Решение № 262838 от 19.11.2021, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр. Варна, 19.11.2021 год.

В И М Е Т О Н А Н

А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, двадесет и шести състав, в публично заседание на деветнадесети октомври две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ВЕСЕЛА

ГЪЛЪБОВА

При участието на секретаря Теодора Кирякова разгледа докладваното от съдията гр.д. № 14251 по описа на ВРС за 2020 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на А.С.С.,

ЕГН **********, с адрес: *** срещу А.С.А., ЕГН **********, с адрес: *** реда на чл.415 от ГПК за установяване на вземането, предмет на Заповед № 2857 от 23.06.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, поправена с разпореждане № 260347 от 13.08.2020г., издадени по по ч.гр.д. № 2710/2020 г. по описа на ВРС за сумата от 5500 лева, представляваща неустойка по чл.4.2. от договор за правна помощ от 16.01.2020г., начислена поради неоснователно оттегляне на пълномощията и неоснователно прекратяване на договора.

В исковата молба са изложени твърдения, че съгласно договор от 16.01.2020г. ответникът е възложил на ищеца в качеството му на адвокат да го представлява и защитава във връзка с ПТП, настъпило на 08.01.2018г., при което е починал М.А.С.

/син на ответника/, а ответникът е пострадал. Уговорено било ответникът да заплати на адвоката сума в размер на 25 % от полученото от него обезщетение.

Ответникът оттеглил правомощията, дадени на адвоката и прекратил едностранно сключения договор с изявление от 27.01.2020г. До този момент ищецът извършил редица действия в изпълнение на договора, включително била депозирана претенция пред застрахователя на 24.01.2020г.

Прекратяването на договора било направено без да е налице виновно поведение на адвоката. Съгласно чл.4.2 от процесния договор била уговорена неустойка при неоснователно оттегляне на пълномощията и неоснователно прекратяване на договора в размер на уговореното адвокатско възнаграждение, а именно 5500 лева.

В законоустановения срок ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва иска като недопустим и неоснователен. Твърди, че процесният договор за правна помощ е сключен с двама адвоката – ищеца и Н.В.В..

Счита, че същите се явяват задължителни необходими другари, поради което предявяването на иска само от един от тях прави иска недопустим. Твърди, че договорът е развален законосъобразно. Сочи, че при настъпилото ПТП е починал сина му, а той самият е пострадал. По повод настъпилото събитие било образувано досъдебно производство, което не е приключило. В рамките на същото адв. В.се явил един път на разпит на ответника в качеството му на пострадал, а адв. С. не бил извършил нито едно действие по оказване на правна помощ. Оспорва от ищеца да са осъществени твърдените действия по оказване на правна помощ. Налице било единствено бланкетно написано искане за изплащане на застрахователно обезщетение, към което били приложени документи, предоставени от ответника.

Прави и възражение по размера на претенцията от 5500 лева, предвид че адв. В.и адв. С. не са извършили никакви процесуални действия по воденото досъдебно производство, освен една устна консултация (присъствие на един разпит) и една изготвена писмена молба (депозираното искане за застрахователно обезщетение).

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за установено от фактическа страна следното:

Представено и приобщено към доказателствения материал по делото е вписаното под номер 5 от дата 16.01.2021г. в книгата за нотариална заверка при кмета на с. Г., община Д.Ч., област Варна адвокатско пълномощно, по силата на което ответникът А.С.А. упълномощава адвокат Н.В.В. и адвокат А.С.С. последните да представляват ответника във връзка с репариране на вредите, резултат от ПТП, настъпило на 08.01.2020г. и предявяване на извънсъдебни и съдебни претенции пред застрахователни компании и Гаранционен фонд, както и граждански искове до приключване на всички съдопроизводствени дейсвия по тях.

Представено по делото е и вписаното под номер 4 от дата 16.01.2021г. в книгата за нотариална заверка при кмета на с. Г., община Д.Ч., област Варна адвокатско пълномощно, по силата на което ответникът А.С.А. упълномощава адвокат Н.В.В. и адвокат А.С.С. последните да представляват ответника във връзка с репариране на вредите, причинени от смъртта на М.А.С.

/син на ответника/ в резултат от ПТП, настъпило на 08.01.2020г. и предявяване на извънсъдебни и съдебни претенции пред застрахователни компании и Гаранционен фонд, както и граждански искове до приключване на всички съдопроизводствени действия по тях.

Във връзка с предоставените от ответника пълномощия е сключен договор за правна помощ от 16.01.2020г. между адвокат Н.В.В. и адвокат А.С.С. в качеството им на „изпълнители“ и А.С.А. в качеството му на „възложител“. Със същия посочените адвокатите са се задължили да представляват и защитават интересите на възложителя пред всички застрахователни компании, Гаранционен фонд, Съдилищата в РБ, органите на МВР и прокуратурата относно ПТП, настъпило на 08.01.2020г, при което е починал М.А.С. и лично е пострадал А.С.А.. Уговорено е, че за предоставените правни услуги възложителят дължи на изпълнителите възнаграждение в размер на 25 % от получената сума като обезщетение за неимуществени вреди в резултат на лично получените от него увреждания и неимуществените вреди, резултат от смъртта на неговия син – М.А.С.. Договорът е сключен за неопределено време с възможност да бъде прекратен от всяка от страните с писмено предизвестие. В чл.4.2 е уговорено, че когато прекратяването не се дължи на вина на изпълнителите, възложителят дължи неустойка в размер на уговореното възнаграждение по договора, която следва да бъде заплатена в седемдневен срок от прекратяване на договора, без предварителна изрична покана.

По повод на изпълнение на пълномощията си и сключения договор за правна защита видно от представените към исковата молба два броя искания за изплащане на застрахователно обезщетение с вх. № 332/24.01.2020г. и вх. № 333/24.01.2020г., адв. А.С., в качеството си на представител на А.С.А. е предявил до „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве“ АД искане за изплащане на застрахователно обезщетение по повод настъпилото на 08.01.2020г. ПТП.

На 27.01.2020г. ответникът по делото е оттеглил пълномощията си, дадени в полза на адв. Н.В.В. и адв. А.С.С., видно от приложеното по делото оттегляне на пълномощията, с нотариална заверка на подписа, извършена от Нотариус

Максимилиан Динчев с район на действие Варненски районен съд, рег. № 529 на Нотариалната камара.

С покана за извънсъдебно уреждане на задължения, изпратена от ищеца до ответника и получена от него 10.02.2020г. (видно от приложеното известие за доставяне), адв. А.С. е приканил А.С. Анелов да заплати сумата от 5500 лева в срок от 15 работни дни по посочена банкова сметка ***.

Разяснено е, че сумата се дължи във връзка със заявлението за оттегляне на пълномощията без предварително уведомяване. Сочи се, че общият размер на претендираните суми по двете претенции отправени до застрахователя са в размер на 251000 лева, от които 250000 лева са за неимуществени вреди. Предвид, че А.А. се е задължил да заплати 22 % от полученото обезщетение като възнаграждение за адвокатите, се претендира хонорара от 55000 лева. Адвокатът е посочил, че със сумата от 5500 лева ще счита отношенията им за окончателно уредени.

Приети по делото са още заявление № 758/22.02.2021 за заплащане на застрахователно обезщетение от А.С.А. чрез адв. В.Н. до „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ и допълнително заявление за заплащане на застрахователно обезщетение.

Видно от присъда № 21/17.03.2021 г. по НОХД 123/2021 г. и мотиви към нея подсъдимата Г.С.М.е прзината за виновна в това, че на 09.01.2020г. е нарушила правилата за движение , вследствие на което по непредпазливост е причинила смъртта на М.А.С. и средна телесна повреда на А.С.А..

Видно от писмо изх. № 3454/09.07.2021 г. и преводно нареждане от 09.07.2021 г. застрахователят

„ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ е заплатил на А.С.А. сумата от 50000 лева като застрахователно обезщетение за претърпените от А.С.А. неимуществени вреди от смъртта на сина му.

Видно от писмо изх. № 3455/09.07.2021 г. и преводно нареждане от 09.07.2021 г. застрахователят „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ е заплатил на А.С.А. сумата от 10000 лева като застрахователно обезщетение за претърпените от А.С.А. неимуществени вреди от счупване на гръбначен стълб в поясна област.

По делото е разпитан един свидетел на страната на ищеца – адв. Г.В.. Съгласно показанията му след възникване на тежко ПТП в началото на м. януари 2020г. бил потърсен от близки на ответника А.А..

Свидетелят се срещнал с А., който подписал пълномощно за адвоката да го представлява по досъдебното производство, което се води в 4 РУ-Варна.

Ответникът и съпругата му били изписани от болница на 12.01.2021г. Св. В.бил помолен да присъства на разпита на А. като пострадал в районното управление, но тъй като той бил леко обездвижен се наложило адвокатът да вземе разследващия полицай с личния си автомобил и да отидат до с. Г. за разпита. По заръка на адв. А.С. свидетелят се снабдил с необходими документи за подаване на претенция през застрахователя, а именно протокол за ПТП, удостоверение за раждане на починалото дете, акт за смърт, удостоверения за наследници, както и епикриза от болницата. След това адв. В.отново посетил с. Г. и на 16.01.2020г. пред кмета на селото било заверено пълномощно, което заедно с останалите документи било окомплектовано и изпратено на адв. С. *** да заведе претенциите пред застрахователя, който сторил това на 24.01.2021г. Около една седмица по-късно адв. В.получил по пощата оттегляне на пълномощията. Сочи, че за процесуалните действия, които е извършил в досъдебното производство не му е заплатено минимално адвокатско възнаграждение. Съдът намира, че следва да преценява показанията на този свидетел по чл.172 от ГПК при съпоставка с целия събран доказателствен материал, доколкото свидетелят е заинтересован от изхода на делото, предвид че е другият упълномощен адвокат по процесния договор. Най-общо показанията му следва да се кредитират, тъй като не противоречат на останалите събрани доказателства, но в голямата си част същите са неотносими към предмета на делото, тъй като свидетелят излага информация за собствените си действия по досъдебното производство, по което е бил отделно упълномощен от ответника преди сключване на процесния договор за правна защита и съдействие.

При така установените фактически обстоятелства съдът достигна до следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК във вр. с чл.92 от ЗЗД. Предявен е след провеждане на производство по чл.410 от ГПК и надлежно депозирано възражение, в предвидения в разпоредбата на чл.415, ал.1, т.1 от ГПК срок и е процесуално допустим.

Разгледан по същество, искът е неоснователен.

Съобразно разпределението на доказателствената тежест ищецът следва да докаже валидно сключен договор между страни с валидно сключена клауза за неустойка, изпълнение на задълженията си по договора, както и размера на претенцията си.

Безспорно между страните е сключването на процесния договор, наименован от тях „договор за правна помощ“ на 16.01.2020г. Видно от същия в разпоредбата на § 4, т. 4.2 е уговорена клауза за неустойка.

Договорът за правна защита и съдействие, какъвто се явява процесния, по своето естество представлява възмезден двустранен договор за поръчка, регламентиран в разпоредбите на чл.280 - чл.292 от ЗЗД. С договора за поръчка довереникът се задължава да извърши за сметка на доверителя възложените му правни действия. За разлика от договора за изработка, при който не е от съществено значение кой точно е изпълнителят, при договора за поръчка съглашението между страните се постига изключително с оглед личността на довереника. Това подсказват и наименованията на страните, които законодателят им е дал – „доверител“ и „довереник“. При сключването на договор за поръчка от съществено значение е доверието между страните. Загуби ли се това доверие, поръчката може да бъде оттеглена от лицето, което възлага правните действия (чл.287 от ЗЗД). Безспорно по делото е, че ответникът е оттеглил адвокатските пълномощия от ищеца на 27.01.2020г. По този начин без наличие на валидна представителна власт, договорът за правна защита бива лишен от своята правна и същностна обусловеност, поради което с оттегляне на пълномощното от довереника, договорът се счита за прекратен. В чл.288 от ЗЗД изрично е предвидено, че оттеглянето на поръчката не лишава довереника от правото да иска заплащане на разноските и на уговореното възнаграждение. В случай, че довереникът твърди неоснователност на оттегляне на пълномощията, респективно неоснователност на прекратяването на договора за поръчка, законодателят също е предвидил защитата му, стига да съумее да проведе успешно доказване на горното обстоятелство – а именно: неоснователност на действията по оттегляне на поръчката от доверителя. Съгласно чл. 289 ЗЗД довереникът, който се откаже от поръчката, без да има за това достатъчно основание, дължи обезщетение за причинените от отказа вреди. Предмет на настоящото дело обаче не е нито претенция за заплащане на дължимото възнаграждение по чл.288 от ЗЗД, нито претенцията от адвоката към клиента си с правно основание чл. 289 ЗЗД за причинените от оттегляне на поръчката вреди, а дължимостта, съответно валидността на неустойката, уговорена между страните в § 4, т. 4.2. от договора за правна помощ, сключен между страните на 16.01.2020г.