Решение № 2990 от 05.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2990 гр. София, 05.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 105-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА при участието на секретаря ДИМИТЪР В. КОСТАДИНОВ като разгледа докладваното от АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА Административно наказателно дело № 20251110217300 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по повод депозирана жалба от Н. К. Н., чрез адв. Л. Б. против издадено срещу жалбоподателя наказателно постановление /НП/ №244332-007395/09.04.2024г., издадено от началник група, отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с което на жалбоподателя за нарушение на разпоредбата на чл. 21 ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП и на основание чл. 182 ал.5 вр. ал.1, т. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 800лв. /409,04 евро/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца.

В жалбата се иска отмяна на процесното НП като неправилно и незаконосъобразно. Излагат се доводи относно наличието на нарушение на разпоредбата на чл.57 ал.1, т.6 от ЗАНН, изразяваща се в противоречие на словесното описание на нарушението и в издадения АУАН, и в процесното НП. Твърди се, че погрешно е посочено наличието на системност по смисъла на Пар. 6, т.62 от ДР на ЗДвП.

В съдебно заседание, проведено пред настоящия съдебен състав, жалбоподателят, нередовно призован, не се явява. Представлява се от адв. Л.

Б. Б., с пълномощно по делото. Иска от съда отмяна на процесното НП, като посочва, че подробни съображения са изложени в касационната жалба.

Претендира сторени разноски.

Въззиваемата страна, СДВР – редовно призована, не се явява, не се представлява. По делото са постъпили писмени бележки от юрк. М., с които се иска от съда да отхвърли жалбата като неоснователна и необоснована.

Излагат се аргументи за законосъобразност на атакуваното НП, както и се претендира юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за 1 прекомерност на адвокатското такова.

Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 5 НПК, намира за установено следното:

Производството пред настоящата инстанция е второ по ред, след като с Решение № 39430 от 26.11.2025г. по КНАХД № 9764/2025г. по описа на АССГ, XXIII касационен състав е отменено Решение № 2409 от 01.07.2025г. по НАХД 1901/2025г., по описа на СРС, НО, 107 състав и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на СРС със задължителни указания за събиране на доказателства – схема на пътния участък и в условието на евентуалност, ако са налице предпоставките по чл. 21 ал.2 от ЗДвП, да се приложи разпоредбата на чл. 63 ал.7, т.1 от ЗАНН, като се преквалифицира описаното в НП изпълнително деяние и се приложи закон за по – леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението.

Жалбоподателят Н. К. Н. на 09.02.2024г., в 19:45 часа в гр. София по бул.

„Брюксел“ с посока на движение от ул. “Мими Балканска“ към бул.

„Цариградско шосе“ управлявал собствения си автомобил „Шкода Супърб“ с рег. Номер *** до номер 11, като скоростта му за движение била 87 км/ч при ограничение на скоростта 40 км/ч, обозначено с пътен знак В-26. Скоростта на лекия автомобил била установена с техническо средство тип Cordon M2 с инд.

№ MD 1192, записващо и заснемащо скорост, дата, час и регистрационен номер на автомобила, като техническото средство е одобрен тип средство за измерване и е преминало техническа проверка на 14.03.2023г., съгласно приложен Протокол от проверка № 018-СГ- ИСИС/14.03.2024г. Контролните органи при експлоатацията на техническото средство задали параметри за населено място ограничение на скоростта 50 км/ч обозначено с пътен знак, видно от протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система, рег. № 4332-11629.

Жалбоподателят подписал декларация на 22.03.2024г., че на процесната дата той е управлявал моторното превозно средство, като на същата дата св.

Славчев съставил и предявил на жалб. Н. АУАН № 069456/22.03.2024г. за това, че на 09.02.2024г., в 19:45 часа в гр. София по бул. „Брюксел“ с посока на движение от ул. “Мими Балканска“ към бул. „Цариградско шосе“ управлявал собствения си автомобил „Шкода Супърб“ с рег. Номер *** до номер 11, като скоростта му за движение била 87 км/ч при ограничение на скоростта 50 км/ч, обозначено с пътен знак В-26. Скоростта на лекия автомобил била установена с техническо средство тип Cordon M2 с инд. № MD 1192, и нарушението било при условията на системност, като квалифицирал нарушението по чл. 21, ал.2 от ЗДвП вр. чл. 182, ал. 5, вр. ал. 1, т. 4 от ЗДвП, подписан от последния без възражения.

При идентичност на фактите, възприети от контролния орган, административно-наказващия такъв издал НП № 24-4332-007395 от 09.04.2024г., с което на жалбоподателят Н. К. Н. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 800лв /409,04 евро/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца за нарушение по чл. 21, ал.2 от ЗДвП на основание чл. 182, ал. 5, вр. ал. 1, т. 4 то ЗДвП, за това, че на 09.02.2024г., в 2

19:45 часа в гр. София по бул. „Брюксел“ с посока на движение от ул. “Мими Балканска“ към бул. „Цариградско шосе“ управлявал собствения си автомобил „Шкода Супърб“ с рег. Номер *** до номер 11, като скоростта му за движение била 84 км/ч, след приспаднат толеранс от 3% измерена скорост 87 км/ч при ограничение на скоростта 50 км/ч, обозначено с пътен знак В-26. Скоростта на лекия автомобил била установена с техническо средство тип Cordon M2 с инд.

№ MD 1192, записващо и заснемащо скорост, дата, час и регистрационен номер на автомобила, а нарушението било извършено при условията на системност с влезли в сила ЕФ К № 5611443 и К № 6049996 на 03.11.2023г.

НП е връчено на жалбоподателя на 08.01.2025г., а жалбата е депозирана на 17.01.2025г., видно от положения печат на ОПП-СДВР върху нея.

По доказателствата:

Възприетата от съда фактическа обстановка се установява от АУАН № 069456/22.03.2024г.; справка от системата на Българския институт по метрология за одобрен тип средство за измерване; протокол от проверка № 018-СГ-ИСИС/14.03.2023г.; форма на отчет; справка за собственост на лек автомобил Шкода Супърб с ДК № ***; удостоверение от човешки ресурси СДВР; Заповед № 513з-5645/04.02.2020г. – удостоверяваща компетентността на актосъставителя; Заповед № 8121к-8121К-1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи, удостоверяващ компетентността на АНО; справка картон на водача; гласните доказателства изразяващи се в св. Показания на С.

С. по НАХД 1901/2025г.; 5 бр. снимки с конкретно отчетни стойности за заснетия автомобил, позициониране на техническото средство; схема на пътния участък.

Приложените по делото справка – картон на водача, Заповед № 513з5645/04.02.2020г. на Директора на СДВР; Заповед № 8121К-1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи изхождат от държавен орган и разполагат с доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства. Поради това съдът ги кредитира.

От приложената по делото справка – картон на водача се установява наличието на предишни нарушения на жалбоподателя по ЗДвП.

От Заповед № 8121К-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи става ясно, че Гергана Борисова е заемала длъжността Началник на 01 група „Административно – наказателна дейност“ към 03 сектор „Административно обслужване“ в ОПП – СДВР и по силата на тази заповед е имала правомощието да издава наказателни постановления, включително и процесното НП.

От Заповед № 513з-9636/13.09.2024г. на Директора на СДВР и от Заповед № 8121К-12547/12.09.2024г. на Министъра на вътрешните работи се установява, че св. Славян Павлинов Славчев като младши автоконтрольор в ОПП – СДВР е имал правото да съставя АУАН, включително и процесния.

Поради това съдът приема, че конкретните АУАН и НП са издадени от оправомощени за това лица и изложените в обратния смисъл доводи, посочени в жалбата се явяват неоснователни.

Видно от протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система, техническо средство тип Cordon M2 с инв. № MD 1192 на 09.02.2024г. за времето от 18:30 до 20:30 часа е било разположено в гр. София, 3 бул. „Брюксел“ до № 11 с посока на движението от ул. „Мими Балканска“ към бул. „Цариградско шосе“, като са зададени параметри ограничение на скоростта 50км/ч, обозначено с пътен знак за населено място.

От проверка № 018-СГ-ИСИС/14.03.2023г. на ГД „Мерки и измерителни уреди“ на БИМ, техническото средство е преминало техническа проверка и е одобрен тип средство за измерване; от преглед на тип средство за измерване № - В-46/06.07.2018г. на БИМ – валидно за срок от 10г.

Изводимо от приложената схема на пътния участък, на която са отбелязани поставените на него пътни знаци, се установява, че по бул.

„Брюксел“ в района на административен

№ 11, с посока моста на бул.

„Брюксел“, ограничението на скоростта е 40 км/ч, сигнализирано с пътни знаци В-26, като Дирекция „Управление и анализ на трафика“ не разполага с информация за промяна в организацията на движение към дата 09.02.2024г.

Съдът кредитира приложените по делото снимки, тъй като категорично е установен произходът им и разполагат с доказателствена сила относно посочените в тях обстоятелства. Предвид поставен пътен знак В-26 върху ограничителния знак за скорост според фактическото състояние, онагледено в схемата на наличното знаково стопанство, водачите следва да съобразят скоростта на движение на МПС с действителните в конкретния участък пътни знаци. При наличие на съществуващ на място знак В-26, задължението на водача произтича именно от наличните пътни знаци, поради което относими норми са – чл.50 ал.1 ППЗДВ.П и чл.61 ал.1, 2, 3, 4 от Наредба № 18 oт 23.07.2001г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци. В случая контролните органи са задали по-висок параметър, а именно ограничение от 50км/ч, а не реално обозначената с пътния знак 40 км/ч, но това обстоятелство се явява единствено и само по-благоприятно на нарушителя, не и аргумент за нарушено право на защита, респективно аргумент за отмяна на атакувания акт на това основание.

При така установените факти съдът намира следното от правна страна:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити за нейната редовност, което обуславя пораждането на предвидения в закона суспенсивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

Административно - наказателното производство е строго формален процес, доколкото чрез него в значителна степен се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица. Последното обуславя и съдебният контрол, установен с разпоредбите на ЗАНН и предвиден за издадените от административните органи наказателни постановления, да се съсредоточава върху тяхната законосъобразност. По аргумент от чл. 84 от ЗАНН, вр. с чл. 14, ал. 2 от НПК, съдът е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия материален закон, като съобразява императива относно извършването на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, независимо от наведените от жалбоподателя аргументи, респ. фактическите констатации, заложени в АУАН или наказателното постановление.

4

За правилното извършване на тази дейност, ръководно - решаващият в съдебното производство орган следва да осъществи контрол върху съставения АУАН, съобразявайки неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща, съответно да провери издаденото въз основа него наказателно постановление. Съдът след извършена служебна проверка на АУАН и НП прие, че не са налице процесуални нарушения относно компетентността на длъжностните лица, които са съставили, респ. издали двата документа.

Съдът констатира, че в частта на НП, в която са възведени фактическите измерения на нарушението на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, са спазени императивните процесуални правила при издаването и на двата индивидуални административни акта – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Разкрива се пълнота на изложението и се обосновава извод за налично отразяване на всички обективни признаци от състава на вмененото нарушение, които обезпечават в пълнота правото на нарушителя да разбере фактическите параметри на предявената му отговорност.