Решение № 2745 от 31.07.2020, Районен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е №

2745 гр. Пловдив, 31.07.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V гр. състав, в публично съдебно заседание на осми юли две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДАФИНА

АРАБАДЖИЕВА при секретаря Петя Мутафчиева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. №2255 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано въз основа на предявен от Х.В.П., ЕГН **********,*** против

К.Г.К., ЕГН **********,*** установителен иск с правна квалификация по чл. 422, ал.1, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК, вр. с чл.

240 ЗЗД.

Ищецът твърди, че на 21.02.2014 г. сключил с ответника договор за паричен заем, по която ответникът има качеството на заемополучател за сумата в размер от 6000 лв. и срок на плащане 69 месеца, съгласно подписания погасителен план. Твърди, че при подписване на договора е предал в брой на ответника заемната сума, след което договорът за заем е обезпечен с подписването от ответника на запис на заповед за сумата от 6 000 лв. с падеж на предявяване. По сключения договор за заем ищецът твърди, че не е получавал плащания от страна на ответника, поради което на основание чл. 6, ал.1 и ал. 2 от договора е обявил същия за предсрочно изискуем. С молба от 15.01.2018 г. чрез *** е представен за предявяване запис на заповед, като същият е подписан от ответника, но е поставен грешна дата вместо 19.01.2018 г. е посочена дата на предявяване 19.10.2018 г. Ответникът отказал да промени датата, поради и което претенцията на ищеца се основана на сключения договор за заем, а не на издадения запис на заповед. Въпреки многократните покани от страна на ищеца – лично и чрез негови служители, ответникът не заплащал суми, съгласно погасителния план, поради и което ищецът заявил на ответника, че счита договора за развален и иска връщане на дадената в заем сума. На 17.09.2018 г. ищецът депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 6000 лв. по договора за заем, станал изцяло изискуем, поради неплащане от страна на ответника. Издадена е заповед за изпълнение, против която е депозирано в срок възражение от ответника, което обуславя и правния интерес от предявяване на настоящия иск. Моли се искът да бъде уважен. Претендира се законна лихва и разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва претенцията. Твърди, че посочената в писмения договор заемна сума не му е предадено от ищеца, поради и което не е възникнало между страните заемно правоотношение въз основа на сключен договор за заем, доколкото същият е реален и съответно фактическият състав не е изпълнен. Посочва, че подписаният писмен договор от 21.02.2014 г. всъщност е привиден договор за заем, който прикрива постигната между страните договореност ответника да възстанови на дружеството – работодател, чийто управител и собственик на капитала е ищеца, причинена щета по чл. 203 и сл. КТ.

В тази връзка посочва, че ищецът е едноличен собственик на капитала и управител на *** ЕООД (предишно наименование Сатурн -2 ООД), с който ответникът повече от 14 години и половина е бил в трудово правоотношение на длъжност – монтажник. При изпълнение на трудовите си задължения ответникът бил изпратен на обект на клиент на дружеството ФОРТ ООД – фабрика за опаковки от картон. Задачата му била да вземе размери за противопожарна врата – марката „***“. Възложеният от клиента на *** ЕООД продукт бил много специален за изпълнение, като вратата следвало да издържа на много висока температура и при възникване на пожар да се затваря автоматично, както и други специфични характеристики.

При изпълнение на възложената му задача, ответникът е допуснал груба небрежност, като е взел неправилни размери, вследствие на което изработената врата със съответните специфични характеристики не е могла да бъде монтирана на обекта на възложителя.

Щетата за дружеството била посочен от управителя му в размер на 8000 лв., като ответникът се съгласил тази сума да бъде заплатена от него чрез месечни удръжки от заплатата. Към началото на 2014 г. работодателят преценил, че чрез удръжки от заплатата няма да гарантира получаването на сумата, поради което заявил на ответника, че следва да подпише договор за заем за неизплатената част от сумата на щетата. Ответникът се съгласил и подписал договора за заем, като отрича да е получавал заемната сума. Твърди, че да избегне процедурата по установяване на щета, причинена от работник служител, работодателят чрез управителя е сключил с ответника писмен договор за заем, който не отразявал действителната воля на страните, а прикритото им съглашение за заплащане на щети по чл. 203 и сл. КТ.Прави възражение за недействителност на основание чл. 17 ЗЗД, а относно прикритата сделка сочи, че същата е недействителна поради противоречие със закона, доколкото в Кодекса на труда е уредена с императивни норми имуществената отговорност на работника, която е ограничена до размера по чл. 206 КТ. С оглед изложеното се моли предявения иск да се отхвърли, като неоснователен и недоказан. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Установява се, че на 21.02.2014 г. между ищеца в качеството на заемодател и ответника в качеството на заемател е сключен договор за паричен заем, по силата на който страните са се уговорили, че заемодателят се задължава да предаде в собственост на заемополучателя сумата от

6000 лв., а заемополучателят се задължава да я върне по реда и съгласно условията на договора. Уговорено е предаването на сумата да се извърши в брой при подписване на договора. В чл. 3, ал.1 от договора страните са се договорили заемната сума да бъде връщана на равни месечни вноски, платими до 30 то число на месеца, за период от 69 месеца по начините и сроковете в Приложение № 1 – погасителен план, неразделна част от договора.

Уговорено е място за плащане – ***. В чл. 6 от договора е предвидено, че заемодателят има право да прекрати едностранно договора при просрочване на две месечни вноски, като в този случай заетата сума става изискуема без предизвестие от момента на просрочване на вноските. Предвидена е и неустойка за забава. Уговорено е издаване на запис на заповед в полза на заемодателя за дължимата сума, посочена в предмета на договора с падеж на предявяване.

Към договора е приложен и приет като писмено доказателство подписан от страните погасителен план, съгласно който предоставената в заем сума е следвало да се върне в срок до 28.02.2020 г. чрез заплащане на 73 месечни вноски от по 87 лв. и последната в размер от 84 лв.

Приет е като писмено доказателство и запис на заповед за сумата от 6000 лв., издаден на 21.02.2014 г., платим на предявяване и предявен за плащане.

Отделено е като безспорно обстоятелство, че притежаваното от ищеца дружество *** ЕООД е било работодател на ответника, както и че е била причинена вреда на дружеството, вследствие на неправилно взети размери на врата, която е била много скъпа, за изработка на същата.

Прието е като доказателство и Разпореждане на ПРС, с което е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист въз основа на документ по чл. 417 ГПК – описания по – горе запис на заповед от ищеца против ответника.

Не се оспорва от ищеца и от приетите в тази връзка писмени доказателства се установява, че считано от 01.06.2000 г. до 12.01.2015 г. ответникът е бил в трудови правоотношения, първоначално със Сатурн-2

ООД, а впоследствие със *** ЕООД, чийто управител и едноличен собственик на капитала е Х.В.П.. С решение от 16.11.2000 г. е освободен като съдружник в Сатурн -2 ООД ***, който е прехвърлил дяловете си на другия съдружник Х.В.П., който е станал едноличен собственик на капитала и е вписана промяна в наименованието от Сатурн-2 в ***. Променена е и правноорганизационната форма от ООД в ЕООД. (трудов договор, допълнителни споразумения към трудовия договор, решение по фирмено дело № 6822/1995 г. и трудова книжка).

Приети са като писмени доказателства притежаваните от всяка от страните оригинали от договора за заем и приложение. Към договора за заем, представен от ответника е представен освен погасителния план, описан по горе и разпечатка с наименование „Погасителен план – 2 – сума 6000 лв.; включва: 6000 лв остатък от врата ***“. Съгласно този план вноските са от по 200 лв. месечно и са 58 вноски, които се удържат от заплатата, като последната е от заплата за октомври 2020 г. Тези документи са предмет на допусната по делото съдебно – техническа експертиза. От приетото по делото заключение се установява, че двата договора, представени от страните от л. 44 до лист 47 и от л. 55 до 57 представляват копия от оригинален договор с еднакво топографско разположение, като шрифтът в договорите е един и същи с размери – големи букви 2,6 мм и малки букви 1,8 мм. Установява следи с черен цвят върху договорите, които се дължат на непочистени валци на копирната машина, които са почти на едни и същи места по листовете, което дава основание да се направи извод, че двата договора са разпечатани с едно и също техническо средство в близък интервал от време.

Същото е констатирано и по отношение на Приложение № 1 към договорите. Относно представения екземпляр „Погасителен план - 2“ на л. 47 се установява, че същият е с размери – големи букви 2,6 мм и малки букви 1,8 мм. Установени са следи с черен цвят върху погасителния план – 2, което вещото лице посочва, че се дължи на непочистени валци на копирната машина, които са почти на едни и същи места по листовете на всички документи. Вещото лице посочва, че може да се направи извод, че всички изследвани документи са разпечатани на едно и също техническо средство в близък интервал от време.

Относно поръчката на врати от *** *** ЕООД, с които се сочи, че е имало проблем се установява, че същата е направена на 26.09.2011 г.

Приета е като писмено доказателство Фактура от 28.09.2011 г., в която е отразено авансово плащане в размер на 22 616,71 лв. в полза на *** *** ЕООД по поръчка № ***, както и фактура от 31.10.2011 г., в която са описани поръчаните врати с единична стойност, търговска отстъпка и начислен данък ДДС, от която е видно, че средната стойност на вратите е около 8000 лв. с ДДС, като най- скъпата врата е около 9900 лв. Удостоверена е в приетите писмени доказателства и допълнителната поръчка от *** ЕООД към *** *** ЕООД за противопожарна врата от 28.11.2011г. на стойност 8462,55 лв. Авансовото плащане е удостоверено във фактура от 07.12.2011 г., а окончателното във фактура от 06.02.2012 г.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на две групи свидетели на ищеца и на ответника.

От разпита на свидетеля ***, която работи в *** ЕООД, като експерт – връзки с обществеността се установява, че през февруари 2014 г. свидетелката е работила в дружеството като *** с място на работа – гр. ***, централен офис. Задълженията й към този момент са били организация на работа – графици, водене на кореспонденция с клиент, включително и специализирани и клиенти на едро, документална работа.

Освен това се занимавала и с личните дела на управителя Х.П..

Свидетелката посочва, че през 2014 г. е имало два принтера, като един е бил в нейната стая и всеки е имал достъп до него, като нейният компютър е бил свързан с този принтер. Колегите й от производството, когато си пускали наличности ползвали нейният принтер, като разпечатвали от нейния компютър. Относно обема на разпечатвани документи посочва, че през зимата се разпечатвали по – малко документи и тонерът се сменял на месец или два – три месеца.

Относно поръчката на врати *** свидетелката твърди, че е имало проблем, което не се оспорва от ищеца, като сочи, че е възникнала грешка при вземане на размерите. За вземането на размерите свидетелката посочва, че са извикали човек от *** на име ***, като изпратили ответника – К. да се обучава с него. Това свидетелката посочва, че се е случило през 2011 г.-2012 г. Относно проблемът с размерите е имало спор кой следва да отговаря и до какъв размер, доколкото К. е казал, че е пишел размерите под диктовка на ***, но *** не искали да поемат отговорност. В крайна сметка *** трябвало да плати доставка и монтаж на нова врата. След този случай продължили да работят с ***, като си издействали по – добри условия.