Решение № 97 от 06.11.2024, Районен съд - Провадия

РЕШЕНИЕ

№ 97 гр. *****, 06.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – *****, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димитър Ст. Михайлов при участието на секретаря Е. К. А. като разгледа докладваното от Димитър Ст. Михайлов Административно наказателно дело № 20243130200004 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на К. Я. П., ЕГН ********** против Наказателно Постановление № 230324-000977/28.11.2023г. на Началника на група РУ –***** при ОД-МВР*****, с което за нарушения по чл.6, т.1 от ЗДвП, чл.181, т.5 от ЗДвП, чл.100, ал.3 от ЗДвП, чл.137а, ал.1 от ЗДвП и чл.103 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал.

2, т. 1 от ЗДвП му е наложено наказание „глоба“ в размер на 20 лЕ., на осн. чл.

181, т.5 от ЗДвП му е наложено наказание „ глоба“ в размер на 50 лЕ., на осн. чл. 179, ал. 5 от ЗДвП му е наложено наказание „ глоба“ в размер па 50 лЕ., на осн. чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП му е наложено наказание „глоба“ в размер на 50 лЕ. и на осн. чл. 175,ал. 1,т. 3 от ЗДвП са му наложени наказания „глоба“ в размер на 100 лЕ. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 месеца, като на осн. Наредба№ 13-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са му отнети общо 10 точки.

В жалбата се навеждат доводи, че в хода на производството са допуснати съществени нарушения на материалните и процесуалните правила, като се изтъкват обширни доводи в тази насока. Моли се за отмяна на обжалваното НП и присъждане на сторените разноски.

1

В съдебно заседание, въз. П., редовно призован, не се явява и се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата на посочените основания.

Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява представител.

След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 26.09.2023г. в 11,00 часа в гр.******, обл.***** на ул.******, срещу музей въззивника управлявал МПС-лек автомобил „БМВ 730 Д“ с рег.

№******, собственост на С.К.К., ЕГН ******, като извършил няколко нарушения, а именно: 1. Не спазва пътен знак В-27 „забранени са престоят и паркирането“; 2. Не спира двигателя, когато моторното превозно средство е в престой; 3. Водача не е залепил стикер за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобила; 4. Водача преди спиране на автомобила не използва обезопасителен колан, с който е оборудвано моторното превозно средство; 5. При проверка водача не изпълнява указанията на служителя за контрол и излиза от автомобила без да е поканен за това, с което свое действие осуетява извършването на проверката.

Нарушенията били констатирани от Г. Р. Г. на длъжност мл. ПИ при У******, който по това време изпълнявал служебните си задължения, като ползвал служебен автомобил „Ауди А3“ с рег.№******. Движейки се в града, до сградата на община ****** се разминал с лек автомобил марка БМВ 720 Д с рег. № ******, управляван от К. Я. П., като му направило впечатление, че водачът бил без поставен обезопасителен колан. Продължил движението в града и в последствие след около 50 мин. по ул. „ Г. Д.“ точно срещу градският музей забелязал въпросният автомобил спрян за престой, където отсечката била забранена с пътен знак В27 „Забранени са престоят и паркирането“.

Спрял автомобила, отишъл до водача който бил в автомобила. Автомобила бил със запален двигател. Водача отворил прозореца и след като Г. му се представил му поискал документите, СУМПС, свидетелство за регистрация, полица застраховка „Гражданска отговорност“, знак за технически преглед.

Без да е канил водача да излезе от автомобила си, същият излязъл, като отреагирал остро, като заявил, че е спрял за малко. „Познаваме се“ това му били думите. Извършил проверка на документите и огледал автомобила.

2

Докато проверявал и оглеждал автомобила той се движел около него и автомобила. Преценявайки обстановката тъй като не бил подготвен за съставяне на АУАН, поканил водача да се яви в сградата на У ****** за да му бъде съставен акт за установеното нарушение. В сградата на У ******, в присъствието на Г. Д. В. и Т. А. Х. състави акт за констатираните нарушения.

Първото констатирано нарушение било затова, че не спазва пътен знак „Забранени са престоят и паркирането“, второто нарушение за това, че двигателят на автомобил, който беше за престой, не бил загасен, третото нарушение което констатира при проверка на автомобила е, че стикерът за застраховка „Гражданска отговорност“, който трябва да е в левият ъгъл на предно панорамно стъкло, не бил залепен и това и което визуално видял, че водачът управлява без поставен предпазен колан.

Последното нарушение на водача било, че не изпълнява указанията на службите за контрол, излиза от автомобила без покана с които свои действия осуетявал извършването на проверката, като той по всякакъв начин се мъчел да осуети проверката, показвайки пренебрежение към органите на властта и безнаказаност и неспазване на законите в страната.

Разпитан в съдебно заседание, св.Г. заявява, че е бил сам в колата, докато е извършвал обход в града.

АУАН бил съставен в У-****** в присъствието на нарушителя на същата дата, като П. го подписал без бележки и възражения.

Такива не постъпили и в срока по чл.44, ал.1 от НК.

Въз основа на съставения АУАН, на 28.11.2023г. било издадено и атакуваното наказателно постановление според което на въззивника за нарушения по чл.6, т.1 от ЗДвП, чл.181, т.5 от ЗДвП, чл.100, ал.3 от ЗДвП, чл.137а, ал.1 от ЗДвП и чл.103 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 2, т. 1 от ЗДвП му е наложено наказание „глоба“ в размер на 20 лЕ., на осн. чл. 181, т.5 от ЗДвП му е наложено наказание „ глоба“ в размер на 50 лЕ., на осн. чл. 179, ал. 5 от ЗДвП му е наложено наказание „ глоба“ в размер па 50 лЕ., на осн. чл.

183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП му е наложено наказание „глоба“ в размер на 50 лЕ. и на осн. чл. 175,ал. 1,т. 3 от ЗДвП са му наложени наказания „глоба“ в размер на 100 лЕ. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 месеца, като на осн. Наредба№ 13-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са му отнети общо 10 точки.

3

В хода на съдебното следствие актосъставителят се е явил, и разпитан изцяло поддържа констатациите в акта. Съдът изцяло кредитира неговите показания.

По делото бе разпитан и Т. А. Х.-свидетел по съставянето на акта, който не е свидетел на нарушенията поради което съдът не счита, че следва да коментира неговите показания. Св.Г. Д. В.-също свидетел по съставянето на АУАН не се яви и със съгласието на страните бе заличен от списъка на лицата за призоваване.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по административно наказателната преписка, тези приложени към жалбата, събраните в хода на съдебното производство писмени и гласни доказателства, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.

При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално допустима.

Наказателното постановление № 23-0324-000977/28.11.2023г. на Началника на група РУ –***** при ОД-МВР-***** е издадено от компетентен орган - от Началника група при РУ-***** при ОД-МВР-*****, съгласно заповед № Iз- 8121з-1632/02.12.2021г.. на Министъра на вътрешните работи.

Копие от същата е приложена по преписката. Постановлението е издадено в шестмесечния преклузивен срок по смисъла на чл.34 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му, да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.

Съдът не споделя становището изложено в допълването на доводите към въззивната жалба, че липсват данни за компетентността-материална и териториална на аксосъставителя и АНО да издават съответните административни актове.

Видно от приложената по делото заповед № Iз- 8121з- 1632/02.12.2021г.. на Министъра на вътрешните работи, както АНО, така и аткосъставителя са 4 имали съответната компетентност да издават съответните актове.

Съдът не споделя и становището, че АУАН е бил непълно нечетлив и неговото съдържание не е могло да бъде възприето, както от въззивника, така и от АНО и съда.

Акта е бил връчен на въззивника, като същият се е запознал с него и в графата за възражения не е направил такива, от което следва извода, че същият се е запознал с неговото съдържание и ако е имал възражения или забележки, същият би ги отразил в съответната графа. Такива не са постъпили дори и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.

По отношение на възражението, че в АУАН и НП не е посочено описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават, съдът намира възражението за основателно.

В АУАН и НП не е посочено точното място на извършване на нарушенията, като е посочено единствено-гр.******, по ул.“Г.Д.“ срещу музей. От описанието става ясно, че нарушенията са извършени в гр.******, но не става ясно срещу кой музей, като същият не е посочен с точен адрес. Не е посочено и точното място където се е намирал спрения автомобил на въззивника.

Отделно от това, всяко едно от нарушенията е описано само с елементите на състава, като липсва конкретните характеристики на поведението на въззивника. Не са описани конкретните действия на въззивника за да се прецени дали е паркирал въпросния автомобил или само е престоявал на посоченото в АУАН и НП място. Не става ясно, въззивика паркирал ли е или само е престоявал на въпросното място, като липсват констатации в тази насока.

Не е описано и нарушението по чл.179, ал.5 от ЗДвП, като според текста на чл.100, ал.3 от ЗДвП, водачът на МПС, което не е било спряно от движение, е длъжен да залепи в долния ляв ъгъл на предното стъкло на моторното превозно средство валиден стикер на знак за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и да носи контролен талон към знака, респ. е предвидено наказание именно на водач, който управлява моторно превозно средство, което не е било спряно от движение и на което не е поставен валиден стикер и не носи валиден контролен талон от знака, 5 издаден от Гаранционен фонд, за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

От визираното в обжалваното НП се установява, че, не е реализиран посочения състав на нарушение, тъй като не е отразена проверка относно втората част на същия, която в кумулативно единство, обуславя възможността да се ангажира административно-наказателната отговорност на дееца. Не е било установено, че въззивника не носи контролен талон към знака, поради което съдът намира, че не е установен пълния състав на нарушението.

По отношение на нарушението по смисъла на чл.137а, ал.1 от ЗДвП в АУАН и обжалваното НП липсва описание на поведението на водача. Не се установява, къде се е намирал въззивника спрямо автомобила. Дали е бил в автомобила, дали е спрял след подаден сигнал или преди подаването на сигнала.

По отношение на нарушението по чл.103 от ЗДвП, съдът сита, че не е било посочено какви са действията, които въззивника е извършил, с което е реализирал състава на вмененото му нарушение. Не е посочено, какви са били указанията на полицейския служител, както и как, излизането на въззивника от автомобила осуетявало проверката. Въззвиника е останал на място до подписване на съставения му АУАН.

Настоящия съдебен състав намира, че констатираните процесуални нарушения, засягащи съществено правото на защита на привлеченото към административно-наказателна отговорност лице и недоказаност по несъмнен начин на съставомерността на деянието съобразно приложената санкционна норма водят до необходимостта от отмяна на процесното НП, като незаконосъобразно издадено.

Отделно от това, в тежест на АНО е да докаже пред съда по безспорен начин, с допустими доказателствени средства обвиненията, които е повдигнал спрямо въззивника. Анализирани в аспекта на изложеното събраните в хода на съдебното производство доказателства налагат извод за недоказаност на обвиненията по необходимия категоричен и безспорен начин.