Решение № 244 от 01.05.2024, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 244 гр. Видин, 01.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Т. Г. Попиванов при участието на секретаря Мариана Ив. Владимирова като разгледа докладваното от Т. Г. Попиванов Гражданско дело № 20231320101216 по описа за 2023 година

Предявен е иск от Т. Д. Д. от с.Покрйна, общ.Видин, обл.Видин, ул.”Първа” № 6, ЕГН **********, срещу М. М. М. от гр.Видин, общ.Видин, обл.Видин, ж.к.”Панония”, бл.4, вх.Б, ет.1, ап.21, ЕГН **********, с правно основание чл.45 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, във връзка с чл.52 ЗЗД.

Твърди се от ищеца, че на 07.12.2021г., в гр.Видин, общ.Видин, обл.Видин, на бул.“Панония“, на кръстовището, образуващо вход – изход от ж.к.“Гео Милев“ към ж.к. „Панония“, е настъпило ПТП, като управляваният от ищеца л.а.“Фолксваген Голф“ с рег. № ВН 7734 ВН, движейки се по бул.“Панония“ се е сблъскал с л.а.“Ауди А4“ с рег. № ВН 3931 АК, управляван от ответника М. М. М., пресичащ булеварда. От настъпилото ПТП няма ранени, като са настъпили само материални щети. Твърди се още от ищеца, че непосредствено след ПТП, Т. Д. излязъл от колата си и се отправил към другия участник в ПТП, за да види какво се е случило, като с приближаването към ответника, последният безпричинно ударил ищеца с ръка в лицето.

Ударът попаднал в лявата лицева област на ищеца. От удара той паднал на земята, като при падането си получил контузия в лява тазобедрена област с 1 пертрохантерно счупване на ляво бедро, довело до трайно затруднение в движението на левия долен крайник за срок по – голям от 30 дни, представляващо престъпление по чл.133 от Наказателния кодекс /НК/ вр. с чл.129, ал.2, вр. с ал.1 от НК. Поддържа се, че за деянието било образувано наказателно производство, приключило със споразумение по НПК, вписано в Протокол № 138 от 20.10.2022г. по НОХД № 1086/2022г. по описа на ВРС, одобрено от съда и влязло в сила, съгласно което ответникът е бил осъден за осъществено деяние по чл.129 НК, като му е било наложено наказание „пробация” за срок от 8 месеца, със съответните пробационни мерки.

Поддържа се още, че ищецът е постъпил в болница на 07.12.2021г. в 13 часа с диагноза пертрохантерно счупване, без да може да се движи самостоятелно, с болки в лява тазобедрена става, дължаща се на счупване на шийката на лява бедрена кост; че на 08.12.2021г. му е извършена операция с открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация – бедро, с поставяне на ортопедичен имплант; че от 14.12.2021г. ищецът е приведен в отделението по ортопедия и травматология за продължително лечение и ранна рехабилитация след оперативната интервенция; че е изписан на 20.12.2021г. за продължаващо домашно лечение. Посочва се, че до 07.12.2021г. ищецът Т. Д. е имал заболявания като се е ползвал с Решение на ТЕЛК със 75 % неработоспособност. Пертрохантерното счупване и последвалата оперативна намеса, както и поставянето на метален имплант, е наложило ищецът да бъде преосвидетелстван от ТЕЛК, като му е издадено ново Експертно решение № 91268 от 27.05.2022г., с което оценката на работоспособността е определена от комисията на 100 % неработоспособност с чужда помощ, като водеща диагноза и общо заболяване при преосвидетелстването е посочено в експертното решение пертрохантерното счупване, а срокът на трайното намаление на работоспособността е определен като „пожизнен“. До момента на постъпване на исковата молба в съда, ответникът не е заплатил на ищеца обезщетение за причинените имуществени и неимуществени вреди, което обуславя интереса на пострадалия от завеждане на настоящото дело.

Иска се от ищеца, Съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 16 500 /шестнадесет хиляди и петстотин/ лева, изразяващи се претърпени болки и страдания, затруднение и пожизнено увеличена неработоспособност от 75% на 100 % с чужда помощ, както и срам и унижение следствие на 2 причинена телесна повреда, изразяваща се в контузия на лява тазобедрена област с петрохантерно счупване на ляво бедро, довели до трайно затруднение на движението на левия долен крайник за срок по – голям от 30 дни, ведно със законната лихва от датата на причиняване на увреждането – 07.12.2021г. до окончателното издължаване, както и сумата в размер на 1098 /хиляда и деветдесет и осем/ лева, обезщетение за имуществени вреди, от които 1068 лева за закупуване на ортопедичен имплант и 30 лева за рентгенова снимка на тазобедрена става, ведно със законната лихва върху главницата от датата на увреждането – 07.12.2021г. до окончателното издължаване. Ищецът ангажира писмени доказателства. Претендира пресъждане на направените по делото разноски.

В срока за отговор на исковата молба ответникът е подал писмен отговор, с който заявява, че искът е допустим. Не оспорва изложената от ищеца фактическа обстановка. Заявява още, че искът е частично основателен, но го оспорва по размер като значително завишен, и поддържа от своя страна, че се касае за непредпазливо деяние, за което се е признал за виновен и му е наложено наказание от РС – Видин по НОХД № 1086/2022г. по описа на ВРС.

Съдът, като разгледа исковата молба, отговора и взе предвид събраните по делото доказателства, в съвкупност и по отделно намира за установено следното по допустимостта на иска, от фактическа и правна страна, а именно:

Че ищецът претендира пресъждане на парично обезщетение имуществени и неимуществени вреди от непозволено увреждане - от деяние, извършено от ответника, поради което искът е допустим, подсъден на Районен съд – Видин като първа инстанция;

Че твърдяната от ищеца фактическа обстановка не се оспорва от ответника и се установява безспорно от приетите по делото писмени доказателства: от протокол за ПТП от 07.12.2021г., констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 251/2021г., изд. от дежурен ПТП при ОД на МВР – Видин /лист 7 и 8 от делото/ и от приложеното досъдебно производство № 244/2021г. по описа на ОД на МВР – Видин, за това, че на 07.12.2021г., в гр.Видин, общ.Видин, обл.Видин, на бул.“Панония“, на кръстовището, образуващо вход – изход от ж.к.“Гео Милев“ към ж.к. „Панония“, е настъпило ПТП, като управляваният от ищеца л.а.“Фолксваген Голф“ с рег. № ВН 7734 ВН, движейки се по 3 бул.“Панония“ се е сблъскал с л.а.“Ауди А4“ с рег. № ВН 3931 АК, управляван от ответника М. М. М., пресичащ булеварда. Също, че от настъпилото ПТП няма ранени, а са настъпили само материални щети, като виновен за настъпването на ПТП е ответникът – обстоятелства, които са съотносими към настоящия правен спор доколкото предхождат твърдяното непозволено увреждане.

Че от Протокол № 138 от 20.10.2022г. по НОХД № 1086/2022г. по описа на ВРС, се установява одобрено от съда и влязло в сила споразумение, съгласно което ответникът се е признал за виновен в това, че на 07.12.2021г. в гр.Видин, на бул.“Панония“, след удар с ръка, попаднал в лявата лицева област на Т. Д. Д. от с.Покрайна, и последвало падане на земята на Д., по непредпазливост му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в контузия на лява тазобедрена област с пертрохантерно счупване на ляво бедро, довели до трайно затруднение в движението на левия долен крайник за срок по – голям от 30 дни – престъпление по чл.133 във вр. с чл.129, ал.2, във вр. с ал.1 от НК, за което му е наложено наказание „Пробация“ със следните пробационни мерки: Задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност на явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично за срок от 8 месеца и Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 8 месеца, като Определението на съда за одобряване на споразумението е влязло в сила на същата дата като окончателно.

-Че съгласно чл.300 от ГПК “Влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца“. В настоящия случай, протоколното споразумение, одобрено от съда има значението на влязла в сила присъда. С него ответникът, като подсъдим се е признал за виновен в извършване на деянието, от което се претендират вреди от ищеца. В наказателното производство не е предявяван граждански иск за вреди. Деянието е противоправно с оглед нарушението на наказателния закон, а в гражданските взаимоотношения между страните – пострадалият има право на обезщетение от непозволено увреждане.

4

- Че от приетата по делото медицинска документация и от съдебно медицинската експертиза, изготвена по досъдебното производство, за която страните изрично направили волеизявление, че са съгласни със заключението на вещото лице и са дали изрично съгласие експертизата да бъде ползвана като доказателство в настоящото гражданско производство, се установява, че непосредствено след увреждането, ищецът е приведен в болнично заведение – МБАЛ „Света Петка“ - Видин, където му е проведено болнично лечение в ортопедично отделение; че следствие на счупване на ляво бедро през трохантерите в горната му част се е наложила оперативна интервенция с поставяне на метална остеосинтеза /имплант/; че описаните травматични увреждания се дължат на удар от или върху тъп, твърд предмет и по местоположение и характер отговарят да са причинени при удар в областта на лицето, залитане и падане на пострадалия на твърда настилка, със счупване на ляво бедро през трохантерните израстъци; че счупването на ляво бедро е последица от падане със сила върху твърда повърхност; че пертрохантерното счупване на ляво бедро, с последващо оперативно лечение изисква щадене на крака, без натоварване за срок от около 6 месеца и срок на нетрудоспособност 8 – 10 месеца. Експертизата е със заключение, че е причинено трайно затруднение на движението на левия долен крайник. От изложеното се следва правният извод, че е налице пряка причинно - следствена връзка между деянието и настъпилия резултат, квалифициран като средна телесна повреда.

При така установената фактическа обстановка, Съдът намира от правна страна следното: предявеният иск е изцяло основателен и доказан.

От събраните по делото доказателства, както и от признанието на иска в основанието му се установи, че на 07.12.2021г., в гр.Видин, общ.Видин, ответникът причинил на ищеца средна телесна повреда, изразяваща се в контузия на лява тазобедрена област с пертрохантерно счупване на ляво бедро, довели до трайно затруднение на движението на левия долен крайник за срок по – голям от 30 дни. В резултат на нанесените травматични увреждания, на ищеца му е извършена оперативна интервенция, която е била неизбежна. Ищецът е претърпял силни болки и страдания както при нанасяне на травматичното увреждане, по време и след извършената оперативна интервенция – ноторно известно обстоятелство при пертрохантерно счупване 5 на крайник.

На основание чл.45, ал.1 от ЗЗД, ответникът отговаря за вредите, причинени от него на пострадалото лице, като вината му се установява от наказателното производство, и дори се предполага, съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 ЗЗД. За да се ангажира отговорността за непозволено увреждане, освен субективният елемент – вина, е необходимо едновременното наличие и на следните обективни предпоставки: вреда, противоправно деяние, както и причинна връзка между деянието и резултата. От доказателствата по делото, както и от приложения протокол по НОХД № 1086/2022г. по описа на ВРС се установи по безспорен начин причиняването на вреда от ответника на ищеца, в резултат на противоправното му поведение. Причинно - следствената връзка между противоправното деяние на ответника и причинените увреждания на пострадалия се установи от съдебномедицинската експертиза и медицинската документация, обсъдени по – горе.

За причинената вреда - болки и страдания, претърпени от ищеца в резултат на нанесеното му травматично увреждане и извършена оперативна намеса, по отношение на изпитаните физически болки и първоначално обездвижване, а в последствие – с ограничения в движението /с накуцваща походка в ляво с помощно средство/, за периода от датата на увреждането до евентуалното възстановяване на дефицита при движение, както и до отшумяване на болките, безспорно е налице пряка причинно - следствена връзка с деянието, което я е причинила.