Определение № 235 от 14.05.2025, Окръжен съд - Видин

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 235 гр. В, 14.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – В, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН НАК. СЪСТАВ ПО НПК С

УЧАСТИЕ НА ГР. СЪДИИ, в закрито заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: С.Ж.С

Членове:

Г.П.Й.

Н.Д.Н като разгледа докладваното от Г.П.Й. Въззивно частно гражданско дело № 20251300500094 по описа за 2025 година

С определение № 2588 / 31.12. 2024 г., по гр.дело № 20241320100744 по описа на Районен съд-В за 2024 г. е върната исковата молба на А. Г. Б., ЕГН ********** и е прекратено производството по гр.д.№ 744/2024 г.по описа на Районен съд- В.

Против определението е подадена в срок частна жалба от А. Г. Б., ЕГН ********** , представляван от АДВ.В. М.-САК.Поддържа се ,че определението е неправилно , необосновано и незаконосъобразно , поради което се иска да бъде отменено с произтичащите законови последици продължаване на съдопроизводствените действия по делото .

Сочи се,че ищецът бил депозирал по делото 2 молби - с направена конкретизация и уточнение - в подробности , с което бил изпълнил дадените от съда указания - относно наличие на предпоставки за допустимост и основателност на исковата претенция .

В обжалваното определение В правел обстоен правен анализ по същество на повдигнатия правен спор - което следвало да стори едва в окончателния съдебен акт - решението по делото . Такова предварително „ произнасяне „ и анализ на сочените от ищеца правни и фактически основания относно параметрите на правния спор било недопустимо.

Дали и доколко е нарушена конкретна правна норма или принцип от правото на ЕС ищецът следвало да установи в хода на исковото производство 1

, а не в предварителната преценка за допустимост на ИМ. В мотивите на обжалваното определение бил възпроизведен писменият отговор от ответната по делото страна - ОС -Благоевград . В случая последният бил страна в процеса и за да бъдат кредитирани само и единствено доводите , изложени в писмения отговор, следвало едва с окончателния съдебен акт, а не с атакуваното определение , съдът да даде отговор на въпросите и мотивите , изложени в ИМ .

Поддържа се ,че мотивите на обжалваното определение съдържали вътрешно противоречие .На стр. 2-ра ,абзац трети се изброявали множеството норми и принципи от правото на Европейския съюз , които били посочени в ИМ и последващите конкретизации и уточнения към нея , на които се позовавал ищецът , аргументирайки нарушаването на същите, и в същото време РС -В сочел , че „ непосочването на конкретни нарушени норми от правото на ЕС води до невъзможност и възпрепятства преценката и квалифицирането на нарушението като достатъчно съществено , включително и за наличието на причинна връзка между нарушението и вредите „ .

Такъв извод не можел да се прави в предварителната преценка за допустимост на ИМ .Такъв извод следвало да се направи едва с произнасянето по същество на правния спор и то при анализ на посочените норми и принципи от ПЕС, като РС- В следвало да даде ясни и точни мотиви защо счита ,че е или не е налице твърдяното нарушение .Такава предварителна преценка на исковата претенция в обем от 4 страници , който практически възпроизвеждал изцяло отговора на ответната по спора страна ,била неправилна и незаконосъобразна и на практика представлявала отказ от правосъдие.

Именно в рамките на исковото производство щяло да бъде изяснено противоречието и несъответствието на Решението на ОС - Благоевград с правото на СЕС и в мотивите на произнасянето с окончателен съдебен акт щели да се изложат основанията на решаващия РС - по исковата претенция .Но без да има изготвен доклад по делото , без да има разпределена доказателствена тежест за всяка отстраните в процеса , без да има развито исково производство в неговата цялост и при съответните процесуални средства за защита за всяка от страните нямало как първостепенния съд предварително ,„обследвайки „ и „ анализирайки „ всички доводи и 2 доказателства , сочени от страните , да препятства процес , прекратявайки производството поделото. достъпа до исков

Обръща се внимание,че в изпълнение на указанията на първостепенния съд в две последователни молби изключително подробно били изложени всички факти и обстоятелства , които били изискуема предпоставка да бъдат наведени и заявени като такива относно ангажиране на отговорността на ответната страна .

Поддържа се ,че били изложени конкретни и ясни твърдения за наличието на всяка една от предпоставките за тази отговорност .

Практически с оспорения акт на съда се извършвало „решаване,, на повдигнатия правен спор по същество , което било недопустимо. Такава предварителна съдийска преценка по същество не можело да се извършва.

Сочи се ,че в обжалваното определение били изложени на няколко страници всички разпоредби , норми и принципи от ПЕС , както и от Решението по дело № С - 262 / 2020 г. на СЕС, на които се позовава ищеца и в същото време неоснователно се правел извод за „ за непосочване на норми и принципи от общностното право , които ищецът трябвало да заяви , че са нарушени .

Тези вътрешни противоречия в мотивите на постановеното определение го правели необосновано и незаконосъобразно . От една страна се излагали множество норми и принципи на ПЕС - цитирани от изложението в ИМ и последващите уточняващи и конкретизиращи молби към нея , като същевременно се сочело , че няма конкретни норми с конкретно твърдяно несъответствие с ПЕС и постановеното Решение по отправеното преюдициално запитване.

Не отговаряло на действителното фактическо и правно положение по делото твърдението, че не са налице трите предпоставки ,на които се основава исковата претенция така , както са посочени в чл.4, пар.З от ДЕС . Това били :

1/ какво конкретно право твърдим , че е възникнало в полза на ищеца по силата на правото на ЕС ; 2 / С какви конкретни действия / бездействия ответника е допуснал нарушаване на правото на ЕС ; 3 / Конкретните вреди , които ищецът е претърпял вследствие на нарушеното право на ЕС ; 4 / цената на иска .

Твърди се ,че в исковата молба страната била длъжна да посочи фактите 3

, на които основава исковата си претенция , доказателствата и исканията си .

Самата доказателствена дейност се развивала в хода на исковото производство и произнасянето на съда дали и доколко исковата претенция е основателна и доказана се извършвало с постановяване на решението по делото .

Предвид гореизложеното се иска да се отмени обжалваното определение № 2588 / 31.12.2024 г. , постановено по гр. дело № 20241320100744/ 2024 г. на Районен съд- В като неправилно , необосновано и незаконосъобразно с произтичащите законови последици - продължаване на съдопроизводствените действия по делото .

След като взе предвид постъпилата частна жалба и събраните по делото доказателства ,Окръжен съд-В прие за установено следното от фактическа и правна страна :

Делото е образувано по иск с правно основание чл.2в ал.1 т.2 от ЗОДОВ.

С разпореждане №1330 от 11.07.2024 г.съдът е оставил без движение исковата молба като е дал конкретни указания ищеца,свързани с необходимостта от отстраняване на допуснати нередовности в исковата молба,а именно :

- да изложи ясни и конкретни обстоятелства за ангажиране отговорността на ответника, като изрично посочи действията и бездействията, с които е извършено съществено нарушение на конкретни норми на правото на ЕС;

-да посочи нарушената правна норма от правото на ЕС, която трябва да предоставя права на частноправни субекти/ищеца/;

-да изведе обстоятелства сочещи ,че нарушението е „достатъчно съществено";

-да посочи и обоснове причинно-следствената връзка между вредите и действията/бездействията на БлОС.

Посоченото разпореждане е връчено на ищеца,като в дадения срок е депозирана молба вх.№9135/31.07.2024 г. ,с която на 6 страници ищецът е изложил съображения в изпълнение на указанията на съда.

Съдът е приел,че констатираните нередовности не са отстранени и с определение №1956/08.10.2024 г. е дал на ищеца нов срок и възможност за изпълнение на указанията , дадени с разпореждането №1130 от 11.07.2024 г.

В изпълнение ищеца депозира молба-уточнение вх.№12 689/28.10.2024 г.

4

След запознаване със същата Районния съд е приел,че констатираните нередовност не са отстранени по следните съображения: в разпореждането от 11.07.2024 г. било посочено,че за ангажиране на отговорността на държавата за вреди от нарушаване на правото на ЕС следвало да са налице три материални предпоставки : нарушената правна норма от правото на ЕС трябвало да предоставя права на частноправни субекти; нарушението трябвало да е „достатъчно съществено"; в причинна връзка от нарушението да са настъпили вреди за частноправния субект.С оглед на обстоятелството,че е предявен иск по чл.2в ЗОДОВ било необходимо и се изисква изричното и точно посочване от ищцовата страна на конкретните правни норми от правото на ЕС,които са нарушени ,с оглед реализиране правото на защита на ответника в пълна степен и обем.

В случая това не било сторено,тъй като липсвало посочване и конкретизиране кои норми на правото на ЕС ,предоставяща права на частноправните субекти, са нарушени и респективно наличието на причинна връзка между нарушението и вредите.

В молбите си ищеца бил посочил кои норми на правото на ЕС смята нарушени (чл. 1, т. 1, б. „б" от Конвенция № 111 относно дискриминацията в труда и професиите от 1958 г.; чл. 1, б. „а" и чл. 2, т. 1 от Конвенция № 100 за равенство във възнаграждението от 1951 г.; чл. 20 и 31 от Хартата на основните права на ЕС; чл. 8 и 12 от Директива 2003/ 88 ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 04.11.2003 г.; чл. 157 от ДФЕС (предишен чл. 141 от ДЕО); принципът за изключителна компетентност на СЕС да тълкува правото на ЕС; Директива 2006/54/ЕС, съобр. 9 относно дадени разяснения за „съпоставимо положение" за определяне на работещите при дадени условия на труд; чл. 1 от Директива 75/117/ЕС), но според съда цитираните норми регламентирали общи принципи и по същество не покривали горното изискване.

Отделно, посочването на решението на СЕС от 24.02.2022 г.също не преодолявало допуснатата нередовност ,тъй като не обосновало явното и съществено нарушение на правото на ЕС по смисъла на чл.2в ЗОДОВ,при липсата на ясни твърдения относно основанието за ангажиране на отговорността на ответника.

В случая ,непосочването на конкретни нарушени норми от правото на 5

ЕС водело според Районния съд до невъзможност и възпрепятствало преценката и квалифицирането на нарушението като достатъчно съществено,включително и за наличието на причинна връзка между нарушението и вредите.

Направен е извод,че в случая въпреки изброяването на правни норми ,не може да се приеме,че е налице конкретизиране на съставомерните факти,при които в полза на ищеца възниква право,произтичащо от правото на ЕС.

Водим от горните съображения районния съд с обжалваното определение върнал исковата молба на А. Г. Б., ЕГН ********** и прекратил производството по гр.д.№ 744/2024 г.по описа на Районен съд- В.

С оглед на гореизложеното Окръжен съд-В намира ,че обжалваното определение е незаконосъобразно и че следва да бъде отменено поради следното :

Предявеният иск е с правно основание чл.2в ал.1 т.2 от ЗОДОВ.Ищецът е длъжен да посочи фактическите основания,на които основава иска си ,както и конкретните норми на европейското право ,които счита ,че са нарушени.

В исковата молба ищецът е посочил Чл.12 б“а“ от Директива 2003/88/ЕО ,принципът за равенство,залегнал в чл.20 и 31 от Хартата за основните права на Европейския съюз,§8 от Преамбюла на директива 2003/88/ЕО.

В молба –уточнение вх.№4299/09.04.2024 г. ищецът е посочил Чл.267 ДФЕС и Чл.4 §3 от ДЕС ,Чл.1 т.1 б „б“ от Конвенция №111 относно дискриминацията в труда и професиите,чл.8 и Чл.12 от Директива 2003/88 ЕО,Директива 2006/54/ЕС ,Директива 75/117/ЕС .

В молба вх.№12679/28.10.2024 г. ищецът сочи кои норми на правото на ЕС смята нарушени -чл. 1, т. 1, б. „б" от Конвенция № 111 относно дискриминацията в труда и професиите от 1958 г.; чл. 1, б. „а" и чл. 2, т. 1 от Конвенция № 100 за равенство във възнаграждението от 1951 г.; чл. 20 и 31 от Хартата на основните права на ЕС; чл. 8 и 12 от Директива 2003/ 88 ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 04.11.2003 г.; чл. 157 от ДФЕС (предишен чл. 141 от ДЕО); принципът за изключителна компетентност на СЕС да тълкува правото на ЕС; Директива 2006/54/ЕС, съобр. 9 относно дадени разяснения за „съпоставимо положение" за определяне на работещите при дадени условия на труд; чл. 1 от Директива 75/117/ЕС .

Разпечатката съдържа 52 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/63869c75-175e-4536-9a80-c6de35148a09