Решение № 1833 от 14.08.2018, Административен съд - Пловдив

Р Е

Ш Е Н

И Е

Номер 1833 Година 2018, 14.08. Град ПЛОВДИВ

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –

ІІ отд.,VІІ състав на 13.06.2018 година в публичното заседание в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ

Секретар: СЪБИНА СТОЙКОВА като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ адм. дело номер 1216 по описа за 2017 година и като обсъди :

Производство пред първа инстанция.

Жалбоподателят „***“ООД с адрес за призоваване ***, е оспорил Ревизионен акт /РА/ № Р-16001616000369-091-001 от 08.02.2017 г., издаден от М.Г.Д.– Началник сектор в ТД на НАП – Пловдив, в качеството и на орган възложил ревизията, и М.С.Г. – главен инспектор по приходите при ТД на НАП – Пловдив, Ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 208/12.04.2017 г. на Директор Дирекция “ОДОП” – Пловдив при ЦУ на НАП, с който на жалбоподателя са определени допълнителни публични задължения за данък добавена стойност за внасяне в размер общо на 114 719,50 лева и лихви в размер на 32 291,30 лева.

Оспорващият счита, че РА е незаконосъобразен, като се претендира, че същият е постановен при неправилно прилагане на материално правните норми, регламентиращи вътреобщностните доставки /ВОД/. В тази насока се оспорват изводите на органите по приходите за липса на реално осъществен ВОД, с аргумента, че при повторната ревизия, органите по приходите не са изпълнили указанията на решаващия орган в Решение № 962/18.12.2015 г., с което е отменен РА № Р-16001616000666-091-001/25.09.2015г.

На следващо място, не е съгласен с извода, че при складирането в Гърция, собствеността на стоката не се прехвърля, а остава собственост на ЗЛ – „***“ООД. Твърди се също така, че стоките са декларирани при получаването им в Гърция и ДДС там е начислен, което обстоятелство не е коментирано от органа по приходите. Сочи се практика на СЕС и се твърди, че същата не е взета предвид от органите на приходната администрация. Предвид изложеното настоява за отмяната му. Претендира разноски по делото.

Ответникът по жалбата –

Директор Дирекция “ОДОП” – Пловдив при ЦУ на НАП, счита същата за неоснователна, поради което настоява за отхвърлянето и, по съображения, изложени в решението на директора и в представената по делото писмена защита.

Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Пловдивският административен съд, седми състав, след като прецени поотделно и в съвкупност, събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното.

Ревизионният акт е обжалван в предвидения за това срок пред контролния в йерархията на приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил в обжалваната част.

Така постановеният от Директора на Д "ОДОП" – Пловдив резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения за това преклузивен процесуален срок налагат извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.

Началото на ревизионно производство е сложено със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-160016146000369-020-01/20.01.2016 г., издадена от Н.Ж.К.– Началник при ТД на НАП – Пловдив, с обхват: данък върху добавената стойност за периоди: 01.01.2012 г. – 31.12.2014 г. и 01.01.2015 г. – 31.01.15г., като е определен краен срок за завършване на ревизията до 3 месеца, считано от датата на връчване на заповедта, което е редовно направено на 29.01.2016 г. Със Заповед № Р-16001616000369-023-001/1202.216 г., на основание чл.34 ал.1 т.1 от ДОПК ревизионното производство е спряно да 12.02.2016 г., а със Заповед № Р-16001616000369-143-001/09.08.2016 г. производството е възобновено, считано от 26.10.2016 г. , а със ЗВР № Р-16001616000369-020-002/26.10.2016 г. и ЗВР №

Р-16001616000369-020-003/28.11.2016 г. на същия орган по приходите, срокът на ревизията е продължен съответно до 28.11.2016 г. и 23.12.2016 г.

В срока по чл.117 ал.1 ДОПК е издаден Ревизионен доклад /РД/ № Р-1600 **********-092-001/06.01.2017 г. Няма данни по делото да е постъпило възражение срещу РД в срока по чл.117 ал.5 от ДОПК.

В срока по чл.119 ал.3 от ДОПК компетентният орган по приходите е издал обжалвания в настоящото производство Ревизионен акт № 16001616000369-091-001/08.02.2017 г.

Видно от представената по делото упълномощителна Заповед № РД-09-518/30.04.2014 г., ведно с Приложения №1 и 2 към нея, издадена от териториалния директор на НАП – Пловдив, на органа по приходите, издал заповедите за възлагане, са делегирани правомощия по чл.112 ал.1 от ДОПК.

По делото са представени и сертификати за електронен подпис на лицата, извършили ревизията и подписали съответните актове (л.2592, т.9).

На първо място, следва да се посочи, че по делото не съществува спор относно издаването на РА от надлежно овластени за това органи по приходите и при спазени административно производствени правила, което се установява и след служебната проверка от състава на съда, като предвид липсата на спор между страните относно тези обстоятелства, не се налага излагането на подробни съображения.

Спорът се концентрира върху правилното приложение на материалния закон.

От фактическа страна настоящата инстанция приема за установено следното.

Ревизията обхваща периодите: 01.01.2012 г. – 31.12.2014 г. и 01.01.2015 – 31.01.2015 г. и е повторна във връзка с посоченото по-горе решение на директора на Д „ОДОП“ – Пловдив. При извършването и са установени допълнителни задължения по ЗДД, както и, че през ревизираните периоди дружеството е осъществявало дейност – търговия на едро с търговско-складово обзавеждане, радиатори и камини за отопление с твърдо гориво. Според представените писмени обяснения, фирмата набира поръчки за доставки на стоки по каталог и впоследствие осъществява внос на поръчаните стоки или закупуването им от български производители. Стоките се товарят директно от склада на съответния доставчик и се изпращат на купувачи в Гърция и Кипър. От 01.10.2012 г. е подписан договор за временно складиране на стоки на територията на Гърция с M&К.Xanti.О.E. - Logistics, с номер ***Солун, Гърция, ***. Една част от стоките се транспортират до склада в Гърция за временно съхранение, след което с транспортни средства, собственост на гръцки фирми-превозвачи, се доставят на купувачите.

За закупените стоки в България, транспортирани в логистичния склад в Гърция, гръцкото дружество издава инвойс фактури за складиране и товаро-разтоварни работи. По време на ревизията е установено, е към 31.12.2012 г., 31.12.2013 г. и 31.12.2014 г., установено от представените от ЗЛ оборотни ведомости, в склада в Гърция има наличности на стоки. Установено е също така, че жалбоподателят не разполага с обекти в страната, а всички налични стоки по с/ка 302 – Стоки, се съхраняват в Гърция.

Ревизираното дружество декларира вътреобщностни доставки /ВОД/ към гръцки контрагенти, които са документирани с фактури инвойси, върху които са поставени печати и тези инвойси са представени като потвърждение, че стоки ес получени от клиента. Във връзка с транспортирането на стоките от България до логистичния склад в Гърция, са представени международни товарителници, в които, като изпращач е вписано ревизираното дружество, а като получател M&К.Xanti.О.E. - Logistics с номер ***който е заверил кл.24 на товарителниците. „***“ ЕООД не е регистрирано за целите на ДДС в Гърция.

В хода на предходната ревизия, са извършени насрещни проверки е проверки на трети лица относно извършения превоз от България до логистичния склад. Според представените товарителници, транспортът започва от територията на страната и завършва в логистичния склад на M&К.Xanti.О.E. – Logistics в гр. Солун, Гърция, а след това клиентите получават стоките си от този склад.

В хода на ревизията е извършена справка за закупените от ревизираното лице стоки по години и начина на доставка на същите на крайните клиенти. Изготвена е и друга справка – за стоков поток за последваща продажба на стоките по всички фактури за покупка, доставени до клиенти в Гърция и Кипър, които са преминали през логистичния склад в Гърция. Представени са и фактурите, издадени на клиентите.

За част от тях, издадени на гръцки и кипърски клиенти, са предоставени транспортни документи и фактури за извършен транспорт на стоките от логистичния склад до крайния клиент. За всяка от стоките в справката е посочено дали е доставена до крайния клиент във връзка с представени международни договори или има издадена само фактура.

В тази връзка са определени две групи клиенти: - първи вид договори – това са годишни рамкови договори с приложен опис на стоките по видове артикули, които следва да се доставят в рамките на годината.В т.5 Условия за предаване на стоките е посочено: - „доставчикът се ангажира да предава стоките направо в магазините в Атина.

Договарящите се страни се споразумяват, че доставките направо в магазините, ще се осъществяват в максимален срок от 15 работни дни от получаването на поръчката, ако тя касае непрекъснато доставяни продукти, които се съдържат в каталога…“; - втори вид договори – в т.III.1. е записано, че „Собствеността и рисковете преминават върху клиента от момента на натоварване на стоката и предаването й на транспортната фирма…: В т.IV.1 е посочено, че „Транспортните разходи за превоза на продуктите до логистичния склад в Солун, транспортната обработка на стоките и таксите за престой в склада одо 30 дни са за сметка на доставчика. Транспортът оттам до седалището на клиента се организира от купувача с превозвач и дата на получаване, изброени от него“.

Установено е също така, че за част от клиенти със сключени договори, няма представени транспортни документи за доставянето на стоките до техните обекти. Това що се отнася до първата група клиенти.

По отношение на втората група клиенти е установено, че това са такива без сключени договори, на които са издадени само проформа фактури. За тези клиенти няма представени документи за транспортиране на стоките от логистичния склад до техен обект.

От страна на приходната администрация е прието, че за фактурите, издадени на лица, с които жалбоподателят има сключен международен договор за продажба, не е доказано получаване на стоките от крайния им клиенти, тъй като по преписката са налице данни, че същите са стигнали само до логистичния склад. – напр.: - Г. П. с номер по ДДС EL*** и договор № ***/01.09. 2012г.По данни на РЛ, не е осъществено и плащане по част от фактурите, издадени на този клиент - № 867/07.07.2015 г. и № 765/20.11.2014 г.

За фактурите, документиращи продажби на лица, с които РЛ няма сключени договори за продажба също не е доказано с предвидените в ППЗДДС документи , основанието за прилагане на нулева ставка на данъка, тъй като не е доказано получаването от тях на фактурираните им стоки.

За тях не е доказано кога е прехвърлена собствеността върху стоките и органите по приходите са приели , с оглед представените и приложени към преписка доказателства, че РЛ осъществява трансфер на стоки.

След анализ на събраните в хода на ревизията документи, органите по приходите са приели, за доставките, за които „***“ООД не е представило документи, удостоверяващи транспортирането на стоките от логистичния склад в Гърция до крайния потребител, че не са налице необходимите за доказване на извършени вътреобщностни доставки документи, изискуеми по реда на чл.53 ал.2 от ЗДДС във връзка с чл.45 от ППЗДДС. В представените потвърждения за получаване на стоките от съответния клиент, липсва „вид, марка и регистрационен номер на превозното средство, с което е извършен транспортът, име на лицето, предало стоките и длъжностното му качество, име на лицето, приело стоките и длъжностното му качество, в резултат на което е прието, че не се доказват извършени от РЛ ВОД на стоки, тъй като не са спазени нормативните изисквания на ЗДДС и ППЗДДС.

Прието е, че РЛ е осъществило трансфер на стоки по смисъла на чл.6 ал.3 т.3 от ЗДДС до склада на M&К.Xanti.О.E. – Logistics в гр. Солун, Гърция. Тези доставки са с място на изпълнение на територията на страната, съгласно чл.17 ал.2 от с. з. и са облагаеми със ставка 20%. Посочено е, че данъчната основа при тях се определя съгласно разпоредбата на чл.27 ал.1 от ЗДДС и тя е равна на данъчната основа при придобиването на стоките и себестойността им, а в случаите, когато стоката е внесена – на данъчна основа при вноса.