Решение № 4587 от 15.11.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4587 гр. Пловдив, 15.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диляна В. Славова при участието на секретаря Десислава В. Кръстева като разгледа докладваното от Диляна В. Славова Гражданско дело № 20225330116908 по описа за 2022 година

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от В. А. А., ЕГН: **********, с адрес: гр.

П., бул. „Р.“ № **, вх. *, ет. *, ап. *, против А. В. А., ЕГН: **********, с адрес: гр. П., пл.

„К. Ч.“ № *, вх. *, ет. *, ап. *, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1458,86 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползването на процесния недвижим имот в периода 25.11.2017 г. – 21.11.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба – **** г., до окончателното изплащане.

В исковата молба се твърди, че ищецът бил собственик на Оризище с площ 10,392 дка, пета категория, находящо се в м. „Т.“, в землището на село М., Община М., обл. П., съставляващо имот № ****, с ЕКАТТЕ ****, при съседи /граници/: имот № ****, имот № ***, имот № *** и имот № ****. Процесният имот бил придобил по силата на нотариален акт с № **, т. *, рег. № **, д. №** от *** г. Посочва, че ответникът бил негов баща, който ползвал имота без правно основание. А. А. бил сключил договори за наем с трето за спора лице „Крисагро“ ООД, ЕИК: 115625083 за няколко поредни стопански години за периода от 25.11.2017 г. – 21.11.2022 г., като ответникът бил получил наем в общ размер на 1458,86 лева, с която сума неправомерно се бил обогатил. Предвид ползването на имота, ответникът дължал на ищеца обезщетение за лишаване от ползването на процесния имот.

С оглед изложеното, моли предявеният иск да бъде уважен. Претендира разноски.

Подробни съображения се излагат от пълномощника на ищеца в писмена защита.

Обстоятелства, от които произтичат твърденията на ответника:

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника А. В. А. със становище за неоснователност на иска.

Посочва, че по силата на нотариален акт за дарение № **, т. *, рег. № **, дело № **, синът му В. А. А. е придобил земеделска земя с площ 10,392 дка в землището на село М.

Оспорват се изложените в исковата молба твърдения, че имотът бил ползван от ответника без знанието и съгласието на ищеца и без знанието на майката на последния. Ответникът 1 твърди, че от 2010 г. отдавал под наем нивата, като към получаваната сума от около 200 лв.

– 300 лв. добавял и негови лични средства, с които водил всяка година семейството на почивка. Средствата, които били получавани във връзка с имота, покривали много малка част от нуждите на ищеца през процесния период. След прекратяване на брака на родителите му през 2017 г. било определено местоживеене на ищеца при майката, а на бащата бил определен режим на лични отношения. Въпреки това в периода 23.04.2018 г. – 04.04.2019 г. ищецът отишъл да живее при своя баща, като през този период ответникът полагал грижи за сина си, давал му джобни пари, заплащал разходите му за храна, обувки, дрехи, отопление, летен отдих и др. Твърди се, че ищецът и майка му са знаели, че средствата от наема на процесния имот се използват за нуждите на В. А. А. и не са възразявали срещу това. Ответникът твърди, че е внесъл рентата на ищеца през 2022 г. по банковата сметка на последния.

Предвид изложеното, моли за отхвърляне на предявения иск. Подробни съображения се излагат от пълномощника на ответната страна в писмена защита.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

Между страните не е налице спор, а и от приетите по делото писмени доказателства се установява факта, че ищецът В. А. А. е собственик на Оризище с площ 10,392 дка, пета категория, находящо се в м. „Т.“, в землището на село М., Община М., обл. П., съставляващо имот № ***, с ЕКАТТЕ ***, по силата на нотариален акт с № *, т. *, рег. № **, д. № ** от ** г.

Ответникът не оспорва факта, че е сключил договори за наем с трето за спора лице „Крисагро“ ООД, ЕИК: 115625083 за няколко поредни стопански години, като за периода от 25.11.2017 г. – 21.11.2021г. е получил наем в общ размер на 1458,86 лева. Признава също, че не е превел на сина си в качеството му на собственик на имота получените наеми, но твърди, че не се е обогатил с тази сума, а е вложил същата в осигуряване на почивки на море на ищеца и неговата сестра, т.е, че е вложил сумата в неговата издръжка.

Между страните е обявен за безспорен и факта, че през месец август 2018г. ответникът в качеството му на родител на ищеца е завел същия на почивка на българското Черноморие и за три нощувки със закуска е заплатил сумата от 666 лева.

Като писмени доказателства по делото са приети Нотариален акт за дарение на недвижим имот от ****г., Решение по гр.д. № ****г. по описа на ПРС, 3-ти брачен състав, Покана до ответника от ****г., сигнал до Отдел „Закрила на детето“ – Пловдив от ***г., Удостоверение от *****, Удостоверение от****, Договор за аренда на земеделска земя от ***г., вносна бележка за заплатена по банков път издръжка на ищеца, вносна, бележка за заплатена рента за ***г., Решение №****г. на ПОС, * състав по в.гр.д. № ***г., покана за доброволно изпълнение, изпълнителни листове- 2 броя, молба за образуване на изпълнително дело, 2 броя определения за определяне на привременни мерки, писмо от трето неучастващо по делото лице- „КРИСАГРО“ ООД, ведно с приложени договори за аренда за стопанските ***г., ***г.,***г.,***г. и ***г. и справка за извършените плащания, декларация от ищеца, платежно нареждане, удостоверение от управителя на хотел „Стар“ в к.к. „Слънчев бряг“, информационна справка от „Вая тур“ ЕОД гр. Бургас, разпечатки на резервация за престой в хотел „Виктория палас“ в к.к. „Слънчев бряг“ за периода 03.08.06.08.2018г., 2 броя фактури на обща стойност 666 лева, фактура за паркинг на автомобил, адресна карта, регистрационна карта.

За установяване на фактическите си твърдения страните са ангажирали и гласни доказателства посредством показанията на един свидетел за всеки от тях.

От показанията на водения от ответника свидетел – А. А. /обективирани в протокол 2 от с.з., проведено на ***г./ се установява, че е сестра на ответника, а ищеца е неин племенник. Знае, че ищеца е собственик на нива, придобита по дарение от покойния й баща.

Знае също, че брат й сключвал договори за наем с фирма „Крисагро“. Брат й споделил, че средствата от наемите ползвал за нуждите на Васко, като водил него и сестра му на море, както и за издръжката му, тъй като в периода от пролетта на ***г. до пролетта на ***г. живял при него и разходите за него възлизали на около 300-350 лева месечно.

От показанията на св. на ищцовата страна- Г. К. /обективирани в протокол от с.з., проведено на ****г./ се установява, че е баба на ищеца по майчина линия. През периода 2017-2021г. ищецът бил непълнолетен и изобщо не знаел че за неговата нива се заплаща наем, нито майка му знаела това. За първи път ответника платил рента на сина си през 2022г. През периода 2018-2019г. не знае колко са били нощувките на В. при баща му, но майка му постоянно и ежедневно се грижила за неговата храна, за учебни пособия от които се е нуждаел, за всичко се грижила тя, дори срещала децата на обяд в кантората й.

Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели, като цени същите при условията на чл. 172 от ГПК. Същите споделят свои възприятия относно установените от тях факти и съдът не констатира съществени противоречия между тях, които да изискват подлагането им на самостоятелен анализ.

При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:

Предявеният иск има своето основание в разпоредбата на чл. 59 от ЗЗД, като се претендира връщане на получена без основание сума в размер на 1458,86 лева представляваща рента за ползване на земеделска земя, собственост на ищеца, получена от ответника за периода 25.11.2017г.-21.11.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба в съда-****г. до окончателното изплащане.

От приетите по делото писмени доказателства безспорно се установи факта, че ищецът е собственик на процесната земеделска земя, че ответникът е сключил договори за наем с трето за спора лице - „Крисагро“ ООД, ЕИК: 115625083 за няколко поредни стопански години, като за периода от 25.11.2017 г. – 21.11.2021г. е получил наем в общ размер на 1458,86 лева. По отношение на така установените в хода на процеса факти между страните не е налице спор. Ответника не оспорва също, че не е заплатил на ищеца в качеството му на собственик на земята, реализирания доход в претендирания от него размер, но счита, че не е налице обогатяване, нито обедняване на ищеца, тъй като тази сума е вложена в осъществени почивки на море съвместно от страните и на практика издръжката на ищцовата страна. Част от тези твърдения на ответника намират опора в доказателствената съвкупност още повече, че между страните е обявен за безспорен факта че през месец август 2018г. ответникът в качеството му на родител на ищеца е завел същия на почивка на българското Черноморие и за три нощувки със закуска е заплатил сумата от 666 лева. Това обаче по никакъв начин не разколебава безспорния факт, че ответникът е получил една парична сума без основание и дължи нейното връщане на страната, която е обедняла, нито доказва наличието на основание за разместване на имуществени блага между страните. Това е така, тъй като ответникът е направил разход в качеството си на родител да осигури почивка на непълнолетния си син по време на осъществяван режим на лични отношения и няма как да има правно значение твърдението му, че именно с получената без основание сума е реализирал това свое намерение. Право да получи доход от наем на имот е именно неговия собственик. Правно значимия интерес на страната е да получи паричната сума, а не нейната равностойност още повече под формата на почивка, от която се е възползвал и самия ответник.

Налице е следователно неоснователно разместване на имуществени блага, доколкото получавайки доходи от имота, собственост на ищеца, ответника е лишил същия от възможността да реализира този доход и да получи сумата заплащана като годишна рента.

3

Въз основа на гореизложените съображения съдът намира предявения иск за доказан както по основание, така и по размер поради което същия следва да се уважи. Предявения иск е основан на института на неоснователното обогатяване. В тази хипотеза обезщетение за забава в размер на законната лихва е дължимо от поканата или в случая –от подаване на исковата молба.

С оглед изхода от спора право на разноски има ищеца и същите се констатираха от съда в размер на 74,52 лева, представляващи заплатена държавна такса за настоящото производство. Претендира се от пълномощника на ищеца и определяне от съда на адвокатско възнаграждение. Представен е ДПЗС, в който е уговорено защитата да бъде осъществена безплатно, на основание чл. 38, ал.1, т. 2 ЗАдв. Съгласно ал. 2, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Този размер, съобразно чл. 7, ал.2, т.2 НМРАВ възлиза на сумата от 445,88 лева, които следва да се присъдят лично на пълномощника.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА А. В. А., ЕГН: **********, с адрес: гр. Пловдив, пл. „К. Ч.“ № *, вх. *, ет.

*, ап. * да заплати на ищеца В. А. А., ЕГН: **********, с адрес: гр. П., бул. „Р.“ № **, вх. *, ет. *, ап. *, сумата от 1458,86 лева /хиляда четиристотин петдесет и осем лева и осемдесет и шест стотинки/, представляваща получен без основание наем за ползването на процесния недвижим имот за периода 25.11.2017 г. – 21.11.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба – *** г., до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА А. В. А., ЕГН: **********, с адрес: гр. П., пл. „К. Ч.“ № *, вх. *, ет. *, ап.

* да заплати на ищеца В. А. А., ЕГН: **********, с адрес: гр. П., бул. „Р.“ № **, вх. *, ет. *, ап. *, сумата от 74,52 лева /седемдесет и четири лева и петдесет и две стотинки/ представляваща направени разноски за заплатена държавна такса.