Решение № 3520 от 30.11.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3520 гр. София, 30.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА при участието на секретаря Цветелина В. Пецева като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело № 20211100507932 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение №20082992 от 31.03.2021г., постановено по гр.дело №56879/2019г. по описа на СРС, І Г.О., 39-ти състав, е признато за установено по предявения иск от А. Б.

Г., ЕГН **********, срещу В. М. Х., ЕГН **********, по реда на чл.422 ГПК с правно основание чл.59 ЗЗД, че В. М. Х., ЕГН **********, дължи на А. Б. Г. , ЕГН **********, сумата от 4415.29 лв., представляваща платена от ищеца вместо от ответника вноска по сметка на „Сдружение на родителите от немско-българското училище за среща на културите София“ за обучение на детето Йордан Цветин, за което е съставена фактура №2183 от 12.12.2012г., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК - 01.02.2016г., до окончателното изплащане , за което вземане е издадена заповед за изпълнение от 14.02.2017г. по гр.д. №5547/2016г. по описа на СРС, І Г.О., 39-ти състав, като е отхвърлен предявения иск по реда на чл.422 ГПК с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено, че В. М.

Х., ЕГН **********, дължи на А. Б. Г. , ЕГН **********, сумата от 1339.70 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 31.01.2013г. до 25.01.2016г. . С решението е осъдена В. М. Х., ЕГН **********, да заплати на А. Б. Г. , ЕГН **********, на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 1097.25 лв., представляваща направени разноски в исковото и заповедното производство. С решението е осъден А.

Б. Г. , ЕГН **********, да заплати на В. М. Х., ЕГН **********, на основание чл.78, 1 ал.3 от ГПК сумата в размер на 116.39 лв., представляваща направени разноски в исковото производство.

Постъпила е въззивна жалба от ответницата - В. М. Х., ЕГН **********, чрез пълномощник адв.Ж. Ж., с която се обжалва решение №20082992 от 31.03.2021г., постановено по гр.дело №56879/2019г. по описа на СРС, І Г.О., 39-ти състав, в частта, в която е уважен предявения установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.59 от ЗЗД като е признато за установено, че В. М. Х., ЕГН **********, дължи на А. Б. Г. , ЕГН **********, сумата от 4415.29 лв., представляваща платена от ищеца вместо о т ответницата вноска по сметка на „Сдружение на родителите от немскобългарското училище за среща на културите С офия“ за обучение на детето Йордан Цветин, за което е съставена фактура №2183 от 12.12.2012г., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК 01.02.2016г., до окончателното изплащане , за което вземане е издадена заповед за изпълнение от 14.02.2017г. по гр.д. №5547/2016г. по описа на СРС, І Г.О., 39-ти състав; както и в частта, в която са присъдени в тежест на ответницата разноски. Релевирани са твърдения за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на първоинстанционното решение в обжалваната част, като постановено в противоречие на събраните по делото доказателства и при неправилно прилагане на материалния закон. Поддържа се, че неправилно СРС е приел, че показанията на разпитания по делото свидетел Й.Ц. са непоследователни и противоречиви и като такива не следва да се кредитират, предвид на което е обоснован погрешен извод, че при доказателствена тежест за ответницата по делото не са събрани доказателства, че е предала на ищеца процесната сума, представляваща вноска за обучение на сина й, която е следвало да бъде преведена от ищеца по банковата сметка на училището, в което е учил. Твърди се, че свидетелят Й.Ц. ясно и последователно описва пред съда как е станало предаването на процесната сума от ответницата на ищеца и какъв е бил повода за това, поради което показанията му като дадени в резултат на негови преки и непосредствени впечатления следва да бъдат кредитирани. В този смисъл се поддържа, че по делото е доказано твърдението, че процесната сума е била предадена от ответницата на ищеца, за да бъде осъществен банков превод от сметката на ищеца към банковата сметка на училището, в което е учил сина на ответницата, предвид на което липсва основание да се приеме, че извършеното от ищеца плащане представлява разход, направен от него, с който ответницата се е обогатила. Алтернативно се навежда възражение, че ответницата не дължи на ищеца процесната сума доколкото е налице хипотезата на чл.55, ал.2 от ГПК. Твърди се, че страните по делото са живеели във фактическо съпружеско съжителство и ищецът е полагал грижи за отглеждането и детето Й.Ц., през периода, когато е извършено от ищеца вместо от ответницата плащане на сумата от 4415.29 лв., представляваща вноска по сметка на „Сдружение на родителите от немско-българското училище за среща на културите С офия“ за обучение на детето 2

Йордан Цветин, за което е съставена фактура №2183 от 12.12.2012г., поради което извършеното плащане следва да се приеме като изпълнение на нравствен дълг и не подлежи на връщане. Поддържа се още, че от съвкупната преценка на събраните доказателства не се установяват елементите на фактическия състав на нормата на чл.59 от ЗЗД и предявеният иск се явява неоснователен и недоказан. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и да постанови друго, с което да отхвърли предявения установителен иск с правно основание чл.59 от ЗЗД. Претендира присъждане на разноски, направени пред двете съдебни инстанции. Представя списък по чл.80 от ГПК относно сторени разноски във въззивното производство. Прави възражение по реда на чл.78, ал.5 от ГПК досежно прекомерност на претендирани от въззиваемата страна разноски за адвокатско възнаграждение, направени пред въззивната инстанция.

Въззиваемата страна - А. Б. Г. , ЕГН **********, чрез пълномощник адв.П. Б., депозира писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на постъпилата въззивна жалба. Поддържа се, че правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е анализирал релевантните за спора факти и доказателства, правилно е приложил материалния закон, като е приел за установено, че предявеният иск с правно основание чл.59 от ЗЗД е основателен и е постановил съдебен акт, с който го е уважил. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната част като правилно и законосъобразно.

Претендира присъждане на разноски. Представя списък по чл.80 от ГПК.

Предявени са от А. Б. Г., ЕГН **********, срещу В. М. Х., ЕГН **********, при условията на обективно съединяване установителни искове с правно основание 422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.59 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

С оглед петитума на подадената въззивна жалба съдът приема, че на въззивен контрол подлежи постановеното първоинстанционно решение в частта, в която е уважен предявения установителен иск с правно основание 422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.59 от ЗЗД. В останалата част постановеният съдебен акт е влязъл в сила като необжалваем.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД , като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първостепенния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд 3 фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението по същество е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС в частта, в която е обоснован окончателен извод за основателност на предявения от ищеца - А. Б.

Г., ЕГН **********, срещу В. М. Х., ЕГН **********, установителен иск с правно основание 422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.59 от ЗЗД. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон, поради което съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателката във връзка с неговата правилност. Настоящата въззивна инстанция споделя изцяло изложените в мотивите на първоинстанционното решение решаващи изводи за основателност на предявения установителен иск с правно основание 422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.59 от ЗЗД и на основание чл.272 ГПК препраща към тях.

Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. Доводите в жалбата са изцяло неоснователни.

По иска с правно основание чл.59 ЗЗД съдът приема следното:

Настоящият състав приема, че наведените в исковата молба твърдения и петитум могат да се субсумират под нормата на чл.59 ЗЗД, доколкото от тях може се извлече съждение на ищеца за неоснователно разместване на блага, което следва да се отстрани чрез осъждането на ответницата да му заплати процесната сума, с която последната се е обогатила за сметка на обедняването му.

Основателността на иска, при квалификацията на чл.59, ал.1 ЗЗД, се обуславя от наличието на 3 кумулативни елемента: 1. обедняване на ищеца, 2. обогатяване на ответницата и 3. наличие на връзка между обедняването и обогатяването /причинноследствена или наличие на общ правопораждащ ги факт/. С оглед разпоредбата на 4 чл.154, ал.1 ГПК, ищецът носи процесуалната тежест да проведе пълно и главно доказване на елементите от правопораждащия съдебно предявеното му вземание фактически състав, като липсата на кумулативен елемент, обуславя извод за неоснователност на иска.

В конкретната хипотеза въззивният съд приема, че не се спори между страните и от събраните по делото доказателства се установява по категоричен начин, че ищецът А. Б. Г. , на 31.01.2013г. е превел по банковата сметка на „Сдружение на родителите от немско-българското училище за среща на културите С офия“ сумата от 4415.29 лв., представляваща втора вноска за обучение на Й.Ц., син на ответницата. Спорният по делото въпрос, пренесен и във въззивното производство, е досежно дали преведената от ищеца процесна сума представлява негови лични парични средства, или са му били предоставени от ответницата за изпълнение на задължението й като родител да заплати необходимата вноска за обучение на детето й за училището, в което последното учи. В разглеждания случай от анализа на събраните доказателства настоящият състав намира, че противно на поддържаното от ответницата по делото не се установява твърдения от нея факт, че процесната сума е била нейна лична собственост и е била предадена на ищеца, за да я преведе по банковата сметка на училището, в което е учил сина й. За доказване на поддържаното от ответницата по делото са ангажирани единствено гласни доказателства – показания на свидетеля Й.Ц., син на ответницата, които преценени с оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК правилно не са кредитирани от първостепенния съд. По делото е безспорно обстоятелството, че към периода, когато се твърди, че процесната сума е била предадена от ответницата на ищеца – началото на м.12.2012г., разпитаният свидетел е бил на десет години, малолетен, поради което не следва да бъдат кредитирани дадените от него показания в съдебно заседание на 01.03.2021г. - свидетелят възпроизвежда пред съда своите възприятия за факти и обстоятелства, които са станали преди повече от осем години назад във времето и с оглед ниската възраст, на която е бил към този момент, липсва каквото и да е било основание да се приеме, че описаното от свидетеля отговаря на обективната истина и е достоверно. Изложените от първостепенния съд правни аргументи, на основание на които не кредитира показанията на разпитания свидетел Й.Ц., напълно се споделят от настоящия състав, който препраща към тях, без да излага собствени мотиви, на основание на които приема, че не би могло да се даде вяра на изложената от свидетеля информация като обективна и достоверна. При доказателствена тежест за ответницата по делото няма ангажирани други доказателства в подкрепа на твърдението й, че е предала процесната сума на ищеца, за да я преведе по банковата сметка на училището, в което е учил сина й.