Решение № 48 от 31.03.2025, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 48 гр. Ямбол, 31.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петранка Ст. Жекова

Членове:

Гергана Ж. Кондова

Николай Ив. Кирков при участието на секретаря И. П. З. в присъствието на прокурора Т. Ст. С. като разгледа докладваното от Гергана Ж. Кондова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20252300600106 по описа за 2025 година За да се произнесе взе предвид следното:

Производството пред Ямболски окръжен съд е по реда на чл.313 и сл. от НПК.

Образувано е по жалба на служебно назначения защитник на подсъдимия С. В. С., срещу Присъда № 10/05.02.2025 г., постановена по НОХД № 352/2024 г. по описа на Районен съд Ямбол в частта й относно наложеното с нея наказание.

С присъдата, подс.С. В. С. е признат за виновен в това, че на **.**.**** година в неустановен час от частен дом, находящ се в гр. *****, ул. „*****“ № *, отнел чужди движими вещи – банкноти с общ номинал от 500 евро на обща стойност 977,92 лв., от владението на собственика им С. И. И. от гр.*****, и чифт мъжки маратонки, марка „Balmain“, на стойност 30,00 лв. от владението на собственика им И. С. И. от гр. *****, или вещи на обща стойност 1007,92 1 лв., без съгласието на собствениците, с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл.194, ал.1 от НК, поради което и на основание чл.58а, ал.1 от НК му е наложено наказание от 4 месеца лишаване от свобода, което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за изтърпяване за изпитателен срок от три години.

С присъдата, подсъдимият е осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 139,95 лв., вносими в приход на Републиканския бюджет, по сметка на ОД на МВР Ямбол.

В подадената жалба се навеждат доводи за явна несправедливост на постановената присъда, предвид това, че наложеното с нея наказание не съответства на степента на обществена опасност на извършеното и на личността на дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК.

Претендира се изменение на първоинстанционната присъда чрез определяне на наказанието при условията на чл.58а, ал.4 вр.чл.55, ал.1, т.2, б“б“ от НК и налагане на наказание „пробация“ при определени от съда подходящи за процесния случай пробационни мерки.

Участващият по делото представител на Окръжна прокуратура – гр.Ямбол оспорва основателността на въззивната жалба и моли съда да потвърди изцяло осъдителната присъда на Районен съд - гр.Ямбол като правилна, обоснована и справедлива.

В съдебно заседание въззивникът – подс.С. С. участва лично и със служебно назначения му защитник – адвокат от АК-****. Защитникът и подсъдимия поддържат въззивната жалба и молят съда да я уважи по изложените в нея съображения.

Съдът, след като се запозна с изложеното във въззивната жалба, доводите на страните и обсъди поотделно и в тяхната съвкупност доказателствата, след цялостна проверка на атакуваният съдебен акт и в съответствие с правомощията му по чл.313 и сл.от НПК, констатира от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от лице имащо право и интерес от обжалване и в срока по чл.319, ал.1 от НПК, а разгледана по същество се преценя като неоснователна, поради следните съображения:

2

Възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка не се оспорва от подсъдимия и неговия защитник и е в съответствие и се подкрепя от събраните по делото в хода на досъдебното производство гласни и писмени доказателства, поради което проверяващия съд намира за ненужно да я преповтаря. При установяването й районният съд е обсъдил кои доказателства кредитира и кои не, като е изложил и подробни аргументи в тази посока.

Правилно и обосновано първата инстанция приема и кредитира както признанията, направени от страна на подсъдимия по реда на чл.371 т.2 НПК, така и събраните в хода на досъдебното производство писмени и гласни доказателства, които ги подкрепят.

При правилно изяснена фактическа обстановка и на базата на анализ на събраните по делото доказателства решаващият съд е достигнал до законосъобразни и обосновани правни изводи, като е приел, че въззивникътподсъдим С. С. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав по чл. 194, ал.1 от НК, т.к. на **.**.**** година в неустановен час от частен дом, находящ се в гр. *****, ул. „*****“ № *, отнел чужди движими вещи – банкноти с общ номинал от 500 евро на обща стойност 977,92 лв., от владението на собственика им С. И. И. от гр.***** и чифт мъжки маратонки, марка „Balmain“, на стойност 30,00 лв. от владението на собственика им И. С.

И. от гр. *****, или вещи на обща стойност 1007,92 лв., без съгласието на собствениците, с намерение противозаконно да ги присвои.

Извършено е съставомерно деяние по посочения текст от материалния наказателен закон на Република България. Авторството на престъпното деяние се установява безспорно от признанията на подсъдимия, дадени от него по реда на чл.371, т.2 от НПК и от показанията на разпитаните по делото в хода на ДП свидетели С. И., И. И., И. И., П. П. и Л. А..

Правилен е извода на решаващият съд, че от обективна страна, предмета на престъплението са чужди движими вещи – пари и други вещи, посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт, общо на стойност 1007,92 лева. Вещите - предмет на престъплението, са били чужда собственост, което обстоятелство ясно е било съзнавано от подсъдимия. При извършване на деянието е налице и вторият елемент от състава на престъплението кражба визиран в чл. 194, ал. 1 от НК, а именно - отнемането на вещите от владението на другиго. Същото е осъществено чрез взимане на 3 вещите от мястото, където са били оставени от пострадалите С. И. и И. И. /на маса в дома на пострадалите в гр.***** и до входната врата на къщата им/ и пренасянето на тези вещи до място, различно от мястото на отнемането. По този начин е била прекратена от една страна фактическата власт върху вещите, която до този момент се е упражнявала от собствениците им, а от друга страна - подсъдимият е установил трайно своя фактическа власт върху тях. Налице е и престъпния акт, изразяващ се в промяна на фактическата власт върху предмета на деянието, настъпила в следствие на осъществяването му, с което и същото се счита за довършено. Елементът от обективната страна на престъплението “кражба” - липса на съгласие от страна на всеки от собствениците на вещите за отнемането им, също в конкретиката на случая е налице.

Проверяващата инстанция изцяло споделя извода на районния съд, че от субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия при условията на пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК. По изложените съображения, с атакуваната присъда районният съд правилно, обосновано и законосъобразно е признал подс.С. за виновен в осъществяване на съставомерно по смисъла на чл.194, ал.1 от НК деяние.

Относно вида и размера на наложеното на подсъдимия наказание:

Претенцията, съдържаща се в подадената въззивна жалба, за изменение на присъдата чрез приложение на разпоредбата на чл.58а, ал.4 вр.чл.55, ал.1, т.2, б“б“ от НК и налагане на наказание пробация, въззивната инстанция намира за неоснователна.

Наложеното на въззивника наказание при условията на чл.58а, ал.1 вр. чл.54 от НК - лишаване от свобода за срок от четири месеца при отлагане на изтърпяването му на основание чл.66 ал.1 от НК за срок от три години, е справедливо. Същото е съобразено с наличните отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства - високата степен на обществена опасност на осъщественото деяние, която се обуславя от високата динамика на този вид престъпления понастоящем в страната и в региона, важността на присвоеното, недобрите характеристични данни за личността на подсъдимия и невъзстановяване на отнетото от подсъдимия на пострадалите, както и със смекчаващите отговорността му такива - ниската степен на обществена опасност на личността на извършителя, предвид обстоятелството, че е с чисто 4 съдебно минало, направените самопризнания, съдействието му за разкриване на обективната истина по делото, млада му възраст и сравнително невисоката стойност на отнетото. Затова и определеното при значителен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства и към минимума на предвиденото в текста наказание лишаване от свобода, с приложението на разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК при минимално предвидения в същата срок, се явява справедливо и съответно на целите, визирани в чл.36 от НК.

При определяне вида и размера на наказанието на подсъдимия, районният съд е отчел всички налични смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства /посочени по-горе/ и правилно е стигнал до извода, че същото следва да бъде определено при условията на 58а, ал.1 вр.чл.54, ал.1 от НК, т.к. не са налице многобройни или изключителни смекчаващи вината обстоятелства, така че и най-лекото предвидено в закона наказание да се явява несъразмерно тежко за него. Така също, първият съд ясно е подчертал в мотивите си, че при индивидуализацията на наказанието на подсъдимия е взел предвид в значима степен, че същия съществено е допринесъл за разкриване на обективната истина по делото. Смекчаващите вината на С. обстоятелства, както и отегчаващите такива, са изчерпателно посочени в мотивите на присъдата и водят до извод, че определяне на по-леко по вид наказание би било проява на необосновано снизхождение и не би било достатъчно да окаже необходимото поправително и възпиращо въздействие както върху личността му, така и върху останалите членове на обществото. Разпоредбата на чл.54, ал.2 от НК постановява, че смекчаващите отговорността обстоятелства обуславят налагането на по-леко наказание, а отегчаващите – на по-тежко.

Двете съдебни инстанции отчитат в случая значителен превес на смекчаващи отговорността обстоятелства, което позволява наказанието да бъде определено близо до минималния размер, като двете инстанции намират, че с оглед наличните отегчаващи отговорността обстоятелства, размерът следва да е над минималния предвиден в закона.

С оглед на изложеното въззивният съд прецени, че така наложеното наказание е справедливо и напълно съответства на степента на обществената опасност на деянието и на личността на извършителя, поради което не са налице основания за неговото изменение.

Водим от горното и след като на осн.чл.314, ал.1 от НПК провери 5 правилността на присъдата изцяло, въззивният съд намира, че същата следва да бъде потвърдена като правилна, обоснована, справедлива и постановена при спазване на процесуалните правила.

Ето защо и на осн.чл.338, вр.чл.334, т.6 от НПК, Ямболски окръжен съд РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 10/05.02.2025 г., постановена по НОХД № 352/2024 г. по описа на Районен съд Ямбол.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6