Решение № 156 от 03.08.2022, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 156 гр. Ловеч, 02.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ при участието на секретаря ЕЛЕНА ПЕНЧЕВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПЕНОВ Въззивно гражданско дело № 20224300500151 по описа за 2022 година

С решение № 1415/08.12.2021 г., постановено по гр.д. № 4212/2020 г. на РС – ****, съдът е отхвърлил предявения от „Топлофикация ****“ ЕАД против КР. М. Д. и Р. АТ. Д. иск за признаване за установено по отношение на ответниците, че всеки от тях дължи на ищеца заплащане на суми за топлинна енергия, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1531/2020 г. на РС ****, в следните размери: 354,14 лв. – главница за периода 01.11.2017 г. - 31.01.2020 г.; 42, 01 лв. - мораторна лихва за периода 03.01.2018 г. до 04.03.2020 г.; и за законната лихва от подаване на заявлението до издаване на заповедта за изпълнение (от Р.Д.) и 118, 05 лв. – главница за периода 01.11.2017 г. - 31.01.2020 г.; 14, 00 лв. - мораторна лихва за периода 03.01.2018 г. до 04.03.2020 г.; и за законната лихва от подаване на заявлението до издаване на заповедта за изпълнение (от К.Д.). Със същото решение съдът се произнесъл и по отговорността за разноските, присъждайки такива в полза на ответниците в общ размер на 1000 лв.

Против решението е подадена въззивна жалба от „Топлофикация ****“ ЕАД. Във въззивната жалба са направени оплаквания за неправилност на решението, с поддържане на съображения за нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, свеждащи се до: отхвърляне на иска без съобразяване на ангажираните от ищеца доказателствени искания и произнасяне по тях, без разпределяне на доказателствената тежест между страните с указване за кои конкретни факти не се сочат доказателства; постановяване на решението при липса на мотиви и изградени изводи по фактите при несъществуваща фактическа обстановка и в диаметрална противоположност със събраните по делото доказателства; изграждане на правни изводи в разрез с приложимите към казуса материално правни норми, уреждащи отношенията във връзка с 1 доставяне, отчитане, разпределяне и заплащане на топлинната енергия за битови нужди. Във въззивната жалба е направено искане за отмяна на обжалваното решение, за постановяване на ново такова, с което да се установят вземанията по заповедта и за присъждане на разноските за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от въззиваемите е постъпил писмен отговор, в който се дава становище за неоснователност на оплакванията във въззивната жалба, моли се за потвърждаване на обжалваното решение и за присъждане на разноските за въззивното производство. Според въззиваемите, въззивникът неправилно интерпретира мотивите на районния съд, игнорирайки преюдициалния въпрос кой, кога, как и на какво законово основание е осчетоводил сумите, които топлофикационното дружество е калкулирало в издадените фактури като дължими. В писмения отговор се акцентува върху липсата на проведено от въззивника доказване на обстоятелствата, при които информацията относно отчетеното количество топлинна енергия и нейното разпределяне между етажните собственици, както и върху предоставяне на тази информация на въззивника и оправомощаване на „Нелбо” ЕАД да извършва дялово разпределение.

Въззивникът „Топлофикация ****“ ЕАД не взема участие в съдебното заседание.

От въззиваемите Р. АТ. Д. и КР. М. Д. участие в съдебното заседание взема вторият, който се явява лично, оспорва иска и въззивната жалба, като в хода на устните състезания излага съображения за тяхната неоснователност и моли за потвърждаване на съдебното решение.

Ловешкият окръжен съд, след като прецени доводите на страните и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, приема следното:

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, а в атакуваната част и допустимо.

Първоинстанционното производство е образувано по иск от Топлофикация ****“ ЕАД против КР. М. Д. и Р. АТ. Д., предявен по реда на чл. 422, вр. чл. 415, ал. 2 ГПК, с предмет установяване на вземания по заповед по чл. 410 ГПК, издадена в полза на ищеца против ответниците за заплащане на суми за топлинна енергия в следните размери: 354,14 лв. – главница за периода 01.11.2017 г. - 31.01.2020 г.; 42, 01 лв. - мораторна лихва за периода 03.01.2018 г. до 04.03.2020 г.; и за законната лихва от подаване на заявлението до издаване на заповедта за изпълнение (от Р.Д.) и 118, 05 лв. – главница за периода 01.11.2017 г. - 31.01.2020 г.; 14, 00 лв. - мораторна лихва за периода 03.01.2018 г. до 04.03.2020 г.; и за законната лихва от подаване на заявлението до издаване на заповедта за изпълнение (от К.Д.).

В писмения отговор е направено възражение за частична недопустимост на иска, с оглед наличие на влязло в законна сила решение (по в.гр.д. № 470/2019 г. на ОС Ловеч), с което било постановено, че за периода 01.11.2017 г. - 31.01.2018 г. К.Д. дължи на „Топлофикация ****“ ЕАД дружество сумата от 10,88 лв.

Възражението за недопустимост на иска за установяване на вземанията в тази му част е неоснователно. Част от вземанията по издадената заповед за изпълнение, предмет на установяване в настоящето дело (периодичните платежи за периода 01.11.2017 г. - 31.01.2020 г.) са идентични на част от 2 отричаните вземания, за които е имало произнасяне от съда по предишни дела между същите страни, с оглед съвпадението в периода за който те се отнасят 01.11.2017 г. - 31.01.2018 г. И при наличното частично съвпадане в периода (01.11.2017 г. - 31.01.2018 г.) не би могло да се изгради извод за недопустимост на обжалваното решение в частта, относно установяване на вземанията за същия период, защото се касае за различно естество на търсената защита. Решението по настоящето дело е по предявен от кредитор иск за установяване на вземания по издадена заповед за изпълнение, а постановените по предходните две дела (в.гр.д. № 470/2019 г. на ОС Ловеч, на което ответниците се позовават във възражението, както и в.гр.д. № 470/2019 г. на ОС Ловеч, служебно известно на съдебния състав) решения са по искове на длъжника за отричане на вземанията. С отхвърляне на предявените от К.Д. против „Топлофикация ****“ ЕАД отрицателни установителни искове в частта, с която е поискано отричане на вземанията за периода от 01.11.2017 г. до 31.01.2018 г., не се създава процесуална пречка за предявяване на иск за установяване същите вземания, за които има издадена заповед за изпълнение, т.е. не се стига до забраната за пререшаемост по чл. 299, ал. 1 ГПК. Напротив, при направено в срока по чл. 414 ГПК възражение срещу заповедта, законът предоставя на заявителя възможност да предяви иск за установяване на вземанията по заповедта. Защитата с предявения по реда на чл. 422 от ГПК е различна и надхвърля по интензитет тази, на предявения на общо основание положителен установителен иск. Това е така, защото с позитивното за ищеца решение по установителния иск, предявен по реда на чл. 422 ГПК, се формира сила на пресъдено нещо относно съществуването на вземанията по заповедта за изпълнение, но с изпълнителна сила се ползва издадената заповед за изпълнение. Заради връзката с издадената заповед за изпълнение, решението, с което се уважава предявения по реда на чл. 422 ГПК иск, е идентично по последици с решението по осъдителен иск. Решението, с което се отхвърля предявеният от длъжника отрицателен установителен иск, не съставлява процесуална пречка за предявяване от кредитора на осъдителен иск за същото вземане. Противното би означавало отричане възможността за принудително удовлетворяване на кредитора, при отхвърляне на предявения от длъжника отрицателен установителен иск за същите вземания. Ето защо, отхвърлянето с влезли в сила решения на предявените от К.Д. против „Топлофикация ****“ ЕАД искове за отричане вземанията на дружеството за периода от 01.11.2017 г. до 31.01.2018 г., не съставлява пречка за кредитора да търси принудително изпълнение на претендираното от него право, чрез предявяването на осъдителен иск или по реда на заповедното производство. Ищецът „Топлофикация ****“ ЕАД следва да предяви по реда на чл. 422 ГПК иск за установяване на вземанията по заповедта за същия период (01.11.2017 г. до 31.01.2018 г.), вкл. срещу К.Д., защото само при тяхното установяване с влязло в сила съдебно решение, би се стигнало до настъпване изпълнителната сила за заповедта, осуетено чрез подадените от ответниците възражения по чл. 414 ГПК. Затова не би могло да се сподели разбирането на ответника, че при отхвърляне с влязло в сила решение на отрицателния установителен иск, кредиторът не можел да води иск за установяване на същите вземания, а изводът на съда по такъв иск за съществуване на същите вземания съставлявал произнасяне по идентичен предмет. В този смисъл направеният на това основание отвод за сила на пресъдено нещо е неоснователен (чл. 299 ГПК).

С оглед изводите за допустимост на решението, въззивната инстанция 3 следва да обсъди неговата правилност по оплакванията, посочени във въззивната жалба (чл. 269 ГПК).

Като обсъди събраните пред първата инстанция доказателства по отделно в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като съобрази становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

С договор от 17.11.1986 г. М.А. Д. и Р. АТ. Д. са закупили апартамент, находящ се в *********, вх. „Г“, ап. 3.

От удостоверение за наследници № 14-4941/20.12.2017 г. на Община **** се установява, че М.А. Д. е починал на 07.03.2010 г. и оставил за свои наследници Р. АТ. Д. (преживяла съпруга) и КР. М. Д. (негов син).

От заключението на съдебно-техническата експертиза, прието от настоящия състав, се установява, че сградата, в която се намира процесния апартамент, е присъединена към топлопреносната мрежа, посредством абонатна станция. Отчитането на общата топлинна енергия в абонатната станция става чрез търговски уред – топломер, който е преминал изискващите се по норматив проверки, като монтажът му е извършен в съответствие с изискванията на производителя. Абонатната станция е работила през процесния период, с оглед на което до апартамента на ответниците е доставяна топлинна енергия. В същия апартамент (ап. 3) отоплителните тела са демонтирани, като единственото отопляемо помещение е банята, в която има монтирана щранг-лира. От заключението се установява, че щранг-лирата представлява отоплително тяло, изработено от две гладки тръби, които минават през всички бани във вертикалата на сградата, като в най-горната точка (банята на последния апартамент) двете тръби са свързани с къса връзка, като по този начин е изградено общо отоплително тяло за всички бани във вертикалата и делът на отдадената топлинна енергия е един и същ.

Поради конструктивна невъзможност, на щранг-лирата не се монтират топлоразпределители. С оглед на това се работи с т.нар. „приведени единици“ и софтуерно се залага номер на индивидуално разпределително устройство (ИРУ), за да може да се пресметне делът на топлинната енергия от щранглира за всяка една баня. Така е процедирано и в конкретния случай, като делът от отдадената топлинна енергия от щранг-лирата с мощност 728 W (за две гладки тръби с височина 2,50 м и диаметър ø 50 мм) е определен от фирмата за дялово разпределение съгласно т. 6.9., вр. т. 6.5. от Методиката за разпределение на топлинната енергия в сгради, етажна собственост, Приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредбата за топлоснабдяване. Поради липса на отоплителни тела в общите части на сградата, апартаментът на ответниците участва в разпределението на топлинна енергия за сградна инсталация, като изчисляването на дела на топлинната енергия на апартамента от отдадената енергия на сргадната инсталация е извършено според т. 6.1.3 от Методика за дялово разпределение. При изготвянето на индивидуалните сметки са прилагани формулите по Методиката за разпределение на топлинната енергия в сгради, етажна собственост, като изчисленият дял за сградната инсталация на жилището съвпада с изчисления от фирмата за дялово разпределение. Отопляемият обем на апартамента е 127,25 м3, а на сградата 4 603,31 м 3. От заключението се установява, че отделните компоненти топлинна енергия, от които се формира начислената топлинна енергия, са два - дял топлинна енергия сградна инсталация апартамент, топлинна енергия баня апартамент, като двата формират количеството обща топлинна енергия за апартамента. Всички те са 4 изчислявани за процесния период (от месец ноември на 2017 г. до месец януари на 2020 г.), като сумата от компонентите на отделните индивидуални сметки се равнява на общата отчетена топлинна енергия от средството за търговско измерване. При изготвянето на индивидуалните сметки от топлинния счетоводител са спазени изискванията на Методиката, а начислените суми са отразени коректно в индивидуалния мейлинг за всеки месец от процесния период.