Решение № 6073 от 28.11.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6073 гр. София, 28.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО II ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галя Митова

Членове:

Валентина Ангелова

Милен Евтимов при участието на секретаря Мариана Д. Ружина като разгледа докладваното от Галя Митова Въззивно гражданско дело № 20221100512416 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно – по реда на чл. чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

С Решение № 10106 от 14.09.2022 г., постановено по гр.д. № 14994 по описа за 2022 г. , Софийският районен съд, 92-ри състав, е осъдил, на основание чл. 143, ал. 2 от Семейния кодекс (СК), М. Й. П., ЕГН **********, да заплаща на непълнолетното му дете А.

М. П., ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на нейната майка Л. Ц. С., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 400.00 лева, считано от датата на предявяване на иска до настъпване на законово основание за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска от датата на падежа до окончателното й заплащане. Отхвърлил е иска за разликата над уважения размер от 400.00 лева до пълния претендиран от 500.00 лева месечно. Осъдил е, на основание чл. 143, ал. 2 СК, М. Й. П., ЕГН **********, да заплаща на непълнолетното му дете К. М. П., ЕГН ********** действаща чрез неговата майка и законен представител Л. Ц. С., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 400.00 лева, считано от датата на предявяване на иска до настъпване на законово основание за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска от датата на падежа до окончателното й заплащане. Отхвърлил е иска за разликата над уважения размер от 400.00 лева до пълния претендиран от 500.00 лева месечно. Осъдил е, на основание чл. 149 СК, М. П., да заплати на А. П., действаща лично и със съгласието на нейната майка Л. С., сумата от 1 800.00 лева, представляваща издръжка за минало време, считано една година назад от датата на предявяване на иска - 22.03.2022 г.

Отхвърлил е исковата претенция в останалата й част за разликата до пълния предявен 1 размер от 3 000.00 лева, като неоснователна. Осъдил е, на основание чл. 149 СК, М. П., да заплати на К. П., действаща чрез нейната майка и законен представител Л. С., сумата от 1 800.00 лева, представляваща издръжка за минало време, считано една година назад от датата на предявяване на иска - 22.03.2022 г. Отхвърлил е исковата претенция в останалата й част за разликата до пълния предявен размер от 3 000.00 лева, като неоснователна. Осъдил е, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, М. П. да заплати по сметка на Софийски районен съд сумата от 1 152.00 лева държавна такса върху присъдените издръжки, както и 256.00 лева възнаграждение за вещо лице по допуснатата експертиза. Допуснал е, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК, предварително изпълнение на решението в частта относно така присъдените издръжки.

Ответникът М. Й. П. (въззивник и въззиваема страна в настоящото производство) е останал недоволен от така постановеното Решение и го е обжалвал с въззивна жалба, вх. № 197888 от 23.09.2022 г. по описа на СРС, в частите, в които е осъден да заплаща месечна издръжка занапред за сумите над 300.00 лева до уважения размер от 400.00 лева за всяко дете. В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на съдебния акт в обжалваните части, като се сочи, че е постановен в нарушение на материалния закон, необоснован е и са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Поддържа се, че заключението на приетата по делото СМЕ не е пълно, но е кредитирано от съда. Изтъква се, че вещото лице не е отговорило на въпроса какви средства са необходими за лечение на детето К. на месечна и на годишна база. Излага също доводи, че детето се лекувало само в частни центрове и болници, а в заключението било посочено от вещото лице, че Здравната каса предоставяла по едно медицинско направление на месец за консултация или за провеждане на съвместно лечение за провеждане на физиотерапия и рехабилитация. Поддържа, че от решението не ставало ясно как е определен размерът на издръжката за детето А.. Счита, че цялостната необходима месечно издръжка за децата е възложена на него, а майката е освободена от собственото й задължение да доставя издръжка на двете деца. Оспорва и изводите на първата инстанция относно необходимостта децата да посещават школи по български език и математика, тъй като същите учели в реномирани общински училища с добра подготовка. Поддържа също, че от първата инстанция не са взети предвид възрастта на децата, разходите, необходими за отглеждането и възпитанието им, обикновените условия на живот, образователните им потребности.

Съобразно с изложените съображения моли въззивния съд да отмени Решението в обжалваните части и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове за издръжка по чл. 143, ал. 2 СК за сумите над 300.00 лева месечно. Не претендира разноски за производството. Представя писмена защита по делото.

Ищците А. М. П. и К. М. П., първата лично и със съгласието на нейната майка, а втората действаща чрез нейната майка и законен представител Л. С., в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, са депозирали отговор на въззивната жалба, в който са оспорили същата изцяло като неоснователна по подробно изложени в отговора съображения. Молят да бъде оставено в сила първоинстанционното решение в обжалваните от ответника части. Не претендират разноски за въззивното производство.

Постъпила е и въззивна жалба, вх. № 202484 от 27.09.2022 г. (датата на пощенското клеймо), подадена от ищците А. М. П. и К. М. П. (въззивници и въззиваеми страни в настоящото производство), първата действаща лично и със съгласието на нейната майка Л.

С., а втората действаща чрез нейната майка и законен представител Л. С., в която се обжалва първоинстанционното решението в отхвърлителните му части. Излагат се оплаквания, че е неправилен извода на първата инстанция относно съответствието на присъдения размер на издръжките с нуждите на децата. Поддържа се, че месечни издръжки от по 400.00 лева са недостатъчни и ще покриват само основните нужди на децата. Сочат, че е във възможностите на бащата да заплаща издръжки, както за минало време, така и занапред в размер на 500.00 лева. Съобразно с изложеното молят Решението в обжалваните 2 отхвърлителни частни да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което исковете по чл. 143, ал. 2 СК и по чл. 149 СК да се уважат в пълен размер. Не претендират разноски.

Представят писмена защита по делото.

Ответникът М. Й. П. в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, е депозирал отговор на въззивната жалба, в който е оспорил същата изцяло като неоснователна.

Въззивните жалби са допустими. Подадени са в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от страни в първоинстанционното производство, имащи правен интерес от обжалването, и са насочени срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден и допустим в обжалваните му части съдебен акт.

Решението в частите, в които е уважен искът за издръжка за минало време за сумата от по 1 800.00 лева за всяко дете и искът за бъдеще време за сумата от по 300.00 лева за всяко дете и в частта, в която е допуснато предварително изпълнение, като необжалвано е влязло в сила.

Софийският градски съд, като прецени относимата доказателствена съвкупност и обсъди доводите на страните по реда на въззивното производство, прие следното:

При постановяване на съдебния акт в обжалваните части, Софийският районен съд е приел за установено, че ответникът М. П. е баща на ищцата А. М. П., родена на ******* г., и К. М. П., родена на 13.11.2009 г. (удостоверения за раждане на л. 7 и 8 от първ. дело). Това обстоятелство не е спорно между страните. От Служебна бележка, изх. № 284/24.02.2022 г. е установено, че А. П. е била ученичка в 9-ти клас в Националната финансово-стопанска гимназия, а от Удостоверение, изх. № 396/24.02.2022 г. е видно, че К. П. е завършила 5 -ти клас в 101 СУ “*******“ за учебната 2020/2021 г.

Относно доходите на родителите на децата са приети писмени доказателства.

Доходите на майката Л. С. се установяват от служебна бележка от 15.02.2022 г., издадена от Министерски съвет, Справка от НАП, изх. №13-20-00-196#1/19.07.2022 г. и Справка от НОИ, изх. № 1046-40-1924#1/11.07.2022 г., а доходите на бащата се установяват от Справка от НАП, изх. № 0524-00-817/14.07.2022 г. и Справка от НОИ, изх. № 1046-401924#1/11.07.2022 г. Предвид тези доказателства първоинстанционният съд е приел, че за периода м.07.2021 г. - м.06.2022 г. средният месечен осигурителен доход на Л. С. възлиза на 2 780.00 лева, а за периода м.07.2021 г. - м.05.2022 г. - на 2 760.00 лева. Средният месечен облагаем доход на бащата за периода м.05.2021 г. - м.05.2022 г. е в размер на 3 889.28 лева.

Между страните не е спорно и обстоятелството, че бащата е заплащал за всяко от двете деца месечна издръжка от по 250.00 лева, като плащането се доказва и от 13 броя платежни нареждания, с основание “издръжка деца“ с наредител М. П. и получател Л. Ц. С. в периода м.01.2022 г. - м.07.2022 г. за сумата от по 250.00 лева. Платежните нареждания са по две за всеки месец, в началото и в средата на месеца.

По делото са приети многобройни медицински документи и фактури за сторени разходи за лечение, които са обсъдени подробно от първата инстанция и които въззивният съд не анализира поотделно, тъй като със същите е работило и вещото лице по приетата съдебно – медицинска експертиза по отношение на детето К. П..

Бащата М. П. има сключен граждански брак със З.В.Н., видно от удостоверение от 05.04.1991 г. Съгласно прието по делото Експертно решение на “УСБАЛ по 3 онкология“ЕАД, З.В.Н.-Пенева е с 50 % трайно намалена работоспособност.

По делото, на основание чл. 15, ал. 6 ЗЗДт, е изготвен социален доклад от 18.07.2022 г. от компетентната по местоживеене на децата Д“СП“ – “Сердика“. При извършеното социално проучване е констатирано, че децата А. П. и К. П. се отглеждат от майката Л. С. и тя полага основните грижи за тях, като бащата не общува с тях. По данни и на двамата родители бащата изплаща издръжка от по 250.00 лева месечно на всяко от децата от 2011 г. по своя воля. Майката е съобщила, че е държавен експерт и реализира доход от 3 150.00 лева месечно, а по данни на бащата същият е държавен служител и реализира доход от 2 900.00 лева месечно. Децата са ученици и посещават частни уроци по български език и математика, както се занимават още с рисуване и танци. По данни на майката детето К. е с диагноза “сколиоза“ и ходи на физиотерапия, като се налага и ортодонтско лечение. В доклада е посочено, че бащата живее в жилище, което е собственост на пълнолетната му дъщеря Д., а децата живеят с майката в жилище, собственост на последната, в което хигиенно - битовите условия са отлични. Констатирано е, че майката на децата стимулира образователното равнище на децата, както и че ги е водила на почивка през ваканцията.

Децата са социализирани. Заключението на Д“СП“ – “Сердика“ е, че е в интерес на децата да получават издръжка от бащата съобразена с нарасналите им потребности.

В хода на съдебното дирене пред първата инстанция е изготвено и прието заключение на СМЕ, което съдът е кредитирал, а ответникът П. е оспорил с доводи за неговата непълнота. Вещото лице и установило, че ищцата К. П. страда от “сколиоза гръбначно изкривяване в гръднопоясен отдел на гръбначен стълб“. Лечението му се състои в провеждане на физиотерапевтични процедури и лечебна гимнастика, както и проследяване на развитието на заболяването чрез периодично правене на рентгенови снимки на гръбначен стълб през 6 месеца. Според вещото лице курсовете по рехабилитация и физиотерапия следва да се провеждат до приключване на костния растеж на организма, което е около 17 – 18-годишна възраст. Конкретната продължителност, видът и броят на процедурите се определя от водещия лечението ортопед - травматолог и физиотерапевт, в зависимост от общото състояние на пациента и локалния статус. В заключението е отразено, че според Н Р Д (Национален рамков договор) здравноосигуреният пациент има право на едно “медицинско направление за консултация или за провеждане на съвместно лечение“ на месец, за провеждане на физиотерапия и рехабилитация по една диагноза, издадено от личен лекар или лекар специалист. При липса на такова или липса на договор със Здравната каса на съответното лечебно заведение, в което се провежда лечението, процедурите се заплащат по ценоразпис на лечебното заведение, в което се извършват. Според вещото лице, проведеното лечение на ищцата К. П. е с добър ефект, което означава, че видът, обемът и начинът на провеждане на лечението е адекватен и правилно проведен. За провеждане на лечението за 2021 г. са направени разходи от 4 252.00 лева., а за 2022 г. – 1 040.00 лева. При изслушването му по реда на чл. 200 ГПК вещото лице уточнява, че месечния размер на разходите за лечение се получава като се раздели годишната сума на броя на месеците в годината, т. е. на 12.