Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 251 от 15.01.2026, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 2778/2025
Вид
Определение № 251
Подписан
15.01.2026
В сила
15.01.2026
Състав
Мирела Огнянова Кацарска, мл.с. Ива Благомилова Благоева, Иванка Димитрова Дрингова

Цитирани разпоредби

  • чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.260 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.261 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.267, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.290, ал.1 · Наказателен кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 251 гр. Варна, 15.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V А СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

И.ка Д. Дрингова мл.с. Ива Бл. Благоева като разгледа докладваното от мл.с. Ива Бл. Благоева Въззивно гражданско дело № 20253100502778 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и следващите ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх.№92281/04.11.2025г., подадена от Прокуратурата на Република България, чрез прокурор при ВРП – И. Б., срещу Решение №3521/09.10.2025г., постановено по г.д.№336/2025г. по описа на ВРС, 25 състав, в частта, в която Прокуратура на Република България, ЕИК 121817309 е осъдена да заплати на Ж. Х. М., ЕГН **********, сумата в размер от 8 500,00 (осем хиляди и петстотин) лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в негативни емоционални и психически преживявания, претърпени в резултат от повдигнато и поддържано незаконно обвинение по ДП №ЗМ-140/2016г. по описа на РУ-Видин, в извършване на престъпление по чл.290, ал.1 НК, за което впоследствие е бил признат за невиновен, с влязла в сила Присъда №173/15.09.2022 г. по НОХД №681/2022г. по описа на ВРС, потвърдена с решение от 19.12.2022г. по ВНОХД №1135/2022г. по описа на ВОС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането – 19.12.2022г., до окончателното й изплащане. В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.

Във въззивната жалба се излагат доводи, че в обжалваната част, решението е неправилно. Конкретизира се, че в хода на първоинстанционното производство не е било доказано, че ищецът е претърпял твърдените от него неимуществени вреди, както и наличието на причинно-следствена връзка с проведеното спрямо него наказателно производство. Сочи се, че събраните доказателства не са подложени на пълен и задълбочен анализ. Допълва се, че не е била безспорно установена първопричината за настъпилите промени в личностната структура на ищеца. Оспорва се обективността на изготвеното по делото експертно заключение. Конкретизира се, че не са налице медицински документи, които да потвърдят изложените в исковата молба твърдения. В условията на евентуалност се изтъква, че присъденият размер на обезщетение 1 за претърпени неимуществени вреди, противоречи на принципа за справедливост. С тези доводи се моли първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната му част или размерът на присъденото обезщетение да бъде намален.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор от Ж. Х. М., чрез адвокат Д. Й., в който се моли жалбата да бъде оставена без уважение. Сочи се, че е допустимо чрез свидетелски показания да бъдат доказвани претърпените от ищеца неимуществени вреди. Изтъква се, че експертното заключение е пълно, обосновано и обективно. Допълва се, че именно продължителността на наказателното производство, нарушаваща разумния срок, както и участието на ищеца в редица съдебни заседания, са допринесли за констатираната в експертизата психотравма, продължаваща влиянието си върху емоционалното състояние на ищеца и към настоящия момент.

Обобщава се, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди, определен от първоинстанционния съд, е правилен, справедлив и балансиран, поради което и решението следва да бъде потвърдено. Претендират се разноски.

На основание чл.267, ал.1 ГПК при извършена служебна проверка съдът констатира, че въззивната жалба е допустима - депозирана е от активно легитимирана страна по делото, имаща правен интерес от обжалването, подадена е в срока по чл.259, ал.1 ГПК, както и отговаря на изискванията за редовност по чл.260 и чл.261 ГПК.

Не са направени доказателствени искания.

Предвид допустимостта и редовността на въззивната жалба и на основание чл.267, ал.1 ГПК, производството по делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

Мотивиран от гореизложеното, Варненски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА производството по в.г.д.№2778/2025г. по описа на ВОС, Va състав за разглеждане в открито съдебно заседание на 03.02.2026г. от 13:30ч., за която дата и час да се призоват страните по делото.

ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, а на въззивника и препис от отговора на въззивната жалба.

ПРИКАНВА страните към спогодба и им разяснява възможността да уредят доброволно отношенията си чрез медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, като им указва, че при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.

УКАЗВА за възможността страните да разрешат спора, чрез медиация, като ползват Съдебния център по медиация, разположен на адрес: град Варна, ул. „Ангел Кънчев“ №12, телефон за контакт: + 359 52 623 362; електронна 2 поща: [email protected], служител за контакти - Нора Великова.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 251 гр. Варна, 15.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V А СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

И.ка Д. Дрингова мл.с. Ива Бл. Благоева като разгледа докладваното от мл.с. Ива Бл. Благоева Въззивно гражданско дело № 20253100502778 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и следващите ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх.№92281/04.11.2025г., подадена от Прокуратурата на Република България, чрез прокурор при ВРП – И. Б., срещу Решение №3521/09.10.2025г., постановено по г.д.№336/2025г. по описа на ВРС, 25 състав, в частта, в която Прокуратура на Република България, ЕИК 121817309 е осъдена да заплати на Ж. Х. М., ЕГН **********, сумата в размер от 8 500,00 (осем хиляди и петстотин) лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в негативни емоционални и психически преживявания, претърпени в резултат от повдигнато и поддържано незаконно обвинение по ДП №ЗМ-140/2016г. по описа на РУ-Видин, в извършване на престъпление по чл.290, ал.1 НК, за което впоследствие е бил признат за невиновен, с влязла в сила Присъда №173/15.09.2022 г. по НОХД №681/2022г. по описа на ВРС, потвърдена с решение от 19.12.2022г. по ВНОХД №1135/2022г. по описа на ВОС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането – 19.12.2022г., до окончателното й изплащане. В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.

Във въззивната жалба се излагат доводи, че в обжалваната част, решението е неправилно. Конкретизира се, че в хода на първоинстанционното производство не е било доказано, че ищецът е претърпял твърдените от него неимуществени вреди, както и наличието на причинно-следствена връзка с проведеното спрямо него наказателно производство. Сочи се, че събраните доказателства не са подложени на пълен и задълбочен анализ. Допълва се, че не е била безспорно установена първопричината за настъпилите промени в личностната структура на ищеца. Оспорва се обективността на изготвеното по делото експертно заключение. Конкретизира се, че не са налице медицински документи, които да потвърдят изложените в исковата молба твърдения. В условията на евентуалност се изтъква, че присъденият размер на обезщетение 1 за претърпени неимуществени вреди, противоречи на принципа за справедливост. С тези доводи се моли първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната му част или размерът на присъденото обезщетение да бъде намален.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор от Ж. Х. М., чрез адвокат Д. Й., в който се моли жалбата да бъде оставена без уважение. Сочи се, че е допустимо чрез свидетелски показания да бъдат доказвани претърпените от ищеца неимуществени вреди. Изтъква се, че експертното заключение е пълно, обосновано и обективно. Допълва се, че именно продължителността на наказателното производство, нарушаваща разумния срок, както и участието на ищеца в редица съдебни заседания, са допринесли за констатираната в експертизата психотравма, продължаваща влиянието си върху емоционалното състояние на ищеца и към настоящия момент.

Обобщава се, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди, определен от първоинстанционния съд, е правилен, справедлив и балансиран, поради което и решението следва да бъде потвърдено. Претендират се разноски.

На основание чл.267, ал.1 ГПК при извършена служебна проверка съдът констатира, че въззивната жалба е допустима - депозирана е от активно легитимирана страна по делото, имаща правен интерес от обжалването, подадена е в срока по чл.259, ал.1 ГПК, както и отговаря на изискванията за редовност по чл.260 и чл.261 ГПК.

Не са направени доказателствени искания.

Предвид допустимостта и редовността на въззивната жалба и на основание чл.267, ал.1 ГПК, производството по делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

Мотивиран от гореизложеното, Варненски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА производството по в.г.д.№2778/2025г. по описа на ВОС, Va състав за разглеждане в открито съдебно заседание на 03.02.2026г. от 13:30ч., за която дата и час да се призоват страните по делото.

ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, а на въззивника и препис от отговора на въззивната жалба.

ПРИКАНВА страните към спогодба и им разяснява възможността да уредят доброволно отношенията си чрез медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, като им указва, че при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.

УКАЗВА за възможността страните да разрешат спора, чрез медиация, като ползват Съдебния център по медиация, разположен на адрес: град Варна, ул. „Ангел Кънчев“ №12, телефон за контакт: + 359 52 623 362; електронна 2 поща: [email protected], служител за контакти - Нора Великова.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3