Решение № 6935 от 17.04.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 6935 гр. София, 17.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело № 20241110135845 по описа за 2024 година

Предявен е положителен установителен иск по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл.59 ЗЗД.

С исковата молба ищцата Г. Г. В е предявила установителен иск за признаване със сила на присъдено нещо по отношение на ответника съществуването на вземане за плащане на сумата от 56 лв , която според ищцовата страна представлява 1/3 част от сбора от разноските и таксите към ЧСИ , удържани за сметка на наследниците на длъжника Г. В. (един от които е ищцата) и разпределени по изп.дело № 1497/2014г. по описа на ЧСИ С. Я. за периода от образуване на делото до 26.03.2020г., подлежащи на връщане според ищцата от ответното дружество , за чиято сметка като взекитаел по посоченото изпълнително дело е следвало да бъдат тези разноски и такси, тъй като делото е прекратено на основание чл.433,ал.1,т.8 ГПК поради липсата на извършени дейстивя за период повече от две години , заедно със със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяването на заявлението по чл.410 ГПК- 16.02.2024г. до окончателното й изплащане, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по заповедното гр.д. № 9529/2024г. по описа на СРС,68 състав, срещу която е предявено възражение по чл.414,ал.1 ГПК от длъжника (ответник в настоящото исково производство).

В хода на съдебното производство пълномощниците на ищцата поддържат предявения иск. При устните състезания в заседанието на 19.03.2025г. адвокат на ищцата е пледирал за постановяване на решение съобразно доказателствата по делото. Доводи за основателността на иска са посочени и в депозираните на 25.03.2025г. писмени бележки от пълномощник на ищцата.

1

Ответната страна „Т”ЕАД оспорва предявения иск по основание и по размер видно от изявленията на пълномощника й в представения на 26.08.2024г. отговор на исковата молба. Посочва се , че претенциите за разноки по изпълнително производство , каквато по естеството си е представлява предявения иск , са преклудирани на основание чл.435,ал.2,т.7 ГПК във връзка с чл.436 ,ал.1 ГПК , защото срокът за оспорване на тези разноски е изтекъл през 2020г. , доколкото според твърденията в исковата молба се касае за разноски , извършено до 26.03.2020г. Твърди се , че по сметката на ответното дружество не е постъпила процесната сума (56 лв) и доказателства за това не са представени по делото.

Изтъква се , че според твърденията в исковата молба се претендира такса по т.26 ТТРЗЧСИ , която се явява възнаграждение за извършената от ЧСИ дейност по събиране на вземанията в полза на взескателя и тази такса не подлежи на авансово плащане. Обосновава се становище за липса на прекратително основание по чл.433,ал.1,т.8 ГПК по изп.дело № 2014844040197 по описа на ЧСИ С. Я., тъй като са били предпирети множество изпълнителни действия , включително са подавани молби и за извършване на справки съответно на датите 03.02.2016г. , 13.03.2017г. , 15.11.2019г. и 10.11.2021г. , а и още с молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е упълномощил ЧСИ с правамощията по чл.18 ЗЧСИ да определя начина на изпълнение и с оглед това упълномощаване ЧСИ е предприемал изпълнителни действия. Отбелязва се и , че от датата на смъртта на първоначалния длъжни изпълнителното дело е било спряно на основание чл.432,ал.1,т.3 ГПК и следователно до конституирането на наседниците му , сред които и ищцата , което е станало през 2021г. , сроковете за перемцията не са текли.

В хода на съдебното производство пълномощниците на ответника поддържат оспорването на предявения иск. При устните състезания в заседанието на 19.03.2025г. юрисконсултът на ответника е пледирал за отхвърляне на иска. Въпреки изрично предоставената му възможност по негово искане в заседанието на 19.03.2025г. за представяне на писмено становище по иска , пълномощникът на ответника не е депозирал такова .

Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235,ал.2 ГПК намира за установено следното :

Относно допустимостта на иска :

Предявеният установителен иск е ДОПУСТИМ.

За ищеца е налице правен интерес от предяваването му, тъй като това е негово задължение по чл.415,ал.1 ГПК поради оспорването в срока по чл.414,ал.2 ГПК от длъжника на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в заповедното гр.д. № 9529/2024г. по описа на СРС, 68 състав. Според изричните разпоредби на чл.416,изр.1 ГПК/редакция – ДВ, бр. 42/2009г. / и чл.422,ал.1 ГПК искът по чл.415,ал.1 ГПК е установителен , а не осъдителен.

Относно основателността на иска :

2

Предявеният иск е НЕОСНОВАТЕЛЕН.

Правопораждащият фактически състав на вземането по чл.59 ЗЗД включва следните елементи:1)обогатяване на един субект за сметка на друг; 2)обедняване на втория субект;3) фактическа или правна връзка между обогатяването и обедняването; 4) липса на основание за обогатяването и 5)отсъствие на друга правна възможност за защита интересите на обеднелия.

За да е налице фактическия състав по чл.59 ЗЗД е необходимо между обедняването и обогатяването на двата субекта да има връзка , което означава , те да произтичат от едни и същи юридически факти (действия или събития). Това означава обогатяването на единия да е за сметка на обедняването на другия.

По настоящото дело не е доказано плащането на сумата от 56 лв от ищцата към ответното дружество, т.е. обогатяване на ответника и обедняване на ищцата с тази сума.

В исковата молба се твърди , че процесната сума от 56 лв представлява 1/3 част от сбора от разниските и таксите , платени авансово от ответника като взискател по изп.дело № 2014844040197 по описа на ЧСИ С. Я. до 26.03.2020г. , които след приключването на делото поради плащането на задълженията са възложени от ЧСИ върху наследниците на първоначалния длъжник, т.е. събрани са от тях. Това не е доказано. В приложеното към исковата молба Удостоверение, изх. № 8746/14.02.2024г. от ЧСИ С. Я. са изброени в таблица „извършените от длъжниците по изп.дело № 2014844040197 погашения за обикновени такси по ТТРЗЧСИ” , като изрично е отбелязано , че всичките суми са авансово платени от взискателя „Т”ЕАД. Следователно от посоченото удостоверение не се установява нито събирането на тези такси (удържането им ) от длъжниците (сред които и ищцата) , нито плащането им на взискателя (ответното дружество) чрез превеждането по съответна банкова сметка или по друг начин . Тези действия не са удостоверени и в представените по делото документи от изп.дело № 2014844040197 и присъединеното към него изп. д. № 20208440400941 по описа на ЧСИ С. Я.. Следователно ищцата (чиято е доказателствената тежест съгласно чл.154,ал.1 ГПК и чл.8,ал.2 ГПК ) не е доказала твърдяното от нея плащане на процесната сума от 56 лв на ответника.

Ответникът изрично оспорва твърдяното от ищцовата страна плащане на сумата от 56 лв , поради което това плащане не може да се приеме за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелство.

Доколкото по делото не е доказана по категоричен и безспорен начин плащането от ищцата на ответника на сумата от 56 лв , не е налице първият и вторият от комулативно изискуемите елементи на правопораждащия фактически състав на претендираното от ищцата вземане по чл.59 ЗЗД, поради което е безпредметно да се установява наличието и на останалите.

Предвид изложеното установителния иск по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл.55,ал.1,предл.1 ЗЗД е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.

3

Независимо от гореизложеното следва да се посочи и , че по настоящото дело не е доказано прекратяване на изпълнителното дело № 2014844040197 и на присъединеното към него изпълнително дело № 20208440400941 по описа на ЧСИ С. Я. на основание чл.433,ал.1,т. 8 ГПК , т.е. поради бездействие на взискателя през период от две години до 26.03.2020г. Сред документите по изп.дело № 2014844040197 и по изп. д. №

20208440400941 (представени по настоящото исково дело – б.с.) няма изрично постановление на ЧСИ за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433,ал.1,т.8 ГПК, нито писмени искания на длъжниците за констатация на такова прекратяване по силата на закона. В исковата молба няма твърдения кой е конкретният календарно определен период (чрез конкретни начална и крайна дати), през който взискателят е бездействал и след изтичането на който да е настъпило прекратяване по силата на закона на изпълнителното производство. Освен това в молбата за образуване на изпълнителното производство по изп.дело № 2014844040197 взискателят изрично е упълномощил ЧСИ с правамощията по чл.18 ЗЧСИ , поради което за извършване на съответните изпълнителни действия не са били необходими изрични искания и молби от взискателя. Допълнително през периода от датата на смъртта на пърначалния длъжник Г. С. В. до констиуирането на неговите наследници изпълнителното производство е било спряно на основание чл.432,ал.1,т.3 ГПК вр. с чл.229,ал.1,т.2 ГПК , който период не се включва в 2-годишния период по чл.433,ал.1,т.8 ГПК. Поради липсата на прекратителното основание по чл.433,ал.1,т.8 ГПК не са налице и условията на чл.79,ал.1,т.1 ГПК , т.е. разноските по изпълнението следва да бъдат възложени на длъжниците , а не на взискателя . Това означава , че ищцата като длъжница по изп.дело № 2014844040197 няма вземане против ответника като взискател по същото изпълнително дело за връщане на събрани от нея разноски по изпълнителното производство. Това е самостоятелна причина за неоснователност на предявения установителен иск по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл.55,ал.1,предл.1 ЗЗД , обуславяща отхвърлянето му.

Относно разноските по делото :

На ищцата не следва да бъдат присъдени разноски , тъй като искът се отхвърля.

На ответника не следва да бъдат присъдени разноски,тъй като не са представени доказателства за осъществени от него разходи във връзка с настоящото исково производство и със заповедното дело.

Ответното дружество претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, каквото му се полага на основание чл.78,ал.8 ГПК, тъй като е представлявано по настоящото дело от юрисконсулт. Размерът на юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определен според действащата редакция на чл.78,ал.8 ГПК (50 лв). В останалата й част до пълния предявен размер от 360 лв претенцията по чл.78,ал.8 ГПК на ответника следва да бъде отхвърлена.

Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 68 СЪСТАВ

4

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователен предявеният от Г. Г. В., ЕГН: **********, със съдебен адрес : град София , ж.к. *** , чрез адв. Р. Р., против „Т” ЕАД, ЕИК:*** със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. *** положителен установителен иск по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл.59 ЗЗД за установяване със сила на присъдено нещо , че ответникът дължи на ищцата сумата от 56 лв (петдесет и шест лева), която според ищцовата страна представлява 1/3 част от сбора от разноските и таксите към ЧСИ , удържани за сметка на наследниците на длъжника Г. В. (един от които е ищцата) и разпределени по изп.дело № 1497/2014г. по описа на ЧСИ С. Я. за периода от образуване на делото до 26.03.2020г., подлежащи на връщане според ищцата от ответното дружество , за чиято сметка като взекитаел по посоченото изпълнително дело е следвало да бъдат тези разноски и такси, тъй като делото е прекратено на основание чл.433,ал.1,т.8 ГПК поради липсата на извършени дейстивя за период повече от две години , заедно със със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяването на заявлението по чл.410 ГПК- 16.02.2024г. до окончателното й изплащане, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по заповедното гр.д. № 9529/2024г. по описа на СРС,68 състав.

ОСЪЖДА Г. Г. В., ЕГН: **********, със съдебен адрес: град София , ж.к. *** , чрез адв. Р. Р., ДА ЗАПЛАТИ на „Т”ЕАД, ЕИК:*** със седалище и адрес на управление: гр.