Решение № 34 от 04.03.2026, Районен съд - Тутракан

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 34 гр. Тутракан, 04.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги М. Георгиев при участието на секретаря Заниела Л. Василева като разгледа докладваното от Георги М. Георгиев Гражданско дело № 20253430100215 по описа за 2025 година

Делото е изпратено на ТнРС с Определение № 197/24.03.2025 г. по в. ч. гр. д. № 128/2025 г. на СсОС, постановено на основание чл. 23, ал. 3 от ГПК, след като всички съдии от РС – Дулово са се отвели от разглеждането на гр. д. № 233/2024 г. по описа на съда. Последното е образувано, след като с Решение № 20/21.02.2024 г. по в. гр. д. № 444/2023 г. по описа на СсОС е обезсилено Решение № 138/16.10.2023 г. по гр. д. № 400/2020 г. на РС – Дулово.

1. Предявен е иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79 от ЗС и чл. 537, ал. 2 от ГПК от ищцата Е. И. Ю. (уточняваща молба л. 25 и л. 107 от ГД № 400/2020 г. на ДРС и с вх. № 1839/22.04.2025 г. по настоящото дело), упълномощила адв. М. И. от АК – Добрич (л. 8 и 27 от ГД № 400/2020 г. на ДРС), преупълномощил адв. Г. И. от АК – Добрич (л. 27 от ГД № 400/2020 г. на ДРС),

1 . 1 . за установяването правото на собственост върху 247/830 ид. ч. от Поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на гр. Дулово, целият с площ 830 кв. м., представляващ поземлен имот с административен адрес ************** с начин на трайно предназначение на територията – урбанизирана; с начин на трайно ползване – за ниско застрояване, по силата на осъществявано от ищцата давностно владение, продължило повече от 10 години (от м. януари 2003 г. до завеждането на исковата молба – 2020 г.);

1.2. за отмяната по реда на чл. 537, ал. 2 от ГПК на Нотариален № № 176, том V, рег. № 5913, дело № 905 от 2019 г. на нотариус К. К. с рег. № **** на НК 1

1.3. Ищцата твърди, че около 2002 – 2003 г. тя и семейството ѝ се установили да живеят в гр. Дулово, в имот с административен адрес ************** като за целта закупила недвижим имот с построени в него къщи за сумата от 1 000 лв.

1.4. В съседство на горния имот се намирал процесният такъв, който бил на мъж с прякор Ю. О.. Ищцата дала на сина си М. Н. М. пари за това последният да закупи от нейно име и за нейна сметка този имот. След като сторил това, синът ѝ, отново с нейни парични средства, построил къща в имота. Впоследствие синът ѝ М. М. заминал за чужбина, а в къщата се установил другият ѝ син – Н., заедно с жена си Г..

1.5. Твърди се, че в продължение на повече от 10 години ищцата, чрез своите синове, е владяла необезпокоявано процесния имот.

1.6. През 2019 г., след като вторият син на ищцата се настанил в имота, ответникът, живущ в съседство, предявил претенции спрямо него. Същата година последният се сдобил с Констативен нотариален акт № 176, том V, рег. № 5913, дело № 905 от 2019 г. на нотариус К. К. с рег. № **** на НК.

2. Ответникът А. С. С., упълномощил адв. В. Х. от АК – Силистра (л. 79 от ГД № 400/2020 г. на ДРС), а впоследствие и адв. Г. Х. от АК – Силистра (л. 56), е подал в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК отговор на исковата молба, с който оспорва иска като неоснователен.

2.1. Ответникът признава, че:

2.1.1. се е сдобил с КНА № 176, том V, рег. № 5913, дело № 905 от 2019 г. на нотариус К. К. с рег. № **** на НК;

2.1.2. ищцата и синът ѝ М. М. са построили къща в процесния имот;

2 . 2 . Твърди, че многократно на действията, извършени от ищцата и нейни близки в процесния имот.

2.3. Ответникът възразява, че не е изтекла 10-годишната придобивна давност по отношение на процесния имот, тъй като владението не е било постоянно, непрекъснато, несъмнено, спокойно и явно.

2.4. Твърди се, че ответникът е заплащал дължимия данък за целия имот, част от който е процесният такъв, като се е противопоставял на действията на ищцата и нейни близки, като е подавал сигнали до РУ – Дулово, Община Дулово, РДНСК – Силистра и РП – Силистра, поради построяването на къща в имота, който счита за собствен.

2.5. Ответникът излага доводи, че претенцията на ищцата е неосъществима, доколкото претендираната част от имота е маломерна и не може да бъде придобита по давност.

3 . Предявен е насрещен иск по чл. 109 от ЗС (уточнено в открито съдебно 2 заседание – л. 79) за осъждането на ищцата да премахне построената от нея къща, изградена в ПИ с идентификатор № *** по КККР на гр. Дулово, заключена между т. 1 – 4 от Приложение № 1 към изслушаната по настоящото делото съдебна техническа експертиза

3.1. Твърди се, че ответникът е собственик на процесния имот въз основа на осъществено давностно владение в периода 2009 г. – 2019 г.

3.2. От ищцата било осъществено неоснователно въздействие върху него – същата е построила къща, без съгласието на ответника. Твърди се, че действието на ищцата създава пречки на ответника, по - големи от обикновените, да използва имота си. Твърди се, че построената в имота къща била незаконна по смисъла на чл. 225, ал.

2, т. 2 от ЗУТ.

От фактическа страна

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

4. По делото са разпитани свидетелите:

4.1. Б. Н. А. – брат на съпругата на ищеца (л. 130 от ГД № 400/2020 г. на ДуРС);

4.2. Б. М. М. – брат на съпругата на ищеца (л. 130 от ГД № 400/2020 г. на ДуРС);

4.3. И. И. М. (л. 138 от ГД № 400/2020 г. на ДуРС);

4.4. Слави С. С. – брат на ответника (л. 140 от ГД № 400/2020 г. на ДуРС);

4.5. М. Н. М. – син на ищеца (л. 80);

4.6. Б. С. Д. – етърва на ищеца (л. 81)

4.7. Д. Б. Ю. – снаха на ответника (л. 81);

4.8. Л. О. Р. (л. 82).

5. По делото са изслушани и две съдебно технически експертизи, като съдът е използвал при изграждането на правните си изводи втората (повторна експертиза) такава (ПСТЕ – л. 63)

6 . П р е з 1989 г. е приет кадастралния и регулационен план на гр. Дулово съгласно ПСТЕ. Процесния имот с идентификатор № *** по актуалната кадастрална карта попада в обхвата на имот с пл. № 1533 от кадастралния план (от 1989 г.) и парцели V – 1530; VI -1530,1533; VII – 1530,1533; VIII – 1531,1532 7 . През 2002 – 2003 г. (според показанията на свид. М. М., Б. Д. Б. А.,Б. М.) 3 ищцата „закупила” северната част на процесния имот с идентификатор № *** от „О.я”. В тази част на имота била изградена постройка, заключена между т. 1 – 4 от Приложение № 1 към ПСТЕ. Към настоящия момент тази постройка не е нанесена в кадастралната карта, но съгласно ПСТЕ съществува на терена. Между северната и южната част на поземления имот е била поставена тЕ. мрежа, заключена между т. 5 и 6 от Приложение № 1 към ПСТЕ, като ищецът ползвал частта от имота, оцветена в зелено (върху приложението), с площ 237 кв. м.

8. Съгласно ПСТЕ обособената част на Е. Ю. с площ 237 кв. м. не отговаря на изискванията на ЗУТ за самостоятелен УПИ поради недостатъчно площ (необходимо е минимум 300 кв.м. площ и 14 м лице), като и липсва и достъп до улица съгласно изготвения регулационен план.

9. В периода 2012 – 2015 г. (според показанията на свид. М. М., Б. Д., И. М., С.

С.) „О.я” продал другата, южна част от дворното място на ответника. Тази част от имота, с площ 593 кв. м., е оцветена със синьо в Приложение № 1 към ПСТЕ.

10. Според свид. М. М. ответникът и братята му след закупуване на мястото започнали да чупят и рушат постройката на ищцата, поради което последната не можела повече да остане в имота. Свид. Слави С. потвърждава, че свид. М. М. и ответника си „викали малко”, като повод за това бил факта, че свид. М. М. изместил оградата.

11. Съдът не е взел под внимание показанията на свид. Д. Ю. и Л. Р.. Същите нямат преки впечатления от процесния имот нито за периода на твърдяното от страните владение, нито към настоящия момент. Те възпроизвеждат информация, предадена им от ответника и неговите роднини. Двете свидетелки дори твърдят, че процесната постройка на ищеца не съществува към момента (при положение, че вещото лице дори е изготвило снимки на същата).

12. Н а 14.11.2019 г. е издаден НА № 176/14.11.2019 г., с който ответникът е признат за собственик на процесния Поземлен имот с идентификатор № *** и друга построена в него сграда (различна от тази на ищцата) с идентификатор № *** (л. 7 от ГД № 400/2020 г. на ДуРС).

13. На 03.11.2020 г. е вписана исковата молба по настоящото дела.

14. На 10.02.2022 г. и сключен договор за покупко – продажба, обективирана в НА № 109/10.02.2022 г. на Нотариус № **** – К. К., съгласно който ответника продава на И. С. С. Поземлен имот с идентификатор № *** и сграда с идентификатор № *** (л. 168 от ГД № 400/2020 г. на ДуРС).

От правна страна

4

От така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

I. По допустимостта

15. Съдът намира, че исковете са процесуално допустими, което налага разглеждането им по същество.

II. По главните искове

1 6 . Чл. 79 от ЗС изисква непрекъснатото упражняване на владение, което съгласно чл. 68 включва и упражняването на фактическата власт върху вещта. Това владение следва да е осъществено, несъмнено, явно и фактическата власт да е придобита спокойно (без насилие), съгласно принципите, установени в отменения Закон за давността.

17. Възможност за придобИ.е на реална част от процесния имот 17.1. На първо място, по делото е безспорно установено, че ищеца е установила през 2002 – 2003 г. владение върху реално обособена част от процесния имот с идентификатор № ***, с площ 247 кв. м.

17.2. Съгласно разпоредбата на чл. 59 от ЗТСУ (отм., ред. ДВ, бр. 29 от 1973 г.) реално определени части от дворищно - регулационни парцели не могат да се придобиват чрез правни сделки или по давност.

17.3. Забраната действа до изменението на същата разпоредба ДВ, бр. 34 от 2000 г., когато се предвижда възможност реално обособени части от парцели да бъдат завладени, ако

17.3.1. отговарят на изискванията за минимални размери за площ и лице;

17.3.2. частта от поземления имот се присъединява към съседен имот при условията на чл. 28 (т. е. придаването е предвидено в регулационния план), а оставащата част отговаря на изискванията за минимални размери за площ и лице или също се присъединява към съседен имот.

17.4. Подобни са изискваният на чл. 200 от ЗУТ.

17.5. ПСТЕ е категорична, че владяната от ищеца част не отговаря на изискванията за обособяване на самостоятелен парцел.