ АД, с цел събиране на вземанията по изпълнителен лист, издаден по т.д. № 115/2022 г. на ОСПловдив.

В цитирания договор е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 800,00 лева, като адв. Георги Йорданов е удостоверил плащането на тази сума в брой.

На 24.06.2024 г. длъжникът „Застрахователно дружество Е.“ АД е получил покана за доброволно изпълнение на следните суми: 3000,00 лева – главница, 1124,25 лева – лихва за периода от 08.04.2021 г. до 21.06.2024 г., 800,00 лева – адвокатско възнаграждение по изпълнителното производство, 48,00 лева – дължими такси по т. 1 и т. 5 ТТР към ЗЧСИ, 496,73 лева – дължими такси по т. 26 ТТР към ЗЧСИ или общо дължима сума в размер на 5468,98 лева.

С молба от 01.07.2024 г. длъжникът „Застрахователно дружество Е.“ АД е възразил срещу размера на начисленото адвокатско възнаграждение, като е поискал същото да бъде намалено до 50,00 лева. Поискал е и съответно да се намалят дължимите пропорционални такси.

С разпореждане от 02.07.2024 г. ЧСИ М.Б. е уважил частично искането, като е намалил адвокатското възнаграждение на 200,00 лева, а таксите по т. 26 2

ТТР към ЗЧСИ намалил с 57,60 лева.

Длъжникът „Застрахователно дружество Е.“ АД е уведомен за разпореждането на ЧСИ чрез електронната си поща на 02.07.2024 г.

На 04.07.2024 г. длъжникът „Застрахователно дружество Е.“ АД е изплатил по сметка на ЧСИ М.Б. цялото задължение от 5468,98 лева, дължимо по изпълнително дело № 20248380402322.

С оглед на така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена в срока по чл.

436, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице, срещу акт на съдебен изпълнител, подлежащ на съдебен контрол съгласно чл. 437, ал. 2, т. 7 ГПК.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Предмет на проверката при жалба по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК са всички възложени на длъжника разноски, включително направените от взискателя разходи за адвокатско възнаграждение за образуване и водене на изпълнителното дело.

Установено от представените доказателства е обстоятелството, че взискателят е възложил на адвокат представителството по процесното изпълнително дело. Предвид плащането в срока за доброволно изпълнение на цялото задължение от страна на длъжника, то по делото не са предприемани действия за удовлетворяване на изпълняемото право. Следователно в полза на взискателя се дължат разноски само за образуване на изпълнителното дело. Не се дължи възнаграждение по чл. 10, т. 2 НМРАВ за водене на изпълнителното дело.

Към датата на сключване на процесния договор за правна защита и съдействие чл. 10, т. 1 НМРАВ е предвиждал, че минималният размер на адвокатското възнаграждение за образуване на изпълнително дело е 200,00 лева.

Действително по арг. от Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 г. на СЕС посочените в НМРАВ адвокатски възнаграждения служат само като ориентир и не са с обвързващ характер за съда. Адвокатските възнаграждения следва да се определят от съда след съобразяване на вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа. В този смисъл е Определение № 50015/16.02.2024 г. по т.д. № 1908/2022 г. на I Т.О. на ВКС.

В конкретния случай съдът намира, че след намаляване от страна на ЧСИ М.Б. адвокатското възнаграждение, дължимо на взискателя, не е прекомерно. Същото отговаря на извършените по делото действия, както и на материалния интерес, чиято защита се търси чрез изпълнителното производство. Дължимото адвокатско възнаграждение от 200,00 лева е в справедлив размер, като не се установява увреда на интересите на длъжника.

При този извод съдът не следва да обсъжда искането на жалбоподателя за намаляване на начислената от ЧСИ М.Б. пропорционална такса по т. 26 ТТР 3 към ЗЧСИ.

По гореизложените аргументи жалбата на длъжника „Застрахователно дружество Е.“ АД следва да се остави без уважение.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба на „Застрахователно дружество Е.“ АД – длъжник по изпълнително дело № 20248380402322 по описа на ЧСИ М.Б., рег. № 838 на КЧСИ, подадена срещу разпореждане от 02.07.2024 г., с което е оставено без уважение възражението на длъжника за намаляване на адвокатското възнаграждение, претендирано от взискателя М.Й.Б., до сумата от 50,00 лева, както и за съответно намаляване на дължимата пропорционална такса по т. 26 ТТР към ЗЧСИ.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4