Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 721 от 02.09.2026, Окръжен съд - Пазарджик

Съд
Окръжен съд - Пазарджик
Дело
Въззивно частно гражданско дело 665/2026
Вид
Определение № 721
Подписан
02.09.2026
В сила
02.09.2026
Състав
Албена Георгиева Палова, Цветелина Николова Тодорова, Венцислав Георгиев Петров

Цитирани разпоредби

  • чл.248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 278 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.19, ал.3 · Закон за задълженията и договорите

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 721 гр. Пазарджик, 02.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на втори септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Г. Палова

Членове:

Венцислав Г. П.

Ц. Н. Тодорова като разгледа докладваното от Ц. Н. Тодорова Въззивно частно гражданско дело № 20265200500665 по описа за 2026 година

Производството е по чл.248 ал.3 от Граждански процесуален кодекс.

Обжалвано е определение № 1441 от 03.06.2026 г., постановено по гр.д.

№ 20255220101920 по описа на PC – Пазарджик, с което е оставена без уважение молба вх. № 6804/10.03.2026 г., подадена от М. П. П., чрез адв. Ц.

М., с която е направеното искане за изменение на Решение № 171/17.02.2026 г., постановено по гражд.дело № 1920/2025 г., по описа на Районен съд Пазарджик, в частта за разноските.

Против така постановеното определение в законоустановеният срок е постъпила въззивна частна жалба с изложени оплаквания за неправилност. В жалбата се твърди, че неправилно първоинстанционния съд е приел за неоснователни доводите за приложимост на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, както и алтернативното искане да бъдат присъдени на ищцата, само тези съдебни разноски, които в действителност касаят завеждане на настоящото дело съразмерно на уважената част от исковата й претенция, и да бъдат намалени присъдените разноски за адвокатско възнаграждение съобразно текста на чл. 78, ал. 5 ГПК.

Иска се отмяна на обжалваното определение и уважаване на искането за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските.

Писмен отговор от другата страна не е постъпил.

Съдът намира частната жалба за допустима, като подадена срещу подлежащ на контрол по този ред акт, от легитимирано лице, в установения в закона срок.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения:

С Решение № 171/17.02.2026 г., постановено по гражд.дело № 1920/2025 г., по описа на Районен съд Пазарджик по предявения от Й. Г. Х. срещу М. П.

П., И. М. Т. и П. М. П. иск с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД е обявен за 1 окончателен сключения на 16.10.2020 г. между продавача И. Г. П.а /починала на 26.02.2022г./ и купувача Й. Г. Х. предварителен договор за продажба на недвижим имот, представляващ 3/6 идеални части от двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 65 кв.м., едноетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 42 кв.м. и едноетажна масивна сграда с площ от 14 кв.м., построени в общинско УПИ V -261 в кв.27 по плана на село Симеоновец, община Септември, област Пазарджик, като е отхвърлен иска за обявяване за окончателен на сключения на 16.10.2020г. предварителния договор за другите 2/6 идеални части от имота. Съобразно изхода на спора М.

П. П., И. М. Т. и П. М. П. са осъдени да заплатят на Й. Г. Х. сумата от 663,56евро /левова равностойност 1297,80лв./ разноски по делото, а Й. Г. Х. е осъдена да заплати на М. П. П. сумата от 204,52евро /левова равностойност 400 лв./ разноски по делото и на И. М. Т. сумата от 61,35 евро /левова равностойност 120 лв./ разноски по делото.

За да отхвърли молбата по чл.248 от ГПК районният съд е приел за неоснователен наведеният довод от жалбоподателя, че по отношение на молителя М. П. следва да се приложи разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК, тъй като същия освен, че е дал повод за завеждане на иска е поддържал защитна позиция по оспорването му. Приел е за неоснователно и възражението, че не следва да бъдат включени като разноски по делото, изброените в представения списък по чл.80 от ГПК суми както следва: 53лв. такса за снабдяване със скица и удостоверение за описание и идентичност на имот, 45 лв. копирни услуги, и 300 лв. превод и легализация на документи. За същите били представени доказателства за извършването им и била установена връзката им с производството. Като неоснователно съда е оставил без уважение и направеното възражение за прекомерност на заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение като е съобразил фактическата и правна сложност на делото, обема на процесуалната дейност.

Обжалваното определение е правилно и законосъобразно.

Настоящият състав на въззивния съд изцяло споделя доводите на първоинстанционния съд.

Правилно първоинстанционния съд е приел за неоснователно искането на жалбоподателя за приложение на хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК. За приложението на чл.78, ал.2 ГПК се изисква едновременното наличие на две предпоставки - поведението на ответника да не е станало повод за завеждането на иска и признаването на иска от ответника. В случая както правилно е приел решаващия съд жалбоподателя е оспорил иска, което е достатъчно да се изключи приложението на цитирания текст. Освен, че е оспорил иска той е дал повод за завеждането му, тъй като не е съдействал за финализиране на сделката предмет на предварителния договор.

Правилно е прието от съда също така, че за претендираните разходи 53 лева за снабдяване със скица и удостоверение за идентичност на имот, 45 лева за копирни услуги и 300 лева за превод на документи ищцата е представила доказателства, че са действително сторени, а от съдържанието, което се извлича от тези документи се установява относимостта им към настоящото 2 дело. Въз основа на това съда ги е съобразил при формиране на разноските по делото и не е уважил възражението в тази насока.

По отношение направеното възражение за прекомерност на заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение в размер на 1700 лв. настоящия състав споделя доводите на първоинстанционния съд и също го намира за неоснователно. Съгласно чл.78, ал.5 ГПК основателността на възражението се преценява съобразно фактическата и правна сложност на делото. Предявеният иск е с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД и е облигационен по своя характер.

Предвид това цената на иска е цената по договора, а именно 15 000 лева.

Дължимото адвокатско възнаграждение съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа е в размер на 1 750 лева (894,76 евро), поради което и претендирани размер от 1700 лева (869,20 евро) от ищцата се оказва в размер дори под размера предвиден в наредбата, служещ като ориентир за справедлив размер на адвокатските възнаграждения съгласно постановеното на 25.01.2024 г. решение на СЕС п о дело С-438/22 г. Така определеният размер на адвокатското възнаграждение отговаря на критериите за разумност и пропорционалност, като намира баланса между правото на адвоката да получи възнаграждение, съответстващо на положения труд, и интереса на насрещната страна адвокатското възнаграждение да не е прекомерно и несъразмерно на фактическата и правна сложност на делото.

В заключение следва да бъде отбелязано, че предвид неоснователността на възраженията на ответника, районният съд правилно е определил и присъдил дължимите разноски съразмерно на уважената част от иска.

Воден от горното и на основание чл. 278 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1441 от 03.06.2026 г., постановено по гр.д.№ 20255220101920 по описа на PC – Пазарджик, с което е оставена без уважение молба вх. № 6804/10.03.2026 г., от М. П. П., чрез адв. Ц. М., с която е направеното искане за изменение на Решение № 171/17.02.2026 г., постановено по гражд.дело № 1920/2025 г., по описа на Районен съд Пазарджик, в частта за разноските.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3