Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1952 от 22.04.2026, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 1960/2025
Вид
Определение № 1952
Подписан
22.04.2026
В сила
22.04.2026
Състав
Константин Димитров Иванов, Златина Иванова Кавърджикова, Николай Свиленов Стоянов

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1952 гр. Варна, 22.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Николай Св. Стоянов като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно гражданско дело № 20253100501960 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Образувано е по молба вх. № 6582/25.02.2026 г. от Ц. Г. Ц., с искане за изменение в частта за разноските на решение № 157/18.02.2026 г. по в. гр. дело № 2025100501960 по описа на ВОС за 2025 г.

В молбата се съдържа оплакване срещу разноските в полза на Г. Н Ц.. Посочва се, че няма основание за тяхното присъждане пред настоящата инстанция, тъй като нито една от въззивните жалби не е уважена напълно. Промяната в решението на ВОС се състои единствено в редактиране на начина, по който е бил формулиран диспозитива на районния съд в частта относно заместващото съгласие на майката за издаване и преиздаване на паспорти на децата. Изводите на ВОС съвпадат по същество с тези на ВРС. Излага се още, че в производството по чл. 127а от СК, разноски се присъждат само при пълно уважаване или отхвърляне на жалбата, в противен случай – те остават за страните така, както са ги извършили. Поради това моли съдът да измени решението, като не присъжда разноски в полза на насрещната страна.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК насрещната страна е депозирала отговор, в който оспорва молбата, като неоснователна. Счита, че според решението на ВОС жалбата е напълно основателна, а тази на молителя – изцяло неоснователна. Поради това моли молбата да бъде оставена без уважение.

Молбата е допустима, като подадена от процесуално легитимирани лица, в законовия срок и срещу акт, който подлежи на изменение по реда на чл. 248 от ГПК.

Молбата е неоснователна по следните съображения:

Делото пред ВОС е образувано по:

1/ въззивна жалба от Г. Н. Ц. против решение № 4332/02.12.2024г. по гр. д. № 1

20233110115378 по описа на ВРС за 2023 г., в частта в която се разрешава МВР-гр. Варна да издаде паспорти, респективно да бъдат преиздадени паспортите за задгранично пътуване на децата Д Ц.ва Ц., ЕГН ********** и С Ц.в Ц., ЕГН **********, без да е необходимо за целта съгласието на майката Г. Н. Ц..

2/ насрещна въззивна жалба от Ц. Г. Ц. от гр. Варна , ул. против решение № 4332/02.12.2024г. в частта, в която съдът е разрешил на децата Д Ц.ва Ц., ЕГН ********** и С Ц.в Ц., ЕГН ********** да пътуват с майка си Г. Н. Ц. в чужбина, но не я е задължил да отправя писмено уведомление в електронна форма до него една седмица преди пътуването, както той е задължен, когато реши да пътува с децата си без да е необходимо съгласието на майката, за да е информиран.

С решение рег. № 157/18.02.2026 г. ВОС е уважил въззивната жалба на Г. Н. Ц., като е отменил решение № 4332/02.12.2024г. по гр.д. № 20233110115378 по описа за 2023г. на ВРС, в обжалваната част и дал разрешение, заместващо съгласието й, бащата Ц. Г. Ц. ЕГН ********** да подаде заявление за издаване/преиздаване на паспорти на децата Д Ц.ва Ц., ЕГН ********** и С Ц.в Ц., ЕГН **********, на осн. чл. 127а от СК. Същевременно е потвърдил решение № 4332/02.12.2024г., по гр.д. № 20233110115378 по описа за 2023г. на ВРС, в обжалваната от Ц. Г. Ц. част.

Ц. Г. Ц. е осъден да заплати на Г. Н. Ц. разноски за въззивната инстанция в размер на 613.55 евро с левова равностойност от 1200.00лв., на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.

Общите правила на ГПК за присъждане на разноски не намират приложение при дела по спорна съдебна администрация пред първа инстанция. Това разрешение, обаче, не важи за въззивна инстанция, където разноски се дължат, когато се уважава въззивната жалба на едната страна, съответно се отхвърля тази, подадена от насрещната страна, тъй като отговорната страна е предизвикала неоснователно правен спор. Тази страна ще дължи разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, като ще може да се освободи от това задължение само в случаите по чл. 78, ал. 2 от ГПК - ако с поведението си не е дала повод за завеждане на делото и ако признае оспорването.

Настоящото производство е въззивно, поради което и въпреки, че предметът му се отнася до спор по чл. 127а от СК, разноски се присъждат според основателността на обжалването на решението на първоинстанционния съд.

Вярно е, че по същество е извършена промяна на формулировката на текста на диспозитива, в частта на даденото заместващо съгласие на майката за издаване и преиздаване на паспорти на децата, на осн. чл. 127а от СК, но промяната е извършена с оглед предприетото обжалване на решението в тази част от Г. Н, чийто оплаквания са именно в този смисъл – да бъде отменено, тъй като по начина, по който е изписано се дава разрешение на всички трети лица да заявяват издаване или преиздаване на паспорти на децата. В този смисъл нейната жалба е основателна, а тази на молителя – неоснователна, като краен резултат. Жалбата на майката се оспорва в отговора на насрещната страна, поради което не е налице хипотеза на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК, при която бащата да признава оспорването на майката. Поради това въззивният съд е присъдил съдебно2 деловодни разноски в полза на въззивницата Н.

Молбата за изменение на решението в частта, в която са присъдени разноски, е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 6582/25.02.2026 г. от Ц. Г. Ц. за изменение на Решение № 157/18.02.2026 г. по в.гр.д. № 20253100501960 по описа за 2025г. на ВОС, на осн. чл. 248 от ГПК.

Определението не подлежи на обжалване, на осн. чл. 248, ал. 3 от ГПК във вр. с чл.

280, ал. 3, т. 2 от ГПК.

Съдът, като съобрази, че по делото е депозирана и молба с вх. № 8624/16.03.2026г. от Ц. Г. Ц. с правно осн. чл. 250, ал. 1 от ГПК и препис от същата е изпратен на насрещната страна със съобщение от 30.03.2026г., но разписката към съобщението още не се е върнала, то делото следва да се докладва на съдия-докладчика за произнасяне, след постъпване на писмен отговор или след изтичане на срока по чл. 250, ал. 2 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3