Решение № 516 от 16.02.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 516 гр. Пловдив, 16.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Анета Ал. Трайкова при участието на секретаря Радка Ст. Цекова като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело № 20215330105480 по описа за 2021 година

Ищецът И. А. Б., ЕГН ****** е предявил срещу Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” при Министерство на правосъдието, с адм. адрес: гр. София 1309, бул.

„Ген. Н. Столетов” № 21, обективно съединени искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от общо 533 лева, представляваща полагащите му се средства за осигуряване на лични предпазни средства /очила/ за 2017г., 2018, 2019 и 2020 година, както и сумата от общо 160 лева, представляваща неизплатено, но полагащо му се допълнително възнаграждение от 4 лева на месец за 2017, 2018, 2019 и 2020г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от завеждане на исковата молба – 30.03.2021г. до окончателното им плащане. Претендира разноски.

Твърди се в исковата молба, че извършваната от ищеца трудова дейност е свързана изцяло с компютърната техника и информационните технологии в териториалните служби на ГДИН, като конкретните му задачи и отговорности са подробно посочени в длъжностната му характеристика. Излага се, че във връзка с изпълнението на възложените му задачи му се налага да работи с видеодисплеи не помалко от 5 - 6 часа на ден, а работата при тези специфични условия на труд/ работа с видеодисплеи/ изисква осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, съобразно разпоредбите на Наредба № 7/15.08.2005 г. за минималните изисквания на здравословони и безопасни условия на труд при работа с видеодисплеи /обн., ДВ, бр.

70 от 2005г./ Сочи, че в тази връзка били издадени и съответни Заповеди на Главния Директор на ГДИН за 2017; 2018; 2019 и 2020г., с които се давали указания за осигуряване на лични предпазни средства /очила/ на служителите, които работят с видеодисплеи не по-малко от половината от установеното работно време, като за целта била назначавана комисия, която изготвяла списък на отговарящите на съответните условия служители, който списък се утвърждавал от Н. на З. – Пловдив, а сумата, която следвало да се заплаща възлизала на 160 лева за съответната календарна година.

Твърди се също, че ищецът не бил включен в изготвения и утвърден списък на 1 служителите за 2017, 2018, 2019 и 2020 година, които имат право на очила..

Освен това се излага, че на основание издадена Заповед на министъра на правосъдието № ЧР – 0510/17.01.2020 г., следва ло да му се заплаща допълнително месечно възнаграждение от 4 лева за работа в условия на йонизиращо лъчение, но отново ищецът не бил включен в съответния за това списък и в съответната заповед на Н.на З. – гр. Пловдив, като бил лишен и от заплащането на това допълнително месечно възнаграждение, считано от датата на назначаването му - 02.08.2017 г. до датата на подаване на исковата молба. Претендира се и законна лихва върху сумите от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното им изплащане.

Ето защо моли съдът да постанови решение, с което да се осъди ответника да му заплати исковите суми.

От ответника е постъпил отговор, от който е видно, че съгласно Наредба № 7 от 2005 г. ищецът не е бил включен в списъка от Комитета по условията на труда за осигуряване на лични предпазни средства, доколкото ищецът не покрива л тези изисквания и не следвало да му се изплащат парични средства за очила.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

От представените по делото писмени доказателства – заповед № ЧР-05-211 от 2.08.2017г. на министъра на правосъдието ищецът е назначен за държавен служител на длъжността „С. е., и.т.“, в З - гр. П, като за целия процесен период ищецът е заемал тази длъжност. В представената по делото длъжностната характеристика за тази длъжност, утвърдена от ответника е посочено, че лицето, което я заема, отговаря за програмното и технологическото осигуряване на компютърната техника, анализира и интерпретира данните от потсъпващите информационни носители, подготвя и обработва по-сложните справки в автоматизираните и други информационни фондове и предоставя получените резултата на потребителите и други. Според представените от работодателя писмени доказателства – заповеди и протоколи от заседания на КУТ към Затвора Пловдив се установява, че ищецът не е включен в списъците и в съответните заповеди на Н. на З. Пловдив за получаване на средства за очила и за работа при йонизиращи лъчения..

При разпита на св. на ищеца Б. Н. Н., се установява, че ищецът работи на осемчасов работен ден на компютър, като не е получавал както средства за очила, така и доп. възнаграждение от 4 лева месечно за работа с йонизиращи лъчения. този свидител посочваа, че всички назначени по ЗДсл служители не били включени в списъците, съответно и не били получавали предвидените за това средства за очила и доп. възнаграждения за йоизиращи лъчения. Други доказателства по делото не са са били събиране.

При така установените факти от значение за спора съдът намира следното:

Между страните не се спори, и се установи от събраните по делото доказателства, че в процесния период ищецът работи като „С. е., и. т.“, в З. - гр. П..

Няма спор, че ищецът не е бил включен в списъците и заповедите за лицата, на които се полагат очила и доп. месечно възнаграждение в размер на 4 лева за работа при на дисплеи и компютърни монитори.

Не е спорно, че ищецът работи като държавен служител в з. П, като статутът му се урежда със Закона за държавния служител /член 19, ал.3 от ЗИНЗС/. Съгласно член 23, ал. 4 от ЗИНЗС за извършване на дейности, свързани с вредни за здравето последици, на служителите се изплащат допълнителни възнаграждения и се осигуряват безплатна предпазна храна и противотрови. Последната разпоредба касае всички видове служители по член 19, ал. 1 от ЗИНЗС, като тези по ЗДСл не са изключени от 2 приложнотополе на закона.

От приложено становище, изготвено от н-к с... до Н. на З. П. /стр. 62/ е видно, че на ищеца не са изплащани доп. възнаграждения, тъй като същият не попадал в условията на заповеди № ЧР-05-10 от 17.01.2020, №ЧР-05-21 от 21.01.2019г. и № ЧР05-107/29.03.2018г. на министър на правосъдието, като освен това е посочено, че не са му били изплатени средства за очила понеже не бил представил необходимите за това документи като рецепта за извършен преглед от специалист по очни болести и необходимост от промяна на диоптъра.

Според нормата на член 284, ал. 1 от КТ работодателят е длъжен да предоставя безплатно специално работно облекло и лични предпазни средства на служителите, които работят при опасни или врени за здравето или живота машини, съоръжения и други, като според ал. 3 от същия член, условията и редът за предоставяне на личните предпазни средства, както и видът им се определя от министъра на труда и социалната политика и от министъра на здравеопазването.

Съобразно член 4, ал. 2 от Наредба № 7 от 15 08.2005г. за минималните изисквания за осигуряване на здравословословни и безопасни условия на труд при работа с видеодисплеи работодателят /а в случая работодател на ищеца е ответника/, следва да осигурява установените в нац. законодателство минимални изисквания. И тъй като длъжносттта на ищеца касае работа с видеодисплеи, то приложение следва да намери член 9, ал. 1 от цитираната по-горе Наредба, според който работодателят следва да осигурява преглед на очите и оценка състоянието на зрението на лицата, работещи с видеодисплеи, от специалист по очни болести преди започване на работа с дисплеи, един път на три години за лицата ненавършили 40 години, и ежегодно за лицата, навърили 40 години, както и при оплаквания от смущения на зрението, които могат да се дължат на работа с видеодисплеи, като работодателят осигурява за своя сметка средства за корекция на зрението на работещия за работата му с видеодисплей, ако са предписани от специалиста по очни болести при прегледите по ал. 1. Ищецът не може да бъде поставян в по-неблагоприятно положение от останалите служители в ГДИН, като такова разграничаване няма в ЗИНЗС, а и това в пълна степен противоречи и на Конституцията на Р България, която защитава правото на труд на всички работещи.

Тъй като ответникът не е стартирал процедурата, като не е включил ищецът в списъка на служителите имащи право на сумата до 160 лева за очила, то не може да се вмени във вина на ищеца, че не е бил прегледан и не е представил фактура за очила, с оглед на което на ищеца следва да се присъдят исковите суми в размер на общо 553 лева, представляващи дължими средства за очила за периода 2017, 2018, 2019 и 2020 година.

На ищеца следва да се присъдят и доп. възнаграждения в размер на общо 160 лева, представляващи дължими доп. възнаграждения от 4 лева на месец за работа при йонизиращи лъчения за периода 02.08.2018- 31.12.2020г.

Тъй като исковата молба има характер на покана, ще се присъди зак. лихва върху двете исове суми, считано от завеждане на исковата молба в съда до окончателното им изплащане.

Ищецът претендира и доказва направени разноски за адв. възнаграждение в размер на 500 лева, които ще му се присъдят.

На осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК вр. с т. 23 от ТР № 6/2012г. ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС дължимата държавна такса върху уважените искове, като същата на основание чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по 3

ГПК, възлиза на 100 лева.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” при Министерство на правосъдието, с адм. адрес: гр. София 1309, бул. „Ген. Н. Столетов” № 21, да заплати на И. А. Б., ЕГН ********** следните суми: 533 лева, представляваща полагащите му се средства за осигуряване на лични предпазни средства /очила/ за периода 2017г., 2018, 2019 и 2020 година; 160 лева, представляваща неизплатено, но полагащо му се допълнително възнаграждение от 4 лева на месец за работа в йонизиращи лъчения за периода 2.08.2017-31.12.2020г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от датата на подаване на исковата молба – 30.03.2021г., до окончателното изплащане на дължимите суми, както и сумата от 500 лева разноски за адв. възнаграждение.

ОСЪЖДА Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” при Министерство на правосъдието, с адм. адрес: гр. София 1309, бул. „Ген. Н. Столетов” № 21, чрез пълномощника ю. Т. Ч. да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на Пловдивския районен съд сумата от 100 лева, представляваща държавна такса върху уважените искове.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4