Решение № 2952 от 15.05.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2952 гр. София, 15.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Димитър К. Демирев

Евгени Ст. Станоев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Евгени Ст. Станоев Въззивно гражданско дело № 20241100504922 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 2653/15.02.2024 г., постановено по гр.д. № 24861/2023 г. по описа на СРС, 113 състав, е уважен осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ за осъждане на ответника „ЗАД Далл Богг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК 200299615, да заплати на ищеца „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК 121265113, сумата от 2543,60 лв., представляваща регресно вземане за неплатената част от застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Автокаско“, изплатено за вреди на лек автомобил „Опел Зафира“, рег. № *********, причинени от водача на лек автомобил „Фолксваген Венто“, рег. № *********, при пътнотранспортно произшествие, настъпило на 09.12.2022 г. в гр. Варна, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 10.05.2023 г., до окончателното изплащане на задължението.

С решението е разпределена и отговорността за разноски, като ответникът е осъден на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на ищеца сумата от 941,10 лв.

1

Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство – „ЗАД Далл Богг: Живот и Здраве“ АД.

Във въззивната жалба се поддържа, че първоинстанционното решение е незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Въззивникът счита, че е налице съпричиняване, което не е отчетено от районния съд, изразяващо се в предприето изпреварване при двойна непрекъсната лента от страна на водача, застрахован при ищцовото дружество. Оспорва механизма на ПТП и причинно-следствената връзка между противоправното деяние и вредата.

Счита, че претендираното обезщетение е прекомерно. Така мотивиран, моли първоинстанционното решение да бъде отменено, евентуално да бъде намален размерът на обезщетението. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна е подала отговор на въззивната жалба, с който я оспорва като неоснователна. Счита, че решението на районния съд е правилно, като моли същото да бъде потвърдено.

Претендира и разноски.

Съдът, като обсъди доводите на страните и представените по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По въпросите относно правилността той е ограничен от посоченото в жалбата, като следи служебно за правилното приложение на императивна правна норма, както и за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на ненавършилите пълнолетие деца /ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г., на ВКС, ОСГТК/.

Предмет на въззивна проверка е решението на районния съд в неговата цялост.

В случая постановеното от районния съд решение е валидно и допустимо.

2

По същество на спора съдът приема следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ за осъждане на ответника „ЗАД Далл Богг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК 200299615, да заплати на ищеца „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК 121265113, сумата от 2543,60 лв., представляваща регресно вземане за неплатената част от застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Автокаско“, изплатено за вреди на лек автомобил „Опел Зафира“, рег. № *********, причинени от водача на лек автомобил „Фолксваген Венто“, рег. № *********, при пътнотранспортно произшествие, настъпило на 09.12.2022 г. в гр. Варна, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 10.05.2023 г., до окончателното изплащане на задължението.

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ, като основателността му е предпоставена от това по делото ищецът да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти:

1) наличието на валидно застрахователно правоотношение със собственика на увреденото МПС, произтичащо от договор за имуществена застраховка „Каско“; 2) наличието на валидно застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключен между ответната страна и водача, причинил процесното ПТП; 3) настъпване през периода на застрахователното покритие по двата договора на ПТП вследствие на противоправното поведение на застрахования при ответната страна водач; 4) вид и размер на вредите, причинени на застрахованото от ищеца МПС; 5) пряка причинно-следствена връзка между настъпилите вреди и процесното ПТП; 6) размер на обезщетението, заплатено от ищеца в изпълнение на задълженията му по договора за имуществена застраховка „Каско”.

Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното по арг. от чл. 45, ал. 2 ЗЗД.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже възражението си за съпричиняване.

Безспорно е по делото, а и се установява от представените доказателства:

1) че са налице валидни застрахователни правоотношения, както следва: застрахователно покритие при ищцовото дружество по застраховка 3

„Автокаско“ за л.а. марка „Опел Зафира“, рег. № *********, действащо към момента на процесното ПТП, и застрахователно покритие при ответното дружество по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за л.а. марка „Фолксваген Венто“, с рег. № *********, също действащо към момента на процесното ПТП; 2) че на 09.12.2022 г. е настъпило ПТП между двата автомобила; 3) че ищецът е заплатил в полза на застрахованото лице сумата от 5087,19 лв. за ремонт, извършен от доверен на ищеца сервиз; 4) че ответното дружество е заплатило сумата от 2558,59 лв. и е отказало да плати доброволно остатъка от сумата в размер на 2543,60.

На първо място въззивникът е възразил срещу установения в първата инстанция механизъм на ПТП.

Въззивният съд намира, че от събраните по делото доказателства районният съд правилно е установил механизма на ПТП.

Видно е от заключението по съдебноавтотехническата експертиза, че на 09.12.2022 г. около 14:58 часа лек автомобил „Фолксваген Венто“, рег. № *********, се движи в района на паркинг с посока към бул. „Република“, като на кръстовището с последния водачът предприема маневра за завой наляво, при която реализира ПТП с идващия от лявата му страна лек автомобил „Опел Зафира“, рег. № *********.

Констатациите на вещото лице се потвърждават от Двустранния констативен протокол за ПТП от 09.12.2022 г., в който в графа „12.

Обстоятелства“ са маркирани квадратчетата „при тръгване/при отваряне на вратата“, „при излизане от паркинг, частен терен, черен път“ и „при завиване наляво“, отнасящи се за водача на л.а. „Фолксваген Венто“.

Не се променят изводите на съда и при анализ на свидетелските показания. По делото са разпитани водачите на двата леки автомобила по отношение на механизма на ПТП и претърпените вреди.

Свидетелят П.Х. посочва, че е участвал в ПТП на бул. „Република“.

Управлявал лек автомобил „Опел Зафира“ по булеварда, който бил главен двулентов път, когато водачът на другия автомобил излязъл с автомобила си на пътя го ударил отпред вдясно – преден капак и броня. Нямало други автомобили по време на инцидента. Посочва, че след мястото на инцидента има лента за наляво, в която смятал да се престрои. Движел се с около 20 км/ч 4 с включени светлини.

С оглед изслушаните показания на свидетеля вещото лице не е направило корекции на експертизата си.

Свидетелят В. Д., водач на лек автомобил „Фолксваген Венто“, заявява, че е участвал в ПТП на бул. „Република“. Посочва, че излизал от склад, намиращ се на бул. „Република“, и искал да се включи в движението с ляв завой. Свидетелства, че имало задръстване, колите, които имали предимство, му дали път, но в другата лента, когато си показал предницата на колата, един джип го ударил. Заявява, че джипът „Опел“ изпреварвал цялата колона.

Свидетелят бил в нарушение, тъй като правел забранен ляв завой, а водачът на „Опел“ изпреварвал неправилно, като се движел в лентата за насрещно движение. Щетите по автомобила на свидетеля били по калника и фара, повече били щетите по лек автомобил „Опел“.

И двамата свидетели потвърждават, че са подписали двустранния протокол за ПТП. Свидетелят Д. потвърждава и изявлението, че е виновен за инцидента, посочено в протокола.

Несъответствие в показанията на двамата свидетели се установява относно това дали е имало други участници в движението по време на инцидента. Това обстоятелство обаче е ирелевантно за определяне както на механизма на ПТП, така и на вината за настъпване на ПТП.

Доколкото посочените доказателства са безпротиворечиви, съдът приема, както бе посочено по-горе, че механизмът на ПТП е правилно установен от първоинстанционния съд.

Неоснователно се явява възражението на въззивника, че липсва установеност на причинно-следствената връзка между ПТП и вредите. От заключението по изслушаната съдебноавтотехническа експертиза категорично се установява, че щетите по л.а. „Опел Зафира“ се намират в пряка причинноследствена връзка с настъпилото на 09.12.2022 г. ПТП в гр. Варна. Същото се установява при съобразяване на механизма на ПТП и при сравнение на щетите в описа на застрахователя и отразените такива в протокола за ПТП.

По отношение на въпроса за вината, съответно съпричиняването на ПТП, съдът намира следното:

При завой наляво приложение намират следните правила от ЗДвП:

5

Чл. 25, ал. 1 ЗДвП предвижда, че водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.

Съгласно чл. 37, ал. 3 ЗДвП водачът на пътно превозно средство, излизащо на път от крайпътна територия като двор, предприятие, гараж, паркинг, бензиностанция и други подобни, е длъжен да пропусне пешеходците и пътните превозни средства, които се движат по този път.

По делото е приет Доклад за състоянието на хоризонталната маркировка и вертикалната сигнализация на територията на район „Младост“, гр. Варна, към 28.10.2022 г. Видно от представената схема е, че мястото, от което водачът на л.а. „Фолксваген Венто“ е излизал на бул. „Република“ съгласно заключението на вещото лице по САТЕ, е път без предимство с поставен знак Б2 – „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!“. Констатация за същото обстоятелство е направена и от вещото лице Й., който е посочил, че знакът е покрит от гъста растителност.

О т Писмо от община Варна, район „Младост“, рег. №

РД23020888ВЛ_003МЛ, се установява, че пътната маркировка по бул.

„Република“ в участъка от бул. „Владислав Варненчик“ до ул. „Девня“, който включва и мястото на процесното ПТП, е за освежаване.

Безспорно се установява по делото, че водачът на л.а. „Фолксваген Венто“ е извършил нарушение на горепосочените разпоредби, като не е пропуснал движещия се по пътя с предимство лек автомобил „Опел Зафира“.

Неспазвайки правилата за предимство по пътищата, водачът на л.а.

„Фолксваген Венто“ е станал причина за процесното ПТП, поради което въззивният съд приема, че същият има вина за настъпването на ПТП.

Следва да се отбележи за пълнота на изложението, че самият водач на л.а.