Определение № 255 от 15.04.2026, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 255 гр. Враца, 15.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Катя Н. Гердова

Мира Р. Джонева като разгледа докладваното от Катя Н. Гердова Въззивно частно гражданско дело № 20261400500194 по описа за 2026 година

Производство е по реда на чл. 274 и сл. ГПК вр. чл.248, ал.З от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 834/23.02.2026 г., подадена от адв. В. В. процесуален представител на Г. П. К., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр.Оряхово, ***, срещу Определение № 111/17.02.2026 постановено по гр.д. № 692/2025 по описа на РС Оряхово, с което е оставена без уважение молбата й по чл. 248 ГПК за изменение на Решение № 12/16.01.2026г. постановено по гр.д.№ 692/2025г. по описа на Районен съд – Оряхово в частта му за разноските. Искането е било да се присъди адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, но съдът го е отхвърлил като неоснователно.

В жалбата се поддържа, че определението е неправилно и постановено в противоречие с материалния закон. Посочва се, че по делото искът на ищцата е бил изцяло уважен, което дава основание да се присъдят разноски, включително адвокатско възнаграждение, въпреки че правната помощ е била предоставена безплатно, поради близки отношения между адвоката и клиента.

Като основен мотив за отказа съдът е посочил липсата на писмен договор за правна помощ. В жалбата се аргументира, че това не е законово изискване, което да препятства присъждането на възнаграждение. Позовава се на съдебната практика на ВКС, според която безплатното предоставяне на правна помощ може да се установи и без писмен договор, когато има пълномощно и изрично заявление, че помощта е безвъзмездна, както и липса на данни за уговорено възнаграждение.

Подчертава се също, че искането за разноски е направено своевременно , както в исковата молба, така и в хода на делото и в списъка на разноските по чл. 80 ГПК, където изрично е посочено, че правната помощ е безплатна. Според жалбоподателя това е достатъчно основание съдът да определи възнаграждение в минимален размер съгласно Наредба №1 за минималните адвокатски възнаграждения, което следва да бъде заплатено от загубилата страна.

В заключение се иска Окръжният съд да отмени определението на Районния съд, да измени решението в частта за разноските и да осъди ответното дружество „Сити Кеш“ ООД да заплати на адвоката сумата от 413,90 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за 1 оказаната безплатна правна помощ, както и разноските по настоящото производство.

В срока по чл. 276, ал, 1 ГПК е постъпил отговор вх. №1615/26.03.2026г. от насрещната страна „Сити Кеш“ ООД, чрез своя процесуален представител, с който оспорва частната жалба като неоснователна и иска съдът да потвърди определението на Районен съд – Оряхово, с което е отказано присъждане на адвокатско възнаграждение за безплатна правна помощ.

На първо място се твърди, че не са налице основания за присъждане на разноски по чл.

38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, тъй като по делото не е представен договор за правна защита и съдействие, който да доказва, че правната помощ е предоставена безплатно при условията на този законов текст. Според ответника наличието на такъв договор е необходимо, за да се установи основанието за претендираното адвокатско възнаграждение. В подкрепа на това становище се сочи практика на ВКС.

На второ място се твърди, че поведението на ищцата представлява злоупотреба с право, тъй като срещу ответното дружество са заведени няколко отделни дела със сходен предмет, основание и доказателства. Според ответника това е направено с цел увеличаване на разноските. Посочва се, че съдилищата вече приемат подобно процесуално поведение, като нарушение на принципа на добросъвестност по чл. 3 ГПК и в такива случаи отказват или намаляват присъждането на разноски. В подкрепа са цитирани множество съдебни актове на РС и ОС в страната.

При условията на евентуалност се излага и становище, че дори съдът да приеме, че се дължи адвокатско възнаграждение, неговият размер следва да бъде по-нисък от претендирания. Аргумент за това са промените в Наредба № 1/2004 г., според които размерите на адвокатските възнаграждения вече имат ориентировъчен, а не задължителен характер и трябва да се определят според сложността на делото, извършената работа и конкретните обстоятелства.

Ответникът твърди, че делото не е било фактически и правно сложно, по спорните въпроси има установена съдебна практика, а съдът така или иначе следи служебно за неравноправни клаузи в потребителските договори. Освен това се подчертава, че ищцата не е направила опит за доброволно уреждане на спора и е завела няколко отделни дела.

В заключение „Сити Кеш“ ООД моли съда да остави частната жалба без уважение и да потвърди определението на Районен съд – Оряхово.

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок и против подлежащ на обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Районен съд-Оряхово е сезиран и се е произнесъл по предявените обективно съединени искове от Г. П. К., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр.Оряхово, ***, чрез адв. В. В.-АК Враца против „СИТИ КЕШ“ ООД, с ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление гр.София, ***, представлявано от Н. П. П. - управител, с правно основание чл.26 ал.1 от ЗЗД и чл.55 ал.1 от ЗЗД, за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит № 804261/28.01.2023 г., сключен между страните и е осъдил ответникът да заплати на ищцата сумата в размер на 103.79 евро, представляваща платена сума без основание по нищожен Договор за потребителски кредит № 804261/28.01.2023 г.

Претендират се и направените по делото разноски на основание чл.38 ал.1, т.3, пр.2 от Закона за адвокатурата.

Постановено е Решение № № 12/16.01.2026г. по гр.д.№ 692/2025г. по описа на Районен съд – Оряхово, с което съдът е уважил изцяло предявените обективно съединени искове от Г. П. К., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр.Оряхово, ***, чрез адв. В. В.-АК Врацас правно основание чл.26 ал.1 от ЗЗД и чл.55 ал.1 от ЗЗД, като е прогласил нищожността на 2

Договор за потребителски кредит № 804261/28.01.2023 г., сключен между страните и е осъдил ответникът да заплати на ищцата сумата в размер на 103.79 евро, представляваща платена сума без основание по нищожен Договор за потребителски кредит № 804261/28.01.2023 г.

В решението съдът е посочил, че от адв.В. В. – пълномощник на ищеца е направено искане за присъждане на адвокатското възнаграждение определено при условията на чл.38, ал.1, т.3 пр.2 от ЗА. Изяснил е също, че с оглед съдържанието на представеното от ищцовата страна пълномощно към исковата молба, по делото не са представени доказателства, че учредената с пълномощното процесуална представителна власт на адвокатска защита ще бъде предоставена безплатно.

В срока за обжалване на постановено по делото Решение № № 12/16.01.2026г. по гр.д.

№ 692/2025г. по описа на Районен съд – Оряхово е постъпила молба с правно основание чл.248 от ГПК от адв. В. В. от АК Враца, процесуален представител на ищцата за изменение на решението в частта му за разноските, с искане за присъждане в полза на същият, адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на основание чл.38 ал.2 от ЗА. Молбата е мотивирана с доводи, че в съдебния акт, съдът неправилно не е присъдил адвокатско възнаграждение на адвоката на основание чл.38 ал.2 от ЗА, който е предоставил безплатна правна помощ на ищцата по делото.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК по делото е постъпил отговор от насрещната страна „СИТИ КЕШ“ ООД, с ЕИК 202531869, в който се изразява становище за неоснователност на искането за присъждане на адвокатско възнаграждение на осн. чл.38 ал.2 от ЗА и се иска отхвърляне на молбата за изменение на решението в посочения смисъл.

С обжалваното Определение № 111/17.02.2026 г. по гр.д.№ 692/2025г. по описа на Районен съд – Оряхово, първостепенния съд оставил без уважение молбата на адв. В. В. от АК Враца за изменение на Решение № 12/16.01.2026г. по гр.д.№ 692/2025г. по описа на Районен съд – Оряхово в частта му за разноските, с искане за присъждане на основание чл.38 ал.2 от ЗА, в полза на същият адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ, като неоснователна.

Съдът е приел в мотивите си, че по делото не са ангажирани доказателства, удостоверяващи, че правната помощ е била уговорена като безвъзмездна. Посочено е, че това обстоятелство не може да се извежда по предположение единствено от наличието на пълномощно и направено искане за присъждане на разноски, а следва да бъде установено с договор за правна защита и съдействие, в който изрично е отразено, че адвокатът предоставя безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата. При липсата на такъв договор съдът е приел, че не са налице предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от същия закон.

При така възприетото от фактическа страна, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Производството по чл, 248 ГПК не е самостоятелно производство, а е продължение на делото по повод дължимостта и размера на направените от страните разноски в съответната инстанция. То е способ за защита срещу неправилно присъждане на разноски - чрез допълването на съдебния акт, когато те не са присъдени или чрез неговото изменение, когато са неправилно определени, без да се обжалва по същество съдебния акт (Определение № 627/18.08.2014 г. по ч.гр.д. № 696/2014 г., III г.о. на ВКС; Определение № 114/20.05.2016 г. по ч.гр.д. № 1847/2016 г., II г.о.на ВКС; Определение № 196/12.06.2015 г. по гр.д. № 9/2015 г., I г.о.на ВКС). Съответно произнасянето на съда по направеното искане е допълнение на вече постановен акт, за която инстанция има вече присъдени разноски и следователно нови разноски за адвокатско възнаграждение не се дължат.( Определение № 683 от 21.12.2015 г. по ч. гр. д. № 5089/2015 г., Г. К., III Г. О. на ВКС, постановено по чл. 274, ал. 2 ГПК). Поради 3 тази причина интересът в това производство е материален, по не и самостоятелен, като предмет на адвокатска защита и не следва да се допуска кумулиране на нови задължения за разноски в „процеса относно разноските“ за страната, инициирала производство по чл. 248 ГПК. Противното ще противоречи на целта за закона, както и на уредбата на института по чл,78 от ГПК. (Определение № 683 от 21.12.2015 г. на ВКС по ч.гр.д. № 5089/2015 г., III г. о., ГК).

Основният въпрос по делото е дали липсата на писмен договор препятства присъждането на адвокатско възнаграждение по реда чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА на пълномощника осъществил безплатна правна помощ на страната по делото.

Отговорът на този въпрос, съобразно задължителната практика на ВКС е отрицателен.

Съгласно мотивите към т. 1 на ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС договорът за адвокатска услуга се сключва между клиент и адвокат, а писмената форма е за доказване.

Следователно, липсата на писмен договор не е пречка да бъде удостоверено в процеса постигнатото съгласие, че учредената с пълномощното процесуална представителна власт за адвокатска защита ще бъде предоставена безплатно. Последното обстоятелство договарянето на осъществяваната правна помощ като безплатна не се презюмира, а следва да бъде установено от данните по делото. (Опр.№ 934/27.02.2025г. на ВКС по гр.д.№ 3502/2024 год.IV г.о.).

В практиката на ВКС се приема още, че изявленията на страната и на процесуалния представител за наличие на основание по чл. 38, ал. 1 ЗА обвързват съда, като той не дължи проверка за действителното съществуване на конкретната хипотеза. За уважаване на искането по чл. 38, ал. 2 ЗА е достатъчно да са налице кумулативно следните предпоставки: правната помощ да е осъществена без данни за договорено възнаграждение по чл. 36, ал. 2 ЗА; да е налице изрично заявление, че помощта е предоставена безвъзмездно; да липсват доказателства, които да опровергават това обстоятелство; както и насрещната страна да дължи разноски съобразно правилата на чл. 78 ГПК. В този смисъл отсъствието на материализиран в писмен вид договор за правна защита и съдействие не препятства упражняването на правото по чл. 38, ал. 2 ЗА, тъй като принципът на чл. 36, ал. 1 ЗА е, че адвокатът има право на възнаграждение за своя труд, а размерът му, за разлика от хипотезата на чл. 36, ал. 3 ЗА , се определя от съда по императивната разпоредба на чл. 38, ал. 2 в рамките на предвидения в Наредба № 1/2004г. за възнаграждения за адвокатска работа.(Определение № 213/31.05.2021 г. по ч.т.д. № 997/2021 г., I т.о., ВКС.) В конкретния случай от представеното пълномощно удостоверяващо представителната власт на адв. В. В., не се съдържа изрична клауза за договорена безплатна правна помощ. Не е представен и договор за правна защита и съдействие сключен между Г. К. и адв.В.В., с който да са договорили безплатно процесуално представителство и защита по настоящото дело на основание чл. 38, ал. 2 от Закон за адвокатурата /ЗА/.

Разпечатката съдържа 40 от 67 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6390af22-a3e1-4a62-bb7c-508e49c3e550