Определение № 756 от 01.10.2024, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 756 гр. Ловеч, 01.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

Членове:

ПЛАМЕН ПЕНОВ

ТЕОДОРА АС. ДОНЕНЧЕВА

ТЕНЕВА като разгледа докладваното от ТЕОДОРА АС. ДОНЕНЧЕВА ТЕНЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20244300500609 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Производството е образувано по частна жалба от "Агенция за събиране на вземанията" ЕАД, ЕИК 203670940, срещу Разпореждане № 1029/10.09.2024 г. по ч. гр. д. № 691/2024 г. по описа на РС – Троян, с което е отхвърлено заявлението на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД, за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу В. Н. П., ЕГН **********, поради неотстраняване в срок на нередовности в обстоятелствената част на заявлението.

В жалбата са изложени твърдения, че постановеният съдебен акт е неправилен. Жалбоподателят счита, че не е необходимо договорът за цесия, легитимиращ го като носител на твърдяното вземане, да бъде представен в рамките на заповедното производство. Намира, че извършените плащания следва да бъдат доказани от длъжника в хода на исковото производство. Моли съда да отмени обжалваното разпореждане като неправилно и незаконосъобразно и да се произнесе по същество.

Съдът, като се запозна с представените доказателства и взе предвид изложеното в жалбата, установи следното:

Жалбата е подадена подадена в законоустановения срок от процесуално легитимирано лице, поради което съдът намира същата за допустима и подлежи на разглеждане по същество.

"Агенция за събиране на вземания" ЕАД е подала пред РС – Троян заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу В. Н.

П., ЕГН **********, с което се претендира дължимост на сумата 4514.83 лв., представляваща главница по Договор за потребителски кредит № 7053217022, 1 сключен на 22.10.2021г. между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и В. Н. П., ведно със законната лихва, считано от 29.08.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, 1812.31 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от 22.08.2022г. до 25.04.2024 г., и 1636.73 лв. - лихва за забава за периода от 23.08.2022г. до 29.08.2024г., които вземания са цедирани на заявителя с Приложение 1/31.01.2024 г. към договор за покупко-продажба на вземания от 31.01.2024 г. Изложени са твърдения, че по силата на процесния договор за потребителски кредит е предоставен кредит в размер на 5663,30 лв., при възнаградителна лихва, възлизаща на общо 3484,59 лв., платим в срок до 25.04.2024 г. на 30 равни месечни погасителни вноски, 29 от които в размер на 304,93 лв. и една вноска от 304,92 лв.

С разпореждане № 998/02.09.2024 г. заповедният съд е дал указания на заявителя да отстрани нередовностите по заявлението в тридневен срок от получаване на съобщението, като индивидуализира претендираните вземания, като посочи какви плащания е направил длъжникът по договора за кредит и каква част от главното и от акцесорните задължения са погасени с направените вноски, както и кога е направено последното плащане от длъжника. Констатирана е и липсата на доказателства за материалноправната легитимация на заявителя като кредитор на претендираните вземания.

С молба вх. № 4636/04.09.2024 г. заявителят е изразил несъгласие с дадените от съда указания, като е заявил и че доказването на цесията на претендираните вземания не следва да се извършва в заповедното производство.

С разпореждане № 1029/10.09.2024 г. районният съд е отхвърлил процесното заявление поради неотстраняване на нередовности в обстоятелствената част на заявлението и е указано на заявителя, че в едномесечен срок от съобщението може да предяви осъдителен иск за вземанията, за които е отказано издаването на заповед за изпълнение, като ангажира доказателства за това по делото в същия срок.

При анализа на тези обстоятелства въззивният съд споделя констатациите на заповедния съд, според които така подаденото от жалбоподателя заявление по чл. 410 ГПК е нередовно. Видно от обстоятелствената част на заявлението, размерът на отпуснатите заемни средства възлиза на 5663,30 лв., а възнаградителната лихва – на 3484,59 лв., като общата стойност на плащанията по кредита се равнява на сбора от двете суми – 9147,89 лв. Същевременно, в чл. 7.1 от представения договор за потребителски кредит е отразено, че размерът на кредита възлиза на 4400 лв., а общият размер на кредита включва освен тази сума и 1263,30 лв., представляващи общата стойност на дължими застрахователни премии.

Посоченото противоречие създава неяснота и парира възможността за преценка начина на формиране на главницата, съответно начисляването на възнаградителната лихва и на претендираните вземания, както и на определените с договора погасителни вноски. Доколкото претендираната в 2 случая главница от 4514,83 лв. надхвърля посочения в договора размер на отпуснати заемни средства от 4400 лв., не може да се определи с категоричност дали в претендираната сума е включена и застрахователна премия и каква част представлява тя от същата.

Освен това, с оглед отказа на заявителя да отстрани констатираните от съда нередовности относно наличието или липсата на извършени от длъжника плащания и техните параметри, налице е и неяснота относно това как е формиран размерът на претендираната главница – дали същият се претендира частично от пълния размер на главницата или част от главницата е била погасена, съответно не може да бъде преценен и размерът на претендираните лихви предвид неяснотата на основата, върху която се начисляват.

По отношение на извода за липсата на легитимация у заявителя следва да се отбележи, че указания в този смисъл не са давани. При констатиране на нередовности съдът дължи съдействие за отстраняването им, като посочи тях и механизма за отстраняването им, изявявайки волята си по ясен и недвусмислен за страната начин. Това от своя страна гарантира възможността на последната да получи търсената защита в пълнота, съответно обезпечава постановяването на правилен съдебен акт. В тази връзка следва да се посочи, че указанията на съда следва да бъдат ясни, конкретни и пълни, както и да фигурират в диспозитива на съдебния акт. Независимо от това, съдът намира крайният извод на първоинстанционния съд за правилен, доколкото действително по делото не са ангажирани доказателства за наличието на качеството кредитор у заявителя. Представянето на такива е необходимо с оглед преценката дали заявителят е титуляр на вземането, която преценка следва да се извърши и на етапа на заповедното производство.

Въз основа на всичко гореизложено, съдът намира, че правилно заповедният съд е дал указания за отстраняване на коментираните по – горе нередовности, но доколкото заявителят не ги е изпълнил, като с депозираната молба единствено е оспорил наличието на нередовности, настоящият съдебен състав намира крайният извод на районния съд за нередовност на заявлението за правилен. Ето защо, съдът намира, че обжалваното разпореждане е правилно и следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 1029/10.09.2024 г. по ч. гр. д. № 691/2024 г. по описа на РС – Троян.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

3

1. _______________________

2. _______________________

4