Определение № 12374 от 15.03.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 12374 гр. София, 15.03.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско дело № 20241110168317 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.248 ГПК.

Образувано е по молба на ответника „ТЕКНОЛЕДЖ ОПС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД за изменение на решение от 13.02.2025 г. по гр.д. № 68317/2024 г. на СРС, ГО, 62 състав в частта за разноските.

Излагат се съображения, че с решението в полза на ответника е присъдена, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата 2 000 лв. разноски по делото.

Отправя се искане за изменение на решението в частта относно присъдените в полза на молителя разноски посредством присъждане на такива в по-голям размер.

В срока по чл.248, ал.2 ГПК е постъпил отговор на молбата от ищеца С.

Н. Н., с който изразява становище за неоснователност на искането.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и данните по делото, намира следното от фактическа и правна страна:

Съгласно чл.248, ал.1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските.

В случая искането е направено от процесуално легитимирано лице, при наличие на правен интерес, в срока по чл.248, ал.1 ГПК, при наличието на представен списък на разноските по чл.80 ГПК /който в случая е предпоставка за допустимост на искането, доколкото се иска изменение на решението в частта относно присъдените в полза на молителя разноски, а не на възложените в негова тежест такива/, поради което същото е процесуално допустимо.

С решение от 13.02.2025 г. по гр.д. № 68317/2024 г. на СРС, ГО, 62 състав са отхвърлени като неоснователни предявените от С. Н. Н. срещу „ТЕКНОЛЕДЖ ОПС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, както следва: иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ – за признаване за незаконно 1 на уволнението на С. Н. Н., извършено със заповед № 3456/21.10.2024 г., и неговата отмяна; иск с правно основание чл.344, ал.1, т.2 КТ – за възстановяване на ищеца на предишната му работа; иск с правно основание чл.344, ал.1,т.3, вр. чл.225 КТ – за сумата 15 953, 46 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа за периода 23.10.2024 г. – 23.04.2025, ведно със закона лихва от датата на исковата молба – 15.11.2024 г. до окончателното изплащане.

Ищецът е осъден да заплати на ответника, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 2 000 лв. разноски по делото, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.

За да присъди така посочената сума, съдът е изложил мотиви, че право на разноски има ответникът, който претендира адвокатско възнаграждение в размер на сумата 7 041 лв.

От страна на ищеца е било своевременно заявено възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

В тази връзка следва да се има предвид, че в практиката на ВКС (определение № 151/09.05.2016 г. по гр. д. № 5951/2015 г. на ВКС, III ГО, определение № 821/23.12.2015 г. по гр. д. № 5438/2015 г. на ВКС, IV ГО, определение № 732/28.06.2017 г. по гр. д. № 5545/2016 г. на ВКС, IV ГО, определение № 240/19.08.2020 г. по гр. д. № 3430/2019 г. на ВКС, III ГО, определение № 91/02.04.2020 г. по гр. д. № 2350/2019 г., IV ГО на ВКС и др.) безпротиворечиво се приема, че минималното възнаграждение при обективно съединяване на искове за отмяна на уволнението, възстановяване на служителя на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за оставането му без работа, се определя сумарно, както следва: на основание чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за МРАВ – общо една минимална месечна заплата за съединените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ; и по реда на чл. 7, ал. 2 от Наредбата – за иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, съобразно материалния интерес.

С оглед изложеното минималното адвокатско възнаграждение в случая възлиза на сумата 2 768 лв. (933 лв. МРЗ за страната за 2024 г. + 1 835 лв. по оценяемия иск).

Същевременно, съдът е изложил и мотиви, че не е обвързан с минималните размери по Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения съгласно практиката на СЕС – решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, както и определение № 50015/16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г. на ВКС, I ТО. Съдът е съобразил, че в случая липсва фактическа и правна сложност по делото, голяма част от подлежащите на установяване факти не са били спорни между страните, съобразил е вида и обема на осъществената правна защита, както и обстоятелството, че по делото е проведено едно открито съдебно заседание на 30.01.2025 г.

2

Мотивиран от горното, съдът е уважил възражението на ищеца за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, като е намалил същото до размера на сумата 2 000 лв.

Съдът намира за нужно да отбележи, че в принципен план ниският материален интерес на едно дело не означава автоматично липса на фактическа и правна сложност. Съществуват хипотези, в които дело с нисък материален интерес би могло да се яви по-сложно от фактическа и правна страна в сравнение с дело с висок материален интерес. И в двата случая обаче следва да се отчита обстоятелството, че дали предоставя правна защита по дело с нисък, или дело с висок материален интерес, адвокатът, използвайки специалните си знания, полага професионални усилия, които започват още с контакта с клиента и проучването на правния спор, а не се изразяват единствено в подготовка на книжа по делото. По тази причина за всеки конкретен случай преценката следва да бъде конкретна спрямо особеностите му.

Определянето на адвокатско възнаграждение под минимума по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 18.02.2025 г.) не е резултат от подценяване на адвокатския труд, а възможност, която практиката на СЕС откри пред съда, за да се гарантира възможността за извършване именно на тази конкретна преценка. По тази причина всякакво сравнение с часови ставки в други професионални отрасли, каквото се прави от молителя в искането му по чл.248 ГПК, не представлява аргумент, който в случая да е от естество да обоснове по-висок размер на адвокатското възнаграждение.

По дело, решено в едно заседание , по което единственият спорен въпрос е как се изчислява срок за изпитване по трудов договор, съдът намира, че адвокатско възнаграждение в размер на 2 000 лв. изцяло съответства на конкретния случай.

Този извод не се променя от твърденията на молителя, че правният спор е изисквал 30 професионални часа за подготовка на защитата му.

Правото на достъп до съд налага разноските да бъдат обосновани и разумни и да не са прекалено обременителни за страната, в чиято тежест се възлагат.

Не могат да бъдат споделени и доводите, че се касае за злоупотреба с права от страна на ищеца. Касае се за трудов спор, иницииран от служител с прекратено трудово правоотношение по предоставения му от закона ред. Дали исковете на ищеца са основателни, или не, е въпрос, който съдът е разрешил с акта си по съществото на спора. Именно тяхната неоснователно е предпоставка ответникът изобщо да има право на разноски по чл.78, ал.3 ГПК. Настоящият случай обаче не попада в хипотезите на злоупотреба с процесуални права.

По изложените съображения искането следва да бъде оставено без уважение.

3

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 67018/25.02.2025 г. по чл.248 ГПК на ответника „ТЕКНОЛЕДЖ ОПС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД за изменение на решение от 13.02.2025 г. по гр.д. № 68317/2024 г. на СРС, ГО, 62 състав в частта за разноските.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4