Определение № 886 от 03.07.2023, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 886 гр. Стара Загора, 03.07.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов като разгледа докладваното от Даниела К. Телбизова-Янчева Въззивно частно гражданско дело № 20235500500458 по описа за 2023 година Производството е образувано по частна жалба, подадена от „Б.Д.“ АД гр.С., чрез юриск. Д.Б. против разпореждане № 3406 от 31.05.2023г., постановено по ч.гр.д.№ 2243/2023г. по описа на Старозагорския районен съд, с което се отхвърля заявлението на „Б.Д.“ АД за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу З. И. Г. в частта за: обезщетение за забава /лихвена надбавка за забава/ за периода 28.07.2021 г. до 29.04.2023 г. в размер на 129,63 лв., както и разходи при изискуем кредит в размер на 120 лв., като неоснователно.

Частният жалбоподател е останал недоволен от обжалваното разпореждане, поради което го обжалва като неправилно. Счита, че неправилно съдът е сумирал договорения лихвен процент в размер на 31,46% плюс наказателна надбавка от 10% и е заключил, че кредиторът е начислил 41,46 % обезщетение за забава върху дължимата сума за посочения период от 28.07.2021г. до 29.04.2023г., тъй като реално било начислена само допустимата от закона наказателна надбавка от 10% върху неизплатената част от главницата за периода 28.07.2021г. до 29.04.2023г. Обезщетението за забава било точно в размер на 10 % и не противоречало на чл. 33, ал.1 и 2 ЗПК. Моли, в условията на алтернативност, ако съдът прецени, че са неясни горните пояснения, да укаже на първоинстанционния съд да присъди обезщетение за забава в размер на законната лихва върху непогасената част от дължимата главница за всеки месец за периода 28.07.2021г. – 29.04.2023г. на осн. чл.86 от ЗЗД.

По отношение на претендираните разходи от 120 лв. за изискуем 1 кредит, счита, че предвидената в Тарифата на Б.Д. за такси и комисионни сума в размер на 120 лв. не представлява такса за управление на кредита, тъй като не е свързано с предоставяне от страна на кредита на допълнителна услуга, за която потребителят да дължи възнаграждение. Управлението на кредита включвало редица действия по администриране и мониторинг, които се осъществявали с оглед погасяването на кредитните задължение. Услугите по управление на кредита се предоставяли в рамките на закономерното развитие на облигационното правоотношение, т.е. докато задължението се обслужва съгласно договореното. Спирането на плащанията представлявало усложнение, което преустановявало нормалния ход на правоотношението. С оглед на това в Тарифата на банката била извършена предварителна оценка на вредите, които биха настъпили от неизпълнение на задължението на кредитополучателя. С клаузата предварително се определял размера на имуществената вреда, поради което не попада в ограничителния режим, предвиден в чл.10а от ЗПК за такси по усвояване и управление на кредита.

Моли съдът да отмени обжалваното разпореждане, като постанови друго, с което да уважи заявлението в цялост, а именно за сумите: 129,63 лв. – обезщетение за забава/ лихвена надбавка за забава за посочения в извлечението период и 120 лв. разходи при изискуем кредит. Претендира за заплащане на всички разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за първата и за настоящата инстанция.

Съдът, след като обсъди направените в жалбата оплаквания и провери допустимостта й намери за установено следното:

Жалбата е допустима, като подадена в срока за обжалване, срещу подлежащ на обжалване акт, внесена е дължимата държавна такса за въззивното производство.

С обжалваното разпореждане, районният съд е отхвърлил заявлението на „Б.Д.“ АД за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу З. И. Г. в частта за: обезщетение за забава /лихвена надбавка за забава/ за периода 28.07.2021 г. до 29.04.2023 г. в размер на 129,63 лв., както и разходи при изискуем кредит в размер на 120 лв., като неоснователно.

За да постанови това разпореждане, съдът е изложил съображения, че относно сумата от 129,63 лв. за обезщетение за забава /лихвена надбавка за забава/ от 28.07.2021 г. до 29.04.2023 г. - в случая искането за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу длъжника за наказателна лихва за забава, противоречи на императивните норми на чл. 33, ал. 1 и 2 ЗПК.

Относно претендираните разходи от 120,00 лв. за изискуем кредит – намира, че според не са налице законовите предпоставки за уважаване на молбата защото в представеното от заявителя извлечение от счетоводните му книги е посочено за същите само, че това са „разходи при изискуем кредит“, каквито заявителя няма право да начислява и да иска издаване на заповед за 2 изпълнение и изпълнителен лист за същите, защото това противоречи на чл.33 ал.1 и ал.2 от ЗПК

Заявителят е поискал издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ – извлечение от счетоводните книга на банката, като претендира сумата обезщетение за забава /лихвена надбавка за забава/ за периода 28.07.2021 г. до 29.04.2023 г. в размер на 129,63 лв., и разходи при изискуем кредит в размер на 120,00 лв.

При така установената фактическа обстановка, въззивният съд приема от правна страна следното :

Разпоредбата на чл.417, т.2 ГПК предвижда възможност заявителят да поиска издаване на заповед за изпълнение и когато вземането, независимо от неговия размер, се основава на документ или извлечение от счетоводни книги, с които се установяват вземания на банките. Съгласно разпоредбата на чл.60, ал.2 от ЗКИ извлечението от счетоводните книги следва да съдържа най-малко информация: за броя на вноските, които не са издължени на договорените дати за плащане или са частично погасени, и общия размер на просрочената сума; за общия размер на непогасената част от общия размер на дължимата сума от потребителя, включваща главница и непогасената договорена лихва; за размера на обезщетението за забава за просрочените плащания.

Обезщетението за забава в размер на законната лихва се начислява при неизпълнение на парично задължение и основанието за това е общата разпоредба на чл.86, ал.1 ЗЗД, която има обезщетителна функция за вредите на кредитора от забавата при неизпълнение на парично задължение.

Обезщетителната (мораторна) лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД не се дължи при нормално развитие на облигационното отношение - при срочно изпълнение на парично задължение, тъй като това задължение възниква не от договора или от закона с предписание да се възнагради кредитора за извършената от него работа, а само при поискване (Р-111-2009, І т.о.). Обезщетението за забава (още обезщетителна лихва, мораторна лихва) сочи на вида на вземането, докато понятието законна лихва указва начина на определяне на размера му законната лихва по чл.86, ал.1 от ЗЗД представлява базата, върху която се определя обезщетението за забава при неизпълнение на парично задължение (Р-111-2009, І т.о.).

Видно от приложеното към заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение извлечение от счетоводните книги, в т. 9 от същото е посочен претендирания размер на обезщетението за забава върху просрочена главница за периода 28.07.2021г. до 29.04.2023г. – 129,63 лв. Съгласно чл.12 от общите условия на договора за кредит, при забава в плащането на дължимите суми по кредита, кредитополучателят дължи на банката обезщетение за забава, като частта на вноската, представляваща главница се 3 олихвява с договорния лихвен процент и с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта. Договореният лихвен процент, с който се олихвява кредита, съгласно чл. 6 от Договора за стоков кредит от 29.04.2021г. е в размер на 31,46% годишно. Очевидно е, че сборът на общия процент на обезщетението за забава е по-висок от законната лихва. Следователно начисленото в документа по чл.417, т.2 ГПК обезщетение за забава не съответства на разпоредбата на чл.33, ал. 2 ЗПК, съгласно която, при забава на потребителя кредиторът има право на обезщетение за забава, която не може да надвишава законната лихва.

Неоснователно е оплакването в частната жалба, че олихвяването от банката било в размера на законната лихва – 10 %, защото това обстоятелство не става ясно от извлечението от счетоводни сметки на банката по никакъв начин. Съдът не може да тълкува или допълва документа, удостоверяващ задължение по чл. 417 ГПК, а следва да се води от неговото недвусмислено съдържание. От съдържанието на приложеното извлечение от сметки не става ясно как е изчислен размера на претендираната лихва за забава за периода преди настъпване на изискуемост, а в приложения договор за стоков кредит и общите условия към него е посочен механизма на изчисляване на наказателната лихва и тя е по – висока от законно определената. По тези съображения, въззивния съд намира, че тази претенция на заявителя също е неоснователна, като противоречаща от закона и не следва да се уважава, както правилно е приел районният съд.

Искането за присъждане на сумата от 120 лв. – разходи при изискуем кредит по т. 9 от документа – извлечение от счетоводни книги, също не установява какви точно разходи включва. Доколкото при забава кредиторът има право само на законната лихва върху неплатената в срок главница за времето на забавата, начисляването на каквито и да е такси, комисионни и разходи от банката влиза в противоречие с императивните разпоредби на чл.

33, ал.1 и 2 ЗПК, поради което и в тази част заявлението е неоснователно.

Предвид изложените съображения, въззивната инстанция намира, че частната жалба е неоснователна. Разпореждането, с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист в обжалваната част като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.

Водим от горните мотиви и на основание чл.278, ал.1 и 2 от ГПК, Окръжният съд

ОПРЕДЕЛИ:

4

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 3406 от 31.05.2023г., постановено по ч.гр.д.№ 2243/2023г. по описа на Старозагорския районен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5