Решение № 59 от 24.03.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 59 гр. Пловдив, 24.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева в присъствието на прокурора Стефани К. Черешарова като разгледа докладваното от Румяна Ив. Панайотова-Станчева Въззивно гражданско дело № 20255000500635 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството е въззивно ,образувано по въззивна жалба вх.№ 10818/17.10.2025г. от Н. Н. А. чрез неговия особен представител адв.Т. Ж.

,преупълномощена от адв.Г. против решение № 389/24.09.2025г.,постановено по гр.д.139/2025г . по описа на Окръжен съд Пазарджик, с което е отхвърлен предявения от жалбоподателя против Върховен касационен съд иск за заплащане на обезщетение от 30 000 (трийсет хиляди) лева за причинените му неимуществени вреди от постановеното Определение № 4414/21.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4825/2022 г., ІІІ г. о., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 18.02.2025 г. до окончателното плащане на сумата, поради нарушение на правото на Европейския съюз (ПЕС), на основание чл. 2в от ЗОДОВ, като неоснователен.

Жалбоподателят развива съображения за неправилност , необоснованост и незаконосъобразност на решението и заявява искане същото да бъде отменено и предявеният от него иск да бъде уважен .Претендират се разноски.

1

От въззиваемата страна Върховен касационен съд е постъпил отговор , с която се оспорва въззивната жалба и се излагат съображения в подкрепа правилността на обжалваното решение като е заявено искане същото да бъде потвърдено.Претендират се разноски.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е допустима ,постъпила е в срок,изхожда от легитимирана страна,имаща интерес от обжалване и е против подлежащ на въззивно обжалване акт,а обжалваното решение е валидно ,същото е и допустимо като постановено по очертания от ищцата с обстоятелствената част и петитум допустим предмет на иска.

Предмет на въззивно разглеждане е иск ,предявен от Н. Н. А., ЕГН **********, с адрес: ******- гр.******* – гр. **********, против Върховен касационен съд, на основание чл. 2в, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ, за заплащане на обезщетение от 30 000 лева за причинените му неимуществени вреди от постановеното Определение № 4414/21.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4825/2022 г., ІІІ г. о., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 18.02.2025 г. до окончателното плащане на сумата, поради нарушение на правото на Европейския съюз.

Ищецът е твърдял с определение № 4414/21.12.2022 г. на ВКС по гр. д.

№ 4825/2022 г., ІІІ г. о. неправилно съдът д а е оставил без разглеждане молбата на ищеца по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК за отмяна на влязлото в сила Решение № 162 от 16.05.2022 г. по в. гр. д. № 181/2022 г. на ОС – Пазарджик, с което се потвърждава Решение № 1127/15.12.2021 г. на РС – Пазарджик по гр. д. № 1805/2021 г., по искове по чл. 71, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗЗДскр.

Посочил е ,че за да инициира производството за отмяна на влязлото в сила решение, същият е поддържал за него д а е налице ново писмено доказателство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК, което не му е било известно при постановяване на съдебния акт, а именно решението на КС № 14 / 1992г., в което е посочено, че равенството на гражданите пред закона е формулирано като конституционен принцип, който стои в основата на гражданското общество и държавата. Посочил е ,че в молбата си за отмяна е настоявал в производството по делото ,влязлото в сила решение по което е било предмет на искането за отмяна ,да е бил неравно третиран в сравнение с 2 други лица в сходно положение ,които също изтърпяват наказание „доживотен затвор „ ,поради което с определението , с което искането му е оставено без разглеждане са засегнати неговите права и го дискриминира по признак „лично положение“ , с което са нарушени разпоредби на правото на Европейския съюз – чл. 2 от ДЕС ,чл.10 от ДФЕС , чл.20 и чл.21 от ХОПЕС и чл.14э от ЕКПЗЧОС.Освен това е посочил да е налице дискриминация ,тъй като

ВКС е възприел формален подход ,тъй като не е изследвал обстоятелството дали решение на КС ,на което се позовава ,е ново за него.

По нататък е изложил твърдения това определение на ВКС като окончателен съдебен акт да му е причинило вреди – болки и страдания,унижение ,чувство за малоценност,главоболие ,безсъние ,нервност ,чувство за отхвърляне от съдебната система ,подигравки от други лишени от свобода.

Поддържал е нарушението на правото на Европейския съюз да е достатъчно съществено ,поради и което и за репариране на описаните неимуществени вреди ответникът да му дължи обезщетение в търсения размер от 30 000 лв.

Ответникът Върховен касационен съд ,от своя страна ,е оспорил иска.

На първо място е поддъжал същият да е недопустим поради това, че се иска пререшаване на дело , което е приключило с влязъл в сила съдебен акт ,а по същество е изложил съображения с посоченото определение ,постановено по реда на чл.303 и сл. от ГПК ,да не е нарушил правото на ЕС, ищецът да не е претъпял твърдените от него неимуществени вреди като е направил и възражение за прекомерност на претендираното обезщетение.

Съдът , с решението ,предмет на обжалване,е приел искът да е допустим,а по същество – неоснователен .Приел е определение № 4414/21.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4825/2022 г., ІІІ г. о., ,което ищецът счита да нарушава правота на ЕС , да е съобразено с т. 10 от Тълкувателно решение № 7/2014 от 31.07.2017 г. по тълк. дело № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, според което молба за отмяна, която не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по смисъла на чл. 303, ал. 1 и чл. 304, ал. 1 ГПК е недопустима. Посочил е подадената от ищеца молба за отмяна да не съдържа надлежни твърдения по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК, тъй като Решение № 14 от 10.11.1992 г. по к. д. № 14/1992 г. на 3

Конституционния съд на Република България е постановено през 1992 г. , далеч преди образуване на делото, по което е произнесено решението, чиято отмяна е била поискана , като с него е дадено задължително тълкуване на нормата на чл. 6, ал. 2 от Конституцията и в тази връзка съдът е посочил ,че същото не може да има значението на юридически или доказателствен факт, за да може да му бъде придадено значението по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК. Освен това съдът е изложил мотиви ,че съгласно чл. 151, ал. 2 от КРБ – решенията на Конституционния съд се обнародват в Държавен вестник в 15дневен срок от приемането им и влизат в сила три дни след обнародването им и тези ,с които се търкува Конституцията на РБ имат регулиращо действие, източник са на правото и са задължителни за всички. С оглед на това съдът е приел посоченото решение на КС да е станало известно на молителя още през 1992 г. като тук приложение сдв да намерят принципите „ignorantia iuris nocet“ („незнанието на правото вреди“), „ignorantia juris non excusat“ („непознаването на закона не е извинение“). С оглед това, подадената през 2022 г. молба за отмяна е била просрочена, доколкото срокът е тримесечен, съгласно чл. 305, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Отбелязъл е в настоящия спор да се било изследвало посоченото от ищеца противоправно поведение – определение на ВКС, а не и изследваното по съществото на спора с произнесените решения твърдяно дискриминационно третиране на ищеца по признак "лично положение", изразяващо се в това, че в периода 14.04.2014 г. – 04.01.2016 г. не му е предоставен 24-часов достъп до топла вода и душ. И на последно място е посочил ,че дори хипотетично искът да е основателен, то ищецът не било доказа претърпени неимуществени вреди, тъй като събраните гласни доказателства обосновавали претърпени вреди от водени други дела за дискриминационно третиране – такива във връзка с невъзможност да се държи в килията котлон или фурна.

При тези мотиви съдът е приел искът за неоснователен и го е отхвърлил .

Недоволен от така постановеното решение е останал жалбоподателят Н.

Н. А., който чрез преупълномощената адв.Т. Ж. го обжалва с подробни доводи за неправилност като постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон и поради необоснованост, и претендира за отмяната му и 4 решаване на спора по същество, евентуално, в случай, че се счете то да е постановено при съществени процесуални нарушения, претендира за връщане на делото за разглеждане от друг състав.

Веднага следва да се каже,че твърдяното от жалбоподателя съществено процесуално нарушение, изразяващо се в липса на мотиви защо не следва да се ценят свидетелските показания, само по себе си не представлява порок на първоинстанционното решение, който да налага връщане на делото за ново разглеждане от друг състав, както се претендира. Въззивната инстанция може да върне делото за ново разглеждане само при нищожност или недопустимост на съдебното решение, но не и при неправилност на същото, при каквато е длъжна сама да разреши спора по същество. Събирането и преценката на доказателствата касаят изясняването на фактическата страна на спора и правилното му решаване, поради което имат отношение именно към правилността на решението. Въззивната инстанция, макар и да действа в условията на ограничен въззив, според чл.269,изр.2 от ГПК, също е такава по същество на спора, поради което при оплаквания относно фактическата установеност, каквито са изложените в случая, дължи самостоятелна преценка на събраните доказателства и формиране и излагане на самостоятелни изводи относно нея.

С Определение № 4414/21.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4825/2022 г., ІІІ г. о ,потвърдено с Определение № 332 от 2.03.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. № 625/2023 г., IV г. о., с което ищецът настоява ответникът да е нарушил общностното право и от което за него са произлезли вреди,е оставена без разглеждане молбата на Н. А. по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК за отмяна на влязлото в сила Решение № 1588 от 29.11.2019 г. по гр. д. № 1127/2019 г. на Районен съд – Пазарджик, с което е отхвърлен предявеният от Н. А., изтърпяващ наказание "доживотен затвор" в Затвора в гр. **********, против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" иск по чл. 71, ал. 1, т. 1 от ЗЗДискр. за установяване на дискриминационно третиране по признак "лично положение", изразяващо се в това, че в периода 14.04.2014 г. – 04.01.2016 г. ответникът не му е предоставил 24-часов достъп до топла вода и душ.

За да постанови определението си , ответникът е изложил аргументи , че новото обстоятелство или новооткритият документ трябва да са от таково естество, че да водят до непълнота на фактическия или доказателствен 5 материал, която трябва да се отстрани чрез отмяната, а решението на Конституционния съд № 14/1992 г.,което ищецът счита да е новооткрит за него документ ,не е нито ново обстоятелство, нито новоткрит документ. С оглед на това и съобразно разрешението ,дадено в т. 10 от Тълкувателно решение № 7/2014 от 31.07.2017 г. по тълк. дело № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, според която молба за отмяна, която не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията за отмяна по смисъла на чл.

303, ал. 1 и чл. 304, ал. 1 ГПК е недопустима ,съдът е приел молбата на А. именно за такава и е оставил същата без разглеждане.Изложено е в допълнение, че решението на КС тълкува чл. 6, ал. 2 от КРБ, но не създава нито нов факт, нито нов документ,които да повлияят на спорното правоотношение и да променят изхода на спора, разрешен с решението на Пазарджишкия районен съд. Наред с това е посочено и това, че решението на КС е обнародвано в Държавен вестник бр. 93 от 17.11.1992 г., а молбата за отмяна е подадена през 2022 г., т. е. след изтичане на 3-месечния преклузивен срок за подаване на молбата, съгласно чл. 305, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Ищецът счита ,че с това определение ВКС е нарушил правото на ЕС - чл.

2 от ДЕС ,чл.10 от ДФЕС , чл.20 и чл.21 от ХОПЕС и чл.14 от ЕКПЗЧОС ,защото в молбата за отмяна изрично е посочил ,че при разглеждане на делото ,влязлото в сила решение ,което иска да бъде отменено ,е бил дискриминиран и неравно третиран в сравнение с други лица в сходно положение ,които също изтърпяват наказание „доживотен затвор „ ,поради което и със самото определението , с което искането му за отмяна е оставено без разглеждане са засегнати неговите права и също го дискриминира по признак „лично положение“.