Решение № 348 от 19.10.2026, Районен съд - Велинград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 348 гр. гр.Велинград, 19.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, IV - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАЯ Г. СРЕДКОВА-ПЕТРОВА при участието на секретаря ЦВЕТАНА Й. КОЦЕВА като разгледа докладваното от МАЯ Г. СРЕДКОВА-ПЕТРОВА Гражданско дело № 20265210100006 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по предявена искова молба от Х. М. М., с ЕГН **********, с. С.П, ***, Х. Х. М. - М. с ЕГН **********, с адрес: с. Рътлина, *** и А. Х. М. с ЕГН **********, с адрес: с. С.П, ***, срещу Община Велинград, както и А. М. М. с ЕГН **********, Х. Ю. М. с ГЕН ********** и Е. Ю. М. с ЕГН ***, с адрес и на тримата: с. С.П, ***, с която искат да се прогласи нищожността на Договор № 224/23.02.2023 г. за продажба на общински недвижим имот по реда на чл. 35, ал. 3 от ЗОС, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД до размера на ½ ид. ч., представляващ УПИ III в кв. 18 по плана на с.

С.П.

Ищците твърдят, че с ответниците А., Х. и Е. били наследници на общия и наследодател А. Х. М. /Ангел Асенов Шондров, А.ш Асанов Шондров/, който бил построил масивна жилищна сграда с два самостоятелни входа, състояща се от два редовни етажа, избен и таван, със застроена площ от 100 кв. м., построена в УПИ III – общински, в кв. 18 по регулационния план на с. С.П. Жилищната сграда била построена през 1976 г. от наследодателите им – А. Х. М. и Х. Ю. М., за което имало издадено разрешение за строеж № 9/28.07.1976 г.

Общите наследодатели имА. двама синове, починА. и двамата към момента на подаване на исковата молба, като ищците били наследници на Х.

М., а ответниците – на Ю. А. М..

Сочат, че по повод на възникнал спор за собственост върху гореописаната жилищна сграда, било образувано гр. д. № 950/2022 г. по описа 1 на РС Велинград, по което било постановено Решение № 1/03.01.2025 г., с което било признато, че ищците са собственици на ½ ид. ч. от недвижим имот, представляващ двуетажно масивно жилище - къща, състояща се от два редовни етажа, избен етаж и таван, със застроена площ от 100 кв. м. , построена в УПИ III – общински, в кв. 18, с площ на поземления имот 1052 кв. м. по регулационния план на с. С.П. Спорът бил възникнал във връзка с издаден Констативен акт по обстоятелствена проверка № 152, том 1, рег. № 2487, дело 142/2022 г. с който ответниците, наследници на Ю. Мехмодоглу, били признати за собственици на цялата сграда. По време на производството по гр. д. № 950/2022 г., установили, е ответниците се подготвят да купят цялото дворно място от Община Велинград.

Уведомяват съда, че последвА. уведомления и жалба от тяхна страна, след които кметът на Община Велинград отменил издадената Заповед, като вторите ответници входирА. жалба до АС Пазарджик, по повод на която било образувано АД № 1073/2022 г., но кметът оттеглил заповедта си.

Последвала продажба на имота с Договор № 224/23.02.2023 г. по реда на чл. 35, ал. 3 от ЗОС. Считат, че неправилно били определени купувачите по предмета на договора.

Считат, че сключеният договоро противоречал на чл. 35, ал. 3 от ЗОС, поради което бил нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.

С молба с вх. № 2541/07.04.2026 г. ищците изменят предявения иск по реда на чл. 214 ГПК, като молят да се прогласи за нищожен изцяло договор за покупко-продажба № 224/23.02.2023 г., поради противоречие на целия договор с разпоредбата на чл. 35, ал. 3 от ЗОС, като се позовават на разпоредбата на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД.

Представя писмени доказателства. Претендират разноски.

В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника А. М. М., чрез адв. Т. М., с който оспорват иска, намирайки го за недопустим, тъй като не били страна по договора, а по същество – за неоснователен.

Твърди, че процесният договор бил сключен по реда на чл. 35, ал. 3 от ЗОС, след вземане на Решение № 249/29.09.2022 г. на Общински съвет – Велинград, с което било дадено съгласие за продажба на процесния поземлен имот. След подаден сигнал от ответниците в Община Велинград, Кметът на Община Велинград бил оттеглил заповед № 1654/24.10.2022 г., с която били определени купувачите. По жалба на А. М. било образувано адм. дело № 1073/2022 г. по описа на АС Пазарджик, в хода на което Кметът на общината бил оттеглил заповед № 1730/04.11.2022 г. След влизане в сила на Определението по адм. д. № 1073/2022 г., административната преписка в Община Велинград била финА.зирана със заплащане на продажната цена и подписване на Договор № 214/23.02.2023 г. Сочи, че договорът бил сключен преди постановяване на решение по гр. д. № 950/2022 г. по описа на РС Велинград.

2

Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Община Велинград, чрез пълномощник с юридическо образование А. К.. Намира иска за недоказан. Освен това счита, че договорът за продажба не противоречал на посочените норми, поради което и искът за нищожността му бил неоснователен. Обръща внимание, че продажбата не страдала от нито един порок, изразяващ се в противоречие с императивна правна норма. Разпоредбата на чл. 35, ал. 3 от ЗОС изисквала да е нА.це законно изградена сграда в имот общинска собственост, волеизявление на принципала на общинската собственост, платена била продажната цена , определена от лицензиран оцените, т. е. редът в закона бил изцяло спазен.

Сочи, че към момента нотариалните актове, с които ответниците се легитимирА. като собственици на сградата, не били отменени от съда.

В проведеното на 01.10.2026 г. открито съдебно заседание съдът обяви доклада по делото за окончателен, като изрично е прието пояснението на ищците, че предмет на търсената защита е прогласяване нищожността на договора за продажба до размера на 1/2 идеална част от имота.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, въз основа на всички събрани доказателства – заедно и поотделно, намира за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят, а и същото се установява от събраните по делото писмени доказателства, че по силата на отстъпено право на строеж, одобрен архитектурен проект от 06.07.1976 г., Протокол № 9/28.07.1976 г. за дадена строителна линия и ниво и Разрешение за строеж № 9/28.07.1976 г., издадени на името на наследодателя А. Х. М. /идентичен с Ангел Асенов Шондров и А.ш Асанов Шондров/, в държавен поземлен имот, отреден за жилищно строителство – парцел III в кв. 18 по плана на с. С.П, е построена двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 100 кв. м. Общият наследодател А. Х. М. е починал на 09.04.1999 г. и е оставил за наследници съпругата си Х. Ю. М. /починала на 12.03.2015 г./ и двамата синове: Х. А. М.

/починал на 16.02.2019 г./ и Ю. А. М. /починал на 21.06.2022 г./, видно от Удостоверението за наследници издадено от кметство с. С.П. Ищците са единствените наследници на Х. А. М., а ответниците са наследници на другия брат - Ю. А. М..

С Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение № 126, том 2, от 07.11.2016 г. на нотариус Мария Рангелова, починА.ят Ю. А. М. и А. М. М. са признати за собственици на основание давностно владение на 1/2 идеална част от жилищната сграда при квоти по ¼ ид. ч. за всеки един от тях и при равни права от общо ½ ид. ч.

Със следващ нотариален акт за собственост върху недвижим имот, съставен въз основа на писмени доказателства № 131, том 2, рег. № 3076, нот. дело № 313/09.11.2016 г. на нотариус Рангелова, двамата са признати за собственици на цялата жилищна сграда по наследство и давностно владение 3 при квоти 3/4 ид. ч. за Ю. и 1/4 ид. ч. за А. М..

По-късно, на 06.07.2022 г. е издаден констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот № 152, том 1, рег. № 2487, дело № 142/06.07.2022 г. на нотариус Мильо Панчев, ответниците са признати за собственици на цялата жилищна сграда.

Със Заявление вх. № 94-00/6899/14.07.2022 г. ответниците са поискА. от Кмета на Община Велинград да купят общинския поземлен имот УПИ III в кв.

18 по плана на с. С.П по реда на чл. 35, ал. 3 от ЗОС при квоти 2/4 за А. и по 1/4 за Х. и Е. М.. Имотът е актуван като частна общинска собственост с АЧОС № 1455/02.09.2022г.

Издадена е Заповед № 1654/24.10.2022 г. на кмета на Община Велингрпад, с която ответниците са определени за купувачи на поземления имот.

Между страните е имало образувано гр. Дело № 950/2022 г. по описа на РС Велинград, с предмет иск с правно основание чл. 108 от ЗС, касаещ собствеността на жилищната сграда в процесния имот. С Решение № 1/03.01.2025 г. съдът е признал за установено по иска на Хатижде М. Х. М. и А. М. срещу А. М., Х. М. и Е. М., че ищците по този иск са собственици на ½ ид. ч. от двуетажно масивно жилище – къща, със застроена площ от 100 кв. м., построена в УПИ III – общински, в кв. 18 с площ от 1052 кв. м., по регулационния план на с. С.П, като са осъдени ответниците по този иск да предадат владението върху имота.

Решението е било потвърдено с Решение № 181/08.05.2025 г., постановено по ВГД № 157/2025 г. по описа на ПОС.

По повод на развилите се между страните производства, Кметът на Община Велинград е издал Заповед № 1730/04.11.2022 г., с която е оттеглил Заповед № 1654/24.10.2022 г. Заповедта е оспорена от А. М. пред Административен съд - Пазарджик, в което производство кметът е оттеглил обжалваната заповед, а производството по делото е било прекратено.

Така на 23.02.2023 г. е сключен и атакувания Договор № 224/23.02.2023 г. за продажба на общински недвижим имот по реда на чл. 35, ал. 3 от ЗОС. По силата на договорът Община Велинград прехвърля на купувачите правото на собственост върху целия УПИ III-общински в кв. 18 по плана на с. С.П с площ от 1052 кв. м при квоти: 2/4 ид. ч. за А. М. и по 1/4 ид. ч. за Х. и Е. М. срещу продажна цена от 6569.40 лв. В следствие на горното, имотът е бил отписан от статута си на частна общинска собственост.

От правна страна, съдът намира следното:

Искът е допустим. Правен интерес от предявяване на иск за нищожност на сделка по чл. 26 от ЗЗД притежават не само страните по нея, но и всяко трето лице, чиято правна сфера е пряко засегната от правните последици на атакувания договор или за което уважаването на иска би донесло признаване или реА.зиране на собствено материално право. В настоящия случай ако бъде 4 уважен иска за ищците ще възникне правото да изкупят идеална част от поземления имот.

По делото не се спори фактическата страна, описана по-горе, а нейното правно значение. Ответната община защитава тезата, че към датата на сключване на атакувания договор не е било постановено решението по чл. 108 ЗС, а ищците не са били собственици на ½ ид. ч. от имота. Следва да се разгледа какво е правното значение на постановеното съдебно решение по чл.

108 от ЗС спрямо договора.

Нищожността на правните сделки е начален порок, който съществува към момента на сключването й и не може да бъде саниран. Нищожната сделка не поражда правни последици от момента на сключването й, поради което въпросът за нейната действителност следва да бъде преценяван към момента на сключването й - 23.02.2023 г. Преценката за съответствието на договора с императивните изисквания на закона към 23.02.2023 г. обаче не е формална, а следва да се определи от действителното правно положение на страните, което е съществувало към тази дата, а не от нА.чните удостоверителни документи, с които само се констатират права, но не се създават такива – каквито са констативните нотариални актове, издадени въз основа на давностно владение и въз основа на документи.

Посочените КНА притежават оборима легитимираща сила, която може да бъде зА.чена в спор за материално право, разрешен по съдебен ред. Когато съдът достигне до различен извод от този на нотариуса, издал КНА, легитимиращото действие на акта отпада с обратна сила, тъй като се установява, че правото никога не е принадлежало на посоченото в акта лице в удостоверения обем.Решението по гр. д. № 950/2022 г. по описа на РС- Велинград, има установително действие, като с него единствено се признава правото на собственост на ищците, а с оглед характера му на ревандикационен иск – и осъдително действие за предаване на владението. С този иск не се упражнява потестативно право на ищците, чиято правна последица да е възникване на спорното право. С постановеното решение със сила на пресъдено нещо е признато, че ищците са придобили 1/2 идеална част от сградата на основание наследствено правоприемство, настъпило в минал момент – след смъртта на общите наследодатели. С него е отречена претенцията на ответниците, че са придобили изключителна собственост върху цялата сграда по давност. Следователно, към датата на сключване на атакувания договор, а именно 23.02.2023 г., действителното вещноправно положение е било такова, че купувачите А., Х. и Е. М. са притежавА. общо само 1/2 идеална част от сградата, а останалата 1/2 идеална част е принадлежала на ищците.