Решение № 166 от 30.12.2024, Окръжен съд - Кърджали

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 166 гр. К., 30.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Веселина Ат. Кашикова Иванова

Членове:

Мария К. Дановска

Васка Д. Халачева при участието на секретаря Петя Хр. Михайлова като разгледа докладваното от Мария К. Дановска Въззивно гражданско дело № 20245100500251 по описа за 2024 година

С решение № 259 от 16.08.2024 г. постановено по гр.д. № 234/2024г. по описа на Районен съд – М., са отхвърлени предявените от М. Д. Е. от с.Б., общ.К., против СУ „Н. Й. В.” с.Б., общ.К., обл.К., искове за заплащане на следните суми: 1) сумата от 2 084.90 лв. - главница, представляваща неизплатено пълно трудово възнаграждение по чл.247, ал.2, вр. с чл. 270 от КТ за периода от 01.01.2023г. до 04.07.2023г., ведно с мораторна лихва за забава в размер на 182.29 лв.; 2) сумата в размер на 3 762.59 лв. - главница, представляваща неизплатено пълно обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ, дължимо при прекратяване на трудовия й договор след придобиване право на пенсия, ведно с мораторна лихва за забава в размер на 328.98 лв.; 3) сумата в размер на 279.96 лв. - главница, представляваща неизплатено пълно обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ за неспазено предизвестие от 18 дни, ведно с мораторна лихва за забава в размер на 24.47 лв., като неоснователни и недоказани.

С решението М. Д. Е. е осъдена да заплати на СУ „Н.Й.В.”, с.Б., сумата в размер на 980.00 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение, както и е обезсилена издадената Заповед № 46 от 27.02.2024 г. по ч. гр. д. № 127/2024 г. по описа на Районен съд – М..

1

Недоволен от постановеното решение е останал ищецът М. Д. Е., който чрез процесуален представител го обжалва като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както и като необосновано. В жалбата се твърди, че решаващият съд неправилно приел в мотивите си, че КТД, както и анексите към него не са приложими по отношение на ищеца, т.к. трудовият му договор бил прекратен към датата на подписване на анекса. Излагат се съображения, че с приетото изменение на КТД с Анекс № Д01 - 192/10.08.2023 г. се предвиждал нов размер на основните възнаграждения, който се прилагал, считано от 01.01.2023 г. за работните заплати на заетите в системата на образованието. Самият факт, че новият размер на трудовите възнаграждения бил определен както със Закона за държавния бюджет за 2023 г. (обнародван в ДВ на 01.08.2023 г.), така и с Анекса към КТД (сключен на 10.08.2023г.), считано от 01.01.2023 г., означавал, че както на закона, така и на подзаконовите нормативни актове, свързани с преуреждането на заварените и уреждане на бъдещите трудови правоотношения в системата на образованието относно размера на работните заплати, било придадено ретроактивно действие.

За да се прилага по отношение на ищеца и да породи действие по отношение на него това изменение, трябвало да са налице следните предпоставки - или той да бъде синдикален член на сключилата анекса синдикална организация - в случая Синдикатът на българските учители, или на основание чл.57, ал.2 от КТ той да се е присъединил към него към момента на сключването на процесния анекс. Безспорно било, че ищецът е член на синдикалната организация както към 01.01.2023 г., така и към 30.06.2023г. и продължавал да бъде синдикален член на същата организация и след пенсионирането си, считано от 04.07.2023 г. и до настоящия момент, съгласно чл.8, ал. 1 от Устава на Синдиката на българските учители. И тъй като той е бил синдикален член към момента на сключване на Анекс № ДО 1 192/10.08.2023 г. към КТД, то разпоредбите на последния имали обвързващо действие и спрямо ищеца.

Излагат се съображения и, че съгласно разпоредбата на чл.128, т.2 от КТ, работодателят бил длъжен да плаща в установените срокове на работника или служителя уговореното трудово възнаграждение за извършената работа.

2

Приетото с Анекс № ДО 1 -192/10.08.2023 г. изменение на разпоредбите на КТД за прилагане, считано от 01.01.2023 г., на нов размер на работните заплати на заетите в системата на образованието, водело до извод, че те се прилагат по отношение на лицата, които към момента, към който нормите влизат в сила и имат правно действие (т.е. към 01.01.2023г.), са отговаряли на изискванията на закона - да са страни, полагали труд по трудово правоотношение, обхванати от действието на КТД по силата на членственото си правоотношение. Именно в тази хипотеза попадал и ищецът, който към 01.01.2023г. работел по трудово правоотношение в системата на образованието и бил член на Синдиката на българските учители, и независимо от пенсионирането си, считано от 04.07.2023 г., продължил да бъде член на СБУ, както към датата на приемане на Закона за държавния бюджет за 2023 г., така и към датата на сключването на Анекс № Д01192/10.08.2023г.

В жалбата се твърди и, че с придадената обратна сила се предвиждали по - благоприятни последици за адресатите на тези разпоредби, което било изцяло съобразено с изискванията на чл.14 ЗНА. Затова ищецът, който полагал труд в процесния период, имал право да получи предвиденото в Закон за държавния бюджет за 2023 г., Наредбата за изменение и допълнение на Наредба №4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда (обн., ДВ, бр. 34 от 2017г.; изм. и доп., бр. 76 от 2017г.; изм., бр. 8 от 2019г.; изм. и доп., бр. 7 от 2020г.; доп., бр. 92 от 2020г.; изм. и доп., бр. 12 от 2021г.; изм., бр. 77 от 2021г., бр. 35 и 71 от 2022г.) и КТД увеличение на работната заплата. Съответно, новият размер на трудовото възнаграждение, следвало да послужи за основа за изчисляване па дължимите към момента на пенсиониране обезщетения по чл.224, ал.1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск и обезщетение, на основание чл. 222, ал.3 от КТ в размер на 11 брутни работни заплати, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба до датата на окончателното изплащане на паричното задължение. Твърди се също, че исковата претенция била установена и по размер, по силата на приетото по изготвената ССчЕ заключение.

С жалбата се иска решението да бъде отменено, вместо което да бъде постановено ново по съществото на спора, с което да бъдат уважени предявените искове. Претендират се разноските и за двете съдебни инстанции.

3

В съдебно заседание въззивникът М. Д. Е. поддържа въззивната жалба чрез представител по пълномощие, който претендира разноски по списък по чл.80 от ГПК.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, чрез представител по пълномощие, въззиваемият СУ „Н. Й. В.“, с. Б., общ. К., обл. К., е депозирал писмен отговор на въззивната жалба, в който са изложени съображения за нейната неоснователност. Иска се обжалваното решение да бъде потвърдено.

Претендират се разноски.

В съдебно заседание въззиваемият, чрез представител по пълномощие, поддържа отговора на въззивната жалба и претендира разноски по списък по чл.80 от ГПК.

Въззивният съд, след преценка на изложените в жалбата оплаквания, съобразно чл. 269 от ГПК, приема за установено следното:

Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от въззивника, приема следното:

Жалбата, като подадена в срок и от лице, имащо интерес от обжалването, се явява допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Районен съд - М. е сезиран с разглеждане на искова претенция, предявена от ищеца М. Д. Е. против ответника Средно училище „Н. Й. В.“, с.

Б., общ. К., с правно основание чл.422 от ГПК, съставляваща предявени в обективно съединение искове /след допуснато в ОСЗ изменение на размера на исковете и отказ от иска за сумите от 562,97лв. – обезщетение по чл.224 КТ и мораторна лихва върху тази сума в размер на 49,22лв./ за присъждане на: 1/ сумата в размер на 2 084.90 лева - главница, представляваща неизплатено пълно трудово възнаграждение по чл.247, ал.2, във вр. с чл.270 от КТ, за периода от 01.01.2023г. до 04.07.2023 г., ведно с мораторна лихва за забава в размер на 182.29 лева от 05.07.2023 г. до 26.02.2024г., включително, както и законна лихва от 27.02.2024 г. - датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателно изплащане на вземането; 2/ сумата в размер на 3 762,59 лева - главница, представляваща неизплатено пълно обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ, дължимо при прекратяване на ТД след придобиване право на 4 пенсия, ведно с мораторна лихва за забава в размер на 328,98 лева от 05.07.2023 г. до 26.02.2024 г., включително, както и законна лихва от 27.02.2024г.- датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателно изплащане на вземането; 3/ сумата в размер на 279,96 лева, представляваща неизплатено пълно обезщетение по чл.220,ал.1 от КТ за неспазено предизвестие от 18 дни, ведно с мораторна лихва за забава в размер на 24.47 лв. от 05.07.2023 г. до 26.02.2024 г., включително, както и законна лихва от 27.02.2024 г.- датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателно изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 46/27.02.2024г. по ч. гр. д. № 127/2024 г. по описа на Районен съд- М..

Исковата претенция е мотивирана с обстоятелството, че ищецът бил в трудови правоотношения с ответното училище на длъжност „старши учител“ в СУ „Н. Й. В.“, с. Б., общ. К., обл. К. в периода от 01.01.2023 г. до 04.07.2023г., когато със Заповед № 00000009/04.07.2023 г. бил прекратен трудовия му договор, поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

При това прекратяване на трудовия договор, ответното училище не изплатило дължимите му се суми в пълен размер, съобразявайки и подписания Анекс № Д01- 192/10.08.2023 г. към КТД от 06.12.2022 г., с който бил изменен чл.27 от договора, касаещ минималните основни заплати за системата на предучилищното и училищно образование.

В отговора на исковата молба, депозиран по реда на чл.131 от ГПК, ответното Средно училище „Н. Й. В.“, с. Б., общ. К., оспорва предявената искова претенция с довод, че процесният анекс няма пряко, непосредствено и обратно действие спрямо трудовото правоотношение на ищеца, а съгласно цитираната разпоредба на чл.27, ал.2 от анекса към КТД, осигурените средства от държавния бюджет се разходвали за увеличение на индивидуалните заплати на заетите в системата на предучилищното и училищно образование педагогически специалисти, т.е., те се разходвали само за работещи по трудов договор към 10.08.2023 г., какъвто ищецът нямал, и в какъвто аспект били и дадените от МОН указания.

В изпълнение на задължителните за съдилищата постановки, систематизирани в т.10а от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк.д.

№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът, разглеждащ иска по чл.422, респ.

5 чл.415, ал.1 ГПК, следва да извърши самостоятелна преценка за наличието на процесуалните предпоставки за завеждането му, като не е обвързан от констатациите по тях на съда в заповедното производство. Установителният иск по чл. 422 от ГПК е иск на кредитора за установяване на вземането му срещу длъжника, за което вземане е издадена съответната заповед за изпълнение. С предявяване на този иск при подадено възражение от длъжника се цели да се установи със сила на присъдено нещо наличието именно на вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение, тъй като възражението срещу нея представлява пречка за влизането й в сила. Тази пряка обвързаност е следствие и от обстоятелството, че искът по чл. 422 ГПК се счита предявен от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, и същият следва да има за предмет съдебното установяване на вземане, идентично със заявения в заповедното производство дълг. Сочената идентичност е процесуална предпоставка за допустимостта на предявената установителна претенция. Преценката за идентичност относно предмета на заповедта за изпълнение и обусловения от нея установителния иск, следва да бъде извършена от съда, сезиран с разглеждането му, съобразно обстоятелствата, въведени от страна на заявителя - ищец.

Така, от издадената по заявление на ищеца в производството М. Д. Е. по ч. гр. д. №127/2024г. по описа на М.ския районен съд Заповед № 46/27.02.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, се установява, че с нея е разпоредено длъжникът Средно училище „Н. Й. В.“, с.

Разпечатката съдържа 35 от 100 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/638d8095-0f98-4917-becc-abc37672fd99