Решение № 18 от 20.02.2020, Районен съд - Пирдоп
- Съд
- Районен съд - Пирдоп
- Дело
- Гражданско дело 380/2019
- Вид
- Решение № 18
- Подписан
- 20.02.2020
- В сила
- 05.06.2020
- Състав
- ДОНКА ИВАНОВА ПАРАЛЕЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.318 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.326 · Граждански процесуален кодекс
- чл.329, ал.1 изр.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 14 · Семеен кодекс
- чл. 15 · Семеен кодекс
- чл. 17 · Семеен кодекс
- чл.44, т.3 · Семеен кодекс
- чл.49 · Семеен кодекс
- чл.53 · Семеен кодекс
- чл.56, ал.5 · Семеен кодекс
Личните данни в текста са заличени.
Р Е Ш Е Н И Е
№………………. гр.Пирдоп,
20.02.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД-ПИРДОП, ІII-ти състав, в публично съдебно заседание на шести февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОНКА
ПАРАЛЕЕВА при секретаря Петя Александрова, като разгледа докладваното от съдия Паралеева гр.д. № 380 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.318 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, предявена от М.Г.С.,
ЕГН: ********** срещу Е.Й.С., ЕГН: **********, адрес: *** за постановяване на развод поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака по изключителна вина на съпруга.
В исковата молба се твърди, че ищцата и ответникът са сключили граждански брак на 30.11.1991г. в гр.Павликени, който е първи по ред и за двамата и след брака заживели заедно в гр.Копривщица, като от брака си имат две деца, които към настоящия момент са пълнолетни. Ищцата заявява, че в началото на брака отношенията между съпрузите са били добри, но с годините настъпила постепенна промяна. Сочи, че поради тежкия характер на съпруга и ежедневието и се превърнало в кошмар, тъй като за всяко нещо, което тя правела, съпругът и намирал недостатъци. Чувствата от негова страна постепенно изчезнали и това довело до отдалечаване по между им. Твърди, че съпругът и започнал да и посяга, като в някои случи това ставало в присъствието и на децата, които не били навършили пълнолетие към онзи момент. Твърди, че единствено заради децата търпяла физическото и психическо насилие. Бракът бил дълбоко разстроен от истеричните скандали и насилие. Обстановката в дома станала перманентно враждебна. Ищцата твърди още, че между двамата се установили различия по отношение на основните житейски ценности, породени от лекомисленото отношение и нехайно поведение на ответника в ситуациите, в които се изисквали сериозни и отговорни действия. Ищцата счита, че тя е положила много усилия да преодолеят различията, но от страна на съпруга нямало желание това да бъде постигнато.
Основната вина за липсата на хармония в семейството ищцата намира у ответника, като според нея той винаги е искал да наложи мнението си, дори с насилие.
Ищцата сочи, че преди около 4 години напуснала семейното жилище, защото се наложило да оказва ежедневна помощ на заболялата си сестра. Отделяйки се от враждебната среда установила, че може да се живее нормално, без непрекъснат страх, стрес и несправедливо насадено чувство на вина. Твърди, че независимо, че не живеели заедно Е.С. продължавал да я тероризира по различни начини-телефонен терор по отношение на нея и семейството и, както и директни обиди и дори физическа разправа с роднините и. Сочи се в исковата молба, че след като напуснала дома в Копривщица ищцата заживяла в гр.София, където многократно С. ходел, без да се съобразява, че тя не желае да го вижда и я обсипвал с обиди, крещял, дърпал я и посягал, а при едно от посещенията му, в следствие на поведението му дори била загубила съзнание и припаднала, което наложило да бъде повикан екип на Центъра за спешна медицинска помощ. Описва друг случай през септември 2018г., при който С. отишъл на работното и място в гр.София и пред колегите и нейния работодател я обиждал и злепоставил, което наложило охраната на магазина, в който тя работела, да се намеси. Според ищцата тези и още много прояви на съпруга и направили категорично и абсолютно невъзможно съжителството им. Сочи, че тя самата от октомври 2018г. живее и работи в Испания и не поддържа никакви семейни контакти със съпруга си. По тези съображения счита брака им за дълбоко и непоправимо разстроен и моли да бъде прекратен по изключителна вина на ответника, като в случай на съгласие от негова страна не възразява да се премине към развод по взаимно съгласие, без да се третира въпросът за вината. С допълнителна молба ищцата М.С. е заявила, че моли след прекратяване на брака семейното им жилище да бъде предоставено за ползване поотделно на двамата съпрузи, както и съдът да постанови тя да носи предбрачната си фамилия – Павлова.
В срока по чл. 131 ал.1 ГПК, ответникът Е.Й.С. не се е възползвал от законоустановената възможност да подаде отговор на исковата молба и не е взел отношение по предявения иск за развод.
В първото съдебно заседание, в което обаче ход на делото не е даден поради нередовно призоваване на ответника, ищцата М.С. се явява лично, като заявява, че живее в Испания, поради което е упълномощила адв.Т.Б. от САК и същата ще я представлява по-натам в процеса. В съдебното заседание, в което е даден ход на делото и същото е разгледано по същество, ищцата М.С. се представлява от адв.Т.Б. от САК, която е изрично упълномощена да я представлява по това дело. Делото е разгледано въпреки неявяването на ищцата, доколкото бе установено, че ищцата живее и работи в Испания, което е видно и от представеното в превод удостоверение за регистриран от 12.11.2018г. в Испания нейн адрес, който факт е обективно извинителен за неприсъствието и в съдебното заседание. Адв.Б. поддържа исковата молба и моли съда да постанови решение, с което да прекрати брака между нейната доверителка и ответника Е.С. поради дълбоко и непоправимо разстройство, като счита, че са събрани достатъчно доказателства за това. Адв.Б. сочи, че дълбокото и непоправимо разстройство е довело до разкъсване на семейната общност, до липса на взаимност, уважение, дори до огромен страх от страна на съпругата от ответника. Твърди се, че брачната връзка съществува само формално и че е налице пълна фактическа раздяла от повече от 2 години. Видно било от свидетелските показания, че ищцата не живее в Република България, като нейното решение да напусне страната и да заживее в Испания е продиктувано предимно от физически и психически тормоз от страна на ответника спрямо нея. Според адв.Б. грубото поведение на ответника се е развивало през годините. Множеството скандали и невъзможността за съвместно съжителство довели до окончателна раздяла. Процесуалният представител на ищцата счита, че са били събрани достатъчно доказателства, говорещи че дълбокото и непоправимо разстройство на брака е изцяло по вина на ответника. С оглед на изложеното, от съда се иска да прекрати брака и да присъди на ищцата сторените от нея разноски.
Ответникът Е.Й.С. се явява по средата на съдебното заседание, когато вече е започнало изслушването на свидетелите.Направен е опит от страна на процесуалния представител на ищцата да предложи на ответника споразумение за прекратяване на брака по взаимно съгласие, но същият заявява, че не е съгласен със споразумението и няма да го подпише. В хода по същество на делото заявява, че оспорва, че вината за разпадането на брака е негова, дори напротив – твърди, че вината е на съпругата му. Оспорва свидетелските показания и изрично казва, че не желае на този етап да се развежда, на което адв.Б. противопоставя реплика, заявявайки освен, че в настоящия случай желанието на ищцата за развод и дълбокото и непоправимо разстройство на брака са подкрепени с доказателствата по делото, че бракът дори според Конституцията е доброволен съюз между двама души, поради което няма как да съществува повече брак между страните, въпреки желанието на ответника.
Районен съд - Пирдоп, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, намира от фактическа страна следното:
Видно от удостоверение за сключен граждански брак, издадено на 13.06.2019г. от длъжностно лице по гражданско състояние към община Павликени, област Велико Търново, Е.Й.С. и М.Г. Павлова са сключили граждански брак в гр.Павликени на 30.11.1991г., за което е съставен акт за граждански брак №123 от същата дата, като съпругата е приела фамилното име на съпруга си: С..
Страните имат две родени от брака си деца, навършили пълнолетие към момента, а именно:
Йордана Евгениева С., родена на ***г. и Теодор Евгениев С., роден на ***г. Тези обстоятелства се установяват от представените по делото удостоверения за семейно положение, съпруг/а и деца изх. №РВТ19-УГ01-8060/12.06.2019г., издадено от длъжностно лице към Столична община, р-н Витоша.
От ищцовата страна е представен документ, удостоверяващ, че ищцата М.Г.С. е регистрирана като жител на Мадрид от 12.11.2018г.
По делото са разпитани като свидетели
Златка Г. Колева-сестра на ищцата и М. К. Д. – бивша колежка на ищцата.
При разпита свидетелката Колева разказва, че има преки наблюдения и впечатления от брака на нейната сестра с Е.С. и отношенията по между им. Свидетелката Колева твърди, че този брак е сключен през 1991г., като в началото отношенията били добри и задоволителни, но след раждането на децата Е.С. започнал много да пие, да бие сестра и, да я унижава, да я тормози психически и така до ден днешен. Според свидетелката Колева при всяко събиране на семейството С. се напивал много и винаги се заяждал с някой, като най-много ненавиждал родителите им и все гледал да ги предизвика, за да стане някой скандал. Свидетелката твърди, че тя самата се разболяла през 2014г. и тогава сестра и отишла при нея, за да я обгрижва и да помага за непълнолетния и син, тъй като свекърва и била възрастна 80-годишна жена. В началото – първата година, Е. ги посещавал петък, събота и неделя, но през това време имало напивания, побой над сестра и, два пъти се наложило да викат полиция и веднъж Спешна помощ, тъй като сестра и изпаднала в криза. Свидетелката твърди, че нейната свекърва и сина и не желаели Е. да идва, тъй като не били свикнали с такива пиянски истории. Понастоящем твърди, че Е.С. и сестра и не живеят заедно от 4-5 години, разделени са, а сестра и вече втора година живее в Испания. Разказва за случай от миналото лято, преди сестра и да замине в Испания, когато тя и синът и били на гости при нейните родители в гр.Копривщица, а М.С. била на работа, затова я нямало. Дошъл Е.С., нахлул в къщата, блъскал врати и казал „Къде сте я скрили тази курва?!“. Скарал се с възрастния баща на свидетелката и на своята съпруга и навил главата му до земята, а тя и майка и се уплашили и започнали да ги разтървават. Тогава той ударил майка и, която към онзи момент била с операция на очите. Свидетелката споделя, че сестра и дори имала ограничителна заповед срещу Е.С.,***, тъй като Е. ходел на работата и я преследвал, където и да започне работа. На последната и работа пък направил голям скандал. Сестра и обаче поискала отмяна на ограничителната заповед заради децата им, тъй като те се срамували от това. Свидетелката твърди, че Е.С. е използвал нарицателното „курва“ не само спрямо съпругата си, но и спрямо самата свидетелка и тяхната майка. Когато бил в трезво състояние също налагал мнението си и никога не зачитал мнението на сестра и – дори относно избора на дрехи. От сестра си научила, че той дори е имал насилствено интимни отношения с нея, от което тя се чувствала много унизена и първоначално я било срам да сподели, но след това казала какво се е случило. Свидетелката заявява, че след около седмица и пред нея С. си е признал, че е разкъсал бельото на сестра си, заявявайки, че ще и купи ново. Според свидетелката Е.С. изобщо не осъзнавал какво прави, а преди това, още по време на брака, побоищата се случвали и пред децата, докато те все още били непълнолетни. Свидетелката Колева заявява, че сестра и изпитва страх от съпруга си и дори трепери като го види. Твърди, че именно той е причината сестра и да замине в чужбина, за да не се виждат, да не се срещат и да я остави да живее и работи спокойно, което не било така, докато работела в България. Свидетелката сочи, че децата на сестра и се разсърдили на своята майка, че е развалила брака, но явно са забравили за побоищата, които ставали пред очите им, докато били още малки.
Свидетелката М. К.
Димитрова твърди, че познава М.С. от 2016г., когато постъпила на работа в същата детска градина като готвачка, а самата свидетелка била медицинска сестра там. Твърди, че познава нейния съпруг само задочно, тъй като е слушала най-различни разкази за техния живот и за физически и психически тормоз спрямо нея. Сочи, че двете с М.С. живеели в близки къщи и сутрин тръгвали заедно на работа, а той стоял отпред с колата, при което, щом го видела М. се разтрепервала цялата, даже получила някакви нервни тикове и като отивали на работа до обяд била неадекватна и не можела да си гледа задълженията.
Разпечатката съдържа 27 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6387db39-a9b3-4636-bc43-96ba66d5e9ef