Решение № 311 от 29.07.2026, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 311 гр. Карлово, 29.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Владимир Ст. И. при участието на секретаря Йоана М. Апостолова като разгледа докладваното от Владимир Ст. И. Гражданско дело № 20265320100626 по описа за 2026 година

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.422 ГПК, във вр. с чл.415 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, предявен от „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление: град София, п.к. 1421, улица „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, чрез юрк. Д. И. против Е. М. В., ЕГН: **********, постоянен адрес: ***, представляван от адв. П. К..

В исковата молба се твърди, че на 21.11.2024 г. „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД сключило Договор за потребителски кредит № 7053663798 с ответника Е. М.

В., по силата на който му предоставило в заем сумата от общо 9199.24 лева.

От тази сума 7000 лева били предоставени за общо ползване, а 2199.24 лева били предоставени за заплащане на премиите по избрана от потребителя застраховка БАНК Защита на кредита. Общата дължима сума била разсрочена на 36 погасителни месечни вноски – 35 вноски по 448.44 лева и последна в размер на 448.58 лева. Първата погасителна вноска била дължима на 25.12.2024 г., а последната – на 25.11.2027 г. Годишният лихвен процент бил в размер на 41,09 %, а годишният процент на разходите – 49,34 %.

Длъжникът не извършвал редовни плащания по договора и допуснал просрочие на три поредни дължими вноски с падеж 25.05.2025 г.; 25.06.2025 г. и 25.07.2025 г., поради което кредиторът изпратил уведомление за предсрочна изискуемост на договора до длъжника. Същото било получено на 12.11.2025 г., видно от представената обратна разписка, считано от която дата договорът бил обявен за предсрочно изискуем.

Поради липсата на плащане от страна на длъжника, „ТИ БИ АЙ Банк“ 1

ЕАД подало заявление по чл.417 ГПК, по което било образувано ч. гр. д. № 1394/2025 г. по описа на PC – Н.П.. Срещу издадената Заповед по чл.417 ГПК постъпило в срок възражение от длъжника, което обосновавало правния интерес от предявяване на настоящия иск за установяване вземането.

Ищцовото дружество моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че му дължи следните суми, за които по ч. гр. д. №1394/2025 г. по описа на PC – Н.П. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, а именно: сумата от 8484.71 лева/4340.21 евро, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № 7053663798 от 21.11.2024 г.; сумата от 1790.17 лева/915.30 евро, представляваща договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 25.05.2025 г. до 12.11.2025 г.; сумата от 177.71 лева/90.86 евро, представляваща обезщетение за забава върху просрочената главница за периода от 25.05.2025 г. до 26.11.2025 г., ВЕДНО със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 10.12.2025 г., до изплащане на вземането. Претендират се разноските по делото, включително и тези в заповедното производство.

С отговора на исковата молба ответникът, чрез адв. П. К., признава иска. Моли съда да се произнесе при условията на чл.237 ГПК, като изразява готовност за сключване на споразумение с ищеца.

В проведеното на 06.07.2026 г. открито съдебно заседание ответникът се представлява от адв. П. К., който признава дължимостта на претендираните от ищеца суми. Моли съда да постанови решение при условията на чл.237 ГПК.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните и съобразно чл. 237, ал. 2 ГПК, приема следното:

С исковата молба ищецът изрично е поискал съдът да се произнесе при условията на чл. 237 ГПК, ако са налице предпоставките за това.

Предвид направеното от ответника признание на иска съдът намира, че не следва да обсъжда изложените от страните доводи и приетите доказателства, а на основание чл. 237, ал. 2 ГПК следва да постанови решение, основано на признанието на иска. Искът е допустим, тъй като е предявен в надлежна форма при наличие на правен интерес от търсената защита.

От представеното по делото пълномощно се установява, че адв. П. К. разполага с изрична представителна власт да признае иска по реда на чл. 34, ал. 3 ГПК. Поради това направеното от него признание е валидно и поражда предвидените в закона процесуални последици. С него ответникът признава съществуването на претендираното от ищеца право и се отказва от защитата си срещу предявения иск. Доколкото признанието не попада в някоя от хипотезите на чл. 237, ал. 3 ГПК, съдът следва да го зачете, поради което предявеният иск следва да бъде уважен.

2

По разноските:

На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноските по делото – общо 408,40 евро, от които 240,85 евро в исковото производство (90,85 евро държавна такса и 150,00 евро възнаграждение за юрисконсулт) и 327.69 лева/167,55 евро в заповедното производство (177,69 лева държавна такса и 150,00 лева възнаграждение за юрисконсулт).

Мотивиран от изложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Е. М. В., ЕГН: **********, постоянен адрес: ***, дължи на „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление: град София, п.к. 1421, улица „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, следните суми, за които по ч. гр. д. №1394/2025 г. по описа на PC – Н.П. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, а именно: сумата от 8484.71 лева/4340.21 евро, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № 7053663798 от 21.11.2024 г.; сумата от 1790.17 лева/915.30 евро, представляваща договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 25.05.2025 г. до 12.11.2025 г.; сумата от 177.71 лева/90.86 евро, представляваща обезщетение за забава върху просрочената главница за периода от 25.05.2025 г. до 26.11.2025 г., ВЕДНО със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 10.12.2025 г., до изплащане на вземането.

ОСЪЖДА Е. М. В., ЕГН: **********, постоянен адрес: ***, да заплати на „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление: град София, п.к. 1421, улица „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54 сумата от общо 408,40 евро, представляваща разноски по делото, от които 240,85 евро в исковото производство и 167,55 евро в заповедното производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________ 3