Решение № 504 от 12.02.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 504 гр. Варна, 12.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иван Стойнов при участието на секретаря Валентина М. Милчева като разгледа докладваното от Иван Стойнов Гражданско дело №

20253110104792 по описа за 2025 година

Производството е образувано по постъпила искова молба от “***“ ЕООД, гр. София, с която срещу Х. Л. Б., гр. Варна, са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове за дължими суми за главница, договорна лихва и обезщетение за забава във връзка с договор за кредит, за които е издадена заповед за изпълнение.

В исковата молба ищецът „***“ ЕООД твърди, че на 12.10.2021 г. между праводателя му „***“ ООД и ответника Х. Л. Б. е сключен договор за потребителски кредит по електронен път по реда на ЗПФУР, по силата на който последният е получил сумата от 400 лв., която се е задължила да върне на вноски в срок до 14.02.2022 г. Сочи, че е бил уговорен лихвен процент в размер на 40.05 % и че при забава се дължи обезщетение. Излага, че с договор за цесия от 05.04.2023 г. вземането към ответника му е прехвърлено от „***“ ООД, за което ответникът е уведомен на посочения от него електронен адрес, евентуално да се счита, че ответникът е уведомен с получаване на препис от исковата молба. Твърди, че към настоящия момент дължимите суми по кредита не са погасени, поради което за него се поражда правния интерес да иска установяване на процесните вземания, за които е издадена заповед за изпълнение. Моли и за присъждане на разноските по делото.

Ответникът Х. Л. Б. подава отговор на исковата молба, с който, чрез назначения му особен представител, оспорва исковете. Твърди се, че процесния договор за кредит от разстояние е недействителен, доколкото не е удостоверена идентичността на длъжника.

Моли за отхвърляне на исковете.

С молба преди съдебно заседание ищецът поддържа исковата молба.

В съдебно заседание ответникът, чрез особения си представител, поддържа отговора.

Настоящият състав на съда, въз основа на твърденията и възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, формира следните фактически изводи:

Представен е Договор за паричен заем кредирект № 580022 от 12.10.2021 г. и лог файл към него /л. 6-9/ от който се установява, че „***“ ООД се е задължил да предостави на ответника Х. Л. Б. кредит в размер на 400 лв., като последният се задължава да върне сумата 1 в срок от 4 месеца, при фиксиран лихвен процент от 40.05% и ГПР 47.19 %. Общата дължима сума по договора е 440.34 лв.

Представени са Общи условия /л. 10-23/ и Тарифа за такси и разходи /л.

24/.Представен е договор за продажба и прехвърляне на вземания /л. 25-30/ и списък с прехвърлени вземания /л. 32-33/.

Представена е разписка за извършен паричен превод към ответника от 12.10.2021 г. във връзка със заем по договор № 580022 в размер на 400 лв., издадена от ePay.bg /л. 34/.

Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият състав на съда формира следните правни изводи:

Предявените са кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК за установяване на вземания по издадена заповед за изпълнение за дължими суми по сключен договор за потребителски кредит, които са квалифицирани по чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240 ЗЗД. Касае за сключен потребителски договор с характера на договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние, по смисъла на чл. 6 от ЗПФУР.

Съобразно разпределената в процеса доказателствена тежест ищецът е следвало да докаже, че с ответника са във валидно облигационно отношение по договор за потребителски кредит; че ищецът е изпълнил задълженията си по договора; настъпването на изискуемост на задълженията и техния размер; валидността на сключения договор за цесия и надлежното уведомяване на длъжницата. Съгласно чл. 18, ал. 1 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние в тежест на ищеца е било още да докаже: че са изпълнени задълженията за предоставяне на информация на потребителя /чл. 8-11/; че са спазени сроковете по чл. 12, ал. 1 или 2; че е получено съгласието на потребителя за сключване на договора и, ако е необходимо, за неговото изпълнение през периода, през който потребителят има право да се откаже от сключения договор. В тежест на ответницата е било да докаже, че е изпълнила задълженията си по договора за потребителски кредит или че вземанията са погасени на друго основание (изтекла погасителна давност).

Процесният договор за кредит е сключен по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. В чл. 8 от този закон е предвидено каква информация следва да бъде предоставена на потребителя преди да бъде обвързан от предложение или договор. Чл. 10 ЗПФУР изисква предоставяне на информацията на хартиен или друг траен носител. В чл. 18 ЗПФУР е предвидена специална доказателствена тежест на доставчика.

В настоящия случай се твърди, че процесния договор е сключен през интернет, чрез специализирана информационна система по инициатива на потребителя, чрез отварянето му в браузър на интернет сайт поддържан от „***“.

С доклада си по делото съдът е указал на ищеца, че не сочи доказателства за начина на изчисляване на претендираните суми и за изпълнение на задълженията му по чл. 18 ЗПФУР.

Дори след подробните указания на съда ищецът е ангажирал доказателства само за установяване на факта на отпускане на сумата по кредита от 400 лв., за което е представил разписка за извършено плащане от 12.10.2021 г. чрез системата на ePay.

Не се установява кредиторът да е изпълнил задълженията си по чл. 18 ЗПФУР – да предостави информация на потребителя на траен носител, както и че е получено неговото съгласие за сключване на договора. Няма доказателства, че ответникът има регистрация в платформата на „***“, че е кандидатствала за кредит, че е поискал кредит с тези параметри, че се е съгласил с условията, че е получил необходимите книжа на траен носител, че са му изпращани някакви имейли и т.н. Липсват доказателства за уведомяването на длъжника за прехвърлянето на вземанията. Не са изпълнени и указанията на съда да се уточни начина на изчисляване на претендираните суми.

Не са отправени доказателствени искания в тази насока, въпреки указанията на съда.

Всички представени от ищеца документи са едностранно съставени. Ищецът можеше да 2 отправи доказателствени искания за допускане на съответните експертизи, които да установят горните факти (кандидатстването на потребителя за кредит, съпътстващите действия по сключването на договор от разстояние), но това не беше сторено. Представено е единствено извлечение на английски език от системата - „лог файл“, което доказателство, дори не може да се приеме за валиден документ, доколкото липсват дата, подпис и каквито и да е други данни, които да сочат, че документа отразява действителни факти.

Предвид изложеното, настоящият състав намира, че процесният договор за кредит е недействителен, доколкото в настоящото производство не се установи, че са изпълнени императивните разпоредби на ЗПФУР, ЗПК и ЗЗП, касаещи задължителните реквизити на договора на кредит от разстояние, сключен с потребител. В този смисъл е и Решение № 1193 от 23.10.2023 г. по в.гр.д. № 1075/2023 г. на ВОС, постановено по идентичен казус.

В случая би следвало да намери приложение чл. 23 ЗПК /за връщане на чистата стойност на кредита при недействителен договор/, доколкото от представените доказателства се установява, че процесната сума за главница в размер на 400 лв. е била предоставена на потребителя.

В Решение № 50174/26.10.2022 по дело № 3855/2021 г. на ВКС IV г.о., се приема, че ако недействителността на кредита се установи в производството по чл. 422 ГПК, съдът следва да установи с решението си дължимата сума по приетия за недействителен договор за потребителски кредит, доколкото ЗПК е специален закон по отношение на ЗЗД и в цитираната разпоредба на чл. 23 ЗПК е предвидено задължението на потребителя за връщане на чистата сума по кредита.

По отношение на уведомяването за цесията съдът споделя становището в съдебната практика, че длъжникът може успешно да възразява срещу цесионера за неуведомяването си за прехвърлянето на вземането единствено ако твърди, че е заплатил задължението си на стария кредитор (цедента), каквито твърдения в случая не се навеждат. В този смисъл ищецът по делото валидно е придобил правата по прехвърленото вземане и е легитимиран да търси същото от ответника.

В заключение ищецът доказа в процеса единствено, че е предоставил сумата на ответника, поради което искът за признаване за установено, че ответникът я дължи се явява основателен, макар и на различно основание (чл. 23 ЗПК). Останалите искове са неоснователни и следва да се отхвърлят.

Съобразно изхода от спора ответницата следва да понесе тежестта на сторените от ищеца разноски с оглед уважения иск, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. В заповедното производство е издадена заповед за сумите от 13 лв. държавна такса и 26,01 лв. юрисконсултско възнаграждение. В исковото производство се претендират сумите от 178,50 лв. държавна такса, 300 лв. за особен представител, както и юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на сумата от 100 лв. В производството няма данни за сторени разноски от ищеца в размер на 178,50 лв. за държавна такса, а само за 128,50 лв.

Предвид уважаването само на иска за главница, то ответникът следва да бъде осъден за сумата от 30,82 лв. /15.76 евро/ разноски в заповедното производство и сумата от 417,58 лв.

/213.51 евро/ в исковото производство.

Ответникът не е претендирал и представил доказателства за сторени разноски, поради което и такива не му се следват. Следва да се издаде РКО на особения представител на ответника за сумата в размер на 300 лв. /153.39 евро/, което е определеното от съда възнаграждение.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Х. Л. Б., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. В., ул. ... № ..., ет. ..., ап. ..., ДЪЛЖИ на „***“ ЕООД, ЕИК 3

203374133, със седалище и адрес на управление: гр. С., район ..., бул. .... № ..., сумата от 400 лв. /четиристотин лева/, представляваща чистата стойност на кредита, на основание чл. 23 ЗПК, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението /15.10.2024 г./ до окончателното изплащане на задължението, които вземане произтича от сключен между „***“ ООД и длъжника Договор за паричен заем кредирект № 580022 от 12.10.2021 г., който е обявен за недействителен в настоящия процес, и вземането е прехвърлено на заявителя с договор за цесия от 05.04.2023 г., за което вземане е издадена Заповед № 619 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 05.02.2025 г. по ч.гр.д. № 13075/2024 г. на ВРС, XVII с-в.

ОТХВЪРЛЯ предявените обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240 ЗЗД от „***“ ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. С., район ..., бул. ....

№ ..., срещу Х. Л. Б., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. В., ул. ... № ..., ет. ..., ап. ..., за ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 40,34 лв. /четиридесет лева и тридесет и четири стотинки/ възнаградителна (договорна) лихва за периода 12.10.2021 г. – 14.02.2022 г. и сумата от 73,91 лв. /седемдесет и три лева и деветдесет и една стотинки/ обезщетение за забава върху главницата за периода 14.02.2022 г.

– 02.10.2024 г., които вземания произтичат от сключен между „***“ ООД и длъжника Договор за паричен заем кредирект № 580022 от 12.10.2021 г., всички вземания прехвърлени на заявителя с договор за цесия от 05.04.2023 г., за които вземания е издадена Заповед № 619 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 05.02.2025 г. по ч.гр.д. № 13075/2024 г. на ВРС, XVII с-в.

ОСЪЖДА Х. Л. Б., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. В., ул. ... № ..., ет. ..., ап. ..., да заплати на „***“ ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. С., район ..., бул. .... № ..., сумата от 15.76 € /петнадесет евро и седемдесет и шест евроцента/, представляваща сторени от заявителя разноски в заповедното производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.