Решение № 5073 от 19.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5073 гр. София, 19.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 109-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РОСИ П. МИХАЙЛОВАМАРКОВА като разгледа докладваното от РОСИ П. МИХАЙЛОВА-МАРКОВА

Административно наказателно дело № 20241110214496 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 59 -чл. 63 и сл. от Закон за административните нарушения и наказания /ЗАНН/:

Образувано е по жалба на "К. К. В. – ТРАНСПОРТ ТРАНС" ЕООД, с ЕИК 202367730 , чрез представител – Г. Л. Д., срещу Електронен фиш (ЕФ) № 8504822426 на Агенция „Пътна Инфраструктура“ (АПИ) за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата (ЗП), с който на жалбоподателя "К. К. В. – ТРАНСПОРТ ТРАНС" ЕООД, с ЕИК 202367730, на основание чл. 179, ал. 3б във вр. с чл. 187а, ал. 2, т. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 2500. 00 лв. за извършено нарушение на ч чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.

В подадената жалба са релевирани доводи, че са закупени маршрутни карти, валидни за посочените дата, час и маршрут. С оглед на изложеното, от съда се иска да отмени атакувания електронен фиш.

В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество, жалбоподателят "ВИ ЕНД ДЖИ ОЙЛ" ЕООД - редовно призован, не се представлява.

Въззиваемата страна – Агенция „Пътна инфраструктура“, редовно призована, се представлява от юрк. Г.ева, редовно упълномощена, която оспорва жалбата и моли да бъде оставена без уважение, като неоснователна и недоказана. Счита, че обжалваният ЕФ е издаден при спазване на процесуалните правила и правилно приложение на материалния закон. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Софийски районен съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 24.08.2021 г. в 11:20 часа пътно превозно средство представляващо влекач МАН ***, с рег. № ***, с технически допустима маса 19000, брой оси 2, екологична категория Евро 4, в 1 състав с ремарке с общ брой оси 5, в община Столична, се движил по път А-6, като при пътния участък на км. 50+427, с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, било установено чрез електронно устройство, че посоченото по-горе ППС се е движило по него без да е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата. Нарушението е установено с устройство № 10182, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП.

Същевременно от приложените по делото 2 броя маршрутни карти с номера 21082396821319 за 23.08.2021 г. - 22:00 ч. , 24.08.2021 г. – 05:00 ч, 25.08.2021 г. – 04:59 ч. за маршрут Кулата – София град и маршрутна карта с номер 21082489210321 за 24.08.2021 г.

12:46 ч. и 12:50 ч.и 25.08.2021 г. – 12:49 часа за маршрут София – Плевен се установява, че за посочените време и маршрут са били закупени маршрутни карти. По делото остава недоказано, че не е била заплатена дължимата пътна такса.

С оглед идентифициране субекта на отговорност, електронната система за събиране на пътни такси генерирала автоматично данни за собственици и притежатели на ППС, вследствие на което било установено, че собственик на заснетото превозно средство е дружеството "К. К. В. – ТРАНСПОРТ ТРАНС" ЕООД, с ЕИК 202367730, със законен представител К.Л.Г.. Поради това на юридическото лице бил съставен процесният Електронен фиш (ЕФ) № 8504822426 на Агенция „Пътна Инфраструктура“ (АПИ) за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата (ЗП), с който на жалбоподателя "К. К. В. – ТРАНСПОРТ ТРАНС" ЕООД, с ЕИК 202367730, на основание чл.

179, ал. 3б във вр. с чл. 187а, ал. 2, т. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 2500. 00 лв. за извършено нарушение на ч чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приложени към административнонаказателната преписка и допълнително представени от АНО, приобщени по реда на чл. 283 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН, които прецени в своята съвкупност не налагат различни фактически изводи.

Нарушението не се установява по безспорен начин от съвкупната преценка на доказателствата по делото, защото въпреки данните от устройството, маршрутните карти, приложени от жалбоподателя сочат заплащане на маршрутни карти за посочените място и време.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата се явява процесуално допустима – подадена е от процесуално легитимирано лице, в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, и е насочена срещу обжалваем административнонаказателен акт. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Като инстанция по същество, в производството по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени в жалбата.

Административнонаказателната отговорност на дружеството – жалбоподател е ангажирана с издаването на ЕФ по реда на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 139, ал. 5 и ал. 7 във вр. с чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, извършено в качеството му на собственик на ППС, като му е наложена предвидената в чл. 187а, ал. 2, т. 2 от ЗДвП санкция за юридически лица.

Когато собствениците или ползвателите на ППС не заплатят дължимата пътна такса при преминаване по платената пътна мрежа, нарушението се документира от Електронната система за събиране на пътни такси, съгласно нормата на чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП. Тя създава доклад с приложени към него статични изображения във вид на снимков материал (съдържащи се в административнонаказателната преписка). Докладът и снимките, съгласно 2 чл. 189е, ал. 8 от ЗДвП, в своята съвкупност, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства. Характерът на отразените в Електронната система за събиране на пътни такси данни е изрично прокламиран в горепосочената разпоредба: „Контролните органи могат да извършват справки в електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, като отразените в нея данни се считат за доказателства във връзка със следните обстоятелства: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, както и данни, свързани с движението по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, данни за липса или наличие на декларирани тол данни и наличие или липса на заплащане на дължимите такси“.

В разпоредбата на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП е посочено, че собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство. Ако в свидетелството за регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него.

На първо място не се доказва по безспорен начин извършване на нарушението, а доказателствената тежест е за въззиваемата страна.

На следващо място настоящият съдебен състав намира за нарушен и редът за санкциониране на нарушителя, поради следните съображения:

Настоящият съдебен състав приема, че за така вмененото на жалбоподателя нарушение АПИ и по-конкретно Национално ТОЛ управление не разполага с процесуална възможност да издава електронни фишове и да се отклонява от общия ред за ангажиране на административнонаказателната отговорност на субектите, предвиден в ЗДвП, респективно в ЗАНН – чрез съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление. Следва да се отбележи, че процедурата за санкциониране на нарушенията на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП е предвидена в чл. 189е, ал. 1 и сл. от същия закон, като последната повелява съставянето на актове за установяване на административни нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в да се осъществява от длъжностните лица на службите за контрол по чл. 165, чл. 167, ал. 3 – 3б и чл. 167а съобразно тяхната компетентност, като ал. 12 на същия член предвижда и издаване на НП от председателя на управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" или оправомощени от него длъжностни лица. Отклонението от тази обща и развита в ЗАНН процедура по ангажиране на административнонаказателната отговорност на лицата е изрично предвидено в закон и само при нарочно очертана ясна възможност за нейното дерогиране е възможно този вид юридическа отговорност да се търси по друг ред, включително и облекчен такъв, чрез издаване на електронен фиш. В случая подобна облекчена процедура е визирана единствено в разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП, която предвижда издаването на електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител само при извършено нарушение по чл. 179, ал. 3 ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП, но не и за такова по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП.

Безспорно е, че новата редакция на разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП, с която е допълнено, че "При нарушение по чл. 179, ал. 3 - 3б, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение" е влязла в сила от 13.02.2024 г., ДВ бр. 13 от 2024 г., което означава, че не съществува възможност за издаването на електронен фиш за това нарушение при липса на изрична норма за това към момента на съставянето му.

В настоящия случай съдът намира за неправилно ангажирана отговорността на санкционираното лице на основание чл. 187а, ал. ал.1 и 2, т. 2 във връзка с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. Разпоредбата на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП предвижда на юридическо лице - собственик 3 на МПС от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, включително в резултат на невярно декларирани данни, да се налага имуществена санкция в размер на 2500 лв. Но с оглед систематичния анализ на Глава VII от ЗДвП може да бъде изведено единственото отклонение от общото правило за протичане на административнонаказателното производство чрез издаване на АУАН и НП, което отклонение е предвидено при констатирано нарушение по чл. 179, ал. 3 ЗДвП, но не и при нарушение по чл. 179, ал. 3б ЗДвП. Тази законодателна постановка е обективирана в разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП, която ясно регламентира, че при осъществяване състава на чл. 179, ал. 3 ЗДвП, когато нарушението е установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение.

От горното следва изводът, че ангажирането на административнонаказателната отговорност по чл. 179, ал. 3б ЗДвП с издаване на електронен фиш при условията на чл.

189ж ЗДвП е недопустимо. Тук е мястото да бъдат разграничени нормите на чл. 179, ал. 3 и чл. 179, ал. 3б ЗДвП. Докато първата предвижда да се санкционира водач, който управлява пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП, то втората норма наказва поведението на собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, включително в резултат на невярно декларирани данни. Очевидни са обективно съществуващите различия между двете норми досежно: субектите на отговорност, правно дължимото поведение и регламентираните в съответните разпоредби санкции. Недопустимо е в този тип производства прилагането на диференцираната процедура по чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП досежно конкретно извършеното нарушение по аналогия. Очевидно за вмененото на жалбоподателя нарушение не е предвидена законодателна възможност за издаване на електронен фиш, поради което отговорността му е следвало да бъде ангажирана по общия ред – със съставяне на АУАН и НП по реда на чл. 189е и следващите от ЗДвП. Поради изложеното съдът приема, че издавайки атакувания ЕФ за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, вместо да състави АУАН и последващо НП, наказващият орган е допуснал съществено процесуално нарушение, с което са накърнени императивни законови разпоредби, а същевременно са значително ограничени и правата на нарушителя да упражни ефективно правото си на защита като възрази по смисъла на чл. 42, т. 8 и чл. 44, ал. 1 ЗАНН, представи доказателства в подкрепа на своите твърдения и евентуално – оспори фактическите констатации на контролните органи. Установените непълнота и неяснота на правната уредба относно издаването на ЕФ за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП не могат да бъдат санирани по аргумент от чл. 46, ал. 3 от Закона за нормативните актове.