Решение № 1558 от 09.12.2022, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1558 гр. Русе, 09.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Милен Ив. Бойчев при участието на секретаря А.П.Х. като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело № 20224520103918 по описа за 2022 година за да се произнесе, съобрази:

Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл. 240 ЗЗД.

Постъпила е искова молба от „ЕОС Матрикс” ЕООД против О. В. С., в която се твърди, че между него в качеството на кредитополучател и „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, на 27.02.2021г. е сключен договор за стоков кредит с № *****, по силата на който му е отпуснат кредит в размер на 519лв., който той се е задължил да върне на 24 месечни погасителни анюитетни вноски, всяка от които в размер на 31.99лв. Първата от тях била с падеж 01.04.2021г., а последната на 01.03.2023г. Кредитът бил отпуснат при годишен лихвен процент в размер на 26.00% и годишен процент на разходите в размер на 29,32%, като общата дължима сума възлизала на 767,76лв.

Твърди се, че няма изпълнение по посочения договор от страна на ответника и задължението му останало неизплатено.

На 19.11.2021г. първоначалният кредитор прехвърлил вземанията си от ответника по процесния договор на ищцовото дружество „ЕОС Матрикс“ ЕООД, а в изпълнение на императивните разпоредби на чл. 99 ЗЗД на 02.02.2022г. длъжникът бил уведомен с писмено съобщение за извършената цесия. Заедно със съобщението му била предоставена възможност в 15-дневен срок за доброволно изпълнение каквото отново не последвало.

1

За дължимите суми по процесния договор кредиторът депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, каквато била издадена по ч.гр.д. № ***/2022г. по описа на РС - Русе С оглед постъпило възражение от длъжника, се моли в настоящото производство да бъде признато за установено, че О. В. С. дължи на „ЕОС Матрикс“ ЕООД сумата от 574,97лв. – неизплатена главница по договор №***** от 27.02.2021г. и 178,35лв. договорна лихва, ведно със законната лихва върху претендираната главница, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда до окончателното изплащане на сумата.

Претендират се и направените в двете производства разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата претенция. В съдебно заседание изразява становище за допустимост и основателност на предявения иск. Признава, че е сключил процесния договор, за което бил „подведен“ от трето за делото лице.

Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Няма спор по делото, а и се установява от представените писмени доказателства, че на 27.02.2021г. между О. В. С. в качеството на кредитополучател и „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД в качеството на кредитор е сключен договор за стоков кредит с № *****, по силата на който е отпуснат кредит в размер на 593,86лв., от които 519лв. за закупуване на стока от „Технополис България“ ЕАД и 74,86лв. за заплащане на застрахователна премия. Кредитът е отпуснат при годишен лихвен процент в размер на 26.00% и годишен процент на разходите в размер на 29,32%, като общата дължима сума възлизала на 767,76лв., която е уговорено да бъде изплатена на 24 месечни погасителни анюитетни вноски, всяка от които в размер на 31.99лв. Първата от тях е с падеж 01.04.2021г., а последната на 01.03.2023г.

Няма спор по делото, че плащания по процесния договор не са извършвани за погасяване на задължението на кредитополучателя.

На 19.11.2021г. между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и ищцовото дружество „ЕОС Матрикс“ ЕООД е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания, като в приложение №1 към договора под *** е включено и вземането от ответника по процесния договор, което е посочено, 2 че се състои от 574,97лв. главница и 100,31лв. договорна лихва.

На 02.02.2022г. ответникът лично е получил съобщение, с което е уведомен от ищцовото дружество в качеството на пълномощник на първоначалния кредитор за извършената цесия и е поканен да заплати на новия кредитор дължимите суми по процесния договор в 15 дневен срок, като е уведомен, че при неизпълнение, считано от 16-тия ден от получаване на поканата, кредиторът обявява предсрочна изискуемост на цялото вземане.

По депозирано от ищцовото дружество заявление на 01.06.2022г. е образувано ч.гр.д.№***/2022г. по описа на РС – Русе и издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу ответника с №***/01.06.2022г. за сумите: 574,97лв. – главница, 178,35лв. договорна лихва, за периода от 01.02.2021г. до 01.05.2022г., дължими по договор за кредит №*****/27.02.2021г., ведно със законната лихва върху претендираната главница считано 01.06.2022г. до окончателното й изплащане, 25лв. държавна такса и 180лв. адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 414 ГПК, ответникът в качеството си на длъжник по заповедното производство е депозирал възражение за недължимост на претендираните от него суми, което не е обосновал.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Искът за установяване на вземането на ищцовото дружество по издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е предявен в срока по чл.

415 ГПК и след депозирано по реда на чл. 414 ГПК възражение от ответника, поради което се явява процесуално допустим.

Безспорно е по делото, че между ответника и първоначалния кредитор „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД е сключен договор за потребителски кредит, вземането по който е надлежно цедирано на ищцовото дружество.

Въпреки липсата на възражение от страна на ответника, съдът след служебна проверка за наличието на неравноправни клаузи в процесния потребителски договор, намира, че исковата претенция не се основава на такива, поради което отношенията между страните следва да се уредят съобразно уговореното в договора.

След като е безспорно между страните, че плащания за погасяване на задълженията по договора не са постъпвали, то предявеният иск в частта за 3 главница се явява изцяло основателен тъй като е претендирана сумата от 574,97лв., а предоставената в заем сума е в размер на 593,86лв. (519лв. за закупуване на стока и 74,86лв. за заплащане на застрахователна полица).

Не може да бъде обаче обоснована основателност на иска в частта за договорна лихва в целия претендиран размер – 178,35лв. и за периода 01.02.2021г. до 01.05.2022г. Договорът за кредит е сключен на 27.02.2021г. и няма как преди тази дата да бъде дължима договорна лихва. На следващо място, след като е настъпила предсрочна изискуемост на вземането по кредита на 18.02.2022г. (на 16-тия ден след изпращане на поканата и уведомлението), след тази дата няма основание да се претендира договорна лихва, а само обезщетение за забава, каквато претенция не е предмет на делото ( в този смисъл т.2 от ТР №3/2017г. на ОСГТК на ВКС). И на трето място претендираната сума като договорна лихва е в размер по-висок от общия дължим по погасителния план на договора – 173,90лв. С оглед на изложеното би могла да се уважи само претенцията на кредитора за договорна лихва за периода от 28.02.2021г. до 18.02.2022г. – датата на настъпване на предсрочната изискуемост. Изчислена съобразно представения погасителен план, размерът за този период на договорната лихва е 122,21лв.

До тази сума следва да се уважи исковата претенция и да се отхвърли до пълния предявен размер от 178,35лв.

Причините поради които ответникът е подписал процесния договор и дали лично той е получил закупената стока с предоставената в заем сума са ирелевантни за изхода на настоящото производство.

При този изход на спора в тежест на ответника следва да се възложат направените от ищцовото дружество разноски за настоящото и заповедното производства – 75лв. за първото и 205 за второто.

Така мотивиран, районният съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че О. В. С. ЕГН********** с адрес гр. Русе, *********** дължи на „ЕОС Матрикс” ЕООД с ЕИК131001375, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Рачо ПетковКазанджията“ №4-6, сумите 574,97лв. – главница по договор за кредит №*****/27.02.2021г., 122,21лв. договорна лихва за периода 28.02.2021г. до 4

18.02.2022г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 01.06.2022г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед №***/17.07.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 по ч.гр.д.

№***/2022г. по описа на РС-Русе.

ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЕОС Матрикс” ЕООД с ЕИК131001375 срещу О. В. С. ЕГН********** установителен иск за претендирана договорна лихва над сумата от 122,21лв. до пълния предявен размер от 178,35лв. като неоснователен.

ОСЪЖДА О. В. С. ЕГН********** с адрес гр. Русе, *********** да заплати на „ЕОС Матрикс” ЕООД с ЕИК131001375, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Рачо Петков-Казанджията“ №4-6, сумата от 205лв. разноски за заповедното производство по ч.гр.д.№***/2022г. и сумата от 75лв. разноски за настоящото исково производство.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 5