Решение № 260587 от 07.04.2023, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 2208/2021
- Вид
- Решение № 260587
- Подписан
- 07.04.2023
- В сила
- 24.07.2024
- Състав
- РАДОСТ КРАСИМИРОВА БОШНАКОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 117, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 433, ал. 1, т. 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 433, ал. 1, т. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 439, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 462, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 115, ал. 1, б. "ж" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 116, б. "а" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 116, б. "б" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 116, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 135 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 517 · Търговски закон
Р
Е Ш Е Н И Е гр.
София, 07.04.2023 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, І-29 състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАДОСТ БОШНАКОВА при секретаря Михаела Митова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 2208 по описа на съда за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е установителен иск по чл. 439, ал. 1 от ГПК.
Ищецът
И.Г. Г.излага следните обстоятелства за обосноваване на искането: солидарното му осъждане заедно с трети на настоящото производство лица – Н.-С ООД, и Н.В.И., на основание чл. 417 от ГПК да заплатят на ответника Р.Б. ЕАД сумата 200000 евро, представляващи главница по договор за банков кредит, заедно със законната лихва върху главницата от 06.03.2014 г. до окончателното й плащане, и сумата 12183.32 лева - разноски по производството, за които суми е издаден изпълнителен лист от 07.03.2014 г. по гр. дело № 11718/2014 г. по описа на СРС, ГО, 35-ти състав, а въз основа на него е образувано изпълнително производство по изп. дело № 935/2014 г. по описа на ЧСИ С.Я.; прекратяване на изпълнителното производство по отношение на него по право поради изтичане на двугодишния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, тъй като последното валидно изпълнително действие срещу него като длъжник по принудителното изпълнение е извършено на 08 август 2014 г. - присъединяване на взискател, от който момент е изтекъл и срокът на погасителната давност относно вземането – 08 август 2019 г., и незаконосъобразно предприети от съдебния изпълнител по процесното изпълнително производство действия по принудително изпълнение срещу него. Претендира признаване погасяването по давност на вземане за сумата 261954.07 лева - неизплатена главница по договор за банков кредит, за която е издаден изпълнителен лист от 07.03.2014 г. по гр. дело № 11718/2014 г. по описа на СРС, ГО, 35-ти състав, и образувано въз основа на него изп. дело № 935/2014 г. по описа на ЧСИ С.Я. с peг. № 844 и район на действие СГС. Претендира разноски.
Ответникът
Р.Б.АД, понастоящем К.Б.С.Б.АД, в процесуалните срокове е подал отговори, навеждайки възражения за неоснователност на иска за несъществуването на вземането по заповедта за изпълнение, влязла в сила за ищеца като солидарен длъжник на 22.04.2014 г., поради наличие на изпълнителни действия по процесното изпълнително производство, включително и за осъществяване на публична продан на ипотекирания за обезпечение на вземането имот, водещи до прекъсване на давността относно процесното вземане, и на жалба срещу разпределението на сумата от публичната продан, съдържаща и признание на вземането, с което давността за вземането също е била прекъсната и с предявяване на иска по чл. 135 от ЗЗД относно разпоредителни сделки с имоти на солидарния длъжник И. Г.. Претендира разноски.
Съдът, като прецени всички доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното:
По делото се установява, че с изпълнителния лист от 07.03.2014 г., издаден по гр. дело № 11718/2014 г. по описа на СРС, кредитополучателят Н.-С ООД и солидарните длъжници И.Г. Г.(ищец в настоящото производство) и Н.В.И. са осъдени да заплатят солидарно на кредитора Р.Б.АД (ново наименование К.Б.С.Б.АД) сумата 200000 евро – главница по договор за банков кредит, заедно със законната лихва от 06.03.2014 г. до изплащане на вземането, и сумата 12183.32 лева – разноски по производството. Изпълнителният лист е издаден въз основа на допуснато предварително изпълнение със заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, представляващ договор за банков кредит № 55655 от 19.06.2008 г., по който Н.-С ООД е кредитополучател, а И. Г.и Н.И.– солидарни длъжници.
Въз основа на молба от 28.03.2014 г. от кредитора Р.Б.АД на основание така издадения изпълнителен лист срещу длъжниците, един от които е ищецът И. Г.в настоящото исково производство, е образувано изпълнително производство по изп. дело № 935/2014 г. по описа на ЧСИ С.Я. с рег. № 844 и с район на действие СГС. В молбата, въпреки възлагането по чл. 18 от ЗЧСИ на проучването на имущественото състояние на длъжниците и избора на изпълнителен способ на съдебния изпълнител, от взискателя са посочени и конкретни изпълнителни способи - пристъпване към принудително изпълнение чрез налагане на запор върху вземания на длъжниците по принудителното изпълнение от търговски банки и такива за трудови възнаграждения от работодател и върху дружествени дялове и чрез налагане на възбрана върху недвижими имоти на солидарния длъжник И.
Г.и ипотекарния длъжник П.И., за които е поискано да се извърши опис и насрочи публична продан. Последната е поисканата поради обезпечаване на вземанията на банката по договора за кредит с учредяване на договорна ипотека по нотариален акт № 199 от 24.06.2008 г. върху собствен на кредитополучателя Н.-С ООД недвижим имот, представляващ УПИ № III-524 от кв. 49 по плана с. Локорско, местност Стопански двор, заедно с построените в него сграда и припадащи се части от комуналните и инсталационни съоръжения, който недвижим имот е прехвърлен с договор за продажба на недвижим имот по нотариален акт № 134 от 15.12.2010 г. от дружеството на трето лице – П.И..
На
08.04.2014 г. съдебният изпълнител е постановил връчване на покани за доброволно изпълнение на длъжниците, която покана на солидарния длъжник И. Г.е връчена на 07.04.2014 г., както и насочване на изпълнението чрез налагане на запори върху вземания и дружествени дялови и възбрани върху недвижими имоти на длъжниците, посочени в поканата за доброволно изпълнение. Налагането на запора и възбраните съдебният изпълнител е разпоредил заедно с образуването на изпълнително производство на 28.03.2014 г., видно от удостоверение от 08.03.2021 г. по изп. дело № 935/2014 г., като според представената справка от Търговския регистър на АВп запорите върху дружествените дялове са наложени на 08.04.2014 г.
На
08 август 2014 г. (наведена от ищеца
И. Г.като дата на извършено присъединяване на кредитор по изпълнителното производство, въпреки удостоверената от съдебния изпълнител такава – 08.07.2014 г.) е осъществено присъединяване на нов взискател по изпълнението – УниКредит Ауто Лизинг ЕООД, включително и за негови вземания срещу солидарния длъжник И. Г..
Искане за присъединяване е направено по изпълнителното производство и с молба от 03.10.2014 г., подадена от взискателя А.-Ин ООД, но само за вземания от длъжника Н.-С ООД. Последното се установява и от приложените към молбата изпълнителен лист от 17.10.2012 г. и удостоверение от 24.09.2014 г. на ЧСИ И.Ч.с рег. № 783 и с район на действие СГС.
Присъединяване на взискател по изпълнителното производство е осъществено и въз основа на молба от 16.07.2015 г., подадена от С.П.за вземанията му от солидарния длъжник Н.И., видно и от удостоверение от 20.05.2015 г. на ЧСИ С.Х.с рег. № 863 и с район на действие СГС.
През периода 04.11.2014 г. – 10.06.2016 г. са осъществяване изпълнителни действия по провеждането на публична продан на ипотекирания в полза на банката недвижим имот, собственост на ипотекарния длъжник П.И.. Срещу разпределението на получената от проданта сума длъжникът И. Г.е подал жалба на 13.03.2017 г., по която съдът с решение по гр. дело № 7241/2017 г. по описа на СГЕ е отменил част от извършеното от съдебния изпълнител разпределение на сумата като незаконосъобразно и отнесъл сумата от 129211.92 лева за погасяване на вземането за главница по договора за кредит.
През време на изпълнителното производство въз основа на искова молба от 26.08.2016 г. банката е упражнила потестативното си право по чл. 135 от ЗЗД за прогласяване на недействителност на сключения от солидарния длъжник И. Г.увреждаща я сделка, представляваща брачен договор от 18.12.2012 г. относно апартаменти 16 и 17 и гараж 4, намиращи се в гр. София, район Витоша, ул. ******. Предявеният с нея иск по чл. 135 от ЗЗД е уважен с решение от 21.03.2018 г., постановено по гр. дело № 10567/2016 г. по описа на СГС, влязло в сила на 22.01.2020 г. Със същото решение на солидарния длъжник И. Г.и съпругата му са възложени разноските по исковото производство.
Въз основа на постановено по искане на взискателя разпореждане на съдебния изпълнител по процесното принудително изпълнение на 13.03.2017 г. са изпратени запорни съобщения за вземания на солидарния длъжник Н.В.И. от търговски банки. Данни за други наложени запори към този момент не следват от представените по делото доказателства.
На
11.02.2019 г. по изпълнителното производство е присъединен като взискател по негова молба и Уникредит лизинг ЕАД за вземанията му срещу длъжниците Н.-С ООД и И. Г., за които съдебният изпълнител е разпоредил изпращане на покана за доброволно изпълнение до длъжниците.
След влизане в сила на решението по иска по чл. 135 от ЗЗД с молба от 27.02.2020 г. взискателят Р.Б.АД е поискал пристъпване към изпълнение върху недвижимите имоти, предмет на увреждащата го сделка. Въз основа на искането върху същите е наложена възбрана на 05.03.2020 г., извършен е опис на 21.07.2020 г. и насрочена публична продан с разпореждане от 23.10.2020 г. Искания за нова публична продан на недвижимите имоти е направена от същия взискател с молби от 06.01.2021 г. и 25.02.2021 г., видно от представеното удостоверение от съдебния изпълнител, което относно осъществените удостоверявания по принудителното изпълнение не се оспорва от ищеца и съдът ги приема за достоверни, преценявайки ги с другите данни по делото.
Представено е също и удостоверение от 01.02.2021 г. от съдебния изпълнител, съгласно което дължимата от длъжника И. Г.сума за главница по изп. дело № 935/2014 г. възлиза в размер на 261954.07 лева.
Други доказателства не са представени в предвидените от закона срокове.
При така установените факти съдът приема следното:
Предявен е установителен иск по чл. 439, ал. 1 от ГПК.
Предявеният при висящ изпълнителен процес отрицателен установителен иск от длъжника, че вземането на кредитора е погасено по давност, какъвто е предявения в настоящото производство, цели да установи липса (погасяване) на изпълняемото право, подлежащо на принудително изпълнение, поради настъпил след издаване на изпълнителното основание нов факт и като последица - прекратяване на изпълнителния процес (чл.
433, ал. 1, т. 7 от ГПК).
След влизане в сила на заповедта за изпълнение длъжникът трябва да основе отрицателния си установителен иск на факти, които са настъпили след приключилото съдебно дирене пред последната инстанция, разгледала спора по същество, респ. на факти, които са настъпили след изтичането на срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК, когато заповедта е влязла в сила поради неподаденото в срок или оттеглено възражение. От момента, в който заповедта е влязла в сила, започва да тече нова давност, която всякога е пет години по арг. от чл. 117, ал. от 2 от ЗЗД, тъй като заповедта за изпълнение влиза в сила и се ползва със стабилитет.
Заповедта за изпълнение, въз основа на която е издаден процесният изпълнителен лист, е влязла в сила (като за длъжника И. Г.от 22.04.2014 г.) поради неподадено от длъжниците в срока по чл. 414, ал. 2 (в приложимата към релевантния момент редакция) от ГПК възражение срещу нея, поради което приложимата за удостоверените в нея и издадения изпълнителен лист вземания по арг. от чл. 117, ал. 2 от ГПК е общата петгодишна давност. Тази погасителна давност относно вземанията за сумите по изпълнителния лист не е изтекла, респ. по отношение на ищеца и солидарен длъжник И. Г.не е налице погасяване на изпълняемото право, подлежащо на принудително изпълнение, тъй като тя е била прекъсната по арг. от чл. 116, б. „в“ от ЗЗД с предприемането на действия за принудително изпълнение, каквито несъмнено представляват не само искането за образуване на изпълнителното производство и насочването на изпълнението чрез налагане на запори и възбрани на 28.03.2014 г., но и исканията за присъединяване на кредитори за вземания и срещу солидарния длъжник И. Г.съответно на 08 август 2014 г. и 11.02.2019 г. и за пристъпване към принудително изпълнение върху имотите, за които банката е упражнила потестативното си право по чл. 135 от ЗЗД за прогласяване на недействителност на сключения от длъжника И. Г.увреждаща я сделка относно тези имоти, на 27.02.2020 г. С прекъсването на давността с всяко от посочените действия по принудителното изпълнение е започнал да тече срок на нова погасителна давност и този срок не е изтекъл към момента на предявяване на исковата молба на 18.02.2021 г. и не е погасил вземанията за сумите по изпълнителния лист. Този извод несъмнено следва, въпреки че останалите действия по изпълнение по процесното изпълнително производство и упражняването на правото на жалба срещу незаконосъобразни действия на съдебния изпълнител и на правото на иск по чл. 135 от ЗЗД за обявяване на относително недействителна (непротивопоставима) на увреждащата сделка – в случая брачния договор, нямат за последица прекъсването на погасителната давност за вземането относно солидарния длъжник И.