Решение № 326 от 15.11.2022, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 326 гр. Варна, 15.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Радослав Кр. Славов

Членове:

Дарина Ст. Маркова

Даниела Д. Томова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Радослав Кр. Славов Въззивно търговско дело № 20223001000330 по описа за 2022 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Срещу Решение № 260079/17.11.2021 г. постановено по т. д. № 33/2020 г., описа на СОС са постъпили въззивни жалби от страните по делото.

Ищецът И. А. Б., чрез процесуален представител, обжалва решението в неговата отхвърлителна част – с която се отхвърля иска за сумата над 24 000 лв. до предявения размер от 60 000 лв. Счита същото за неправилно, поради протИ.речие с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД – относно определения размер на справедлИ.то обезщетение и необоснованост. Твърди, че съда правилно е установил фактите по делото.

Решението е необосновано в обжалваната част, понеже съдът не е анА.зирал фактите и финалния извод на съда да определи размер на претърпените вреди от 30 000 лв. не е направен въз основа на тяхното анА.зиране. Твърди също, че при определяне на размера на претърпените неимуществени вреди, съдът не се е съобразил и с общественоикономическите условия в страната към момента на настъпване на 1 застрахователното събитие – инфлационните процеси, нарастването на цените, минималната работна заплата, които имат отношение към минималните размери на застрахователните суми. Счита също, че определения размер на неимуществените вреди не е съобразен и със съдебната практика. Счита решението за необосновано и в частта относно приетото съпричиняване. Излага съображения, че в процеса ответникът не е въвел надлежно възражение за съпричиняване. ПротИ.поставянето с отговора на исковата молба на общо възражение за съпричиняване не може да се приравни на надлежно сезиране с възражение по чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Иска решението да бъде отменено в обжалваната част и постановено ново, с което искът да бъде уважен в предявения размер.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба и от

„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ: ЖИ.Т И

ЗДРАВЕ“ АД – ответник по т. д. 33/2020 г., по описа на СОС, чрез процесуален представител, срещу частта от решението, с което исковете са уважени.

Считат решението за неправилно – поради незаконосъобразност на същото, нарушение на материалния и процесуалния закон, по изложени съображения. Счита същото за неправилно, поради протИ.речие с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД – относно определения размер на справедлИ.то обезщетение. Твърди се, че съдът не е направил правилна, пълна и всеобхватна преценка на критериите за справедлИ.ст, изведени от съдебната практика. Съдът е надценил претърпените от ищеца болки и страдания и е подценил факта, че възстановителния и оздравителния процес при него е протекъл бързо в сравнение с подобен род травми. От представените по делото доказателства и от СМЕ се установява, че претърпените от ищеца травми не са с голям интензитет, бързо са отшумели. Не е доказано, че ищецът е провел адекватно лечение след настъпилия инцидент, проведена рехабилитация и контролни прегледи при лекар-специА.ст. По доказаното нА.чие на съпричиняване от страна на пострадА.я ищец – изразяващо се в пътуване без обезопасителен колан, твърди, че процента на съпричиняване в размер на 20% е занижен, като счита, че същият следва да бъде поне 50%. С жалбата се иска решението да бъде отменено и постановено ново, с което искът да бъде отхвърлен, като недоказан, в евентуалност – присъденото 2 обезщетение да бъде намалено.

Жалбата на ответника „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО

ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ: ЖИ.Т И ЗДРАВЕ“ АД отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 262 и е допустима.

С определение № 260048/12.05.2022 г. по в. т. д. № 129/2022 г. СОС е възстановил срока за въззивно обжалване на решение № 260079/17.11.2021 г. постановено по т. д. № 33/2020 г., по описа на съдът, по отношение на И. А.

Б..

Настоящият съдебен състав намира, че жалбата съответства на изискванията на чл. 260 и 261 ГПК, подадена е в срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

В о. с. з. страните не са се явили и не са се представлявА.. С молба с вх.

№ 5364/05.09.2022 г., по описа на ВАпС въззивникът И. А. Бехти, чрез процесуалния си представител моли делото да бъде разгледано в негово отсъствие. Заявил е, че поддържа подадената от него въззивната жалба, съответно за неоснователност на подадената от „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ: ЖИ.Т И ЗДРАВЕ“ АД въззивна жалба. Настоява за отмяна на решението в обжалваната част и за постановяване на друго такова, с което исковата претенция да бъде уважена в цялост. Претендира разноски. ПротИ.поставил е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

С молба с вх. № 5601/20.09.2022 г., по описа на СОС, ЗАД „ДАЛЛБОГ:

ЖИ.Т И ЗДРАВЕ“ АД процесуалния представител на дружеството. е заявил, че поддържа подадената от него въззивна жалба, съответно, че счита подадената от насрещната страна въззивна жалба за неоснователна. Моли да бъде постановено решение, с което да бъде отхвърлен искът в цялост. В условията на евентуалност, моли да бъде отчетено, че размерът на търсеното обезщетение с оглед нА.чието на съпричиняване от страна пострадА.я.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Първоинстанционното решение е вА.дно и допустимо.

Окръжен съд – Силистра се е произнесъл по предявен от И. А. Б. ЕГН ********** осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ и акцесорна 3 претенция по чл. 86 ЗЗД против „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ: ЖИ.Т И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК 200299615 за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 60 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в преживени болки и страдания, вследствие на ПТП от 15.01.2019 г.

Наведените в исковата молба фактически основания са, че на 15.01.2019 г., при движение по път II-21 /гр. Русе – гр. Силистра/, км. 43+100 /в общ.

Тутракан, обл. Силистра/ между с. Нова Черна и гр. Тутракан, е настъпило ПТП, при което водачът на л. а. марка „Опел“, модел „Корса“ с рег. № 3193WG69 К. Ю. А., ЕГН ********** нарушил правилата на ЗДвП /чл. 20, ал.

2 и чл. 139, ал. 4/, управлявайки автомобила с монтирана гума на задната ос, вляво, предназначена за употреба при летни условия, с дълбочина на протектора 3.1 мм и със скорост 52 км/ч., която била по-висока от максимално допустимата скорост за пътния участък при тези условия /49 км/ч./, допуснал настъпването на ПТП с движещия се в срещуположна посока л. а. марка „Опел“, модел „Вектра“ с рег. № Р 7262 ВВ, управляван от Нурсехер Кяшиф Ахмед. При процесното ПТП пострадал ищецът, като претърпял средна телесна повреда – контузия на гръдния кош, луксация в дясна хумеро-скапуларна става, счупване на дясна ключица, които поотделно и заедно обуславят нА.чието на трайно затруднение на движенията на горен десен крайник. С решение № 170/12.09.2019 г. по АНД № 235/2019 г., по описа на РС – Тутракан, водачът К. Ю. А. е признат за виновен за извършване на горепосоченото деяние. Твърди се, че реА.зираните телесни увреждания довели до негативни последици за ищеца. Конкретно, последният не е могъл да се обслужва самостоятелно и трябвало да използва чужда помощ за извършване на ежедневните си нужди, поради невъзможност да придвижва дясната си ръка и пръстите й. Претърпял е, както физически болки и страдания, така и негативни изживявания, свързани с престоя в болничните заведения и неудобства от битов характер. Сочи се, че към датата на катастрофата е бил сключен вА.ден договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за л. а. марка „Опел“, модел „Корса“, с рег. № 3193 WG 69 – застрахователна полица № BG30/119000100488 със застраховател – „ЗАД ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве“ АД, което обусловило предявяването на претенция срещу застрахователя за причинените неимуществени вреди на осн. чл. 380, ал. 1 КЗ, което ищецът сторил на 4

19.12.2019 г. Счита, че справедлив размер неимуществени вреди е сумата от 60 000 лв. на обезщетението за

Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл. 367, ал. 1 ГПК, с който е изразил становище за допустимост, но неоснователност на претенцията. Оспорил е исковете по основание и размер. Счита, че процесното ПТП не е настъпило по описания от ищеца механизъм. В условията на евентуалност, моли съдът да намА. размера на обезщетението, тъй като намира последното за прекомерно завишено и несъответстващо от една страна на практиката на съдилищата по аналогични случаи за процесния период с оглед критериите запълващи съдържанието на понятието „справедлИ.ст“ по см. на чл. 52 ЗЗД, а от друга страна, на характера и степента на причинените телесни увреждания, респ. на интензитета и продължителността на търпените болки и страдания от ищеца. Релевира възражение за съпричиняване на вредоносните последици от ПТП.

В допълнителната искова молба по чл. 372 ГПК ищецът е оспорил доводът на ответника за принос на ищеца за настъпване на вредоносните последици. Счита, че ответникът следва в условията на пълно и главно доказване да установи дА. употребата на обезопасителни колани биха предпазили пострадА.я при страничния удар на тялото в купето на автомобила. Счита, че в наказателното дело не са събрани доказателства, от които може да бъде изведен извод за допринасяне на вредоносния резултат от страна на ищеца.

В срока по чл. 373, ал. 1 ГПК е депозиран допълнителен отговор на исковата молба, с която ответникът е изразил становище за необвързващо действие на присъдата за гражданския съд, доколкото се изследва съпричиняването от пострадалото лице на вредоносния резултат.

Настоящият състав на съда, като взе предвид наведените от страните оплаквания по правилността на обжалваното решение, становищата им по съществото на спора, доказателствата по делото и приложимия закон намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предвид императивния характер на разпоредбата на чл. 300 ГПК досежно факта на извършване деликта, неговата протИ.правност и виновността на дееца, установено е с влязло в сила решение № 170/12.09.2019 г. постановено по АНД № 235/2019 г., по описа на РС – Тутракан, явяващо се 5 задължително за гражданския съд по горните обстоятелства /така Решение № 47/23.04.2012 г. по т. д. № 340/2011 г., I т. о. на ВКС/, че на 15.01.2019 г., по път II-21 /гр. Русе – гр. Силистра/, км. 43+100 /общ. Тутракан, обл. Сислстра/, при управление на лек автомобил марка „Опел“, модел „Корса“ с рег. № 3193WG69, К. Ю. А. нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 20, ал. 2 и чл. 139, ал. 4 ЗДвП, управлявайки автомобил с монтирана гума на задната ос, вляво, предназначена за употреба при летни условия, с дълбочина на протектора 3,1 мм и със скорост 52 км/ч., която била по – висока от максимално допустимата критична скорост за пътния участък при тези пътни условия – 49 км/ч., допуснал ПТП с движещия се в срещуположната посока л. а. марка „Опел“, модел „Вектра“, с рег. № Р 7262 ВВ, вследствие на което причинил по непредпазлИ.ст на И. А. Б. от с. Дичево, общ. Главиница, средна телесна повреда, изразяваща се в луксация на дясната раменна кост в раменната става и счупване на дясната ключица – престъпление по чл. 343, ал.

1, б. „б“ вр. с чл. 342, ал. 1 НК.

Присъдата, респ. решението по чл. 78а НК има задължителен характер относно извършването на деянието, с оглед на всички негови признаци, в т. ч. и относно причинените вреди, доколкото същите са въздигнати в елемент от престъпния състав. Осъдителна или оправдателна, обвързващата сила на присъдата винаги предпоставя тъждество между деянието, предмет на същата и деянието, което е предмет на доказване в исковия процес пред гражданския съд, в случая квА.фицарно по чл. 343, ал. 1, б. „б“ НК /така решение № 18/09.03.2018 г. по т. д. № 1512/2017 г., I т. о. на ВКС, решение № 127/29.10.2015 г. по т. д. № 1882/2014 г., II т. о. на ВКС, решение № 22/11.04.2017 г. по 50310/2016 г., IV г. о. на ВКС/. Характерът и степента на телесните увреждания се явяват елементи от състава на посоченото по – горе престъпление, поради което установяването им с решението по чл. 78а НК, постановено в наказателното производство, е задължително за гражданския съд и в тази част.