Решение № 377 от 29.11.2021, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 377 гр. Ямбол, 29.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Марина Хр. Христова Иванова при участието на секретаря Т. С. К. като разгледа докладваното от Марина Хр. Христова Иванова Гражданско дело № 20212330101578 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по искова молба на „АКПЗ“ООД, с която се претендира да бъде прието за установено по отношение на ответника СТ. ИВ.

К., че дължи на ищцовото дружество сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №***/2021 г. на ЯРС.

В исковата молба се посочва, че 23.10.2019 год. между праводателя на ищеца – „Изи Асет Мениджмънт“АД и ответника бил сключен договор за кредит , по силата на който била отпусната сумата от 1500 лв., при спазване разпоредбите на ЗПК. На същата дата между ответницата и „Файненшъл България“ЕООД бил сключен и договор за поръчителство, по силата на който последното се съгласило да отговаря солидарно с кредитополучателя пред кредитора. В договора било уговорено, че влиза в сила в случай, че заемателят не изпълни задълженията си по сключения договор да предостави обезпечение – двама поръчители или банкова гаранция. Страните уговорили още, че за поемане всички задължения по договора на поръчителя се дължи възнаграждение в размер на 895, 73 лв. По договора за паричен заем ответницата заплатила сумата от 456 лв.. Поради неизпълнение на задълженията й кредиторът бил удовлетворен от поръчителя за сумата от 2217,78 лв. на 01.07.2020 год. Длъжникът следвало да възстанови пълната сума платена от дружеството – поръчител, в едно с възнаграждението по гаранционната сделка На 02.03.2020 год. бил сключен Рамков договор за покупко – продажба на вземания, по силата на който ищецът придобил с всичките им привилегии и принадлежности вземането срещу ответницата. Иска се уведомлението за цесия да бъде връчено заедно с копие от исковата молба. Иска се уважаване на претенцията, както и присъждане на разноски.

В депозирания отговор иска се оспорва като неоснователен. Твърди се, че точния размер на претенциите следва да бъде установен от експертиза.

В съдебно ищецът не изпраща представител.

Ответникът оспорва иска чрез особения си представител.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за 1 установено следното от фактическа страна:

Не е спорно по делото, че по заявление на ищеца е образувано ч.гр.д.

№***/2021 год. на ЯРС, по което съдът е издал заповед за изпълнение, с която е разпоредено длъжникът да заплати на заявителя исковите суми. Предвид , че длъжникът е бил уведомен по реда на чл. 47,ал.5 от ГПК и в едномесечния срок от уведомяването си за това заявителят е предявил настоящия иск по чл. 422 ГПК.

Приложен е договор за паричен заем № ***/23.10.2019 г., сключен между праводателя на ищеца и ответника по силата, на който на последната е предоставена заемна сума в размер на 1500 лв. , като е уговорено да бъде върната сума в общ размер на 1688,27 лв. на 17 равни двуседмични погасителни вноски с посочени падежи.

Посочен е фиксиран лихвен процент на заема – 35 %, както и годишен процент на разходите – 41,73 %.В чл. 4 от договора е предвидено заемателят да осигури посочено обезпечение на заемодателя в срок от три дни.

С подписване на договора заемателят е декларирал, че му е връчена цялата преддоговорна информация, СЕФ, включително че е получил сумата.

На същата дата между ответницата и „Файненшъл България“ООД е сключен договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който ответницата възлага, а поръчителят се задължава да сключи договор за поръчителство с кредитодателя „Изи Асет Мениджмънт“АД, по силата на който да отговаря солидарно за дълга по горепосочения договор за кредит. Уговорено, че договорът влиза в сила, в случай че потребителят не изпълни задълженията си по чл. 4 от договора за паричен заем. За поемане на посоченото задължение потребителят дължи заплащане на възнаграждение на поръчителя в размер на 895, 73 лв., платимо на разсрочени вноски от по 52, 69 лв., платими по погасителния план към договора за паричен заем. Приети са и информационни права към договора, с които ответницата е запозната, както и погасителен план.

От представеното платежно нареждане се установява, че на 01.07.2020 год.

„Файненшъл България“ЕООД е заплатило на „Изи Асет Мениджмънт“АД сумата 1415, 38 лв. с основание – кредит № *** С искане от 01.07.2020 год. „Изи Асет мениджмънт“АД е поканило „Файненъл България“ЕООД да му заплати задължения, за които отговаря солидарно със съответните потребители, сред които фигурира и вземането срещу ответницата по процесния договор.

Прието е копие от рамков договор за прехвърляне на вземанията от 02.03.2020 год. , по силата на който „Файненшъл България“ЕООд в качеството си на цедент е прехвърлило на „АКПЗ“ООД , в качеството на цесионер вземания, които цедентът има към потребители за дължими възнаграждения по сключени договори за поръчителство, както и вземания за извършени гаранционни плащания по договори за заем на клиенти описани в Приложение №1.

Представено е още потвърждение за извършената цесия, както и копие от приложение № 1, в което под № *** фигурира вземането към ответницата.

Към исковата молба е приложено уведомление по чл. 99, ал.3 от ЗЗД , както и пълномощно по силата на което цедентът е упълномощил цесионера да уведоми от негово име всички длъжници по смисъла на чл. 99 от ЗЗД.

По искане на ищеца по делото е назначена и изслушано заключението на ССЕ, вещото лице по която след запознаване с материалите по делото и справка при ищеца е посочило, че по процесния договор са извършени плащания в размер на общо 456 лв.

С платените суми са погасени вноски от 1 до 3, като са отнесени за погасяване на 2 главница, възнаградителна лихва и възнаграждение за поръчителство. Посочен е размерът на незаплатената част от дълга.

Съдът счита, че експертизата следва да бъде кредитирана като пълна, компетентно изготвена и неоспорена от страните.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Правното основание на предявения иск е чл. 422 ГПК, вр. чл. 86,ал.1 ЗЗД.

Така предявения иск съдът намира за допустим, т.к. е предявен от легитимна страна – заявител в заповедното производство, в предвидения от закона едномесечен срок от уведомяването на заявителя за депозирано от страна на длъжника възражение.

В настоящото производство в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване дължимостта на вземането си по оспорената заповед за изпълнение, а в тежест на ответника, извършено плащане, респ. наличие на предпоставки за недължимост на сумата.

Страните не спорят, а и се установява безспорно от събраните по делото доказателства, че праводателят на ищеца и ответницата са били във валидно облигационно отношение по сключен договор за паричен заем. Безспорно е още, че сумата , предмет на договора е реално предадена по начина уговорен в същия.

Безспорно, а и видно от материалите по делото е, че заявлението по чл. 410 ГПК е подадено след настъпване на крайния уговорен в договора падеж, както и че кредитополучателят е погасил сумата от 456 лв.

Извън горното се установява от приложените по делото писмени доказателства, че вземането срещу ответницата е било прехвърлено с всичките му принадлежности и привилегии на ищеца по силата на валиден договор за цесия, както и че извършената цесия е надлежно съобщена на длъжника от цедента, такива каквито са императивните изисквания на закона – чл. 99,ал.3 и 4 от ЗЗД. Според Решение №123 / 24.06.2009г. по т.д. №12/2009 год., 2 т.о. на на ВКС, законът не поставя изрично изискване за начина, формата и момента на съобщаването на цесията, затова съобщаването може да се извърши и в хода на съдебното производство по предявен иск за прехвърлено вземане/ какъвто е настоящия случай/ и няма как да бъде ингорирано като по правилата на чл.235 ал.3 от ГПК следва да се вземе предвид като факт, настъпил след предявяване на иска, който е от значение за спорното право. Към исковата молба е приложено уведомление за цесия изходящо от пълномощник на цедента , което е връчено надлежно на особения представител на ответницата с връчване на исковата молба. В случая връчването на уведомлението за цесията ведно с препис от исковата молба на особения представител на ответника е произвело материалноправно действие, поради особения характер на представителството на назначения от съда по чл.47, ал.6 ГПК процесуален представител и обема на неговите правомощия. Разпоредбата на чл.45 от ГПК установява правилото, че връчването на представител се смята за лично връчване.

Законодателят е посочил в разпоредбата фигурата "представител", без да разграничава представителната власт на представителя от какво произтича - от упълномощаване или по силата на закона - от акт на съда. И в двата случая осъщественото връчване на представител е приравнено на лично връчване, при което следва да се приеме, че в случая ответникът лично е уведомен за извършената цесия. В този смисъл е постановеното от ВКС Решение №198/18.01.2019г. по т.д.№193/2018г. на I-во т.о. - че връчването на материалноправно изявление на особения представител, представлява надлежно уведомяване на длъжника - ответник.

3

Действително в отговора на исковата молба не са релевирани възражения за нищожност на процесния договор. Националният съд е длъжен служебно да преценява неравноправания характер на договорните клаузи, попадащи в приложното поле на Директива 93/13/ЕО и по този начин да компенсира неравнопоставеността, съществуваща между потребителя и продавача или доставчика. В тази връзка настоящия състав на ЯРС намира следното:

Договорът от който произтича вземането е за потребителски кредит и е сключен в писмен вид, по ясен и разбираем начин. В договора ясно е посочен общия размер на кредита, годишния лихвен процент , посочен е годишния процент на разходите по кредита и общата дължима от ответника сума , посочен е срока за издължаване на кредита и условията за издължаване , включително размера на погасителната вноска.

Поради това, не са налице хипотезите, визирани в чл.22 от ЗПК и сключеният договор за паричен заем е действителен такъв, породил облигационните си последици.

Съгласно чл.4 от договора, заемателят се задължава да осигури обезпечение по договора за заем -банкова гаранция ,поръчителство или одобрено от заемодателя дружество поръчител, което предоставя гаранционни сделки. Съгласно представения договор за предоставяне на поръчителство същият влиза в сила , в случай че кредитополучателят не изпълни задължението си по чл. 4 от договора за заем в тридневен срок от сключването му.

Съдът намира, че сключеният между ответницата и “Файненшъл България“ЕООД договор за предоставяне на поръчителство от 23.10.2019 год. е нищожен поради противоречие с добрите нрави, на осн. чл. 26 ал.1 от ЗЗД.Видно е, че с поставянето на практически неизпълними условия , поставени с чл. 4 от договора за паричен заем, длъжникът съзнателно е доведен до необходимостта да сключи възмезден договор за предоставяне на поръчителство и то с определено от кредитора ЮЛ. Изискването за предоставяне на поръчителство от двама поръчители на постоянен трудов договор и с минимален осигурителен доход над 1000 лв., респ. банкова гаранция е на практика неизпълнимо, особено в краткия предвиден в договора срок – 3 дни. При тези обстоятелства за него единствения възможен начин да получи кредит е сключването на договор за възмездно поръчителство – чл.4,т.3.

Защитата на потребителя като икономически по- слаб субект е принцип проведен в редица правни норми на националното законодателство, както и в специалния Закон за защита на потребителите. Тъй като в чл.145 ал.2 от ЗЗП законодателят е възприел разрешението, че съответствието между цената и предоставената стока или услуга не може да бъде предмет на преценка за неравноправност, съдът счита, че приложение следва да намерят общите правила, установени в ЗЗД.Съгласно постоянната практика на ВКС противоречие с добрите нрави е налице, когато сделката противоречи на общо установените нравствено етични правила на морала, когато се нарушава правен принцип, който макар и да не е изрично формулиран законодателно, спазването му е проведено чрез създаване на други разпоредби, част от действащото право. Понятието „добри нрави“ предполага известна еквивалентност на насрещните престации и при тяхното явно несъответствие се прави извод за нарушение, водещо до нищожност на сделката. Преценката за нищожност поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора. Вярно е, че чл.9 от ЗЗД предвижда свобода на договарянето, позволяваща на двете страни да направят конкретна преценка относно необходимостта от насрещните престации и тяхната взаимна еквивалентност, но все пак тази свобода се рамкира от приложимите към правоотношението законови 4 разпоредби и от “добрите нрави”. Нарушаването на императивно поставените корективи води до нищожност на сделката.