Решение № 259 от 26.05.2023, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 259 гр. Пазарджик, 26.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Таня Петкова при участието на секретаря Мая Владова като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно дело № 20235220200269 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от В. Г. Б., с ЕГН **********, с адрес гр. С., ул.

„А.К., чрез адв.Л. К. от ПзАК, против Електронен фиш Серия К № 5733788, издаден от ОД на МВР- Пазарджик, с който на основание чл.189 ал.4 във вр. с чл.182 ал.4 във вр. с ал.1 т.4 от ЗДвП, за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 800 (осемстотин) лева.

В жалбата обобщено се релевират оплаквания за процесуална и материална неизправност на обжалвания ЕФ, поради което се иска неговата отмяна и присъждане в полза на жалбоподателя сторените от него разноски.

В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, не се явява, но се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата и излага становище за нейната основателност и отмяна на обжалвания ЕФ, като незаконосъобразен. Прави искане за присъждане на разноски в полза на жалбоподателката за заплатения от нея адвокатски хонорар Въззиваемата страна- ОД на МВР- Пазарджик не изпраща представител.

По делото не е представено писмено становище по същество. Не се претендират разноски.

Районният съд провери основателността на жалбата и съобрази изложеното в същата, както и становището на процесуалния представител на въззивника, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени доказателства и веществени доказателствени средства при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за 1 установено следното:

Жалбоподателката е санкционирана с ЕФ за това, че на 29.03.2022 г., в 09,59 часа в гр. Пазарджик на ул. „Х.К. **, е управлявала лек автомобил „О.А.“ с рег. № ****, като се е движила с 89 км/час, при максимално допустима за движение в населено място 50 км/час. Скоростта била заснета и установена с автоматизирано техническо средство (АТТС)- мобилна радарна система ARH САМ S1 с № 120cd11, насочено към кръгово кръстовище с ул. „Ц.Й.“.

Системата отчела движение със скорост именно от 89 км/час, т.е. превишение на скоростта от 39 км/час, но от това превишение били извадени 3 км, каквато е възможната технически допустима грешка на техническото средство при засичане на движение със скорост под 100 км/час, което е в полза на жалбоподателката Така се формирало превишението от 36 км/час или установена стойност на скоростта 86 км/ч., като нарушението е извършено в условията на повторност в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ серия К № 2654706.

Въз основа на това бил издаден атакуваният ЕФ. Последният е връчен на жалбоподателката лично на 18.01.2023 г. по пощата, което се установява от известие за доставяне на л. 36 от делото. Жалбата против ЕФ е депозирана чрез АНО до съда от надлежно упълномощен от санкционираното лице адвокат, като била входирана в деловодството на ОДМВР- Пазарджик на 20.01.2023 г., поради което е процесуално допустима като подадена в законоустановения срок от лице активнолегитимирано да обжалва санкционния акт пред компетентния съд.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства и веществени доказателствени средствафотоси от АТСС, които са абсолютно непротиворечиви.

При така установеното съдът намира, че жалбата против атакувания ЕФ е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

В хода на административнонаказателното производство по безспорен начин се доказа фактът на извършеното нарушение от страна на жалбоподателя по чл.182 ал.1 т.3 във вр. с чл.21 ал.1 от ЗДвП.

Административнонаказателната отговорност на В. Б. е ангажирана като собственик на МПС- „О.А.“ с рег. № ****, движението на който е било засечено с процесното АТСС и то с превишение на разрешената скорост за движение в населено място, т.е. на основание чл.188 ал.1 от ЗДвП. За това че Б. е собственик на цитирания л.а. се установява и от приетата по делото Справка за собственост и регистрация на ПС от ЦБ- КАТ (л.7). То зи факт не се оспорва и от санкционираното лице в депозираната жалба.

По-нататък в обжалвания електронен фиш изрично е цитирана дадената от законодателя възможност на санкционираното лице на основание чл.189 ал.5 от ЗДвП в 14-дневен срок да предостави писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление на МПС, въз основа, на които да се анулира издадения фиш. Такива действия, 2 от узнаването за издадения ЕФ, не са предприети от страна на жалбоподателката. Поради това, с оглед нормата на чл.188 ал.1 от ЗДвП, правилно е била санкционирана, в качеството й на управляващ МПС. В случаите на засичане на нарушение за скорост с АТСС се санкционира собственика на МПС, ако е ФЛ (както е в конкретния случай), съгласно разпоредбата на чл.188 ал.1 от ЗДвП, респ. законовият представител на ЮЛ, ако такова е собственик на ПС (чл. 182 ал.2 от ЗДвП). Освен това е дадена от закона възможност, за която и санкционираният е уведомен в ЕФ, че в 14дневен срок може да декларира кой е бил водач на МПС, при регистриране на нарушението и да представи копие от неговото СУМПС. В случая в законоустановения срок такава декларация не е подадена от собственика на МПС, а той директно е обжалвал фиша пред съда.

Поради всичко изложено до тук, съдът намира, че авторството на нарушението в лицето на жалбоподателя е безспорно доказано.

Съдът констатира, че при издаването на ЕФ не са допуснати съществени процесуални нарушения, накърняващи правото на защита на санкционираното лице.

На първо място следва да се отбележи, че съгласно чл.189 ал.4 изр. първо от ЗДвП: „При нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение”.

Внимателният анализ на разпоредбата налага извода, че когато е налице нарушение- установено и заснето с техническо средство, тогава се издава електронен фиш- в отсъствие на контролен орган и на нарушител.

С измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ бр.19 от 13.03.2015 г., законът беше съобразен с изложените в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС становища относно използването на мобилни камери за установяване на нарушенията на ограниченията на скоростта. В разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП беше добавен терминът „автоматизирано” техническо средство, а съгласно §6, т.65 от ДР на ЗДП : „Автоматизирани технически средства и системи са уреди за контрол работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес”. От това следва, че контролният орган не се намесва в работата на мобилното автоматизирано техническо средство, а само го позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола го изключва и демонтира. За това и се съставя протокол за използването на АТСС. Действията на контролния орган не 3 влияят на процеса на измерване на скоростта от съответното АТСС, което абсолютно независимо и на база вградения му софтуер и радар извършва измерване, респ. заснемане и се констатира евентуално превишение. При това положение е несъмнено, че нарушението се констатира в отсъствие на намеса на контролния орган. Ето защо неоснователни са възраженията в жалбата, че при установени с мобилни АТСС нарушения на скоростта е недопустимо издаване на ЕФ и административно наказателната отговорност следва да се реализира по общия ред, чрез направения анализ и съпоставка на разпоредбите на чл.189 ал.4 от ЗДвП и Наредба № 8121з-532.

Видно е, че ЕФ е издаден в законоустановените срокове, в рамките на материалната и териториална компетентност на своя издател. Съдържанието на ЕФ съответства на изискванията на чл.189 ал.4 изр.2-ро от ЗДвП , т.е. отразява териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, което съвпада с данните от техническото средство, изведени на фотосите. Описано е нарушението по време, място, констатирано превишение на скоростта, индивидуализация на автомобила, описание на използваното АТСС, разрешената скорост, установената такава и съответното превишение, посочено е отчетения толеранс от минус 3 км/час, посочен е и квалифициращия признак- повторност и от кой ЕФ се обуславя, както и е цитирана нарушената разпоредба на ЗДвП- чл. 21 ал.1, наложената глоба по размер, място, начин и срок на плащане.

Разминаването между скоростта, която се сочи като измерена по данните от фотоса и възприетата като установена в ЕФ се отдава на редуцирането й, предвид възможността за допустима техническа грешка от 3 км./час, която е отчетена в полза на нарушителя. Като се има предвид приложените фотоси направени от ARH CAM S1 с №120сd11, придружаващи ЕФ и имащи статут на веществени доказателствени средства по смисъла на чл.189 ал.15 от ЗДП, може да се заключи, че същите тези фотоси, заснети от техническото средство, с което е било регистрирано нарушението са напълно валидни и изготвени в съответствие с техническите изисквания.

Визираните реквизити най-долу на фотосите напълно съответстват на възприетото като време, начин и място на извършване на нарушението.

Установява се посока на измерване, която напълно съвпада с посоката на движение на МПС. Засичани са били както приближаващите, така и отдалечаващите се автомобили /в двете посоки/, процесният автомобил, видно от фотосите е бил отдалечаващ се. Установява се въведеното ограничение на скоростта 50 км/ч, както и конкретно засечената скорост на процесния автомобил. В средата на горния и долния, както и в двата странични края на фотосите, се виждат малки стрелки, които като се свържат хоризонтално и вертикално с мислена линия, ще се пресекат точно там, където на пътното платно е заснет процесния автомобил и по-точно в средата на неговата задна част, в областта на регистрационния номер, което недвусмислено сочи, че засечената скорост е именно този автомобил.

4

Мястото на разположение на АТСС е било отразено и в съставения протокол за използване на АТСС /лист 8 от делото/. В този протокол, съставен на основание чл.10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на МВР за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, също подробно е отразено, че няма пътен знак, въвеждащ допълнително ограничение на скоростта, както и че разрешената такава е била 50 км/ч. Отразено е че АТСС е било в режим на измерване „С” – стационарен, с посока на действие „Д” – в двете посоки.

Спазено е било и изискването на чл.10 ал.3 от Наредба № 8121з-532, а именно направена е била снимка /л.9 в делото/, отразяваща на разположението на АТСС на конкретните дата, час и участък от пътя.

Освен всичко казано до тук, мястото на извършване на нарушението може да се идентифицира и посредством посочените географски координати в представените фотоси от АТСС. А от тях ясно чрез извършена служебна проверка с помощта на общодостъпния интернет-продукт- Гугъл карти, се установява, че номер 4 на ул. „Х.К.“- мястото на нарушението, е точно там където е позиционирано използваното АТСС и където е извършеното нарушение, а не сочената от защитника локация. Освен това ясно от снимките, направени от АТСС, се вижда, че управляваното от жалбоподателката МПС се движи именно по ул. „Х.К.“ в района на на №4, в посока от кръговото кръстовище с ул. „Ц.Й.“ към с. З.. С оглед на това и съдът не споделя направеното от процесуалния представител на въззивника възражение.

Разпечатката съдържа 33 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/63905915-8b18-4dbd-9eec-ea7f0daa56b6