Решение № 2207 от 19.06.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2207 гр. Варна, 19.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димитър Димитров при участието на секретаря М. Д. Узунова като разгледа докладваното от Димитър Димитров Гражданско дело № 20213110116341 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по искова молба от „****“ ЕООД, с ЕИК **** и седалище и адрес на управление гр. София, район ****, бул. „****“ № 81В срещу Р. В. С., с ЕГН ********** и адрес гр.Варна, бул.

„****“ № 75, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове за установяване в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество следните вземания, за които е издадена Заповед за изпълнение № 4053/10.08.2021г. по ч.гр.д. №11555/2021г. по описа на ВРС:

-сумата от 3000 лв. /три хиляди лева/, представляваща главница по договор за кредит № **** от 23.08.2018 г., сключен между длъжника и „****“ ЕАД, обезпечен чрез договор за поръчителство от 23.08.2018 г., сключен между „****“ ЕООД и длъжника, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 09.08.2021 г., до окончателното изплащане на задължението;

-сумата от 1453.92 лв. /хиляда четиристотин петдесет и три лева и деветдесет и две стотинки/, представляваща договорна възнаградителна лихва по кредита, начислена за периода от 30.09.2018 г. до 31.08.2020 г.;

-сумата от 633.04 лв. /шестстотин тридесет и три лева и четири стотинки/, представляваща законна лихва за забава по договора за кредит, 1 начислена за периода от 30.09.2018 г. до 23.02.2021 г., в който не е включен периодът 13.03.2020 г. – 13.07.2020 г.

-и искове с правно основание чл.415, ал.1, т.3 ГПК за осъждане ответникът да заплати на ищцовото дружество сумата от 3263.76 лв. /три хиляди двеста шестдесет и три лева и седемдесет и шест стотинки/, представляваща възнаграждение по договора за поръчителство от 23.08.2018 г.;

-както и сумата от 463.88 лв. /четиристотин шестдесет и три лева и осемдесет и осем стотинки/, представляваща законна лихва за забава върху възнаграждението за предоставяне на поръчителство, начислена за периода от 23.02.2021 г. до 02.03.2021 г.

В исковата молба се твърди, че на 23.08.2018г. между „**** и Р. В. С. е сключен договор за кредит № ****, по силата на който ответникът получил сума в размер на 3000 лева, която се съгласил да върне на 24 на брой вноски по 185.58 лева всяка в срок до 31.08.2020г. Уговорен бил фиксиран лихвен процент в размер на 41.24 %, както и годишен процент на разходите в размер на 50 %. Договорът за потребителски кредит бил сключен при спазване на изискванията на Закона за потребителския кредит, Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние и приложимото законодателство. На 23.08.2018г. ответникът получил по подаден от него при сключване на договор за задължение с идентификатор **** електронен адрес следните документи: общи условия 2 за предоставяне на кредити, договор за потребителски кредит № ****, приложение 1 към договор за потребителски кредит ****/23.08.2018г., ведно със стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити. Длъжникът не изпълнил в срок задължението си по договора за кредит до изтичане на крайния срок за погасяване на кредита.

Твърди се, че Договорът за кредит бил обезпечен с договор за предоставяне на поръчителство, сключен на 23.08.2018г. между Р. В. С. и „****“ ЕООД, по който ответникът дължал възнаграждение в размер на 3263.76 лева. С изпадането си в забава ответникът дължал и обезщетение в размер на законната лихва върху всяка забавена погасителна вноска. „****“ ЕАД поканило „****“ ЕООД да плати всички изискуеми задължения на Р. В.

2

С. на 18.02.2021г, за което обстоятелство било изпратено уведомление до длъжника на същата дата. На 23.02.2021г. „****“ ЕООД погасило дължимите от ответника суми, както следва: 3000 лева главница, 1453.92 лева договорна лихва за периода от 30.09.2018г. до 31.08.2020г. и 633.04 лева обезщетение за забава в размер на законната лихва. На същата дата „****“ ЕООД уведомило по електронна поща длъжника за извършеното плащане, както и за задължението му да заплати уговореното възнаграждение по Договора за предоставяне на поръчителство в размер на 3263.76 лева, ведно с обезщетение за забава върху това възнаграждение в размер на 463.88 лева.

Твърди се, че с договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 02.03.2021г. „**** и „****“ ЕООД, като цеденти прехвърлили своите вземания към длъжника по процесния договор за кредит на ищцовото дружество. Ответникът бил уведомен за цесията на посочената от него в договора електронна поща с имейл от 30.03.2021г.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, който оспорва исковите претенции като недопустими, а в условията на евентуалност неоснователни. В исковата молба и в заповедното производство ищецът твърдял, че към датата на договора за цесия – 02.03.2021г. всички вземания на „**** от Р. В. С. са били вече погасени чрез плащане от „****“ ЕООД. След като вземанията са били вече погасени, то ищцовото дружество не би могло да придобие от „**** такива вземания с договор за цесия. Дори само на това основание предявения иск за същите вземания бил недопустим, тъй като за ищеца липсвал правен интерес да ги претендира в настоящето производство.

Ответникът оспорва договора за цесия от 02.03.2021г. като нищожен и не проявяващ правно действие спрямо него по следните съображения: Към момента на сключване на договора цедентът не е имал вземане, което да цедира и 3 договорът за цесия на несъществуващо вземане бил с невъзможен предмет; Договорите за кредит и за предоставяне на поръчителство от 23.08.2018г. били нищожни, „**** и „****“ ЕООД не можели да черпят права по тези нищожни договори сключени с ответника и за тях не са възниквали вземания, които да цедират на ищеца. Договорът за предоставяне на поръчителство от 23.08.2018г. бил сключен в нарушение на императивните норми на ЗПК и ЗЗП и недействителен по отношение на длъжника, който не дължал плащане по него. След като този договор бил изначално нищожен и не проявил правно действие, то към 02.03.2021г. „****“ ЕООД не е имало 3 изобщо вземане по този договор и няма как несъществуващо вземане да бъде цедирано на ищеца с договор за цесия от 02.03.2021г. Видно от представения по делото стандартен европейски формуляр към договора за кредит от 23.08.2018г., при предоставяне на преддоговорната информация на кредитоискателя /ответник по настощото дело/ никъде не било посочено задължението му да заплаща такса „гарант“, както и нейния размер. Такъв не е посочен и в Договора за кредит, въпреки че както в стандартния европейски формуляр, така и в договора, било посочено изискване за предоставяне на обезпечение чрез договор за предоставяне на поръчителство подписан от кредитоискателя или банкова гаранция. Месечният размер на такса „гарант“ била включена в „заявката“ на кредитополучателя за отпускане на кредит, където била предвидена месечна вноска, отговаряща на сбора от лихва и главница, съобразно погасителния план, плюс вноска гарант. С непосочването на това плащане на „такса гарант“ като разход по кредита в стандартния европейски формуляр, се заобикалял чл. 19 от ЗПК, тъй като съгласно пар.1. т.1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони. такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора, и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.“ От своя страна, „обща сума, дължима от потребителя“ била сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя - пар.1, т.2 от ДР на ЗПК. Видно е от Договора за кредит, че в него не била отразена действителната „обща сума, дължима от потребителя“. Вярно било, че Договорът инкорпорира в себе си „погасителен план“, но общата сума, дължима от потребителя, следвало да бъде изрично посочена.

„Пропускането“ на „такса гарант“ се отразява на размера и на годишния процент на разходите, защото той изразявал общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит - чл.19, ал.1 от ЗПК. 4 Несъмнено 4 заплащането от ответника на възнаграждение за поемане на поръчителство от свързаното с кредитора дружество представлявало допълнителна услуга, която произтича от договора за кредит, и която е задължително условие за усвояване на кредита. При включването на таксата гарант като разход, ГПР който бил определен в Приложение № 1 към Договора за кредит на 50%, щял да надхвърли максимално допустимия петкратен размер на законната лихва и това правело договора нищожен. От страна на търговеца била приложена заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал.2, т. 4 ЗЗП, като в т. 9 от Приложение № 1 била посочена обща сума, дължима от потребителя по кредита от 4 453,92 лв. без в нея да е включено възнаграждението, което ответникът се задължава да плати на поръчителя и стойността му не е прибавена при изчисляване на посочения ГПР. По този начин, макар формално да са изпълнени изискванията на закона за съдържанието на договора за потребителски кредит, кредиторът действал в противоречие с принципа на добросъвестността, като не предоставил коректна информация относно общия размер на кредита на получателя. Потребителят бил лишен от възможността да разбере икономическите последици от сделката и да вземе информирано решение дали да сключи договора при тези условия. Безспорно се установявало от приложените от ищеца писмени доказателства, че на кредитора е било известно задължението на ответника да заплаща услугата по предоставеното поръчителство, тъй като това е определено като условие за отпускане и усвояване на кредита. Доколкото в процесния случай в уговорения ГПР не били включени всички действителни разходи, то било налице противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и Договорът за потребителски кредит № 1**** от 23.08.2018г. бил недействителен на осн. чл.22 ЗПК. Нищожна била и клаузата на сключения договор за кредит, по силата на която кредитополучателят се е задължил да заплаща възнаградителна лихва в размер на 41.24%. Съгласно чл. 9 от ЗЗД. страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и добрите нрави. За противоречащи на добрите нрави следва да се считат сделки, с които неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота и се използва недостиг на материални средства на един субект за облагодетелстване на друг. По отношение размера на възнаградителната лихва в съдебната практика се приемало, че максималният размер, до който 5 съглашението за плащане на такава е действително, не следва да бъде поголям от трикратния размер на законната лихва. (В този смисъл решение № 906/30.12.2004 г. по гр. дело № 1106/2003г.. II г.о.. ВКС, решение № 378/ 18.05.2006г. по гр. дело № 315/2005г.. II г. о.. ВКС. решение № 1270/ 09.01.2009 г. по гр. дело № 5093/ 2007г.. II г.о.. ВКС. определение № 901/ 10.07.201 5 г. по гр. дело № 6295/ 2014 г.. IV г. о.. ВКС и др.). Към датата на сключване на договора за кредит. ОЛП определен от БНБ бил в размер на 0.0% /публикувана на 27.09.2018 г. от БНБ Лихвена статистика за август 2018 г.. Съгласно Постановление № 426 на Министерския съвет от 18.12.2014 г. за определяне 5 размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута /действащо към датата на сключване на Договора/ законната лихва за просрочени задължения за задължения в левове се определя от основният лихвен процент на Българската народна банка, в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година, плюс 10 процентни пункта, т.е. размерът на законната лихва към датата на сключване на Договора бил 10.00 %. Договорната лихва 41.24 % по сключения договор надхвърляла трикратния размер на законната лихва - 30 % , с оглед на което, клаузите, с които последната е уговорена били нищожни поради противоречие е добрите нрави. Поради нищожността на съществени клаузи на Договора за кредит, същият бил изцяло нищожен. Отправя доказателствени искания, а по същество – отхвърляне на предявените искове и присъждане на сторените по делото съдебно деловодни разноски, включително адвокатско възнаграждение.