Решение № 411 от 09.12.2016, Районен съд - Карлово

Р

Е Ш Е Н И Е

Номер

Година 09.12.2016

Град К.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Карловски Районен съд първи граждански състав

На девети ноември две хиляди и шестнадесета година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Асима

Вангелова-Петрова

Секретар:

С.Д. като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 616 по описа за 2016 година и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по иск с правно основание член 59 от ЗЗД.

Ищците – З.Х.Ч. и К.И.Ч. твърдят, че са собственици при режим на СИО на втори жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда и една втора идеална част от УПИ II-602, в кв. 49 по плана на село К., община К., П. област с административен адрес: село К., улица „****“ № 24. В имота им живеели, като семейство - Л.Х.И. и Г.Н.И.. С нотариална покана от 21.11.2014г. поканили Л.Х.И. да освободи имота, като в противен случай ще следва да им заплаща ежемесечен наем в размер на 400 лева месечно. Сочат, че били лишени от възможността да ползват имота си от 01.08.2013г. Многократно искали от ответниците да им освободят имота, но те отказвали. Същите и сега ползват имота им.

С допълнителна молба от 23.06.2016г. ищците конкретизират, че имота са придобили въз основа на покупко-продажба, съгласно нотариален акт № 183, том II, рег. № 4952, нотариално дело № 354/2013г. от 23.07.2013г. на нотариус С.Р. град К., в режим на СИО. Т.е., собствеността върху имота придобили чрез правна сделка, по смисъла на член 77, прод. Първо от ЗС.

МОЛЯТ съда, да постанови решение, с което да осъди ответниците солидарно да им заплатят сумата от 13 800 лева, представляваща обезщетение за неползване на собствения им недвижим имот, съставлаващ втори жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда и една втора идеална част от УПИ II-602, в кв. 49 по плана на село К., община К., П. област с административен адрес: село К., улица „****“ № 24 за периода 01.08.2013г. до 15.06.2016г., ведно със законната лихва до пълното й изплащане. Претендират за направените по делото разноски.

В ХОДА на делото, ищците са поискали и съдът, на основание член 214 от ГПК е допуснал изменение в размера на предявения, като същият се счита предявен в размер на 4979.04 лева, представляващ обезщетение за наема за периода от 01.08.2013г.до 15.06.2016г.

ОТВЕТНИКЪТ - Л.Х.И. оспорва искова молба изцяло, както по основание, така и по размер. Счита, че предявеният иск е изцяло неоснователен. Сочи, че ответниците не ползват имота. Техният син - Х.Л. И. бил собственик на 1/2 идеална част от дворно място, описано в исковата молба и на първият етаж от двуетажната жилищна сграда, построена в имота. Така че, дори ответниците да са посещавали имота, те са правили това със съгласието на сина им. Освен това, ищците не били собственици на процесния имот. Между Т.Ц.К. (продавачка по нотариалния акт) и страните по настоящото дело било налице влязло в законна сила съдебно решение, постановено по в. гр. д. № 849/2016г. по описа на ПОС, с което съдът обявил за относително недействителен по отношение на Л.Х.И. - първия ответник, договор за покупко-продажба от 23.07.2013г. обективиран в нотариален акт № 183, том II, peг. № 4952, нотариално дело № 354/23.07.2013г. на нотариус С.Р., с който Т.Ц.К. продала на З.Х.Ч. процесния недвижим имот. Следователно и ищците не могли да претендират нищо от ответниците на основание този нотариален акт.

Т.е., предявеният иск бил изцяло неоснователен и недоказан. Твърди, че Т.Ц.К. му дължи на основание член 72, ал.1 от ЗС, сумата от 14148.24 лева, представляваща общия размер на увеличената стойност на процесния недвижим имот, в резултат на извършени подобрения в имота, като на основание член 72, ал.3 от ЗС, Л.Х.И., има право на задържане на процесния имот до заплащане от Т.Ц.К. на сумата в общ размер на 14 148.24 лева, като за периода на задържането не дължи обезщетение. Тези свои права предявил пред PC-К., за което било образувано гр.дело № 1030/2013г. по описа на КРС, по което съдът присъдил сумата. Решение било потвърдено от ОС - Пловдив по в.гр.д. № 1496/2014г., но решението на ПОС било обезсилено и понастоящем делото било висящо пред PC-К., за което било образувано гр.д. № 367/2016г. по описа на КРС. Счита, че имал право да задържи имота, докато не му бъдат заплатени подобренията, извършени от него, като за периода през който упражнява това свое право не дължи обезщетение. Твърди, че на основание цитирания нотариален акт, Т.Ц.К. запазила за себе си правото на ползване върху целия процесен имот, което право същата ще осъществява пожизнено и безвъзмездно. Т.е., ако някой има право да търси обезщетения за ползване на имота, това не били ищците, тъй като те по силата на този нотариален акт не били получили правото да ползват имота. Намира, че претендираният от ищците размер на обезщетение за ползване на процесния имот бил необосновано висок и не съответствал на имота. Не ставало ясно, защо и на какво основание ищците претендирали ответниците да бъдат осъдени да заплатят обезщетение за ползване на процесния имот солидарно. Такова основание в закона нямало. Моли съда, да постанови решение, с което да отхвърли исковата молба изцяло. Претендира за направените по делото разноски.

ОТВЕТНИЦАТА - Г.Н.И. оспорва предявения иск изцяло, както по основание, така и по размер. Намира иска за изцяло неоснователен. Твърди, че не е ползвала процесния имот. Собственик на първия жилищен етаж от двуетажната жилищна сграда построена в дворното място, находящо се в село К., улица „****” № 24, както и 1/4 идеална част от дворното място бил собственост на сина на ответниците - Х.Л. И., съгласно нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 115, том III, рег. № 6559, дело 483 от 22.06.2006г. на нотариус С.Р.. Ответниците упражнявали неговото право на собственост, посещавайки къщата. Между праводателката на ищците - Т.Ц.К. и страните по настоящото дело били водени множество дела с предмет процесния имот. Историята на имота била следната:

Т.Ц.К. била призната за собственик на имота по давностно владение с нотариален акт № 114, дело № 166/1989г. на Карловски районен съдия. С нотариален акт за продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № 122, том II, дело 528/1991г., Т.Ц.К. продала на Х.Л. И. (син на ответниците) процесния имот срещу поето от ответниците задължение да я гледат и издържат. С нотариален акт за дарение № 117, том II, дело 294/2002г., Х.Л. И. дарил на Л.Х.И., своя собствен недвижим имот, а именно: втори жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда, построено в процесното дворно място, както и 1/2 идеална част от дворното място и подобренията в него, като правото на ползване, учредено в полза на ответницата и нейният съпруг било запазено. С декларация за отказ от вещно право на ползване, Т.И. И. се отказала от учреденото в нейна полза право на ползване. С влязло в законна сила Решение № 72 от 28.01.2013г. по гр.д. № 2007/2011г. по описа на КРС, потвърдено с Решение № 958 от 31.05.2013г. по в.гр.д. № 931/2013г. на ПОС, съдът развалил сключения с нотариален акт № 122, том II, дело 528/1991г. договор, с който ответницата прехвърлила на Х. И., процесния недвижим имот и обявил за недействителна спрямо нея сделката обективирана в нотариален акт за дарение № 117, том II, дело 294/2002г., с който Х. И. дарил на Л.И., същия недвижим имот.

В периода 2005-2008г. Л.И. - съпруг на Г.И. извършил подобрения на висока стойност в процесния имот. Същият предявил иск против Т.И. И. за заплащане на извършените от него подобрения в имота на обща стойност 14 148.24 лева и за признаване от страна на съда на правото му да задържи имота до окончателното изплащане на подобренията. По исковата молба било образувано гр.д. № 1030/2013г. по описа на КРС, като с решение от 13.03.2014г., постановено по същото дело съдът осъдил на основание член 72, ал.1 от ЗС, Т.Ц.К. да заплати на Х.Л. И. и Л.Х.И., сума в размер на 14 148.24 лева, представляваща общия размер на увеличената стойност на процесния недвижим имот, в резултат на извършени подобрения в имота, подробно описани в съдебното решение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.07.2013г. до окончателното изплащане и признал на основание член 72, ал.3 от ЗС, на ищците Х.Л. И. и Л.Х.И., правото на задържане на процесния имот до заплащане от Т.Ц.К. на сумата от 14 148.24 лева.

С решение № 1395 от 11.07.2014г. на ПОС, постановено по в.гр.д.

1496/2014г., съдът оставил в сила решението на PC-К., в частта, в която съдът осъдил ответницата по настоящото дело да заплати на Л.И. сумата от общо 14 148.24 лева, представляваща общият размер на увеличената стойност на процесния имот в резултат на извършени от него подобрения в имота, като в това решение било записано, че същото е окончателно, поради което и Л.И. се снабдил с изпълнителен лист за изпълнение на същото. Впоследствие, с Решение № 107 от 30.06.2015г. на ВКС, постановено по гр.д. № 445/2015г., съдът обезсилил въззивното решение на ПОС, постановено по в.гр.д. № 1496/2014г. и върнал делото на друг състав на ПОС. По в.гр.д. № 1832/2015г. на ПОС, съдът обезсилил решението и върнал делото на PC-К., като към настоящия момент делото било висящо под номер гр.д. 367/2016г. по описа на КРС.

Междувременно ответниците узнали, че Т.Ц.К. прехвърлила процесния имот на своята дъщеря - първата ищца по настоящото дело. Поради това, че тази сделка била сключена с единствената цел да бъдат увредени правата на Л.И., като кредитор на Т. К., по искова молба на Л.Х.И. бил предявен иск по член 135, ал. 1 от ЗЗД за отмяна по отношение на него на договор за покупко-продажба от 23.07.2013г., обективиран в нотариален акт № 183, том II peг. № 4952, нотариално дело № 354/23.07.2013г. на нотариус С.Р..

С влязло в законна сила съдебно решение № 720 от 18.05.2016г. по в.гр.д. № 849/2016г. на ПОС, съдът обявил за относително недействителен по отношение на Л.Х.И. - първия ответник по настоящото дело, договор за покупко-продажба от 23.07.2013г., обективиран в нотариален акт № 183, том II peг. № 4952, нотариално дело № 354/23.07.2013г. на нотариус С.Р., с който Т.Ц.К. продала на З.Х.Ч. процесния недвижим имот. Т.е., в отношенията между праводателката на ищците - Т.Ц.К., ищците и ответниците било налице влязло в законна сила съдебно решение, постановено по в.гр.д. № 849 по описа за 2016г. на ПОС, с което съдът обявил за относително недействителен по отношение на Л.Х.И. (първия ответник по настоящото дело) договор за покупко-продажба от 23.07.2013г., обективиран в нотариален акт № 183, том II peг. № 4952, нотариално дело № 354/23.07.2013г. на нотариус С.Р., с който Т.Ц.К. продава на З.Х.Ч. процесния недвижим имот.

Следователно и ищците не могли да черпят права от този договор по отношение на ответниците, следователно и предявеният иск бил изцяло неоснователен и недоказан.

Освен всичко гореизложено, намира иска за неоснователен и поради това, че ищците не били активно легитимирани да предявят иск за заплащане на обезщетение за ползване на процесния имот. Съгласно нотариален акт № 183, том 2, рег.№ 4952, нотариално дело № 354/2013г. от 23.07.2013г. на нотариус С.Р., праводателката им - Т.Ц.К. запазила за себе си правото на ползване върху целия процесен имот, което право същата ще осъществява пожизнено и безвъзмездно.

Т.е., дори да се приеме, че посоченият нотариален акт легитимира ищците като собственици на процесния имот, то същите по силата на този нотариален акт не били получили правото да ползват имота, което право праводателката им запазила за себе си, съответно и същите не могли да претендират обезщетение, основано на нарушено тяхно право, което същите към исковия период не притежавали.

Дори да се приеме, че процесния имот се ползва от първия ответник и неговата съпруга, то Л.Х.И., държи имота, упражнявайки свое признато от закона право по член 72, ал. 3 от ЗС, което предявил с исковата си молба по гр.дело 1030/2013г. на КPC, понастоящем висящо под № 367/2016г. по описа на КРС, а не е лишил чрез противоправни действия ищците от възможност да ползват процесния имот, така както се твърди с исковата молба. Това негово право с оглед на влязлото в законна сила съдебно решение, постановено по в.гр.д. № 849/2016г. на ПОС било изцяло противопоставимо на ищците по делото.