Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 3129 от 24.07.2024, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 157/2024
Вид
Определение № 3129
Подписан
24.07.2024
В сила
24.07.2024
Състав
Ирена Николова Петкова, Ивелина Владова, мл.с. Елица Неделчева Желязкова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3129 гр. Варна, 24.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Елица Н. Ж. като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело № 20243100500157 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба на М. Ф., като майка и законен представител на децата М. Д. и И. Д., чрез адв. Ж. С., с искане да бъде допълнено в частта за разноските Решение № 565/27.05.2024г., постановено по настоящото дело.

Молителката сочи, че съдът е пропуснал да се произнесе по отправеното искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния й представител за въззивното производство, на осн. чл. 38, ал. 2 ЗАдв.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна Х. В. Д..

За да се произнесе, настоящият състав съобрази:

Молбата за допълване на решението в частта за разноските е заявена в законоустановения срок и изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.

Производството пред ВОС е образувано по въззивна жалба на Х. В. Д., чрез адв. П. Н., срещу Решение № 3347/18.10.2023г., постановено по гр. д. № 13790/2022г. на ВРС, ХХ-ти състав, в частта, с която бащата Х. В. Д. е лишен от родителски права спрямо децата М. Х. Д., ЕГН ********** и И. Х. Д., ЕГН **********, поради това, че без основателна причина трайно не полага грижи за децата си и не участва в издръжката им, на осн. чл. 132, ал. 1, т. 2 СК, както и в частта, с която е осъден да заплати сторените в производството разноски и държавна такса.

С влязло в сила Протоколно определение № 579/12.04.2024г., 1 постановено по настоящото дело, производството по предявения иск с пр. осн. чл. 132, ал. 1, т. 2 СК е прекратено поради отказ от иска на осн. чл. 233 ГПК, а обжалваното първоинстанционно решение в тази му част е обезсилено.

С влязло в сила Решение № 565/27.05.2024г., постановено по настоящото дело, съдът е отменил Решение № 3347/18.10.2023г., постановено по гр. д. № 13790/2022г. по описа на ВРС, ХХ състав, в частта, с която е определен РЛО между бащата Х. Д. и неговите деца М. и И. Д.и, както и в частта, с която той е осъден да им заплаща издръжка. Вместо това въззивният съд е предоставил упражняването на родителските права по отношение на децата на тяхната майка М. Ф., определил е местоживеенето им при нея и РЛО между Х. Д. и децата. Осъдил е бащата да заплаща в полза на всяко от децата месечна издръжка в размер на по 233,25лв., считано от 18.10.2022г. до настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване, с падеж всяко първо число на месеца, за което се дължи издръжката, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска. Дал е разрешение, заместващо съгласието на бащата, децата да пътуват до граничните на Република България държави – Република Сърбия, Република Турция, Република Гърция и Република Северна Македония, държавите членки на Европейския съюз и Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия за период не подълъг от десет календарни дни за всяко пътуване, придружавани от майка си М. М. Ф. или упълномощено от нея пълнолетно лице, за срок от пет години, сумарно до 30 дни годишно, както и разрешение, заместващо съгласието на бащата, да бъдат издадени задгранични паспорти на децата, чрез тяхната майка. В резултат на това произнасяне, Х. Д. е осъден да заплати на М. Ф. сума в размер на 400лв., разноски за възнаграждение на назначения му пред ВОС процесуален представител, както и да заплати в полза на БСВ сумата от 385,88лв. дължима държавна такса по предявените в условията на евентуалност и разгледани от въззивния съд искове.

Пред въззивната инстанция въззиваемите са били представлявани от адв. Ж. С., но договор за правна защита и съдействие, в който да е уговорена безплатна адвокатска помощ по чл. 38 ЗАдв не е представен. Въпреки липсата на такъв договор, не е пречка съдът да присъди адвокатско възнаграждение по този ред, тъй като достатъчно за уважаване на това искане е правната помощ по делото да е осъществена без данни за уговорен в тежест на доверителя размер на възнаграждението по чл. 36, ал. 2 ЗАдв, както и изявление, че предоставената правна помощ е уговорена като безвъзмездна при липсата на данни, които да го опровергават и отговорност на насрещната страна за разноски съобразно правилата на чл. 78 ГПК. В проведеното на 08.05.2024г. открито съдебно заседание, молителката е поискала да бъдат присъдени на процесуалния й представител разноски по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. Предмет на разглеждане са били исковете по чл. 127 СК, чл. 127а СК и чл. 143 СК.

Адвокат Ж. С. е оказала безплатна правна помощ, като резултатът от въззивното обжалване е позитивен за въззиваемите, въз основа на което следва да бъде определено дължимото в нейна полза адвокатско възнаграждение за въззивното производство. Настоящият състав приема, че въззивникът следва да бъде осъден да заплати на адв. С. адвокатско 2 възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на въззиваемите в настоящото производство в минимален размер от 600 лв., съобразно чл. 21 НМРАВ вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв вр. чл. 78, ал. 1 ГПК.

Молбата е основателна и решението следва да се допълни в частта за разноските съобразно гореизложеното.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА, на осн чл. 248 ГПК, Решение № 565/27.05.2024г., постановено по в. гр. дело № 157/2024г. по описа на ВОС в частта за разноските, като:

ОСЪЖДА Х. В. Д., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. Варна, бул.“. О.“ № 44, ет. 4, ап. 6 да заплати на адв. Ж. С. от ВАК със служебен адрес: гр. Д. Ч., ул. „Т.“ № 13, сумата от 600 /шестстотин/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение за въззивното производство, на осн. чл. 38, ал. 2 ЗАдв вр. чл. 78, ал. 1 ГПК.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3