Решение № 399 от 19.12.2023, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Търговско дело 305/2022
- Вид
- Решение № 399
- Подписан
- 19.12.2023
- Състав
- Диляна Николова Йорданова
Цитирани разпоредби
- чл.20 · Закон за задълженията и договорите
- чл.236 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 236, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал.1, пр.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 29 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 30 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
- чл.288 · Търговски закон
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 399 гр. Бургас, 19.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Диляна Н. Йорданова при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова като разгледа докладваното от Диляна Н. Йорданова Търговско дело № 20222100900305 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава XXXII от ГПК- търговски спорове.
Образувано по искова молба от Болеро Вип ЕООД, ЕИК201628412, със седалище гр. Бургас, ***, представлявано от управителя П.Ж.К.., чрез адв. Сава Савов от АК-София, съдебен адрес гр. София, ул.
Позитано№9, вх.А, ет.4, офис 11, с която е предявен иск за осъждане на Фиоре ЕООД, ЕИК102063107, със седалище гр. Бургас, кв. Промишлена зона Север, ***, да заплати на ищеца сумата от 129 000 лева, представляваща компенсаторна неустойка, дължима за периода 01.04.2022г.28.08.2022г. на основание чл. 6, т.1, абзац 2 от сключен между страните договор за наем от 01.02.2021г. в размер на 860 лева на ден, определена в размер на 1/5 от месечната наемна цена за дневен престой след изтичане на срока на наемния договор поради неизпълнение на задължението на наемателя за връщане на владението на наетия имот на наемодателя, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяването на исковата молба – 30.08.2022г. до окончателното плащане.
След присъединяване към настоящото производство за съвместно разглеждане на т.д.№470 по описа на БОС за 2022г. предмет на делото е и предявен осъдителен иск от Болеро Вип ЕООД срещу Фиоре ЕООД за 1 присъждане на неустойка на същото основание с цена 104 920 лева за последващ период 29.08.2022г.-28.12.2022г., ведно със законната лихва, считано от 29.12.2023г. до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че на 01.02.2021г. е сключил с ответника договор за наем, по силата на който му е предоставил за временно и възмездно ползване магазин за хранителни стоки, съставляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Бургас с административен адрес гр. Бургас, ж.к. Славейков бл.69, вх.2, ет.0, като срокът на действие на договора е изтекъл на 31.03.2022г. Посочва, че след изтичане срока на действие на договора за наем ответникът не освободил и не предал отдадения под наем имот, с което нарушил правото на наемодателя да получи обратно владението върху имота. Поддържа, че в тази връзка връчил нотариална покана на 12.04.2022г. на ответника, с която го уведомил, че се противопоставя на по-нататъшното ползване на наетия обект и желае неговото опразване. Излага, че в периода от 01.04.2022г. до 28.12.2022г. ответникът продължил да ползва имота Позовава се на уговорката в чл. 6, т.1, абзац 2 от сключения между страните договор за наем на 01.02.2021г., с която страните са постигнали съгласие наемателят да дължи неустойка в размер на 1/5 от месечната наемна цена за дневен престой след изтичане на срока на наемния договор в случай на неизпълнение на задължението му да предаде имота на наемодателя. Ангажира доказателства. Претендира разноски, включително извършените в обезпечителното производство.
БОС е сезиран с искове с правно основание чл. 92 от ЗЗД вр. чл. 288 от ТЗ.
В законоустановения двуседмичен срок са постъпили писмени отговори срещу исковите молби от ответника, чрез адв. Мариана Брага, съдебен адрес гр. София, р-н Средец, ***, ет.5, с който по същество оспорва исковете като неоснователни и недоказани. Възразява, че договорът за наем е нищожен, при условията на евентуалност унищожаем, като твърди, че ответното дружество е собственик на наетия имот на основание нотариален акт №41/23.10.2013г., нот. акт №36 от22.05.2015г. и удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж от 18.12.2019г. До 11.01.2022 година ответното дружество се е управлявало и представлявало от едноличния собственик на капитала И. Д.Б., като през годините е реализирало стабилна 2 печалба и увеличило сферите си на дейност. Твърди се, че от края на 2013 година основната дейност на ответника е съсредоточена в подготовката на магазин „Бонджорно“ и развитие на неговата дейност. В резултат на положените усилия, магазинът бил превърнат в иновативен супермаркет, с модерна техника, удобна подредба и голям асортимент. Посочва се, че към сключване на процесния договор за наем , непосредствено предшестван от договор за покупко-продажба на магазина, психичното състояние на И. Б. е било влошено поради загубата на свекърва й и на нейна близка приятелка.
Стресът, неспирната работа, постоянните проблеми, влошеното здравословно състояние на близките й са довели Б. до крайно психическо и физическо изтощение. Твърди се, че още от месец септември 2019 година психическото състояние на бившия управител Б. се влошило и тя изпаднала в тежка емоционална криза, която изцяло променила характера й и възможността да се справя както с елементарни ежедневни дейности, така и с работните си задължения. Обзела я апатия, липса на емоционална и професионална мотивация. Причинената от COVID-19 световна криза също се отразила негативно на цялостното състояние на И. Б.. Огромният стрес, на който била подложена я сринал, тя загубила интерес към работата и желание да се захваща с каквото и да е, включително с бизнес делата на „Фиоре“ ЕООД.
Според изложеното в отговоите на исковите молби б лизките на Б. правели опити да я заведат на лекари, но без резултат, тъй като тя нямала желание да се грижи за себе си и за работите си. Непрекъснато плачела, чувствала се безпомощна и в безизходица. В резултат се отключило заекване, непрестанно хълцане, задъхване при говор и нежелание за социални контакти с близки и служители. Поради изложеното тя била поставена под ограничено запрещение с влязло в сила на 22.01.2022 г. решение на БОС. Заявява, че управителят на ответното дружество П.К. се възползвала от състоянието на И. Б.. Допълва, че двете се познавали от по-рано, развивали дейност в една и съща сфера - търговия с хранителни стоки и имали обекти в един и същ район. Според ответника П.К. предприела редица действия, включващи психически тормоз и заплахи, с цел да придобие на безценица притежавания от „Фиоре“ ЕООД магазин „Бонджорно“ и оборудването му. Посочва се, ча на 30.04.2020 г. бил подписан предварителен договор за покупко-продажба на оборудването на магазин „Бонджорно“. На 21.05.2020 година било уговорено и прехвърлянето на собствеността на самия магазин, но сделката не била 3 вписана в Агенция по вписванията, тъй като не била заплатена продажната цена. На 26.05.2020 г. И. Б. се явила пред нотариус с искане да подпише споразумителен протокол за отказ от сделка, тъй като не издържала на стреса и постоянния натиск, но П.К. реагирала с агресия и заплахи, че щяла да пусне сигнали до икономическа полиция, данъчните служби и до прокуратурата.
Уточнява, че това принудило И. Б. да вземе решение, чиито последици не са искани и съзнавани от нея, а именно да продаде собствения на „Фиоре“ ЕООД магазин „Бонджорно“. Сочи се, че „Болеро ВИП“ ЕООД не е станало собственик на обекта, тъй като сделката от 26.05.2020 г. за продажба на магазина е нищожна. Намира, че ищецът няма активна процесуална и материална легитимация, като посочва, че е предявил ревандикационен иск срещу Болеро Вип ЕООД за осъждане на ответника да предаде владението на процесния имот, по което е образувано гр.д.№511/2022г. на БОС. Заявява, че, считано от месец септември 2019г. психическото състояние на законния представител на ответното дружество И. Б. е влошено и е изпаднал в невъзможност да разбира и ръководи работите си – лични и служебни, довело до поставяне под ограничено запрещение. Твърди, че от състоянието на Б. се е възползвала П.К., която е упражнила психически тормоз и заплахи с цел да я принуди да продаде магазина и оборудването му при неизгодни условия, същевременно при подписване на договора за наем от 01.02.2021г. уговорената наемна цена е близо три пъти по-висока от сключения договор за наем на 26.05.2020г. Оспорва процесния договор за наем, както и договора за покупко-продажба на магазина като нищожни поради накърняване на добрите нрави поради злоупотребата от страна на К. със здравословното състояние на тогавашния управител на ответното дружество И. Б., оказани въздействие и натиск при сключване на договорите в противоречие на всякакви морални и общочовешки ценности, основните принципи на добросъвестност и равнопоставеност на страните в гражданския оборот. На следващо място се твърди нищожност на договорите поради липса на съгласие предвид невъзможността Фиоре ЕООД да участва в гражданско-правни отношения чрез управителя си, който не е могъл да формира валидно воля. Договорът за наем се оспорва като нищожен и поради липса на основание и невъзможен предмет, като поради нищожността на договора за покупко-продажба се посочва, че наемателят е бил собственик на наетия обект, съответно наемодателят не е станал собственик и е липсвало основание за сключване на 4 договора за наем, респективно договорът е с невъзможен предмет. При условията на евентуалност договорите се оспорвт като унищожаеми на осн. чл. 29 от ЗЗД поради измама, изразяваща се в умишленото въвеждане в заблуждение на Б. от К., възползвала се от психичното й състояние, на осн. чл. 30 от ЗЗД поради упражняване на психическа принуда, на осн. чл.31 от ЗЗД предвид невъзможността И. Б. да разбира и ръководи действията си към сключването им. В случай, че се приеме, че договорът за наем е валиден, според ответника срокът на действие е продължен по силата на закона на осн. чл. 236, ал.1 от ЗЗД предвид намерението на ищеца за продължаване на договорните отношения, изразено в емейл от 05.05.2022г. Оспорва като невалидна клаузата за неустойка поради противоречието й със закона - с императивните правни норми- чл. 9 от ЗЗД, противорчие с морала и добрите нрави и поради липса на съгласие. Излага становище, че уговорената неустойка за неизпълнение на задължението за освобождаване на имота за период от един месец надвишава 6 пъти месечната наемна цена. Възразява, че претенциите са неоснователни и недоказани по размер. Според ответника в чл. 4, т.7 от договора за наем е предвидено, че следва да върне наетото помещение до 04.04.2022г., като би могъл да изпадне в забава, считано от 05.04.2022г., от която дата може да бъде ангажирана отговорността му за неустойка. Прави възражение за прихващане със сумата в размер на 4300лева, представляваща внесен депозит по сметка на ищеца на 04.02.2021г. в размер на един месечен наем без ДДС по чл.2, т.1 от наемния договор, като се претендира връщането й. Ангажира доказателства. Претендира разноски.
Депозирана е допълнителна искова молба в преклузивния двуседмичен срок, с която ищецът изразява становище за неоснователност на въведените от ответника възражения с отговора, като посочва подробни доводи.
Ангажира допълнителни доказателства.
Ответникът се е възползвал от правото си на допълнителен отговор в законоустановения двуседмичен срок, с който поддържа първоначалните оспорвания в отговора на исковата молба.
БОС счете за неоснователно възражението на ответника за недопустимост на производството поради липса на активна процесуална легитимация на ищеца, доколкото въведените оспорвания относно нищожността на договора за наем са по същество на спора и касаят 5 основателност на предявения иск.
Окръжният съд, като взе предвид твърденията в исковата молба и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
В с.з. пред БОС ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа предявените искове и моли за уважаването им. В първото по делото съдебно заседание предявява материално възражение за прихващане по отношение на възражението за възстановяване на внесения депозит със сумата в размер на 3384,42 лева, представляваща заплатена от наемодателя дължима такса смет към Община Бургас от наемателя за 2022г.
Ответникът в с.з. пред БОС оспорва исковете и моли за отхвърлянето им.
След преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
С договор за наем на недвижим имот от 01.02.2021г. с нотариална заверка на подписите Болеро Вип ЕООД е отдало под наем на Фиоре ЕООД за извършване на търговска дейност магазин за хранителни стоки с идентификатор *** по КККР на гр. Бургас с административен адрес гр. Бургас, ж.к. Славейков, бл.69, вх.2, ет.0, със застроена площ 768,93кв.м., ведно с 12,208% идеални части от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху терена.