Решение № 257 от 05.08.2025, Районен съд - Провадия

РЕШЕНИЕ

№ 257 гр. ******, 05.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ******, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Полина Ив. П. при участието на секретаря М. Т. С. като разгледа докладваното от Полина Ив. П. Гражданско дело № 20223130100546 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по повод предявен от Е. С. З., ЕГН ********** с адрес гр. ******, ул. „******” №62 срещу И. К. С., ЕГН ********** с адрес гр. ******, ****** № 14, вх. Е, ет.9, ап. 38 отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ответницата не е собственик на недвижим имот, находящ се в гр.

******, м-ст ******, представляващ поземлен имот с идeнтиф. № ******.33.15 по КК и КР, одобрени със Заповед № РД-18-375/08.02.2018г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 1320кв.м. и при граници: имоти с ид. № ******.33.813, № ******.33.20, № ******.33.810, № ******.33.9, № ******.33.10 и № ******.33.17.

Претендират се и направените разноски по делото.

С определение № 972/22.10.2024 г. по гр.д. № 546/2022 г. по описа на ПРС произоводството по делото е прекратено поради недоказан правен интерес от предявения отрицателен установителен иск, което определение е отменено с определение № 1130/28.02.2025 г. по в.ч.гр.д. № 344/2025 г. по описа на ВОС и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.

Исковата претенция се основава на следните фактически твърдения изложени от ищците в исковата молба:

Ищецът основава активната си материалноправна легитимация по иска за собственост, основана на следните фактически твърдения: Собственик е на процесния имот, представляващ поземлен имот ******.33.15, област ******, община ******, гр.

******, м. ******, вид собственост Частна, вид територия Земеделска, категория 10, НТП Нива, площ 1320 кв. м, стар номер 033015., придобит по наследство от баща му, поч. на 02.04.2016г., а той въз основа на договор за покупко-продажба по НА № 149, том II, дело № 740/ 1969 г. на PC-****** с продавач И.Й.М., а той въз основа на договор за покупко- продажба от № 68/1950г.

След като решил да се разпореди с правото на собственост и в процедура по снабдяване със скица, установил, че за имота е съставен нотариален акт за покупко1 продажба, с който Е. Г. и В.Н. са продали имота на ответницата.

Твърди се, че имотът е владян от баща му от 1969г., а от 1975г. и след неговата смърт от ищеца. Сочи владението му да е било поС.но, непрекъснато и необезпокоявано. През 1975г., тъй като по- голяма част от имота е бил засипан с чернозем при строежа на цех на ******, липсата на плодородност на почвата обусловило преустановяване засяването му, а в началото на 90-те години засадили с лозе, което отглеждали през следващите години. През 1981г. баща му отдавал 23години по- голямата част от имота на К. да сее метла. През 1985г. К. и съпругата му Г.И. заминали да живеят в гр. ****** до смъртта си. През 1986г. Г.И. придобила имота по давност, за което се снабдила с НА № 163/1986г., а през 2013г. нейните наследници са го продали на ответницата.

Твърди се, че в следващите години ищеца и баща му гледали само лозето, а останалата част не успявали, но и не виждали К. и Г. да полагат грижи за имота.

Оспорва ответницата и нейните праводатели някога да са ползвали, държали или владяли имота като собственици.

Твърди праводателите на ответницата да са стопанисвали съседен на неговия имот. Налице е спор за собственост между страните, поради което за ищеца е налице интерес от разрешаването му със сила на пресъдено нещо. Правният си интерес извежда и от наличното вписване на права на ответницата в действащия план, което свидетелствало за извънсъдебно оспорване.

Ето защо, моли за постановяване на решение, с което исковата претенция да бъде уважена.

В отговор на исковата молба, депозиран в срока и по реда на чл. 131 от ГПК, ответницата оспорва предявения иск.

На първо място оспорва притежаваният от нея имот да е идентичен с този, на който ищецът твърди да е собственик. Оспорва праводателят му да е придобил процесния имот на соченото основание- договор за покупко- продажба по НА № 149/1969г.

Твърди, че е собственик на спорния имот на основание договор за покупкопродажба от 2013г., евентуално по давностно владение, а праводателите й въз основа на давностно владение, което им право е било признато с КНА през 1986г.

Посочва, че нейните праводатели са владяли и стопанисвали имота повече от 26години, без ищецът и неговият баща да са предприемали действия по оспорване на правата им. Ищецът и баща му са се познавали с тях и често са се срещали на процесния имот. Те обаче се твърди да са обработвали съседните на него два парцела33.9 и 33.10. Оспорва твърдението на ищеца, че заедно с баща си и сам „поС.но, непрекъснато, спокойно, явно и необезпокояван от никого" е владял процесния имот.

Оспорва твърденията да не е владяла имота, като посочва, че бидейки регистриран земеделски производител е стопанисвала имота, регистрирала го е в ОСЗ и е реализирала от него земеделска продукция 2017г. и 2018г. Познавала се с ищеца и твърди, той да обработва съседни на процесния парцели, засяти с лозя. В тази връзка сочи той да е имал знание, че ответницата е собственик на имота и че го е закупила през 2013г. През всичките 35години посочва той да не е предприемал каквито и да е действия по неговото завладяване. Моли в този смисъл за постановяване на решение, с което предявения иск бъде отхвърлен като неоснователен.

В открито съдебно заседание страните се представляват от процесуалните си 2 представители. Ищцовата страна моли за уважаване на иска и присъждане на разноските по делото. Ответниковата страна оспорва исковата молба и претендира отхвърляне на исковата претенция като неоснователна. Моли за присъждане на разноските.

Депозирани са писмени бележки от процесуалния представител на ищеца, с които се изразява становище за основателност на исковите претенции.С писмените бележки от процесуалния представител на ответниковата страна се обобщава доказателствения материал по делото, съпоставя се със законодателната уредба и се обосновава извод за неоснователност на предявения иск. Представена е писмена защита от ответника, с която се излагат аргументи за неоснователност на иска.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

С договор за покупко- продажба обективиран в НА № 149/1969г. С. Иванов З. е придобил от И.Й.М.- О. собствеността върху място- хавра, м-ст ****** с площ от 1395кв.м. при граници- С.А., Х.О. и наследници на братя Д.. При изповядване на сделката продавачът е представил НА № 68/1950г., където имотът е описан с площ от 1395кв.м., м-ст ******, при граници- С.А., Х.О., братя Д. и хавра.

На 02.04.2016г. С. З. е починал и имотът е наследен от ищеца, като единствен наследник съобразно удостоверение за наследници от 23.05.2022 г.

С договор за придобиване на недвижим имот по давност от 19.12.1986г. по НА № 163/1986г., Г. Н. е била призната за собственик по давност на лозе с площ от 1350кв.м., м-ст ****** при граници- път, Г.Т., Г.Ц. и С.К.. С договор за покупкопродажба по НА № 143/23.08.2013г., Е. Г. и В.Н. /наследници на Г. Н./, продават на ответницата нива с площ от 1320кв.м. в м-ст ******, съставляваща имот 033015 по плана за земеразделяне. При изповядване на сделката продавачите са представили НА № 163/1986г.

Представени са скица, характеристика и данъчна оценка за ПИ № ******.33.15.

Представена е и скица от 26.06.2015 г. за ПИ № 033015 – стар номер за ПИ № ******.33.15.

От 2014г. ответницата е регистрирана като земеделски производител и подпомагана като такъв през 2017г. и 2018г., съгласно представените писмени документи.

Съобразно писмо с вх. № 2034/29.03.2023 г. от община ****** поземленият имот не е включен в списъка на имотите – земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ в Приложение № 1 към протоколно решение № 3/27.01.2009 г. и не е стопанисван от общината.

Представено е удостоврение за наследници на Г.И. Н., видно от което нейни наследници са Е. К. Г. /дъщеря/ и В.К.Н. /син/.

Останалите представени писмени документи имат пряко значение към установяване границите на спорния имот и поради това, бидейки обект на изследване от назначените технически експертизи, на този етап няма да бъдат обсъждани отделно от съда.

Прието е по делото първоначално и допълнително експертно заключение на в.л. инж. Х.. От него се установяват следните факти: За процесния имот има записи за собственост на Г. И. и И. С., на основание съотв. НА № 163/1986г. и НА № 143/2013г.

На база наличните документи съхранявани от институциите, в.л. е достигнало до 3 извод, че не може да се установи с категоричност идентичност между процесния имот и този по НА от 1969г., тъй като така както е установен с граници през 1969г., такива собственици не се установяват като записани. Не е възможно да се установи и идентичност между процесния имот и този по НА № 163/1986г. Имотът не попада в територия на земи по пар.4 ЗСПЗЗ, а по записите към плана за земеразделяне, в.л. прави извод, че имотът е граничел с имот № 10, записан на Х.Д. Х. от север, З.С.Ж. записан на имот № 20 и земи по чл. 19 ЗСПЗЗ.

До същия извод - за невъзможност да се идентифицира имотът по НА № 163/1986г. с процесния е достигнало и в.л инж. К. в заключението си по повторната СТЕ.

По делото са ангажирани гласни доказателства посредством показанията на свидетелите З.Ж. и В.Н. /на ответницата/ и Б.Б. и П.П. /на ищеца/.

Свидетелят Ж., разказва, че притежава имот в м-ст ****** по наследство от баща си, а той от неговия, като закупено през 1957-58г. Имотът му бил съседен на този на ответницата. В момента имотът й представлявал нива от около декар, изоставена от няколко години. Другите съседи са Х.Д. и Е. /ищеца/. Граничел и с път, през който свидетелят достигал до неговия имот. Преди това имотът бил на бай К. и жена му Г..

Бай К. редовно посещавал мястото и до смъртта си през 1988-89г. се грижел за него непрекъснато. Сеел много метла, а в единия край гледал кокошки. В мястото имало два ореха, до курника джанка, а откъм оградата ябълки, които сега били изсъхнали. Откъм страната на свидетеля имало ограда, която свидетелят правил. След като починал бай К., не е виждал децата му да ходят на мястото. Единствено няколко години мястото го гледал съседа от изток Г., но понеже и той бил болнав, в един момент се отказал.

Имотът имал ограда откъм Е. и Х.Д., както и откъм пътя с бодлива тел, която сега била паднала. Имало виличка вътре, над пътя, в която бай К. отсядал с жена си през лятото.

Лозе не било гледано там. К. насипвал пръст в имота през 70-те години и така той се надигнал по- нависоко. Иначе имал наклон към имота на свидетеля. Посочва, че не е виждал Е. З. или баща му в това място. От съседи бил чул, че имотът е продаден на жена от ******, която свидетелят за пръв път сочи да е видял на настоящото дело.

След като на свидетеля е била предявена скицата на в.л., той е посочил като негов имот този с № 20 и е уточнил, че това което разказва касае имот № 15. Описва като граница от изток Г.Ц., Г.Т. като съсед срещу пътя, а не пряк такъв. Имотът на Е. посочва да е с № 9.

Св. Н. е праводател на ответницата по договора за покупко- продажба от 2013г.

С нея го запознал Д.К. през 2013г., като кандидат купувач за мястото. Посочва, че баща му винаги се е грижел за мястото от 1956г. до 1989г. През 1972-73г. построили там една виличка и той отсядал там за по няколко дни. Единствено неудобство било, че нямало вода. Разказва, че Г. е бил съсед на мястото от дясната страна. Той работел във ****** и заедно с баща му насипвали пръст, която след това разстилали на ръка и с техника. Баща му засял ябълки от двете страни на мястото, както и люляк от страната където имал кокошарник. На запад съседното място било стръмно и дълго време необработваема хавра. След това го взели някакви хора и засяли лозе, направили и виличка. След като баща му починал, помолил комшията Д.К., който и сега живеел там, да наглежда мястото им. Не е виждал Е. З..